Решение по дело №19097/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№…………

 

гр.Варна, 06.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД  гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 23.06.2020 год. в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.

 

при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19097/2019год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен e от Я.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:г***, чрез адв. **** вписани във ВАК, против ОД на МВР - Варна иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1404,37 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 226,51 часа, за целия процесен период 21.11.2016г. до 30.09.2019г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 99.72 лева, представляваща обезщетение за забава, начислена считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 17.10.2019г.

Твърди се от ищеца и исковата молба, че за периода 21.11.2016г. до 30.09.2019г. е полагал труд на длъжността „старши полицай“ в **** при ***, гр.Варна при Главна дирекция „Национална полиция“, гр. София. Твърди с, че е със статут на държавен служител. Твърди се, че за посочения период е положил общо 1584 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1810,51 часа дневен труд. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 226,51 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в размер на 1404,37 лева. С оглед това и сезира съда с искане за присъждане на посочената по-горе суми, ведно със сторените в производството разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител отправя искане за изменение на предявения иск по размер, чрез неговото увеличаване на осн.чл.214, ал.1 ГПК от предявения размер 1404,37 лв., на 1678.18 лв., както и увеличаване на цената на акцесорната искова претенция за обзещетение за забава върху тази сума, от първоначално предявената от 99,72лв., на сумата от 220,06 лева. Съдът допусна направеното изменение на ИМ.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни актове, наред с трудовото възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, че ищецът Я.Н.Н. е заемал по служебно правоотношение в **** – Варна длъжността „старши полицай“ в **** при ****, гр.Варна при Главна дирекция „Национална полиция“, гр. София, както и че в периода от 21.11.2016г. до 30.09.2019г. е работил на 12-часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване, т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период отчитането се извършва по месечно /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.14/20.02.2015г./, а след този период, т.е от 14.10.2016г. до 31.03.2019г. на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР  и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа. До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Така, за процесния период от 21.11.2016г. до 30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена  от деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Тази наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Според текста на чл. 3, ал. 3 от наредбата, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето основание.

По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд от 236 часа, възлиза на сумата от 1678,18 лв. Предвид направеното от ищеца увеличаване на исковата претенция, съдът констатира пълно съответствие между претенцията и установеното от вещото лице по възложената съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установява, че дължимото обезщетение за забава за процесния период върху сумата от 1678,18лв. е в размер на 220,06 лева, до който размер на осн.чл.214 ГПК бе увеличен размера на претенцията.

Следователно претенциите следва да бъдат уважени в пълните им претендирани размери за целия исков период.

По разноските

В полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски, съобразно уважената част от претенциите в размер на 400,00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен и платен в размер на 400 лв. е основателно, доколкото производството не се отличава с фактическа и правна сложност и би следвало възнаграждението да бъде определено в рамките на минималното предвидено от чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/в редакцията след изменението с ДВ бр. 45 от 2020 г., съобразно Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14384/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Раева/, т.е. сумата от 240лв.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 117,13лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ в размер на 200лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА **** – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Я.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:г***, сумата от 1678,18 лв. /хиляда шестстотин седемдесет и осем лева и 18 ст./, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 236 часа, за целия процесен период 21.11.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 220,06лв./двеста и двадесет лева и 06 стотинки/, представляваща лихва за забава на осн. чл.86 от ЗЗД върху главницата от 1678,18 лв., изчислена върху всяко неплатено задължение -допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж, до 30.10.2019г. на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА **** – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Я.Н.Н., ЕГН ********** с адрес:г*** сумата от 240,00лв. /двеста и четиридесет лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА **** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 117,13лв., представляваща дължима за производството държавна такса и разноски за изготвяне на ССчЕ в размер на 200лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: