Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 08.09.2023 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският
районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
август две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Андрей
Чекунов
при
секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов
гражданско дело № 586/2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от
С.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. К.Г. от САК,
съдебен адрес:***, против Министерство на земеделието, храните и горите (понастоящем Министерство на земеделието), с
адрес: гр. София, бул. „ № и
„Северозападно държавно предприятие“ ДП, с адрес: ... С писмена молба от
23.12.2022 г. ищецът, чрез пълномощника си, уточнява предявения иск срещу
първия ответник и оттегля предявения иск срещу втория ответник – „Северозападно
държавно предприятие“, с адрес: …. С Определение № 31 от 10.01.2023 г. по
делото е допуснато оттегляне на иска срещу втория ответник и е прекратено
производството в тази му част. В проведеното на 09.02.2023 г. открито съдебно
заседание по делото пълномощникът на ищеца уточнява, че искът е предявен срещу
Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните. Предявеният
иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищцата твърди, че по силата на договор за дарение в
нотариална форма с Нотариален акт № 508, том III, дело № 957/11.10.1972 година
на Свогенски районен съдия, е придобил правото на собственост върху следния
недвижим имот: ливада, находяща се в землището на село Ж., С. област, в
местността „…“, с площ от два декара, заедно с построената в нея паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м., при граници по нотариален акт: Г.
В. М., Б. В. и И. В. Твърди още, че от тогава и до настоящия момент владее
имота явно, спокойно и непрекъснато, като същият е деклариран в общинска
данъчна служба и през всичките години е заплащал местен данък за него. По молба
на ищцата за издаване на скица на имота от инж. Л. М., представител на фирма „..“
ЕООД, която поддържа КВС на община Своге, е издадена схема на застъпване, от
която е видно, че част от имота на В. в размер на 0,857 дка се застъпва с имот
№ 155032 – собственост на ДАГ-ДГС-Своге, целия с площ от 8,250 дка. По
заявление на ищцата до СГКК - Софийска област за проект за изменение на
кадастралната карта на с. Желен, Софийска област, с приложена Скица проект №
15-869681/25.09.2019 г., изд. от СГКК - Софийска област, за нанасяне на проектен
имот с идентификатор 29163.45.137 на В. е отказано нанасянето на имота поради
наличие на посоченото по-горе застъпване. По същество се иска съдът да признае
за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на спорната
част от 0,857 дка, попадаща в имот № 155032 – собственост на ДАГ-ДГС-Своге с
площ от 38 343 кв.м. в с. Желен, Софийска област, заедно с построената в
него паянтова жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. Допълнително с писмена
молба от 23.12.2022 г., с оглед дадените от съда указания за отстраняване на
нередовности на исковата молба е уточнено от пълномощника на ищцата, че основанието,
на което се твърди последната да е придобила собствеността върху посочения в
исковата молба недвижим имот е сключеният договор за дарение, обективиран в Нотариален
акт № 508, том III, дело № 957/11.10.1972 година на Свогенски районен съдия,
като при условията на евентуалност и в случай на възражение от страна на
ответника, че ищцата не е могла да придобие правото на собственост по силата на
сочения договор, се претендира придобиването на правото на собственост върху
имота чрез давностно владение от 11.10.1972 г. до настоящия момент. Със същата
молба се индивидуализира допълнително процесният имот, каквото уточнение е
направено и в проведеното по делото на 09.02.2023 г. открито съдебно заседание
по делото, както и в проведеното на 22.08.2023 г. такова, като в последното е
заявено уточнението, че сградата и спорна част, които са предмет на предявения
по делото иск са надлежно индивидуализирани в Комбинирана скица, представляваща
Приложение № 4 към заключението на СТЕ.
Ответникът Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието и храните е получил препис от
исковата молба, като в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е
депозирал отговор.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК от страна на ответника „Северозападно държавно
предприятие“ ДП е подаден отговор на исковата молба, в който е заявено
становище, че искът по отношение на този ответник е недопустим като насочен
срещу ненадлежна страна, тъй като държавното предприятие не е пасивно
легитимирано да отговаря по предявения иск, поискано е същото да бъде заличено
като ответник по делото, а при условията на евентуалност, ако не бъде уважено
последното искане, е изложено становище за недопустимост и неоснователност на
иска. Впоследствие производството по делото е прекратено в частта по иска,
предявен срещу този ответник, на основание чл. 232 от ГПК, както вече се
посочи.
В открито
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника, поддържа исковата молба и
направените уточнения. Претендират се разноски. Процесуалният представител на
ответника – министъра на земеделието и храните иска да бъде постановено
решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан. Претендира
се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са
събрани писмени доказателства, разпитани са двама свидетели, назначена и
изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и Допълнителна съдебно-техническа
експертиза. Съдът кредитира, като обективни и компетентно изготвени
заключенията на назначените и изслушани по делото експертизи, които не са оспорени
от страните.
