№ 29
гр. Пловдив, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20245001000582 по описа за 2024 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 ГПК.
Обжалвано е решение № 260002 от 17.06.2024г., постановено по т.д. № 7
по описа за 2021г. на ОС Хасково, с което е осъден ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК
... със седалище и адрес на управление: гр. С.” № 1 да заплати на Н. Ж. П.,
ЕГН ********** с адрес гр. Х.“ № 11 Б сума в размер на 72 000 лв.,
съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, причинени, вследствие на ПТП, настъпило на
10.07.2020 г. в гр. Х., реализирано от водача на мотоциклет „Я." с рег. № ...
А.М.С., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.09.2020 г. до
окончателното й заплащане и е отхвърлен иска за разликата над 72 000 лв. до
пълния предявен размер от 180 000 лв., частично от 240 000 лв..
Решението в осъдителна част е обжалвано от ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД,
ЕИК ... с твърдения за неправилност и необоснованост на извода на съда
касаещ механизма на ПТП и вината за настъпването му, респ. несподеляне на
1
твърденията на ответника за изключителен принос на ищеца за настъпилото
ПТП. В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме застрахования
при него водач да има вина за настъпилото ПТП, жалбоподателя ответник
настоява да бъде определен по – висок процент на съпричиняване от страна на
ищеца, а именно 70 %, както и да бъде редуциран размера на определеното
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в посока неговото
намаляване, като бъде съобразено общото здравословно състояние на ищеца,
факта, че му е причинена само една средна телесна повреда, която не е довела
до усложнения, а и социално икономическото състояние в страната.
Искането, отправено до въззивният съд, е решението в частта, с която
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е
уважен над 40 000 лв. до присъдените 72 000 лв. да бъде отменено и да бъде
поставено друго, с което иска бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Н. Ж.
П., ЕГН **********, представляван от адв. П. К. оспорва жалбата и настоява
съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Решението в отхвърлителната му част е обжалвано от Н. Ж. П., ЕГН
**********, представляван от адв. П. К. с твърдения за неправилност и
необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и
неточно приложение на чл. 52 ЗЗД, както и в частта, с която е прието за
налично съпричиняване на вредоносния резултат. Искането, отправено до
въззивният съд е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен над присъдената сума от 72
000 лв. до 150 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което
иска бъде уважен за още 78 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
04.09.2020г. до окончателното й заплащане. Претендира разноски за
въззивната инстанция, изразяващи се в определено по реда на чл.38, ал.1, т.2
ЗА адвокатско възнаграждение на осъществилата безплатно процесуално
представителство адв. П. К..
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ЗАД
„Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ..., представляван от адв. Н. Л., с който оспорва
жалбата на ищеца като необоснована и неоснователна и настоява решението в
оспорената отхвърлителна част да бъде потвърдено.
2
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в
жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от
ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на Н. Ж. П.,
ЕГН **********, представляван от адв. П. К. против ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД,
ЕИК ... с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 180 000 лв., частичен от 240 000 лв.,
вследствие претърпяни увреждания в резултат на ПТП, станало на 10.07.2020г.
около 22.10 ч. на ул. В.Л., в района на болницата в гр. Х. при управление на
мотоциклет „Я.“ с рег. № ... от А.М.С., който е нарушил правилата за
движение по пътищата и е реализирал ПТП с участието на л.а. О., управляван
от Р.Д.Р., вследствие което е пострадал ищеца като пътник на мотоциклета.
Твърди, че вследствие станалото ПТП е получил следните травматични
увреждания: Травматичен шок; Тежка черепно-мозъчна травма; Хеморалгия
суоарахноидалис травматика; Контузио церебри, фрактура на 1- во ребро и
контузия на бял дроб, епидурален хематом с размери 3 см на 1 см, в
съвкупност с двустранен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и
силен психически стрес. Сочи, че след инцидента е настанен в ОАИЛ при
МБАЛ – Хасково АД в неадекватно състояние след загуба на съзнание, с
контузия на бял дроб и психомоторна възбуда, като при транспортирането си е
повърнал неколкократно кървави материи. Твърди, че изключително тежкото
му състояние при постъпването е наложило активен мониторинг на основни
жизнени показатели и интензивна парентерална терапия, като на 13.07.2020г.
