Решение по дело №1795/2021 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 644
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 4 февруари 2022 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20213230101795
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 644
гр. Добрич, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230101795 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис
2, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно управление-
Добрич, с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 109, 03 лева
(формирана от сбора на стойността на заплатена щета - 94, 03 лева и
стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева), представляваща
регресно вземане за платено обезщетение за възстановяване на имуществени
вреди, причинени на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. №
****, за който при ищеца е сключена имуществена застраховка „Каско+“, със
застрахователна полица № 440219229001055, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 08.06.2021 г. до окончателно плащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2020 г., на пътя от с.
Смолница, посока гр. София, по пътя Добрич – Силистра, е било реализирано
ПТП. Управляваният от И.Г. лек автомобил „Дачия Сандеро“, с рег. № ****, е
попаднал в необезопасена и неосветена дупка на пътното платно,
стопанисвано от Агенция „Пътна инфраструктура“. Сочи се, че вследствие на
пътния инцидент са били увредени предния десен тас на автомобила, както и
предната дясна джанта. Към този момент лекият автомобил е бил застрахован
1
при ищеца по застраховка „Каско+“, със застрахователна полица №
440219229001055. Твърди се, че И.Г. е подала уведомление до ищеца, като
щетата е била регистрирана под № 44012132016732. Сумата от 94, 03 лева,
необходима за ремонт на автомобила, е била изплатена на сервиз „Ауто
Франс 3000“ ООД с платежно нареждане от 23.07.2020 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че до ответника е била
изпратена регресна покана за плащане на сумата от 109, 03 лева (формирана
от сбора на стойността на заплатена щета - 94, 03 лева и стойността на
ликвидационните разходи - 15, 00 лева). Уточнява се, че до подаване на
исковата молба сумата не е била платена.
В исковата молба се излагат и правни аргументи. Сочи се, че
претенцията се основава на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ. В тази връзка се
обяснява, че пътното произшествие е осъществено на републикански път,
поради което задължение на ответника е да го поддържа и управлява.
Съгласно чл. 19, ал. 2 и пар. 1, т. 14 от ДР от Закона за пътищата тези
дейности се изразяват в „осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение“. Твърди се, че агенцията
осъществява тези дейности чрез свои служители, на които възлага
извършването им.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
109, 03 лева (формирана от сбора на стойността на заплатена щета - 94, 03
лева и стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева), представляваща
регресно вземане за платено обезщетение за възстановяване на имуществени
вреди, причинени на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. №
****, за който при ищеца е сключена имуществена застраховка „Каско+“, със
застрахователна полица № 440219229001055, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 08.06.2021 г. до окончателно плащане на
сумата. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Процесуалният
представител на дружеството изпраща молба, с която сочи, че поддържа иска.
Във връзка с възраженията на ответната страна изтъква, че застрахователното
събитие е настъпило на второкласен път 71 О.П. Силистра – Средище –
Хитово – Карапелит – ок.п. Добрич – Ватово – Оброчище.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника. Последният се противопоставя на твърдението, че процесното
ПТП е настъпило на републикански път. Оспорва валидността на
застрахователното правоотношение между ищеца и И.Г.. В тази връзка сочи,
че е представен незаверен препис от застрахователната полица и от други
документи от преписката. Отделно изтъква, че някои от документите са
неподписани. Липсват и Общите условия по договора.
Ответникът твърди, че всички документи за настъпване на
застрахователното събитие са съставени само въз основа на обясненията на
заинтересовано лице – водача на автомобила. Сочи, че водачът на автомобила
2
не е подал сигнал на тел. 112, каквото задължение има по Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. На тази основа изтъква също, че липсват доказателства, от които
да се установи дали поведението на водача е било съобразено с правилата за
движение по пътищата. Прави искане за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от старши
юрисконсулт Р.Ж., която заявява, че ответникът не носи отговорност за
настъпилото увреждане на процесния автомобил, тъй като застрахователното
събитие не е настъпило на републикански път.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 410, ал. 1, т. 2 от
КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
застрахователно правоотношение между него и увредения по застраховка
„Каско+“ към момента на застрахователното събитие; извършено плащане от
застрахователя на застрахователното обезщетение; деликтната отговорност по
чл. 49 от ЗЗД – вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Свидетелката И.Г. е разпитана по делегация. Същата при разпита си
пред СРС е заявила, че през лятото на 2020 г. е била на гости в с.Смолница
при сестра си. Тръгнала да се прибира в София със собствения си автомобил
марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № ****, когато преминала през дупка
на пътното платно. В този момент настъпили уврежданията по автомобила. В
тази връзка свидетелката обяснява, че дупката се е намирала на участъка пред
земеделската кооперация, на излизане от с. Смолница, на междуселския път,
намиращ се на около три километра от главния път Добрич – Силистра.
Свидетелката разказва също, че се е движила с 30 км/ч. Счита, че е попаднала
в дупката, защото е била необезопасена. В този участък е нямало пътна
маркировка и светлинна сигнализация.
Съдът намира показанията на свидетелката за ясни и
непротиворечиви, поради което ги възприема за достоверни.
На 29.06.2020 г. И.Г. е подала до ищеца уведомление за щета №
44012132016732 (л. 4) на застрахован автомобил марка „Дачия“, модел
„Сандеро“, с рег. № ****. Посочила е, че при преминаване през дупка на
пътното платно е увредила преден десен таз и предна дясна джанта на
автомобила. Изрично е заявила, че се е движила от с. Смолница към София,
като дупката се намира около три километра преди главния път Добрич-
3
Силистра. Избрала е да бъде извършен ремонт в сервиз.
Извършен е опис-заключение от експерта К.Я., който е описал
увредените детайли и е посочил необходимите действия за възстановяване на
щетите (л. 14).
Извършването на ремонта е възложено на „Ауто-Франс 3000“ ООД с
възлагателно писмо на ищеца (л. 14). С приемо-предавателен протокол между
И.Г. и „Ауто-Франс 3000“ ООД е удостоверено извършването на ремонт на
процесния автомобил, като са възстановени причинените увреждания на
преден десен таз и предна дясна джанта на автомобила. Сервизът е издал
фактура на стойност 94, 03 лева на ищеца. На тази основа е издаден
ликвидационен акт за плащане на сумата от 94, 03 лева на „Ауто-Франс 3000“
ООД.
Представен е масов опис, от който се установява, че сумата е била
платена на „Ауто-Франс 3000“ ООД (л. 12).
Застрахователят е изпратил регресна покана до Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно управление-Добрич за заплащане на претенцията
(л. 6). Същата е била получена на 02.11.2020 г., видно от приложената обратна
разписка (л. 5). Ответникът е отказал плащане на сумата с аргумент, че
липсват достатъчно доказателства, установяващи, че участъкът, на който е
настъпило събитието, е част от републиканската пътна мрежа.
По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза. От
заключението се установи, че за отстраняване на повредите по автомобила е
необходим ремонт на стойност 94, 03 лева. Експертът е дал становище, че е
технически възможно посочените щети да настъпят при реализиране на
процесното пътно-транспортно произшествие по начина, описан в исковата
молба.
Съдът намира заключението за обективно. Изготвено е от вещо лице с
необходимата квалификация, което в пълнота е отговорило на поставените
задачи. Поради тази причина съдът го възприема в цялост при формиране на
фактическите си изводи.
Представен е списък на републиканските пътища, утвърден с
Решение № 945 от 01.12.2004 г. на Министерския съвет.
Съдът счита, че материалноправните предпоставки за уважаване на
претенцията не са доказани. На първо място следва да бъде изтъкнато, че по
делото не са налични доказателства за валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и И.Г.. Липсва застрахователна полица, от
която да се установи основанието за плащане на процесната сума от
застрахователя на застрахованото лице.
Във връзка със застрахователното правоотношение са релевирани и
други възражения от ответника, но не е необходимо да бъдат коментирани
поради основателността на основното – чия е отговорността за поддържане на
пътния участък, където е настъпило застрахователното събитие.
4
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата „пътищата са
републикански и местни“. Втората алинея на разпоредбата съдържа
изброяване на републикански пътища - автомагистрали, скоростни пътища и
пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки
от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Съгласно чл.
3, ал. 3 от ЗП „Местните пътища са общински и частни, отворени за
обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците“.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗП указва, че отговорността за
управлението на републиканските пътища е за Агенция „Пътна
инфраструктура“, а отговорност за управлението на местните пътища носят
кметовете на съответните общини. Следователно, поддържането на пътищата,
в което се включва „дейността по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване
на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата,
водене на техническата отчетност на пътищата“ е задължение на съответния
субект, отговорен за управлението на пътя – чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗП вр. с § 1, т.
14 от Допълнителните разпоредби на ЗП.
От всички доказателства се установи по категоричен начин, че
процесното ПТП е настъпило вследствие на преминаването на автомобила на
И.Г. през необезопасена дупка на пътното платно. Установи се също, че
дупката се е намирала в участъка пред земеделската кооперация, на излизане
от с. Смолница, на междуселския път, на около три километра от главния път
Добрич – Силистра. При това положение не може да бъде споделено
становището на ищеца, че дупката се е намирала на републикански
второкласен път 71 О.П. Силистра – Средище – Хитово – Карапелит – ок.п.
Добрич – Ватово – Оброчище. Напротив, от показанията става ясно, че
дупката не се е намирала на този път, а на три километра от него, в близост до
с. Смолница. Този участък свързва с. Смолница с републиканската пътна
мрежа и по дефиниция е местен общински път. Оттук се извежда, че
ответникът не е причинител на процесната вреда. Затова Агенция „Пътна
инфраструктура“ не може да носи отговорност за настъпилото
застрахователно събитие.
Ето защо, претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати
сумата от 109, 03 лева (формирана от сбора на стойността на заплатена щета -
94, 03 лева и стойността на ликвидационните разходи - 15, 00 лева),
представляваща регресно вземане за платено обезщетение за възстановяване
на имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „Дачия“, модел
„Сандеро“, с рег. № ****, за който при ищеца е сключена имуществена
застраховка „Каско+“, със застрахователна полица № 440219229001055,
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ответника се поражда правото да
5
му бъдат заплатени направените в хода на производството разноски.
Ответната страна е направила искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3
вр. с ал. 8 от ГПК следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение
от 150, 00 лева, което трябва да бъде възложено за плащане в тежест на
ответника.

При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис 2,
срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно управление-Добрич,
с адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15, иск с правно основание чл. чл.
410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 109, 03 лева (формирана от сбора на
стойността на заплатена щета - 94, 03 лева и стойността на ликвидационните
разходи - 15, 00 лева), представляваща регресно вземане за платено
обезщетение за възстановяване на имуществени вреди, причинени на лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № ****, за който при
ищеца е сключена имуществена застраховка „Каско+“, със застрахователна
полица № 440219229001055, като неоснователен.

ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
съдебен адрес: гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № 21, офис 2, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно управление-Добрич, с
адрес: гр. Добрич, ул. „Отец Паисий“ № 15, сумата от 150, 00 лева –
юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 1795/2021 г. по описа на Районен
съд Добрич.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6