МОТИВИ : Обвинението
против подс.Р.Н.К. ***, е за престъпление по чл. 115 от НК за това, че
на 14.12.2013г.,
в гр. Ракитово, обл.
Пазарджишка,
умишлено е умъртвила Х.Б.К.,
ЕГН **********,***,
чрез нанасяне с нож на едно
прободно - порезно нараняване в лявата гръдна област, довело до нарушаване
на целостта на лявото предсърдие
на сърцето.
Против
подсъдимата са предявени граждански искове по чл. 45 от ЗЗД от Н.Б.К. и Б.И.К.,***,
в размер на по 100 000 /сто хиляди/лева, за всеки от ищците,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
техния син Х.Б.К.,***, както и исковете за обезщетения за забавено парично
плащане в размер на законовата лихва върху посочената сума, за всеки от
гражданските ищци, считано от датата на деянието - 14.12.2013г. до
окончателното изплащане.
Подсъдимата дава
обяснения по обвинението, като твърди, че се скарали с пострадалия К.,
при което той извадил нож и посегнал да я прободе, Подсъдимата, отбранявайки
се, хванала ръката му, успяла да отнеме ножа и в уплахата за живота си, пробола
пострадалия веднъж в областта на гърдите.
Лично и
чрез защитника си, подсъдимата не оспорва по основание гражданските искове, но
се поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия и се иска определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, предвид това обстоятелство, в значително по-нисък от претендирания размер.
ФАКТИТЕ
ПО ДЕЛОТО
Съдът прецени събраните по делото доказателства
и прие за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимата Р.К. ***, в къща,
заедно със сина си свид. Н.Н.К.,
дъщеря и свид. А.Р.К. и нейните три деца.
Свидетелката А.К. не е омъжена,
но има три деца, за които твърди, че биологичен баща е покойният пострадал Х.К..
Децата не са припознати от последния.
А.К. и Х.К. се събрали да живеят
на съпружески начала, но към инкриминираната дата, 14.12.2013г., той живеел при
родителите си – свидетелите Б. и Н. К.. Х.К. бил безработен, прехранвал се с
бране на билки и гъби.
В близост до постройката, в която
живеели подс. К. и нейните деца и внуци, на около
15-20м., била построена в груб вид друга, малка монолитна постройка. В същата
възнамерявала да живее А.К. с трите си деца. Поради това в построяването й
имали участие, както Р.К. и нейната дъщеря, така и покойният Х.К.. Последният
имал желание да посещава свид. А.К. и родените от нея
деца, но често при срещите им възниквали скандали между тях, или между него и подс. Р.К.. При тези скандали между подс.
Р.К. и пострадалия К., често се разменяли закани от различен характер,
включително и за убийство.
На 14.12.2013г., около 17.00 часа,
Х.К. отишъл до къщата в която живеели подс. Р.К. и
дъщеря й. Отново възникнал скандал между А.К. и К., който се ядосал и отишъл до
новата постройка със закани, че ще я разруши. В 17,38 часа А.К. се обадила на
тел.112 с искане да дойде полиция, защото „мъжът й чупи къщата”. Пет минути
по-късно има друго обаждане от свидетеля Н.К. със същото оплакване. Р.К. искала
да прогони К.. Между двамата възникнал скандал, като взаимно си крещели обиди и
закани.
Братът на Р.К., свид. С.К., живеел на близо. Чул от сина си, че сестра му
пак се кара с Х.К.. Веднага отишъл да успокоява сестра си и нейната дъщеря,
които в това време били пред дома им, на около десетина метра от новата
постройка, а Х.К. вадел от струпани в нея тухли и ги хвърлял навън. Свид. С.К. се опитал да им въздейства да прекратят свадата.
Докато С.К. се опитвал да успокои
А.К., която викала по Х.К., подсъдимата К. се приближила с нож в ръка към К.,
който продължавал да псува и изхвърля от струпаните материали, и посегнала да
го сплаши и прогони с думите „аз май трябва теб да те намушкам”. При това Р.К. го
пробола отпред в лявата част на гърдите. Ножът се забил дълбоко в гърдите на
пострадалия, при което подсъдимата пуснала дръжката му и леко се отдръпнала. К.
сам извадил ножа от раната и отново напсувал К.. Пострадалият се свлякъл на
колене и се превил надолу към земята, а К. стояла на около метър от него. К.
пуснал ножа на земята.
С.К. се приближил до Х.К. и разбрал
че е тежко ранен, като видял кръвта в областта на сърцето. Скарал се на сестра
си и веднага тръгнал да търси помощ. Свид. С.К.
извикал за помощ към хората, които срещнал недалеч от мястото и казал да се
обадят за линейка, при което се отзовал свидетеля А.А.М.,
който на тел.112 в 17,53 часа се обадил и поискал да дойде линейка, като
обяснил, че има наръган с нож в сърцето. През това време свид.
С.К. се върнал към къщата на сестра си.
В този момент от близката къща
излязла свид. И.М.О., която видяла Х.К., коленичил,
превит с лице към земята, а на около метър от него подс.
Р.К.. Свид. О. се приближала към тях, при което подс. Р.К. я побутнала настрани с думите „няма да се месиш
в нашите работи, прибирай се, няма да ме браните!”. О. искала да разбере защо К.
е на земята и се приближала към него. Тогава той и казал: „Изтича ми кръвта,
викай линейка! Р. ме наръга с нож, изяде ме…”. О. видяла, че от К. тече кръв -
както се е надвесил над дървета на земята, пред постройката, кръвта капела на
едри капки. Свид. И.О. се развикала за помощ, видяла свид. А.В., на която казала да донесе ракия, тъй като
смятала, че по този начин ще помогнат да спре да изтича кръвта. Свид. В. донесла чаша ракия, и веднага отишла при тях,
попитала К. какво му е, а той отвърнал, че Р. го ударила с нож. Хр. К. бил
разгърден и те видели раната му от която изтичала кръв, тогава свид. В. изляла ракията върху дрехите и раната на Хр. К. и
се помъчили да го вдигнат.
В това време С.К., вече тръгнал
да търси хора и кола за помощ. Срещнал свидетеля А.М.Ц., който тъкмо чул глъчка
навън и излязъл пред дома си. С.К. започнал да му се моли бързо да вземе
колата, за да закарат Хр. К. защото както обяснил е бил наръган с нож от сестра
му Р.К.. Свид. А.Ц. взел колата, а през това време свид. С.К., заедно със събралите се вече хора пренесли до
моста на реката К. и го качили в колата. На излизане от квартала се срещнали с
пристигащата вече линейка и го прехвърлили в нея. Въпреки предприетата
интензивна медицинска помощ, Хр. К. починал около час по-късно, преди да
започне животоспасяваща операция.