Свогенският
районен съд, втори състав, като взе предвид постъпилата искова молба, заявеното
от страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на
договор за дарение в нотариална форма с Нотариален акт № 508, том III, дело №
957/11.10.1972 година на Свогенски районен съдия, ищцата е придобила правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ ливада, находяща се в землището
на село Желен, Софийска област, в местността „Драганово бърдо“, с площ от два
декара, при граници по нотариален акт: Г. В. М., Б. В. и И. В.
От показанията на свидетелите и от заключенията на вещото
лице се установява, че имотът съществува на място в реални граници, като е бил ограден
още от седемдесетте години на миналия век и още тогава (съгласно заявеното от
свидетелите) в имота е изградена находящата се и понастоящем в него жилищна
сграда, отразена в извадката от Едромащабната топографска карта /Приложение № 2
към заключението на СТЕ/, откъдето вещото лице прави извод, че къщата е строена
преди 1985 г. – 1986 г. /откогато е ЕТК/. В извадката от Едромащабната
топографска карта са обозначени верните според вещото лице граници на
строителния полигон, като целият имот на ищцата, включително спорната част, по
отношение на която е налице застъпване съгласно КККР, попада в границите на
строителния полигон. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито
фактически. Свидетелските показания, които са непротиворечиви, установяват, че имотът
е с площ от 2 дка, неговите граници и че до настоящия момент имотът се владее
от ищцата. Владението е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с
намерение да се държи вещта като своя, като не е оспорвано от никого в
продължение на повече от петдесет години. Свидетелските показания кореспондират
със заключението на вещото лице, поради което съдът ги кредитира изцяло. Вещото лице е констатирало, че се касае за грешка
при нанасянето на границите на строителния полигон и на лесоустройствения
проект в КВС, че е налице явна фактическа грешка в лесоустройствения проект,
тъй като се засяга околовръстния полигон на махалата, а оттам тази грешка е
пренесена и в кадастралната карта. В следствие на това скицата на поземления
имот, представена по делото от СЗДП гр. Враца с писмения отговор, показва
невярно границите на имота на ответника, границите на строителния полигон,
както и на горския фонд, а оттук идва грешното посочване в същата скица, че спорната
част от имота е горска територия /подробни съображения за това са изложени от
вещото лице при разпита в о.с.з. от 30.03.2023 г. и от 22.08.2023 г./. Съгласно
Комбинирана скица, представляваща Приложение № 4 към заключението по
изготвената Допълнителна съдебно-техническа експертиза, имотът на ищцата е по
червените пунктирни линии и по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 1 и е с площ 2 000
кв.м. по границите на имота, а спорната част от имота, по отношение на която
има застъпване с имот с идентификатор 29163.45.132 е с площ от 857 кв.м. и е
заключена между точките 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 1, в която част е изградена и жилищната
сграда със застроена площ от 59,44 кв.м., заключена между точките 11, 12, 13,
14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 11. Вещото лице сочи още, че последният
имот е идентичен с имот с проектен идентификатор 29163.45.137, съгласно
Скица-проект № 15-869681/25.09.2019 г., изд. от СГКК - Софийска област,
като границите на имота съвпадат с тези по представения с исковата молба
нотариален акт. Спорната част не попада
върху горска територия, а в околовръстния строителен полигон. В имота има две
брези, овощни дървета и храсти, но няма нито едно дърво от изброените в
таксационното описание на подотдела, а именно бял бор, зимен дъб, цер, благун и
дъб.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По настоящото дело е предявен положителен установителен иск
за собственост (като правото на собственост се твърди да е придобито чрез
сделка - дарение, а при условията на евентуалност – по давност) и условие за
допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая е налице
такъв интерес, тъй като в представената по делото скица държавата е посочена
като собственик на реална част от имота, за която ищцата твърди, че е неин
собственик. Видно от Удостоверение Изх. № РД-12-01-461-1/16.12.2020 г., изд. от
ОСЗ гр. Своге, неразделна част от което е Скица на поземлен имот №
15-1160335-14.12.2020 г., изд. от СГКК - Софийска област, поземлен имот с
идентификатор 29163.45.132 (номер по предходен план: 155032) в землището на с.
Желен, общ. Своге, с площ от 38 343 кв.м., трайно предназначение на
територията: горска, съгласно скица № 15-1160335-14.12.2020 г. на СГКК -
Софийска област е частна държавна собственост, като собствеността на държавата
върху описания имот – горска територия е определена съгласно регистъра към
КККР. За имота няма влезли в сила решения за възстановяване на правото на
собственост по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд, и за него няма реституционни претенции. По дела, които се отнасят
до горски територии - държавна собственост, държавата се представлява пред съда
от министъра на земеделието, храните и горите или от оправомощено от него
длъжностно лице (чл. 27, ал. 6 от Закона за горите). С оглед на изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че е налице правен интерес от предявяване на
иска по отношение на ответника – Държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните. Точните граници на имота са показани в приложената към
исковата молба Скица-проект № 15-869681/25.09.2019 г., изд. от СГКК - Софийска
област, за нанасяне на проектен имот с идентификатор 29163.45.137, като
спорната част е посочена в схемата на застъпване, приложена към исковата молба.