е изписан от ОАИЛ и е насочен към отделението по неврохирурия, където е
настанен в състояние на сомнолентност с ГСК -10 и с психомоторна възбуда
на моменти. При направени образни изследвания са установени хематоми в
ляво и епидурален хематом в дясно, като и след назначена му медикаментозна
терапия на 23.07.2020г. е изписан като му е определен домашен режим и му е
предписана медикаментозна терапия. Ищецът сочи, че вследствие
уврежданията, получени при процесното ПТП търпи силни болки и
страдания, не се чувства добре физически и емоционално, както и че
наложилото се привеждане в състояние на кома е създало усещане за реална
опасност за живота. Посочва, че след изписването му от болницата е следвало
да спазва режим на покой и да не се натоварва психически и физически, както
3
и че не е бил в състояние да се грижи сам за себе си, което е наложило и да
разчита на чужда помощ. Като твърди, че извършеното от А.С. деяние му е
причинило значителни неимуществени вреди - болки и страдания, както и че
застрахователя на гражданската отговорност на деликвента е сезиран на
04.09.2020г. с предявена застрахователна претенция, по която не е определил
обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени
вреди – болки и страдания в размер, първоначално определен на 26 000 лв.,
частично от 100 000 лв. и в хода на първоинстанционното производство
увеличен до 180 000 лв., частичен от 240 000 лв., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 19.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. С.” № 1 е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
иска с твърдения, за неговата неоснователност. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение между него и водача на
мотоциклета към датата на настъпване на ПТП-то. Оспорва всички твърдения
в исковата молба, в т.ч. и механизма на настъпване на ПТП-то, като твърди, че
вина за настъпилото ПТП има единствено водача на лек автомобил О.В., който
внезапно е предприел спиране. Евентуално и в случай, че съдът приеме, че
вина за настъпилото ПТП има застрахования при него водач навежда
възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че ищеца е пътувал без
поставена предпазна каска. Отделно оспорва претендирания размер на
обезщетение, като счита същото за завишено и несъобразено с действително
претърпените от ищеца вреди, както и с неговия принос за настъпилото ПТП.
Оспорва твърдението за тежестта на получените от ищеца травми и
продължителността на възстановителния период, както и че и към настоящия
момент не се е възстановил. Оспорва и искането за присъждане на законна
лихва като акцесорна претенция, като твърди, че е в забава от 07.12.2020г.,
когато е постановен отказ за заплащане на обезщетение.
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от
ищеца, с която се подържат твърденията в исковата молба. Оспорва
становището, че претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е
завишена по размер, както и че е налице съпричиняване на вредоносния
4
резултат. Настоява като безспорно между страните да бъде прието
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е била
застрахована при ответника към датата на настъпване на ПТП-то. Твърди, че
застрахователя е в забава от 04.09.2020г., от който момент е дължима и
законната лихва.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с
който подържа заявените с отговора оспорвания и възражения.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ от Н. Ж. П. със застрахователна претенция, изпратена по пощата на
04.09.2020г. и получена при ответника на 09.09.2020г., по която с уведомление
изх. № 3719 от 23.09.2020г. заявителя е уведомен, че следва да представи
конкретни доказателства във връзка с депозираната от него претенция, а на
04.01.2021г. е постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на
застрахователя да определи и изплати застрахователно обезщетение, което
обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.
Видно от приложеното НОХД № 259/2022 година по описа на РС-Х. с
Присъда № 6/23.01.2023 година А.М.С. е признат за виновен за виновен в
това, че на 10.07.2020 година, около 22:10 часа в гр. Х., по ул. “В.Л.“, до
паркинга на МБАЛ Х., при управление на МПС - мотоциклет „Я.М.“ с рег. №
... е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.23 ал.1 от Закона за
движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или
5
спре рязко“ и по непредпазливост причинил на Н. Ж. П. от гр. Х. тежка
телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК, което се дължи на епидурален
хематом с размери 3 см на 1 см в съвкупност с двустранен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки - престъпление по чл.343, ал. 1,6. "б", предл. 1-во вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съобразявайки влязлата в законна сила присъда, която съгласно чл.300
ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от
деянието, въззивният съд прие за неоснователни възраженията на
жалбоподателя ответник за това, че изключителен принос за настъпилто ПТП
има пострадалия. Наличието на евентуално установено правонарушение,
извършено от ищеца, пострадал при станалото ПТП ще се преценява с оглед
наведеното възражение за съпричиняване, но не може да се коментира като
единствена причина за настъпилото ПТП.
Няма спор, че гражданската отговорност на водача на мотоциклет
„Я.М.“ с рег. № ... Н. Ж. П. е била застрахована при ответника.
Предвид приетото до тук спорните факти и обстоятелства пред
настоящата инстанция следва да се приеме, че са очертани от посоченото във
въззивните жалби и те се свеждат до неправилна преценка на първостепенния
съд, обосновала справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди и необоснованост на извода за наличието на принос в
определения от съда размер.
За отговор на тези спорни въпроси от значение са събраните гласни
доказателства и приетите комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза и съдебно психологическа експертизи.
От приетата пред първоинстанционния съд комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и неоспорена от страните, се установява, че единствената причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на мотоциклет марка
«Я.М.» с рег. № ..., който въпреки, че е имал техничаска възможност да следи
задните светлини на движещия се пред него лек автомобил, да забележи
сработването на задните стоп светлини, да възприеме признаците за вида и
характера на предстоящата промяна в скоростта на лекия автомобил, не е
сторил това, като не спазил необходимата безопасна дистанция и е създал
6
предпоставки за настъпването на ПТП-то. Според експертите и след
уточняване механизма на настъпване на ПТП-то за водача на лек автомобил
«О.В.» не е съществувала техническа възможност да предотврати
произшествието. Пострадалия Н. П. е получил черепно – мозъчна травма –
счупване на черепа, навлизане на въздух в черепната кутия, контузия на
мозъка и кръвоизлив в него, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка с
дебелина на слоя 0.5 см., кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и гръдна
травма – счупване на 1-во ребро вдясно, контузия на белия дроб и охлузване
на гръдния кош и поясната област. Констатираните увреждания са били
лекувани в болница за около две седмици, но според експерта
възстановяването е продължило повече, като кръвоизливите в мозъка и меките
мозъчни обвивки са овладяни медикаментозно, тъй като не е била налична
компресия и дислокация на мозъка не е предприета операция, а резорбцията
им е отнела 2-3 месеца. По отношение на счупените черепни кости експерта е
посочил, че същите зарастват за около 3 месеца, а въздуха се резорбира за
около 2 месеца. Досежно контузията на белия дроб вещото лице е посочило
възстановителен период от около 4 седмици с уточнението, че за период от 30
дни съществува опасност от инфекция, а по отношение на счупеното ребро е
посочен период на възстановяване от 30 дни, а за охлузванията е определен
възстановителен период от около две седмици. Според експертите черепно –
мозъчната травма във вида, който е получил пострадалия не би се реализирала
ако по време на ПТП-то е бил с поставена предпазна каска. При разпита им в
съдебно заседание вещите лица са уточнили, че при конкретния механизъм на
ПТП, с прелитане на тялото над автомобила и падане, ако ищеца е бил с каска
се създават условия за шийна травма, която би довела евентуално и до летален
изход. Експертът медик е на мнение, че черепно мозъчната травма би
наложила и последващо лечение, както и че същата създава опасност от
припадъци и уточнява, че пострадалия би следвало и понастоящем да пие
лекарства против епилепсия.
Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана СМЕ с в.л. д-р
Веселин Попов, неврохирург, който сочи, че по данни от ищеца, същия е
посетил специалист невролог веднъж, тъй като не е имал оплаквания. Заявява,
че не може да се определи период, в който може да се развие епилепсия след
претърпяна черепно – мозъчна травма, но обикновено това се случва в
първите 6 месеца. Травмата на ищеца определя като средно тежка и заявява, че
7
проведеното медикаментозно лечение за период от 6 месеца е дало резултат,
като не е позволило да се развие епилепсия.
От приетата съдебно – психологична експертиза, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че
вследствие претърпяното ПТП при ищеца доминират хроничния стрес и
посттравматичните индикации, които са оказали негативно въздействие върху
емоционалното му състояние. Според експерта психичната травма, формирана
като последица от преживяното му е носила и продължава да носи болка, като
извода е, че психиката на ищеца не е преработила травмата от преживяното,
което не му позволява да функционира нормално – чувства се тъжен,
подтиснат, тревожен и се затваря в себе си. Евентуално бъдеща стресова
ситуация, близка до приживяното ПТП от 10.07.2020г. би активирала отново
същите стресови реакции и негативни психоемоционални преживявания у
ищеца, което ще доведе до трайни негативни изменения в психиката му.
В качеството на свидетел в проинстанционното производство е
разпитана Т.И., майка на ищеца, чиито показания съдът кредитира, като преки
и непосредствени и като отчита, че данни за психо –емоционалното състояние
на ищеца са достъпни именно на най – близкия негов кръг, в т.ч. майка му.