Междувремено на тел.112 в 17,56 часа било
прието обаждане от подс. Р.К. в което тя иска на
адреса й бързо да дойде полиция, защото се опасявала от отмъщение от роднини на
Х.К..
Когато на местопроизшествието пристигнал
полицейският екип, състоящ се от полицаите П., С. и Г., те попитали събралите
се какво е станало. Р.К. заявила, че е пробола с нож Х.К., показала ножа, който
държала в ръка, след което го предала на свид. П. и
бил съставен протокол за доброволно предаване.
Извършената съдебно-медицинската експертиза, вследствие на огледа и
аутопсия на трупа на Х.К., установила, че в лявата гръдна половина на трупа има
прободнопорезна рана, вертикално разположена, чиято
повърхност е с дължина 2 см
и 0,8 см.
ширина. Раневия канал навътре към тялото продължава,
като преминава през второ междуребрие (с размери 1,8 x 0,9 см), след което засяга левия бял дроб (с
цепка с дължина 1,5 см
), раневия канал продължава навътре, като засяга и перикарда на сърцето (цепка с размер 1,4 см) и завършва в лявото предсърдие с цепковиден дефект
също с размер 1,4 см.
Посоката на раневия канал е отпред-назад, с лек
наклон отгоре-надолу и почти успоредно на средната линия.
Причината за смъртта е прободнопорезното
нараняване довело до нарушаване на целостта на лявото предсърдие
и на сърцето и остро възникналия вътрешен кръвоизлив, който е причинил остра
анемия на вътрешните органи и спиране на сърцето. Паради мястото и характера на
нараняването смъртта е била неизбежна. Заключението на експертизата посочва
също, че това нараняване не би могло да се получи от собствена ръка, както и
това, че по главата шията, тялото и крайниците на трупа на К. липсват
травматични увреждания или следи от физическо съприкосновение.
При атопсията е иззета кръв от трупа на Х.К.. Заключението
на химическа експертиза установява, че не е налице алкохол в кръвта му.
От протокола за оглед на вещественото доказателство – предадения от
обвиняемата нож, е видно, че ширината на металната част и острието, която е два
сантиметра, съответства на размера и характера на гореописаната прободнопорезна рана.
Подсъдимата Р.К. била освидетелствана от лекар – д-р Б.П.. Заключението от
това освидетелстване е че по крайниците и тялото на подс.
К. липсват каквито и да се следи от травматични увреждания и се изключва чуждо
въздействие или насилствени действия върху освидетелстваната.
По отношение на подс. Р.К. е назначена и
извършена комплексна психологическа и психиатрична експертиза. Заключението на
експертизата е, че подсъдимата К. е разбирала свойството и значението на
извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Констатирана е липса на
физиологичен или патологичен афект към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът възприе частично
въз основа обясненията на подсъдимата,
от показанията
на свидетелите, заключението
на вещото лице,
писмените и
веществени доказателства.
АНАЛИЗ
НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Основното възражение на подсъдимата и защитата по фактите
е това, че към момента на началото на инцидента, ножът се намирал у
пострадалия, а не у подсъдимата, както се твърди в обвинителния акт. Това е и
основният спорен факт по делото. По тази причина, при анализа на
доказателствата, съдът ще акцентира на него.
Главният източник на доказателства за този факт са
обясненията на подсъдимата. Доколкото същите са и основно средство за нейната
защита, те трябва да бъдат внимателно преценени сами по себе си, а също и съпоставени
и във връзка с останалите източници на доказателства. В случая това са
показанията на двамата свидетели, присъствали на мястото на инцидента, преди
пробождането на пострадалия – дъщерята на подсъдимата, свидетелката А.К., и
братът на подсъдимата, свидетелят С.К.. Заключението на съдебно – медицинската
експертиза също може да послужи за проверка на достоверността на обясненията на
подсъдимата за това как успяла да отнеме ножа от пострадалия. По делото има и
писмени доказателствени средства, разпечатки на
електронни картони на спешен телефон 112, в които също се съдържат данни за
това имал ли е нож у себе си пострадалият инкриминираната вечер, по време на
инцидента в дома на подсъдимата.
В обясненията си подсъдимата твърди, че пострадалият
извадил нож, когато те двамата /пострадалият и подсъдимата/ се намирали
отдалечени от дъщерята и брата на подс. К., при
новостроящата се постройка. Тоест двамата свидетели не са имали видимост и не
са могли да възприемат тези действия на пострадалия.
Какви са показанията на единствените очевидци на
инцидента до момента на пробождането на пострадалия – дъщерята и брата на
подсъдимата?
В показанията си свидетелката А.К. твърди, че при
първоначалното скарване на инкриминираната вечер между подсъдимата, пострадалия
и свидетелката А.К., пострадалият се отправил към стоящата се къща и започнал
да хвърля тухли от струпаните там строителни материали, при което подсъдимата
опитала да го успокои, като се приближила до него и му предложила цигара. При
това пострадалият започнал да псува и се отправил към подсъдимата. В този
момент свидетелката А.К. влязла в къщата им и се обадила в полицията.
Свидетелката твърди: „Постоянно звънях да дойде по-бързо полицията. После бях
вътре и тъкмо излязох, дойде вуйчо ми, брат на майка ми. Вуйчо ми ме избута
обратно в къщата да не ходя при тях. Влезнах пак вътре, преди да вляза чух, че Х. извика „Халями“, което значи „изяде ме“. Аз отидох при тях. Малко
по-долу при същият разпит свидетелката А.К. заявява: „Х. и майка ми се бореха,
като отворих вратата ги видях, че взеха да се бият и се обадих на полицията.
Видях майка ми и Х. да се дърпат и борят преди наръгването. Щом видях, че той
тръгна към нея и се прибрах и почнах да звъня на полицията. После излязох.
Когато излязох и вуйчо ми ме прибираше,
тогава Х. извика „Халями“ и аз чух и вуйчо ми чу. Малко
по-долу свидетелката заявява: „Чичо ми когато дойде не е видял, че Х. и майка
ми се борят на земята, защото къщата му пречеше. Аз ги видях със сигурност, че
са на земята и се борят Х. и майка ми“.
Свидетелят С.К. в показанията си твърди, че когато отишъл
на мястото на инцидента видял Х. да хвърля тухли от новата къща. К. казал на
пострадалия да спре и приканил тримата каращи се да преустановят кавгата и да
се помирят. Свидетелката А.К. заявила на пострадалия, че вече не го иска, при
което последният отново се ядосал и пак се отправил към къщата. Подсъдимата
тръгнала след него, като му се заканила с думите: „С брадва или с нож ще те
наръгам“. Свидетелят С.К. се обърнал за да усмири отново А. К. и след малко чул зад гърба си пострадалият
да вика, че е наръган. Свидетелят изрично заявява: „Аз не съм видял и не съм
чул Р. да е предлагала цигара на Х. и да му е говорела спокойно и да се е
опитвала да го успокоява. Не съм видял Х. и Р. да са се борели и да са падали
на земята“. Твърди също: „Р. каза „Ще те наръгам, ще те ударя с брадвата“, за
да го уплаши. Не съм видял замахване, нито нея, нито него. Не съм видял нож
нито у нея, нито у него“.
Поради противоречие между показанията на свидетеля С.К. в
съдебно заседание и на досъдебното производство за обстоятелството дали е видял
подсъдимата да посяга с нож към пострадалия, за да го сплаши, са прочетени
показанията на свидетеля, дадени на досъдебното производство на 14.12.2013г. Там
същият е заявил: „На двора беше и сестра ми Р.. Докато се занимавах с А. бях
по-надолу, Р. беше по-надолу и посегна да сплаши Х. с нещо, с нож вероятно да
го сплаши, като му каза „Аз трябва май да те намушкам. Ножът не го видях добре,
бях по-нагоре на около 10 метра от тях и ако я бях видял по-добре, че е с нож
щях да отида да я спра“.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля С.К. в
съдебно заседание, които той поддържа, че не е видял посягането с нож от страна
на подсъдимата към пострадалия. Свидетелят твърди, че на досъдебното
производство изобщо не е казвал такова нещо. Това негово твърдение категорично
се опровергава от съдържанието на протокола за разпит от 14.12.2013г., където
тези изявления на К. са изрично вписани и протоколът е подписан от свидетеля.
Съдът намира, че с оглед близките родствени отношения с подсъдимата, която е
сестра на свидетеля, в показанията си пред съда последният се опитва да прикрие
обстоятелството, че е видял, че ножът с който е прободен пострадалия се е
намирал в ръцете на неговата сестра, когато се е приближила към пострадалия К..
От анализа на показанията на тези свидетели безспорно се
установява, че те не подкрепят твърдението на подсъдимата, че у пострадалия
имало нож по време на инцидента, разиграл се непосредствено преди нанасяне на
смъртоносното пробождане от страна на подсъдимата. Нещо повече, с показанията
си от досъдебното производство, които съдът кредитира, свидетелят С.К.
категорично опровергава твърденията на подсъдимата в горния смисъл.
По делото има писмено доказателствено средство, на което
защитата се позовава, за да докаже, че ножът бил у пострадалия. Това е справката
за получени сигнали на спешен телефон 112 вечерта на 14.12.2013г. за времето от
17.00 до 21.00 часа. Там има регистрирано обаждане, при което в самия сигнал се
дава информация, че „мъжът е с нож“. Хронологията на обажданията е следната:
17.38ч., обажда се А.К., в електронния картон за съдържанието на сигнала е
отразено: „Х.К., бивш съпруг на госпожата, чупи къщата на адреса на майката на
подаващата сигнала“; 17.45ч. в електронния картон за съдържанието на сигнала е
отразено: „Повторно обаждане – чакат екип, К., от полицията ги знаели, мъжът е
дошъл с нож, чупи къщата“, в картона няма данни за това кой се обажда, има само
телефонен номер, съвпадащ с този, от който е подаден следващият сигнал, този от
17.48 ч. в електронния картон за съдържанието на който е отразено: „Б.К. троши
и бие хората в къщата наред“ – отбелязано е, че се обажда Н.К., син на
подсъдимата, отказал да свидетелства – стр. 2 от протокола за съдебно заседание
на 09.05.14г. В 17.53ч. е подаден сигнал от А. М., че пострадалият е прободен.
Съдът прие, че с това доказателствено средство се
установява категорично единствено фактът, че при подаването на сигнала в 17.48
часа, на дежурният е съобщено, че мъжът, който „чупел къщата“, имал нож. От
доказателствата по делото не може да се установи кой е подал този сигнал,
доколкото това не е отразено в картона. Телефонът е същият, от който е подаден
следващият сигнал, три минути по-късно, от сина на подсъдимата Н.К., който от
своя страна се възползва от правото си да откаже да бъде свидетел по делото.
Остава въпросът това твърдение в сигнала съответства ли на обективната
действителност, тоест имал ли е нож пострадалият Х.К.?
В показанията на двамата свидетели, присъствали по време
на инцидента, свидетелите С.К. и свидетелката А.К., както и в обясненията на
самата подсъдима такова обстоятелство не се съобщава. Никой от тях не твърди,
че пострадалият е имал нож. Нещо повече, С.К. казва, че ножът бил у
подсъдимата, неговата сестра. Дори подсъдимата не твърди пострадалият да е имал
нож в себе си, който да е видян от нея и свидетелите по време на скандала им, а
казва, че К. извадил нож едва непосредствено преди фаталния инцидент, когато
подсъдимата и пострадалият са били настрани от брата и дъщерята на подс. К. и последните не са могли да възприемат
непосредствено случващото, още повече, че точно в този момент С.К. опитвал да
прибере А.К. в къщата, за да спре конфликта. Логично е, ако пострадалият е имал
нож по време на скандала, предхождащ пробождането му от страна на подсъдимата, подсъдимата и свидетелите не само да го съобщят, но с това
да започнат разказа си за случая и да наблегнат на това обстоятелство в
показанията си пред съда. Вместо това, те не го казват нито пред съда, нито на
досъдебното производство. Това обстоятелство би поставило подсъдимата в
значително по-изгодно положение, но въпреки това нито тя, нито нейната дъщеря,
нито нейният брат, твърдят в показанията си пострадалият да е имал нож по време
на скандала. Единственият извод, който може да обоснове едно такова процесуално
поведение е, че в действителност К. не е имал нож. Поставя се въпросът защо
тогава в сигнала се твърди, че имал нож? Житейски правдивото обяснение на това
е, че желанието на подалия сигнала било да постигне по-бързото пристигане на
полицейски екип на мястото на инцидента. Свидетелката А.К. заявява: „Постоянно
звънях да дойде по-бързо полицията“. Това е мотивът реалността да се преиначи в
подадения сигнал.
Освен противоречията с останалия доказателствен
материал, обясненията на подсъдимата по въпроса у кой е бил ножа са и вътрешно
противоречиви, непоследователни и в крайна сметка недостоверни.
Първото обстоятелство, по което подсъдимата дава
противоречиви обяснения е това, откъде пострадалият е извадил ножа.
На мястото на инцидента, пред полицейските служители,
свидетелите С. и Г., подсъдимата обяснила че пострадалият извадил ножа от
ботуша си. Веднага трябва да се каже, че това е невъзможно. Братът на
пострадалия, свидетелят И.К., който бил при Х.К. в болницата и впоследствие
получил личните му вещи, е категоричен, че пострадалият е бил обут с маратонки.
В тази насока са и показанията на майката на Х.К. – свидетелката Н.К..