Последната е допълнително индивидуализирана с приетите по делото СТЕ и
допълнителна такава, като вещото лице е изготвило Комбинирана скица,
представляваща Приложение № 4 към допълнителната СТЕ, като е посочило в
заключението си, че същата е идентична със схемата на застъпване и със
скицата-проект, приети по делото и че съвпадат всички съседи, съгласно
описанието в представения по делото нотариален акт. Налице е и уточнение в писмена
молба от 23.12.2022 г., в о.с.з. от 09.02.2023 г. и в о.с.з. от 22.08.2023 г.
Ето защо, съдът намира иска за допустим.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, счита че ищцата е придобила
правото на собственост върху поземления имот чрез сделка – дарение, доколкото
от страна на ответника не е оспорено нито осъществяването на придобивното
основание, нито правото на собственост на праводателя на ищцата по Нотариален
акт № 508, том III, дело № 957/11.10.1972 година на Свогенски районен съдия, а
впоследствие ищцата е придобила и правото на собственост върху изградената в
имота сграда. В определението по чл. 140 от ГПК, съдът е съобщил на страните
проекта си за доклад по делото, като на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във
вр. с чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е посочил как се разпределя доказателствената
тежест за подлежащите на доказване факти – че в тежест на ответника, чрез
лицата които го представляват, е да докаже възраженията си, а именно да посочи
и докаже правното основание, въз основа на което твърди, че спорната част от
имота е частна държавна собственост и че същата е горска територия. При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи
тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е
придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване
придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. Въпреки това, ответникът не сочи доказателства
за твърденето си, че имотът е горска територия – частна държавна собственост,
като дори не е посочено от ответника придобивното основание, на което твърди
държавата да е станала собственик на спорната част от имота. Тъкмо обратното –
след като видно от приетото по делото заключение на СТЕ, което не е оспорено от
страните, имотът не представлява гора, същият не попада в обхвата на Закона за
горите (отм.). Не е установено имотът да е включван в ТКЗС или в държавния
горски фонд, нито да е отчуждаван, което да обуслови промяна на произхода му в
държавен и начина на трайно ползване. Записването му в кадастралната карта и
кадастралните регистри като горска територия (част от поземлен имот с идентификатор
29163.45.132) с трайно
предназначение на територията: горска, и начин на трайно ползване: друг вид
дървопроизводителна гора, може да се предполага, че е извършено поради
непосочен собственик, но това записване не може да доведе до промяна на
собственика на имота. Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и
кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не произтичат промени
във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за имотите в
кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР оборима
презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не
води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Именно поради това, скицата
на имота от 14.12.2020 г., сочена като основание за право на собственост, не е
сред документите по чл. 27, ал. 5, т. 1 - 3 от ЗГ, удостоверяващи право на
собственост на държавата върху поземлени имоти в горски територии. Очевидно
като документ за право на собственост на държавата върху имота не може да се
цени представеното по делото Удостоверение Изх. № РД-12-01-461-1/16.12.2020 г.,
изд. от ОСЗ гр. Своге. На първо място, това удостоверение е издадено за целите
на настоящото производство, а не като титул за държавна собственост върху имота
по чл. 27, ал. 5, т. 3 от ЗГ. На следващо място, посоченото в удостоверението е
без правно значение за принадлежност на правото на собственост върху имота на
държавата. От него не става ясно на какво основание държавата е придобила
собствеността върху имота, като посоченото в удостоверението не може само по
себе си да обоснове извод, че имотът представлява горска територия по смисъла
на чл. 2, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗГ, тъй като такъв извод не е подкрепен от
никакви доказателства. Ето защо, не може да се приеме, че процесният имот
представлява горска територия - държавна собственост. При това положение искът
следва да се уважи.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски
по делото в размер на 1 076,50 лева, от които 66,50 лева – заплатена държавна
такса за производството, 10 лева – заплатена държавна такса за вписване на
исковата молба, 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение и 600 лева –
внесени депозити за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Държавата, представлявана от министъра на земеделието и храните,
че С.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, е собственик на част от поземлен имот с
идентификатор 29163.45.132 (горска територия на Държавна агенция по горите –
Държавно горско стопанство Своге), находящ се в с. Желен, общ. Своге, обл.
София, с обща площ от 38 343 кв.м., заповед за одобрение на КККР № РД-18-580/27.02.2018
г. на Изпълнителния директор на АГКК, като тази част е с площ от 857 кв.м. и
е заключена между точките, обозначени с цифрите 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 1 на
Комбинирана скица (Приложение № 4 към Допълнителна СТЕ) на вещото лице инж. Л.М.,
както и на изградена в тази част сграда със застроена площ от 59,44 кв.м.,
заключена между точките, обозначени с цифрите 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18,
19, 20, 21, 22, 11 на същата Комбинирана скица, приподписана от
председателя на съдебния състав на 08.09.2023 г. и представляваща неразделна
част от настоящото решение.
Осъжда Държавата,
представлявана от министъра на земеделието и храните, да заплати на С.Г.В., ЕГН
**********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 1 076,50 лева.
На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото
в законна сила решение подлежи на вписване.
Решението
подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :