№ 65
гр. Сливен, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на седемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело №
20222200900055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на „ СТОИЛ МИНОВ“ EООД, с ЕИК-********* против отказ с
вх. № 20200912175454-2/12.04.2022г., постановен по заявление №
20200912175454/12.09.2020г. за обявяване на ГФО на дружеството за 2019г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания отказ.
Твърди се, че на 07.04.2022г на заявителя са дадени указания от отстраняване на
допуснатите нередовности на заявлението, а отказът е постановен преди да изтече срока по
чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, който започвал да тече на 08.04.2022г и изтичал на 13.04.2022г.
Отказът бил постановен на 12.04.2022г., с което ДЛР се произнесло преждевременно.
Твърди се, че според ДЛР дадените указания следвало да бъдат изпълнени в срока по
чл.19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като ДЛР не се е произнесло в деня следващ подаване на
заявлението /13.09.2020г/ и доколкото указанията не са били оповестени в деня, следващ
подаване на заявлението,е следвало относимата за изчисляване на срока по чл. 19 ал.2 да
бъде деня на подаване на заявлението, а не деня на даване на указанията. В съдебната
практика се застъпвало становището, че когато ДЛР не е спазило срока за даване на
указания, както в настоящия случай, за да се приeме, че указанията са надлежно дадени и се
приложи нормата на чл. 22 ал.5 изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ, като се постанови отказ,
следвало да бъде даден реален срок за тяхното изпълнение.
Иска се отмяна на атакувания отказ на ДЛР, с указания за обявяване на заявените
обстоятелства по партидата на дружеството.
В срока по чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ , е подаден отговор на жалбата от Агенцията по
1
вписванията, чрез упълномощен представител, който счита постановения отказ за правилен
и законосъобразен, а жалбата- неоснователна. Счита, че дадените на 07.04.2022г, в 15:41:56ч
указания не са изпълнение от заявителя в срок, изтекъл на 12.04.2022г., в 15:41:56 ч.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалвания отказ-потвърден, като
правилен и законосъобразен. Претендира юриск.възнаграждение в размер на сумата
300лв.
Съдът, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, представените
доказателства и въз основа на справка на електронния сайт на търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице , с правен интерес лице от обжалването и в
законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, е основателна и следва да се уважи.
Атакуваният отказ на ДЛР е неправилен, по следните съображения:
Със заявление вх. № 20200912175454 , подадено на 12.09.2020г, по електронен път от
Д.К.К.– пълномощник с изрично пълномощно, е постъпило искане за обявяване на ГФО за
2019г по партидата на „СТОИЛ МИНОВ“ EООД, с ЕИК-********
На 07.04.2022г., на електронната партидата на заявителя са обявени следните указания: да
се представи документ за платена д.т от 20 лв за разглеждане на заявлението.
Посочено е, че указанията следва да бъдат изпълнени до изтичане на срока по чл.19
ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
С атакувания отказ с вх. № 20200912175454 -2/12.04.2022г, ДЛР е констатирало, че
указанията не са изпълнени в срок и е отказало обявяване на ГФО.
Спорът по делото се свежда до това кога изтича срока за отстраняване нередовностите
по заявлението и дали указанията са изпълнени в срок.
Несъмнено общите правила за изчисляване на срокове по чл. 60 ГПК са приложими и
към охранителното производство, каквото е настоящото.
Съгласно чл. 60 ал.5 и ал.6 ГПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня,
следващ този, от който започва да тече срока и изтича в края на последния работен ден.
Когато последният ден от срока е присъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен
ден.
Според чл. 60 ал.1 ГПК, сроковете се броят по години, месеци, седмици и дни, но не и
по часове, както ги брои ДЛР от Агенцията по вписванията.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, когато се констатират
нередовности по заявлението, указанията се дават от ДЛР на електронната партида на
търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването им в ТРРЮЛНЦ, който
срок в настоящия случай е 13.09.2020г.
Когато ДЛР спази този инструктивен срок по чл. 22 ал. 5 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ и
2
оповести указанията най-късно на следващия работен ден от постъпване на заявлението,
тогава важи правилото, че указанията трябва да се изпълнят до изтичане на срока по чл. 19
ал.2 ЗТРРЮЛНЦ.
Ако обаче ДЛР не е спазило срока за даване на указания, както е в случая, за да се
приеме, че указанията са надлежно дадени и се приложи чл. 22, ал. 5, изр. посл.
ЗТРРЮЛНЦ, като се постанови отказ, следва да бъде даден реален срок за тяхното
изпълнение.
В настоящия случай, такъв реален срок е даден на заявителя.
Освен това, указанията и предоставения конкретен срок следва да бъдат изрично
съобщени на заявителя, който не е длъжен ежедневно в продължение на неопределен период
от време/ в случая почти две години / да следи непрекъснато дали и кога длъжностното
лице по регистрация ще му даде указания в изпълнение на задължението по чл.22 ал.5
ЗТРРЮЛНЦ.
Указанията на ДЛР са оповестени на сайта на търговския регистър на 07.04.2022г, с
посочване, че следва да бъдат изпълнени в срока по чл. 19 ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, т. е. в
рамките на три работни дни.
Според правилото на чл. 60 ал.5 ГПК, срокът за изпълнение на тези указания започва
да тече от 08.04.2022г, но тъй като 09.04.2022г и 10.04.2022г са неприсъствени дни/
съответно събота и неделя/, срокът по чл. 19 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ изтича в края на 12.04.2022г,
което означава, че отказът е следвало да бъде постановен най-рано на 13.04.2022г.
Постановявайки отказ на 12.04.2022г, преди да изтече срока, ДЛР се е произнесло
преждевременно. Освен това, указанията са изпълнени в срок, тъй като държавната такса
от 20лв за разглеждане на заявлението, е заплатена с ПН от 12.04.2022г, в 17,24 часа.
По изложените съображения, атакуваният отказ подлежи на отмяна като неправилен и
незаконосъобразен, с указание за ДЛР да извърши заявеното обявяване на ГФО на
дружеството.
Съгласно чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ/нова, ДВ б.105/2020г/, в това производство съдът
присъжда разноски на страните по реда на ГПК.
Тъй като жалбата се уважава, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски,
които съгласно представения списък възлизат в общ размер на сумата 250 лв, платена в
брой, което е удостоверено в договора за правна защита и съдействие, включваща: 10лв-
държ. такса и 240 лв - адв.възнаграждение.
Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното от жалбоподателя
адв.възнаграждение, което съгласно чл.11 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения е в минимален размер на сумата 200лв, която с 20% ДДС става 240лв.
Предвид изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ с вх. № 20200912175454-2 /12.04.2022г., постановен от длъжностно
лице по регистрацията към Агенцията по вписвания, по заявление №
20200912175454/12.09.2020г., с който е отказано обявяването на ГФО за 2019г по партидата
на „ СТОИЛ МИНОВ“ EООД, с ЕИК-*********.
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията при Агенция по вписвания, да
извърши исканото обявяване на ГФО по подаденото заявление.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр.София,
********* представлявана от Изпълнителния Директор Д.С.М. да заплати на „ СТОИЛ
МИНОВ“ EООД, с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Кермен,
********* , представлявано от управителя С.Д.М. , сумата 250лв- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
4