Непосредствено след инцидента, подсъдимата казала пред
свидетеля П., полицай, че Х.К. извади ножа от якето си. Този свидетел е
категоричен в спомена си, което заявява изрично – стр. 3 от протокола от
съдебно заседание на 05.09.2014г.
Такова обяснение дава и пред органа на досъдебното
производство в разпита си на 15.12.2013г. за времето от 12.35 до 13.30 часа,
тоест часове след инцидента /лист 108 от ДП/. Там Р.К. заявява: „… тогава той,
от вътрешния джоб на якето си, беше облечен с някакво яке, измъкна нож с
дървена дръжка и голямо острие“.
В обясненията си пред съда подсъдимата сочи, че
пострадалият извадил ножа някъде от десния си крак /с жестове в съдебната зала К.
сочи към десния си крак/, като обяснява, че не си спомня дали е бил обут с
ботуши или маратонки. Допълва, че било възможно ножът да е изваден и от джоб на
панталона, защото пострадалият имал такъв панталон с външни джобове. Прави
впечатление, че подсъдимата обяснява, че К. имал такъв панталон, но не твърди,
че бил облечен с него в момента на инцидента. Следва да се отбележи и
обстоятелството, че тези обяснения тя дава, след като е чула показанията на
свидетелите С. и Г., както и тези на И.К. и Н.К., посочени по-горе.
След прочитане на обясненията от досъдебното
производство, подсъдимата поддържа тези от съдебното заседание, тоест, че ножът
бил изваден от ботуша, като обяснява противоречието с това, че била шокирана и
уплашена при разпита си и не знаела какво говори.
Самата непоследователност на твърденията на подсъдимата
по това конкретно обстоятелство, откъде пострадалият извадил ножа, ги прави
недостоверни. Освен това, същите напълно се опровергават от обстоятелството, че
към момента на деянието пострадалият Х.К. бил обут с маратонки, което
категорично се установява от неоспорените от никой показания на свидетелите И.К.
и Н.К..
Второто съществено обстоятелство, по което подсъдимата си
противоречи е това как успяла да отнеме ножа от Х.К..
В обясненията си на досъдебното производство, в разпита
си на 15.12.2013г., часове след инцидента /лист 108 от ДП/, Р.К. заявява: „Той
посегна напред с ножа, с острието напред към мен. Изобщо не ме докосна
острието, по мен няма нищо скъсано по дрехите, той като посегна с ножа не успя
да ме стигне, защото аз малко се дръпнах назад, много се уплаших затова не
помня с коя ръка ми посегна с ножа и с
моята ръка, не помня коя, му хванах китката на ръката, с която държеше ножа
и тогава той държеше здраво ножа, но аз успях да му го измъкна от ръката
с моята ръка, не помня коя, а с другата ми ръка го държах за дрехите
някъде около рамото и тогава аз като взех ножа, казах ви
бях много уплашена, го хванах за дръжката, аз
трудно му го измъкнах от ръката, при което дървената дръжка се цепна,
защото аз, в уплахата ми, сякаш ми дойде сила и силно го дръпнах от ръката му и
не зная какво стана несъзнателно го боднах някъде отпред“.
В съдебно заседание на 06.06.2014г.,
на стр.7, по средата, подсъдимата обяснява следното: „... хвана ме за
яката, бях със същата блуза с която съм
сега. Изкарва ножа и към мене и аз като видях ножа хващам, на мен двете ми ръце
са свободни, хващам му едната ръка, вижте ножа отзад, че е разцепен – той дърпа,
аз дърпам“. На стр.8, абзац трети, от същия протокол е отразено: „Аз като видях
ножа в ръката му много се уплаших, бях със същата блуза, едната му ръка е тука,
едната е с ножа /Показва блузата си, показва, че с едната ръка го държала за
китката, а с другата се опитвала да му извади ножа от ръката/“. Тоест с думи и
жестове в съдебно заседание подс. К. заявява друг
механизъм на отнемане на ножа, различен от този на досъдебното производство.
Противоречието е
очевидно и съществено – на досъдебното производство твърди, че се едната ръка
държала К. за дрехата някъде около рамото, докато с другата му отнела ножа, а в
съдебно заседание, че с едната ръка го държала за китката, а с другата се
опитвала да му извади ножа от ръката
След прочитане обясненията на подсъдимата от досъдебното
производство, поради цитираното противоречие, подсъдимата твърди: „Както казах
днес, с едната ръка го държах за
китката, а с другата дърпах ножа, както показах одеве
на адвоката. И даже ножът отзад е малко разцепен, той дърпа и аз дърпам. … Не
зная дали беше десничар или левичар пострадалият. Той държеше ножа нагоре с
острието, като острието беше между палеца и показалеца му, а част от дръжката
се подаваше от противоположната страна на дланта му, той не беше хванал
добре ножа. Аз с едната ръка хванах
китката му, а с другата хванах тази част от дръжката, която се подаваше от
ръката му и така успях да му отнема ножа, след което го прободох“.
На съдебното следствие, в съдебно заседание на
30.06.2014г., беше проведен следствен експеримент с цел съставът на съда да
придобие лични и непосредствени впечатления по следните обстоятелства: първо -
каква част от дръжката на ножа, приложен по делото като веществено доказателствено средство, е възможно да остане непокрита
при захващането й; второ – подсъдимата да покаже как точно е държала
пострадалия и ножа в първоначалния момент на борбата между тях, вследствие на
което, по нейни твърдения, успяла да отнеме ножа. Резултатите от експеримента
бяха визуализирани с фотоалбум, приложен по делото.
Установи се, че при захващане на ножа от фигуранта плътно
до острието, в противоположния край на дръжката остава непокрита част, която
добре се вижда на снимки първа и втора от фотоалбума. На снимки четвърта и
шеста ясно се вижда начинът, по който подсъдимата твърди, че е успяла да
захване края на дръжката и впоследствие да отнеме ножа от пострадалия. Р.К.
показва, че била хванала китката на дясната ръка на пострадалия със своята
дясна ръка и отнела ножа със своята лява ръка, като хванала свободната част от
дръжката между палеца, показалеца и средния си пръст – място върху дръжката за
по-добър захват, с повече пръсти на ръката, няма. По
време на следствения експеримент подсъдимата обяснява: „С. /това е прякор на
пострадалия Х.К./ беше много ядосан, но
не държеше здраво ножа“.
Това обяснение на подсъдимата, че К. не държал здраво
ножа, е в пълно противоречие на обясненията й от досъдебното производство,
както и при първоначалния й разпит на съдебното следствие, където категорично
твърди, че пострадалият държал ножа здраво. Нещо повече, според подсъдимата, К.
стискал с такава сила, че при борбата се разцепила дръжката на ножа. Това
обстоятелство се твърди на два пъти от подсъдимата. При следствения експеримент
К. твърди коренно противоположното – пострадалият не държал ножа здраво. При
извършването на експеримента самата подсъдима има възможността да разбере, че
това, в което се опитва да убеди съда е житейски изключително неправдоподобно.
Не може да се приеме за достоверно, че жена е в състояние да отнеме нож от
ръката на мъж, при това разгневен и отправящ закани за убийство, при положение,
че същият държи ножа плътно притиснат с четирите пръста към дланта си, палецът
държи в противоположната посока, а жената е хванала ножа с два или три пръста –
палеца, показалеца и евентуално средния пръст, като при всичко това не остават
никакви следи от борба, няма никакви порезни наранявания по ръцете на никой от
борещите се. Единственото, което остава на подсъдимата при провеждането на
експеримента, е да твърди, че К. не държал здраво ножа, за да може да придаде
достоверност на твръдението си, че успяла да го
отнеме. К. това и прави – дава обяснения, напълно противоречащи на предишните й
такива, според които, К. държал ножа с такава сила, че се разцепила дръжката му
при борбата.
Защитата поддържа, че подсъдимата била по-силна физически
от пострадалия и това направило възможно тя да му отнеме ножа по описания начин.
Няма нито едно доказателство за това твърдение. Напротив, обясненията на
подсъдимата значително компрометират вероятността това да е вярно – К. твърди,
че пострадалият Х.К. й бил нанасял неколкократно
побой преди инкриминирания инцидент и дори й счупил носа. Няма как при това
положение да се приеме, че К. е имала значително по-голяма физическа сила от пострадалия.
Анализирайки всички посочени вътрешни противоречия в
обясненията на подсъдимата, съдът прие, че за част от тях може да се намери
житейско обяснение. Като се има предвид, че се касае за инцидент в тъмната част
на денонощието е възможно подсъдимата да не е видяла точно откъде пострадалият
е извадил нож. Като се вземе предвид, че се касае до сборичкване, протекло за
минимално време, буквално в порядъка на секунди, емоционалното състояние по
време на инцидента и това в съдебно заседание, обяснимо е подсъдимата и да не е
в състояние с точност да възпроизведе всички подробности – в кой момент, кой от
двамата какво и с коя ръка е правил. И все пак, ако не е видяла или не помни,
при условие, че излага добросъвестно фактите, а не гради защитна версия, логично
е подсъдимата да каже точно това – че не е видяла или че не помни. Вместо това,
К. се опитва да пресъздаде пред съда и разследващите органи детайли - ножът бил
изваден от ботуша, от външен джоб на панталона, от вътрешен джоб на връхната
дреха. Целта на всички тези детайли е да създаде впечатлението за
правдоподобност на твърденията на подсъдимата. На практика ефектът е обратен –
множеството противоречия в детайлите сочат на неправдоподобност и стремеж у
подсъдимата фактите да се нагодят към защитната й позиция, за което подсъдимата
има и достатъчен мотив – да се оневини или да смекчи положението си в процеса.
Основното доказателство за това, че подсъдимата не казва
истината за това у кой е бил ножът е най-същественото, необяснимо и на практика
непреодолимо противоречие – първоначално подсъдимата твърди, че пострадалият
държал толкова здраво ножа, че дръжката му била счупена при борбата, а после,
че всъщност не го бил държал здраво и затова успяла да му го отнеме. Това
противоречие, предвид останалите посочени вътрешни противоречия и показатията на свид. С.К. от
досъдебното производство, няма как да бъде преодоляно и обяснено, освен с
извода, че подсъдимата не казва истината.
Единственият логичен извод от всичко казано по-горе е, че
ножът е бил у подсъдимата К..
Освен всичко изложено до тук, заключението на съдебно –
медицинската експертиза и допълненията на вещото лице в съдебно заседание
потвърждават този фактически извод.
В съдебно заседание на 09.05.2014г. вещото лице пояснява, че не е нужна голяма сила, за да
може ножът да проникне през всички описани в заключението меки тъкани,
включително в лявото предсърдие на сърцето. Според
експертът не е имало защита и борба между подсъдимата и пострадалия, доколкото
външно по тялото на починалия не е имало видими травматични увреждания от рода
на охлузвания, кръвонасядания или други рани, извън
тази, която е причинила смъртта. Освен това, експертът допълва, че ако
подсъдимата със сила отваря ръката на пострадалия, за да извади ножа и той се
съпротивлява и го стиска, би трябвало да останат някакви травматични увреждания
по ръката на пострадалия или по нейните ръце, доколкото е имало контакт, имало
е борба и острието на ножа. Според експерта, доколкото ножът няма защитна
преграда между дръжката и острието, в една такава ситуация на борба поне
единият от двамата борещи се ще бъде наранен по някакъв начин. Тези разяснения
експертът прави,преди подсъдимата да е дала обяснения.
В съдебното заседание от 06.06.2014г.,
подс. К. нагледно показва в съдебната зала твърдения
от нея механизъм на отнемана, при който тя държи с лявата си ръка дясната китка
на опонента си, а с дясната ръка захваща там, където би трябвало да се намира
дръжката на ножа, оставаща извън захвата на държащия
ножа. В съдебния протокол не е изрично отразено, че показвайки, подсъдимата
държи с лявата си ръка дясната китка на опонента си, а с дясната ръка отнема
ножа, но това е видно от коментара на експерта, в чието присъствие подсъдимата
прави тази демонстрация. Съдебният медик поддържа, че този механизъм е принципно
възможен с оглед обективните находки по трупа на пострадалия. Експертът заявява
следното: „Начинът по който тя разказа за динамиката за нараняването в лявата горна част на гърдите
на починалия съответства напълно да се получи. Не е задължително при отнемането на ножа, както тя разказа и
двамата са държали ножа в областта на дръжката и отнемането не е било с
издърпване което да причини порязване, както в нейната така и в неговата ръка.
При огледа и аутопсията на трупа и при нейното освидетелстване, което извърших
на следващия или по-следващия ден те нямаха прободно-порезни
наранявания в областта на ръцете. Тя е отнела ножа с дясната ръка, след което е
нанесла удара но посоката на нанасяне на удара, съобразявайки се с нейната височина, починалият е с ръст 177 см., те са
близки по ръст на височина, тя нанася удара с дясна ръка отгоре надолу и се
получава цепковидна прободно
- порезна рана във вертикална посока на 7 см. от гръдното зърно, над него, във
вертикална посока на 4 см. навътре във второ трето междуребрие,
наранявайки кожа, подкожие бял дроб и сърце. Именно
този механизъм, който тя описа съответства и на находката, констатирана по
време на огледа и аутопсията на трупа на починалия. Те са били прави, обърнати
един към друг и тя е нанесла удара с дясна ръка, няма противоречие“.
След проведения в присъствие на експерта следствен
експеримент, вещото лице твърди, че поддържа становището си, че показаният от
подсъдимата начин на отнемане на ножа е принципно възможен, като при това също
така принципно е възможно да не останат наранявания и следи от борба.
Експертът казва: „Според това, което се видя сега на
следствения експеримент, това което показа подсъдимата като начин на хващане с
дясна ръка китката и с лява ръка отнемането на ножа е противоположно на това,
което беше в предно съдебно заседание и се налага промяна в позицията на
ръцете, това променя възможността не толкова за отнемане на ножа, колкото до
нанасянето на удара в областта на лявата
гръдна област, съобразявайки се с посоката, с формата и вида на раната, която е
във вертикална посока, размерът на раната е във вертикална посока, което
означава, че острието трябва да бъде във вертикална посока. Съобразявайки се с
посоката на раневия канал, който е отпред назад, леко
отгоре надолу и почти праволинейно, не наляво, не на дясно, означава че удар с
ножа може да бъде нанесен, за да се получи такава ситуация, тоест посоката на
раната, посоката на раневия канал, проникването на
ножа 7 см, ако ножът е държан с дясна ръка и острието е вертикално. Нямаме
разрез на раната, което да определи гръдната страна на ножа, режещата страна
посоката на острието трябва да бъде отгоре надолу, говорим за широката част на ножа, ударът трябва да бъде нанесен с
дясна ръка, леко отгоре надолу, отпред назад, почти праволинейно, за да се
получи това нараняване, което с лява ръка не би могло да бъде нанесено, защото
посоката ще бъде различна. Едно уточнение от предно заседание коментарът, че
може да се пореже ръката, когато стане извъртане, че имало борба, в неговата
ръка бил ножа, а тя извърта ръката, тогава наистина ще има порязване, защото
няма начин да не се получи порязване на ръцете и посоката на раневия канал няма да съответства на този начин, който
е констатиран по време на огледа и
аутопсията на трупа. Не може тя да държи ръката и така да се получи ударът.
Тоест свободно е било движението на ръката от горе на долу, свободна е била
ръката за да се получи това нараняване. Говорим за тази ситуация, сега както е
разиграна, нямам как с лявата ръка да се получи това нараняване, което е
констатирано при огледа на трупа. Изключвам категорично това да е станало с
лява ръка, защото посоката на раневия канал няма да
съответства. Лявата ръка, когато е нанесен прав удар, за да се спази същата посока
трябва да бъде в дясната гръдна половина. Динамичен е процесът. Посоката е
съвсем праволинейна на раневия канал, не от ляво на
дясно или от дясно на ляво. Категорично
изключвам възможността това нараняване да се причини с такъв удар, в тази
посока, с лявата ръка.
При
показването на следствения експеримент, възможно е да има анатомични различия
между ръцете на починалия, но в предно съдебно заседание като че ли в тази
част, която стърчеше от ръката, когато държеше химикалката, при по-малка ръка
възможността да стърчи по-голяма част от дръжката на ножа е по-голяма, а при
по-голяма ръка стърченето на дръжката на ножа е
по-малка. С двата пръста трудно би извадила ножа, но ако се държи с лява ръка
китката, при по-голямо стърчене, при извъртане може
да стане измъкване без порязване ръката на пострадалия. Това е един динамичен
процес и това което тя каза, че при по-малко усилия от него страна е възможно
да стане, но е трябвало да стърчи малко повече дръжката, но може неговата ръка
да е била по-малка. Нямаме измерване в тази насока, защото нямаме тази практика
да се измери дължината на горно-долния диаметър на дланта. Затова при по-леко,
не максимално стискане, може да бъде измъкнат и без да бъдат порязани пръстите,
по принцип е възможно да стане. Как е станало
точно, не сме били там.
Изхождайки
от възможността дясна ръка да нанесе удара с ножа да съвпадне с посоката на раневия канал, при това измъкване на ножа би трябвало с
лява ръка да е държана китката с дясната ръка да е измъкнат ножа и да е нанесен
удара, което се доближава до възможността
за нанасяне на такъв удар. При сегашното, кръстосването на ръцете, с
дясната ръка да се държи ножа и с лявата китката, как ще се нанесе удара.
При
изтегляне на ножа от ръката и при държането му дори не много стиснат, шансовете
да се получат порезна рана на един два или повече пръсти при пострадалия е
голяма, но при извъртането на дръжката в ръката, то тогава нямаме порезна
повърхност, която да повлияе на дръжката. Става едно превъртане на дръжката.
Това което тя показа съответства на възможността да се отнеме ножа, без да се
получи порезна рана, но при издърпване би трябвало да има нараняване на дланта
на пострадалия. Механизмът на отнемане е много важен, за да се изясни този въпрос“.
Обстоятелството,
че експертът не изключва принципната възможност за отнемане на ножа по описания
от подсъдимата начин, категорично не значи, че събитията са такива, каквито
съобщава подс. К.. Този механизъм е принципно
възможен, но на практика почти невероятен. По-горе съдът изложи подробно
съображенията си за множеството противоречия в твърденията на подсъдимата. При
следствения експеримент подсъдимата за пореден път променя твърденията си за
това с коя ръка е отнела ножа от К.. Съдът, както беше вече казано, приема, че
не може да се очаква подсъдимата да помни всеки детайл, ако е имало борба с
пострадалия, но намира за крайно неправдоподобно да не може да възстанови поне
началното разположение на двамата в момента на твърдяния
опит от страна на пострадалия да я прободе с ножа, тоест с коя ръка е хванала и
с коя е отнемала ножа. Експертът категорично изключи възможността подсъдимата
да е нанесла фаталния удар, държейки ножа в лявата си ръка. Тоест, това което подс. К. демонстрира при следствения експеримент е
невъзможно. А крайно неправдоподобно е да се приеме, че подсъдимата е
изтръгнала ножа от К. с лявата си ръка, след това го е прехвърлила в дясната и
е нанесла удара, като през цялото това време К. е стоял безучастно и е оставил К.
безпрепятствено да го прободе в гърдите. Експертът е категоричен, че борба не е
имало. Касае се за едно свободно пробождащо движение, при което пострадалият
очевидно не е реагирал, тоест бил е изненадан.
На фона на всичко изложено до тук, твърденията на
дъщерята на подсъдимата, свидетелката А.К., че в домакинството си те нямали
такъв нож и че пострадалият Х.К. й го бил давал преди да реже хартия с него,
губят стойността си на убедително доказателствено
средство. Свидетелката е силно заинтересована в полза на своята майка и чрез
тези си показания цели да помогне на защитната й теза.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЗАКОНА
При така установената фактическа обстановка подсъдимата Р.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 115 от НК, като на 14.12.2013г., в гр. Ракитово, обл. Пазарджишка, умишлено
е умъртвила Х.Б.К., ЕГН **********,***.
От
обективна страна е категорично установено по делото и не се спори, че нанесеното
нараняване с нож от подсъдимата се намира в пряка причинно – следствена връзка
със смъртта на пострадалия.
От субективна страна подсъдимата е имала представи
за всички обективни елементи на състава, допускала е настъпването
на общественоопасните последици на деянието
си, но очевидно се е
съгласила с тях - действала
е с евентуален умисъл.
Така подсъдимата К. е имала ясни представи, че нанася
удар с нож в областта на сърцето на пострадалия Х.К.. Психиатрично –
психологическата експертиза установява, че подсъдимата е нормално интелектуално
развита, тоест, следва да се приеме, че за нея е било ясно, че един такъв удар
може да убие пострадалия. Съдът приема за безспорно установено, че подсъдимата
не е имала намерение да умъртви Х.К., пряката й цел не е била тази. К. е била
ядосана от поредния продължителен скандал с К. и е искала да сплаши същия, да
заяви превъзходство в конкретната конфликтна ситуация, да преустанови скандала
и да прогони пострадалия, като го прободе с ножа. Факт е, че същата насочила
острието към гърдите на К., но съдебно – медицинската експертиза установява, че
не е необходимо прилагането на значителна жива сила, за да проникне ножа до
сърцето. Нещастно стечение на обстоятелствата е, че ножът е попаднал между
ребрата и е бил в такова положение, че е проникнал между тях, до сърцето на
пострадалия, причинявайки по този начин смъртоносното нараняване. И тук има
едно много съществено обстоятелство – ножът е останал забит в тялото на
пострадалия и последният сам го е извадил. Щом усеща, че е пробола дълбоко К. в
гърдите, подсъдимата пуска ножа и се отдръпва. Това е важна индиция,
че самата подсъдима е била изненадана от дълбочината, на която проникнало
острието на ножа в тялото и веднага е преустановила действията си. Този факт
съдът приема за доказателство, че К. не е искала да лиши от живот пострадалия.
Същевременно, действията на подсъдимата обективират в достатъчна степен съгласието й с настъпилия
престъпен резултат – смъртта на пострадалия.Тя знае, че едно пробождане с нож в
сърдечната област може да убие човек, но въпреки това нанася удара с достатъчна
сила, за да проникне до сърцето, тоест преследвайки пряката си цел да сплаши и
прогони К., подсъдимата се е съгласила и с настъпването на неговата смърт.
Изложеното по-горе даде основание на съда да приеме, че
подсъдимата е действала с евентуален умисъл
Защитникът на практика не пледира за оправдателна присъда
и не излага доводи за невиновност на подсъдимата. След като поддържа от
фактическа страна, че пострадалият извадил нож, а подсъдимата му го отнела и го
пробола, защитникът излага буквално следните правни доводи: „Моля да приемете,
че обвинението по чл. 115 от НК, каквото е, не е доказано и действително подзащитната ми е извършила престъпното деяние, но тук
става дума за престъпление по чл. 118 от НК в състояние на афект и уплаха и
евентуално, ако приемете, че е доказана атаката, да приемете превишаване
пределите на неизбежната отбрана“. Това са правните доводи на защитника.
Аргументи за наличие на изброените правни институти не се излагат.
Подсъдимата не се е намирала в положение на неизбежна
отбрана. Доказателствата по делото не установяват каквото и да било нападение
от страна на подстрадалия непосредствено преди подсъдимата
да го прободе смъртоносно с ножа. Установи се, че между тях е имало битов
скандал, каквито често са се случвали в отношенията им, при което подсъдимата К.,
ядосана, се приближила до Х.К. и го пробола веднъж в сърдечната област. При
положение, че липсва нападение, не може да се обсъжда наличието на неизбежна
отбрана. Затова позоваването на института на чл. 12 ал.2 от НК, превишаване
пределите на неизбежната отбрана, е неприложим в конкретния случай.
По същите съображения са неприложими и разпоредбите на
чл. 119 от НК, предвиждащ леконаказуем състав за
убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана или чл. 12
ал.4 от НК, според която деецът не се наказва, когато извърши деянието при
превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха или
смущение. По-горе, при излагане на фактическата обстановка и анализа на
доказателствата, се изложиха подробно съображенията на съда да приеме, че
пострадалият не е нападал подсъдимата. При липсата на нападение няма неизбежна
отбрана и не може да стои въпроса за превишаване на нейните предели, независимо
дали поради уплаха, смущение или други причини.
Не е налице и хипотезата на чл. 118 от НК. Доказателствата
по делото не сочат пострадалият да е упражнил по отношение на подсъдимата
насилие, да й е нанесъл тежка обида, да я е наклеветил или да е извършил друго
противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да
настъпят тежки последици за подсъдимата или нейни близки. Факт е, че между тях
е възникнал скандал. Повод за това били трайно изострените отношения между
пострадалия и дъщерята на подсъдимата, свидетелката А.К.. Х.К. смятал, че А.,
от която имал деца, има намерение да живее с друг мъж в новостроящата се
постройка, което го провокирало към скандали с двете жени. Той и преди бил
заявявал намерението си да си вземе вложените от него строителни материали в
постройката. Вечерта на инцидента, Х.К., в яда си, започнал да хвърля струпани
в близост до постройката тухли и да се заканва, че ще я разруши. Липсват
каквито и да било данни той да е започнал да разрушава постройката. Във
фотоалбума към огледния протокол има снимки на
постройката, на които се вижда, че същата е в непокътнат вид.
Още един детайл – подсъдимата многократно твърди, че
пострадалият бил склонен към употреба на алкохол и в това състояние буйствал.
Видно от протокола за химически анализ на взетата от трупа на пострадалия
кръвна проба, не се е установило никакво съдържание на алкохол в кръвта на Х.К..
Това по никакъв начин не значи, че не е било възможно К. да прояви агресия или
да извърши противоправни действия, но е категорично,
че към момента на инцидента, същият не се е намирал в състояние след употреба
на алкохол.
Факт е, че към момента на деянието подсъдимата е била
ядосана и именно това я е подтикнало към извършване на убийството. По никакъв
начин не е установено, обаче, това да е било провокирано с някое от изброените
по-горе действия на пострадалия, съдържащи се в хипотезата на чл. 118 от НК.
По тези съображения съдът прие правната квалификация на
деянието, каквато е дадена в обвинителния акт и се поддържа в съдебно заседание
от прокурора – убийство по основния състав на чл. 115 от НК.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
Обществената опасност
на деянието е значителна по дефиниция с оглед
причиняването на смърт.
Същевременно съдът намира, че предвид формата на вината, която е евентуален
умисъл и с оглед смекчаващите обстоятелства, които ще бъдат описани малко
по-долу, обществената опасност на конкретното деяние е по-ниска в сравнение с
обичайния случай на престъпленията по чл. 115 от НК.