Свидетелката твърди, че след като разбрала за случилото се, посетила Бърза
помощ, където Н. бил «много зле» - със счупен череп, счупени две ребра и
кръвоизлив в мазъка, а по пътя към болничното заведение губел съзнание и
повръщал кръв. Твърди, че бил настанен в интензивно отделение и приведен в
изкуствена кома, а след като провели съответно медикаментозно лечение и
кръвоизливите започнали да се разсейват, ищеца бил приведен в
Неврохирургия, където бил обслужван от свидетелката в продължение на
около две седмици. След изписването от болницата, св. И. твърди, че
лечението на сина й продължило, като предписанието на лекарите било да се
пази от слънце, да не приеме алкохол, цигари, шоколад и да приема
съответните медикаменти за период от шест месеца. След проведено ЕЕГ
заключението на лекарите било, че все още ищеца не е възстановен, както и че
две години следва да се пази, а самия той се оплаквал от болки в кръста, крака
и главоболие. Св. И. сочи, че след станалото сина й станал много нервен,
бързо избухвал, бързо забравял и не помнел нищо от инцидента. Заявява, че
преди инцидента сина й бил нормално дете, без здравословни и психически
8
проблеми, което работел и тренирал, а след катастрофата станал избухлив и се
наложило да смени работата, тъй като тази, която работил се оказала тежка за
състоянието му. Свидетеката сочи, че докторите ги предупредили, че ищеца
следва да бъде внимателен, тъй като в следващите пет години е възможно да
развие епилепсия или друго усложнение.
В аналогичен смисъл са показанията и на св. Ж.Х., баща на ищеца.
Свидетелят твърди, че видял сина си в Бърза помощ, половин час след
инцидента, като състоянието му било «недобро», полусънно, имал счупени
ребра и фрактура на черепа, които наложили възстановяване около половин
година. Твърди, че Н. лежал в болницата две седмици – една в интензивно и
една в друго отделение, както и че след изписването му не се нуждаел от
помощ, единствено от наблюдение, за да няма влошаване на състоянието.
Свидетелят сочи, че след станалото поведението на сина му се променило –
станал нервен, несдържан, буйствал, забравял, наложило се да смени работата,
бил депресиран. Заявява, че от «…месец – два» живее на квартира с момиче.
Свидетелят уточнява, че оплакванията на ищаца за болеви усещания в кръста
и крака са основно зимните месеци.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай са причинените телесни увреждания, изразяващи се черепно мозъчна
травма и кръвоизлив в мозъка, които са наложили привеждане на ищеца в
състояние на изкуствена кома за около седмица и са създали притеснения за
пълното му възстановяване в значителен период от време, фрактура на едно
ребро, контузия на бял дроб, които са предизвикали болеви усещания у млад
човек. От значение при определяне справедливия размер на обезщетението е и
факта, че настъпилите увреди са се отразили негативно и на психическото
здраве на ищеца, който от жизнен, млад и спортуващ човек се е превърнал в
депресиран, нервен и избухлив такъв с психическа травма, вследствие
преживяното, която не е преработил и понастоящем. Следва да бъде
съобразен и факта, че получените увреди са наложили ищеца да смени и
работата си, като започне по – лека такава. Преценявайки от една страна
9
възрастта на увредения и факта, че оздравителния процес е приключил, без
данни за развити усложнения, с изключение на психическите увреди, съдът
счита, че справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е
80 000 лв., в който смисъл е и приетото от първоинстанцинния съд. С
определеният размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта
на института за репарация на търпените от пострадалия неимуществени вреди,
като се съобразят икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за
справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя – застраховател за
това, че при определяне на справедливия размер първоинстанционния съд не
се е съобразил с доброто общо здравословно състояние на ищеца. Вярно е, че
при извършения преглед от в.л. неврохирург и по данни от самия ищец е
констатирано, че същия е посетил само веднъж специалист, тъй като «нямал
оплаквания», като извода на експерта е, че медикаментозната терапия за
период от 6 месеца, както и проведеното реанимационно и консервативно
лечение е довело до резорбация и при ищеца не се е развила епилепсия. Това
обаче не означава, че същия не е изпитвал страх и несигурност от
неблагоприятно развитие на оздравителния процес в този период.
Невярно е и твърдението на жалбоподателя – ответник за това, че ищеца
е напълно възстановен от причинените му увреждания, като тук следва да се
отчете констатираното от вещото лице психиатър, а именно наличните данни
за психична травма, непреработена и понастоящем.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя - ищец, че при
определяне справедливия размер на обезщетение не е съобразено
обстоятелството, че освен една тежка увреда, същия е претърпял и множество
други тежки увреждания в различни части на тялото. Всъщност, именно
отчитайки факта, че останалите увреди – контузия на бял дроб и счупено
ребро са възстановени изцяло в период за около месец, с присъщите за тях
болеви усещания, съда е определил дължимото му се обезщетение. Следва да
се има предвид, че увредите, извън черепно мозъчната травма не са тежки, не
са и наложили помощ от близки в периода на възстановяване, а единствено са
довели до спазване на предписан ограничителен режим при приемане на
10
съответни напитки и храни и са предизвикали емоционални нарушения при
ищеца с оглед настъпване на пълното му оздравяване.
От данните съдържащи се в приетата комплексна автотехическа и
съдебно медицинска експртиза за установено следва да бъде прието
наведеното и подържано възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат. Експертите са категорични, че ако ищеца беше с поставена
предпазна каска при установения механизъм на ПТП-то не би получил
черепно мозъчна травма. Обстоятелството, че с поставена предпазна каска е
възможно ищеца да получи шийна травма, която евентуално да доведе и до
летален изход, съдът не коментира предвид хипотетичността му. Съдебното
решение не може да почива на предположения, поради което и очертаната
хипотеза не разколебава наложилия се извод – ищеца с поведението си е
способствал настъпване на причинените му увреди и конкретно черепно
мозъчната травма, който принос съдът определя на 25 %. Определеният
процент съпричиняване е съобразен от една страна с факта, че ако ищеца бе с
предпазна каска не би получил черепно мозъчна травма, но каската не би го
предпазила от другите настъпили увреди, а от друга с установения факт, че
най – сериозни страдания ищеца е приживял именно вследствие черепно
мозъчната травма.
Не до същите правни изводи е достигнал и решаващия
първоинстанционен съд, поради което и оспорения негов съдебен акт в частта,
с която е предявения иск е уважен за сумата над 60 000 лв. до 72 000 лв.
следва да бъде отменен, а иска за сумата над 60 000 лв. до присъдените 72 000
лв. отхвърлен. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с
която в тежест на ответника е възложено заплащане на държавна такса в
размер на 2880 лв., като вместо това същия следва да се осъди да заплати
сумата от 2400 лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно
уважената част от иска, както и в частта, с която в полза на ответника са
присъдени разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 900 лв., като му се присъдят 1000 лв..
При този изход на спора пред въззивната инстанция разноски се дължат
на жалбоподателя – ответник, които съдът констатира да са в размер на 240
11
лв., представляващи внесена държавна такса за въззивното производство,
съразмерно с уважената част от жалбата.
По частната жалба:
Постъпила е частна жалба от адв. П. К., пълномощник на Н. Ж. П.
против определение от 14.08.2024г., постановено по т.д. № 7/21г., с което е
оставена без уважение молба вх. № 260626 от 23.07.2024г. на адв. П. К. за
изменение на решението в частта за разноските. Оспорени, като неправилни,
са изводите на решаващия съд, че при определяне дължимото се на адв. П. К.
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА следва да се изхожда единствено от
правната и фактическа сложност на спора, вида и количество свършена работа
от адвоката, без да се съобразяват минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно Наредба № 1/2004г.. Като твърди, че постановеното
от СЕС решение от 25.01.2024г. е неприложимо в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА,
а само при договорно представителство, както и че при определяне на
дължимото й се възнаграждение следва да бъде съобразена Наредба № 1 от
2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията й, към датата
на приключване на устните състезания, настоява съда да отмени
постановеното определение и да осъди ответника да й заплати адвокатско
възнаграждение в размер на 5688 лв. с ДДС, вместо присъденото й 3456 лв..
В срока за отговор не е постъпил такъв от насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
С оспореният съдебен акт е прието, че освен Наредба № 1 от 2004г. в
редакцията й към датата на приключване на устните състезания, при
определяне дължимия на адв. П. К. размер на адвокатско възнаграждение
следва да бъдат съобразени конкретната фактическа и правна сложност на
спора, материалния интерес и извършената от адв. К. работа. Именно
отчитайки тези обстоятества, съдът е приел, че не са налице основания за
изменение на решението в частта за разноските и конкретно досежно
определения размер на адвокатско възнаграждение на адв. П. К..
Изложените от решаващия първоинстанционен съд съображения се
споделят изцяло от настоящия състав на съда. Предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат, осъществил безплатна правна
12
помощ са посочени в чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА и те са ясни – да е оказана
безплатна адвокатска помощ на някое от основанията по чл. 38, ал.1, т.1-т.3 ЗА
и насрещната страна да е отговорна за разноски. Размерът на дължимото се на
адвоката възнаграждение съдът определя при съобразяване на чл. 38, ал.2 ЗА
– за справедлив и обоснован размер на същото.
Неоснователно е искането на адв. К. за съобразяване на определеното
от съда възнаграждение с размерите, предвидени в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ДВ, бр.
88/04.11.2022г.. Съгласно задължителните указания, дадени с решение на СЕС
от 25.01.2023г. по дело С-438/22, приетата от Висшия адвокатски съвет, като
съсловна организация, Наредба № 1 от 09.01.2004г. относно минималните
размери на адвокатските възнаграждения не е задължителна за съда. При това
положение и за определяне размера на дължимото се възнаграждение следва
да се съобрази разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр.2 вр. ал.1 ЗА за справедлив и
обоснован размер на това възнаграждение, като се отчете високата
образователна квалификация на лицето, придобило юридическа
правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатската колегия,
поетия ангажимент, а също и конкретната фактическа и правна сложност на
спора и конкретно извършената от адв. К. работа по изготвяне на книжа и
осъществено от нея процесуално представителство. Посоченото до тук и при
отчитане на обстоятелството, че резултата от въззивния контрол е посока
намаляване на присъденото обезщетение, налага да се приеме, че
определеното на адв. К. адвокатско възнаграждение за осъществената от нея
безплатна процесуална защита е съответно на извършеното, същото е
справедливо и обосновано, а искането й за неговото редуциране в посока
увеличаването му е неоснователно.
Изводът е, че определението на съда, с което е оставено без уважение
искането на адв. П. К. за изменение на решението в частта за разноските, като
съобразен с материалния и процесуален закон акт ще се потвърди.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260002 от 17.06.2024г., постановено по т.д. № 7
по описа за 2021г. на ОС Хасково, в частта, с което е осъден ЗАД „Д.Б.Ж. и З.”
13
АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. С.” № 1 да заплати на Н.
Ж. П., ЕГН ********** с адрес гр. Х.“ № 11 Б сума в размер над 60 000 до
присъдените 72 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, причинени, вследствие на
ПТП, настъпило на 10.07.2020 г. в гр. Х., реализирано от водача на мотоциклет
„Я." с рег. № ... А.М.С., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
04.09.2020 г. до окончателното й заплащане, предявен като частичен от
240 000 лв..
в частта, с която е осъдено ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и
адрес на управление: гр. С.” № 1 да заплати в полза на съдебната власт по
бюджетна сметка на ОС Хасково държавна такса в размер на 2880 лв.;
в частта, с която Н. Ж. П., ЕГН ********** с адрес гр. Х.“ № 11 Б ЗК е
осъден да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С.” № 1 сума в размер на 900 лв. – деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. Ж. П., ЕГН ********** с адрес гр. Х.“
№ 11 Б ЗК против ЗАД „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С.” № 1 за заплащане на сумата над 60 000 лв. до присъдените
72 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, причинени, вследствие на ПТП, настъпило
на 10.07.2020 г. в гр. Х., реализирано от водача на мотоциклет „Я." с рег. № ...
А.М.С., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.09.2020 г. до
окончателното й заплащане, предявен като частичен от 240 000 лв..
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С.” № 1 да заплати в полза на съдебната власт по бюджетна
сметка на ОС Хасково държавна такса в размер на 2400 лв..
ОСЪЖДА Н. Ж. П., ЕГН ********** с адрес гр. Х.“ № 11 Б ЗК да
заплати на „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.
С.” № 1 сума в размер на 1000 лв., представляваща направени разноски пред
първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Ж. П., ЕГН ********** с адрес гр. Х.“ № 11 Б ЗК да
14
заплати на „Д.Б.Ж. и З.” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.
С.” № 1 сума в размер на 240 лв., представляващи направени разноски за
въззивното производство по внесяне на държавна такса, съразмерно с
уважената част от жалбата
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.08.2024г., постановено по т.д. №
7/21г. по описа на ОС Хасково, с което е оставена без уважение молба вх. №
260626 от 23.07.2024г. на адв. П. К. за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15