Подсъдимата Р.К. е личност
със сравнително ниска степен на обществена
опасност – не е
осъждана, но има негативни характеристични данни. Според писмената й характеристика, изготвена от
полицейския инспектор по местоживеене, К. е агресивна и конфликтна личност,
често предизвиквала скандали и е склонна към саморазправа с околните.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в желанието на подсъдимата да се саморазправи в конкретната
конфликтна ситуация с пострадалия Х.К., в трайно влошените им отношения –
безспорно се установи по делото, че те често са имали конфликти помежду си,
както и в склонността на подсъдимата към саморазправа, видно от полицейската й
характеристика.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото
съдебно минало на подсъдимата, направените частични самопризнания – подъсдимата не оспорва
авторството на деянието, обстоятелството, че пострадалият в значителна степен с
поведението си е допринесъл за настъпването на общественоопасните
последици, като отишъл в дома на подсъдимата, предизвикал скандал и заявил
намерение да разреши новопостроена постройка, като дори започнал да хвърля
намиращи се в близост до нея строителни материали. Смекчаващо обстоятелство е и това, че подсъдимата Р.К. има
реално критично отношение към извършеното. Същото тя демонстрира още
непосредствено след извършване на деянието и до момента на постановяване на
присъдата. Отговорността на подсъдимата следва да бъде смекчена и от
конкретната форма на вина, която в случая не е пряк, а евентуален умисъл.
Отегчаващи обстоятелства – негативните характеристични данни на подсъдимата,
очертаващи я като личност, склонна към конфликти и саморазправа.
При тези данни съдът прие, че са налице
многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради което минимално предвиденото от закона наказание
от десет години се явява несъразмерно тежко. Затова и на основание чл. 55 ал.1
т.1 от НК, определи наказание под така предвидения предел, като
счете, че за постигане целите
на наказанието по чл. 36 от НК подсъдимата следва
да бъде осъдена на
девет години лишаване от свобода.
На основание чл.61 т.2, във връзка с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът определи на подсъдимата Р.К. строг първоначален режим
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор,
На основание чл.59 ал.1 от НК беше
приспаднато от така наложеното наказание на подсъдимата Р.К., времето, през
което същата е била задържана под стража в размер на 8 месеца и 21 дни, считано
от датата на задържането до постановяването на присъдата.
ПО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
От деянието на подсъдимата К.,
която умъртвила К. К., неговите родители, гражданските ищци Н.Б.К. и Б.И.К., са претърпели неимуществени
вреди - болки и страдания, за които
подсъдимата
дължи обезщетение, ведно с обезщетение за забавено парично
плащане в размер на законовата лихва,
считано от деня на увреждането
до окончателното изплащане - чл.45 във връзка с чл.86 ал.1 и чл.84 ал.3 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното
обезщетение за неимуществените вреди, съдът съобрази изискванията
на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, според който същото се
определя от съда по справедливост.
При това съдът на първо място съобрази, че убитият е син
на гражданските ищци. Тоест касае се за най-близкото по степен родство – такова от първа степен по низходяща линия. Възможно най-тежката загуба за един човек, когато е
родител, е да загуби детето си. К. са обречени до края на живота си да живеят с
тази празнота и с мисълта при какви обстоятелства са загубили сина си – чрез
насилствена смърт. При това синът на ищците е бил в разцвета на силите си –
тридесет и пет годишен в момента, когато животът му бил отнет от подсъдимата.
Същият е живеел в едно домакинство с родителите си и данните по делото сочат,
че са били в близки отношения – загиналият Х.К. уважавал своите родители и,
според възможностите си, се грижел за тях. В негово лице Н. и Б. К. са могли да
разчитат на опора и подкрепа в ежедневието си, възможност, отнета им занапред
от деянието на подсъдимата. Следва да се отчете и обстоятелството, че
гражданските ищци навлизат във възраст, в която все повече биха имали нужда от
подкрепата на своя син. Тук съдът взе предвид, че К. все пак имат още един син
– свидетелят И.Б.К., четиридесет и три годишен към настоящия момент, на който
също могат да разчитат. Съобразявайки изложеното, съдът прие, че справедливото
обезщетение за всеки от гражданските ищци, в парична равностойност, се равнява
на по 60 000 /шейсет хиляди/ лева.
От друга страна съдът прие, че пострадалият с поведението
си в значителна степен е съпричинил настъпването на
вредите от деликта. Безспорно се установи по делото,
че именно пострадалият отишъл в дома на подсъдимата и нейната дъщеря, с които
влязъл в конфликт, поведението му ескалирало – започнал да буйства, да псува
подсъдимата и дъщеря й, да отправя закани, че ще разруши новоизградената
постройка и дори започнал да изхвърля от струпаните до нея строителни
материали. Именно това агресивно поведение на пострадалия Х.К. ядосало
подсъдимата и предизвикало ескалацията в нейните действия, довела до фаталното
пробождане с нож в гърдите на К.. Затова съдът прие, че е налице хипотезата на
правната норма на чл. 51 ал.2 от ЗЗД - с поведението си пострадалият е съпричинил вредоносния резултат, поради което обезщетението
за неимуществени вреди следва да се намали. Съдът оцени съпричиняването
на една трета и намали размера на определените обезщетения от по 60 000
лева за всеки от гражданските ищци с по 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Затова съдът присъди на всеки от ищците по 40 000 /четиридесет хиляди/ лева
обезщетение за неимуществени вреди. В полза на всеки от ищците беше присъдено и
обезщетение за забавено парично плащане в размер на законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на увреждането, 14.12.2013г., до
окончателното изплащане.
За разликата до 100 000 /сто
хиляди/ лева съдът
отхвърли предявените граждански
искове за всеки от ищците като неоснователни.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди
подсъдимата Р.К. да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжен съд
– Пазарджик, разноски по делото в размер
на 541лв., както и държавна такса върху размера на уважените граждански искове
общо в размер на 3200 /три хиляди и двеста/ лева, платима по сметка на Пазарджишки
окръжен съд.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Р.К.
да заплати на гражданските ищци Н.Б.К. и Б.И.К., направените от същите разноски
по делото общо в размер на 350лв., изплатено възнаграждение за повереник.
Съдът постанови веществените доказателства: 3 бр. дървени
цепеници, 1 бр. тампон напоен с червеникава течност, 1 бр. тъмна на цвят шапка
с козирка и надпис „Sutekh”, 1 брой кожен елек, черен
на цвят с подплата и цип, 1 бр. анцунгово горнище,
лилаво на цвят с надпис „Chlewi sportswater”,
1 брой нож с обща дължина 27.5
см, с пукната дървена дръжка, 1 брой памучна риза с дълги ръкави, 1 брой
тъмна памучна фланела със зелено кафяви
на цвят ръкави, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, а
веществените доказателства 1 бр. мобилен телефон марка Нокиа
модел 1280 с ІМЕІ 35243105720695 със сим-карта на Глобул сер. №
89359050100703451667, да се върнат на подсъдимата Р.К..
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :