Присъда по дело №1224/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по НОХД № 1224/2022г. по описа на ПРС

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.И.А.
за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това че в периода месец
март 2012 г. до месец октомври 2019 г. включително, в гр. Пловдив, след като
е осъден с решение №173 от 20.01.2010 г., постановено по гр. дело
№2082/2009 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ХVІІІ гр. състав, влязло в
сила на 05.03.2010 г., да издържа свой низходящ – *** си Б.Р.А., ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 93 /деветдесет и три/ месечни вноски в размер
на 140,00 /сто и четиридесет/ лева всяка и 1 /една/ месечна вноска в размер на
137,91 лв. /сто тридесет и седем лв. и 91 ст./, всички вноски в общ размер на
12877,91 лева /дванадесет хиляди осемстотин седемдесет и седем/ лева.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като по
отношение реализирането на наказателната отговорност се предлага на съда
наказанието да бъде определено при условията на чл. 54, ал.1 от НК, като му
бъде наложено наказание лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1
бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият А. не се яви по делото и същото протече спрямо него по
реда на чл.269 от НПК.
Процесуалния представител на подсъдимия адв.С. счита, че е напълно
доказано обвинението пледира за по-леко наказания.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира
за установено следното:

ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОНСТАНОВКА:
Подсъдимият Р.И.А. е роден на *** в гр. П., живущ в гр. П., б.,б.г.,
разведен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2000 година Н.Б.Н. се запознала с подс. Р.И.А. и двамата
започнали приятелски отношения. Впоследствие отношенията им от
приятелски прераснали в близки интимни такива, като в резултат на това на
31.10.2001 г. се родила свид. Б.Р.А.. Първоначално А. не признал детето и
това наложило да бъде заведено гражданско дело №1882/2003 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, по което било постановено Решение от 20.05.2004 г.,
в сила от 06.05.2005 г., с което А. бил признат за *** на свид. Б.А. и същият
бил осъден да заплаща издръжка в размер на 80,00 лева месечно на детето си.
Междувременно *** Н.Н. създала друго семейство и престанала да полага
грижи за свид. А.а. Поради това свидетелите Н.З.Б. и Б.Н.Б. – *** на Н.Н.,
1

инициирали гражданско дело №711/2004 г. по описа на РС – Пловдив, ІХ
гр.с., по което било постановено Решение от 24.02.2004 г., в сила от
03.03.2004 г., с което свид. Б.А. била настанена до навършване на пълнолетие
да живее при *** си и *** си в гр. П., съответно и там трябвало да бъде
заплащана издръжката. Тъй като А. не заплащал дължимата издръжка, свид.
Н.Б. предприела действия за принудително събиране на вземанията и, макар и
трудно, сумите били събирани. Освен това свид. Н.Б. инициирала и
производство пред Районен съд гр. Пловдив, с цел завишаване на издръжката,
която обвиняемият следвало да плаща за детето си. В тази връзка било
образувано гражданско дело №2082/2009 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, ХVІІІ гр.с., по което било постановено Решение №173/20.01.2010 г.,
в сила от 11.02.2010 г. С посоченото съдебно решение А. бил осъден да
заплаща на детето си издръжка в размер на 140 лева месечно. Предвид
нежеланието на А. да плаща издръжка за детето си, отново бил издаден
изпълнителен лист и били предприети действия за принудително събиране на
дължимите от обвиняемия суми за издръжката на детето му. Отделно от това,
суми за издръжка на детето били превеждани и от Община Пловдив, като
извършените плащания възлизали общо на стойност 11460,76 лева.
Посочената сума покрива задължението на обвиняемия към детето му до
месец февруари 2012 г. включително. Така от месец март 2012 г. до
навършване на пълнолетие на свид. Б.А. на *** А. не заплатил общо 93
месечни вноски, всяка от по 140 лева и 1 месечна вноска в размер на 137,91
лева, или всичко обвиняемият дължал на детето си сума в размер 12 877,91
лева, които обаче не заплатил. На *** свид. Б.А. навършила пълнолетие. При
разследването било установено, че през 2008 г. А. напуснал пределите на
страната и местоживеенето му в чужбина не е известно.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
според заключението на която сумата на неплатените издръжки от Р.И.А.,
като *** на детето Б.Р.А. са в размер на 12 877,91 лева, като задълженията са
за периода месец март 2012 г. до ***

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена
именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се
доказва от следните събрани по делото доказателствени материали –от
показанията на свид.А.а и св.Б.Б.в, както и от представените писмени
доказателства, събрани в хода на воденото досъдебно производство,
прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – копие от решение по граждански дела за
установяване на бащинство и плащане на издръжка, разписки, справка за
съдимост, характеристична справка, справка НАП, документи по
изпълнително дело и др.
Съдът кредитира и изготвената по делото съдебно-счетоводна
2

експертиза от която с точност се установява размера на дължимата издръжка.
От така събраните доказателства според съда безспорно се доказа, че А.
няма тежки заболявания, същия е здрав физически мъж.В случая няма
значение дали е полагал или не труд през инкриминирания период.От
значение е че същия е могъл да го стори.В този смисъл и Решение №
188/04.07.2011г. на ВКС по н.д. № 1157/11г. ІІІ н.о., в което е засегната
тезата, че наличието или не на трудови правоотношения през
инкриминирания период на подсъдимия не може да го освободи от
задължението да заплаща издръжка и не може да отпадне наказателната
отговорност на това основание.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че
с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 183, ал.1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият за периода месец март 2012 г. до
месец октомври 2019 г. включително, в гр. Пловдив, след като е осъден с
решение №173 от 20.01.2010 г., постановено по гр. дело №2082/2009 г. по
описа на Районен съд гр. Пловдив, ХVІІІ гр. състав, влязло в сила на
05.03.2010 г., да издържа свой низходящ – *** си Б.Р.А., ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 93 /деветдесет и три/ месечни вноски в размер на 140,00 /сто
и четиридесет/ лева всяка и 1 /една/ месечна вноска в размер на 137,91 лв. /сто
тридесет и седем лв. и 91 ст./, всички вноски в общ размер на 12877,91 лева
/дванадесет хиляди осемстотин седемдесет и седем/ лева.
С действията си подсъдимият е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав на визирания текст.
Задължението на същия произтича от цитираното съдебно определение,
според което същият е осъден да издържа на детето си.
Не се доказва същият да е изпълнил задължението си за заплащане на
издръжка на детето за целия инкриминиран период, за който му е повдигнато
обвинение.
Престъплението по чл. 183, ал.1 от НК е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то
трайно, непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението е от момента, в който осъденият да издържа става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски и се явява довършено
в момента, в който деецът изпълни задължението си или то бъде погасено
поради обстоятелства, предвидени в Семейния кодекс. Като се има предвид,
че издръжката се дава , за да се осигури съществуването на съответното лице
през месеца, то именно поради тази причина изплащането й следва да стане
през текущия месец, за да задоволи естествените нужди на лицето, за което е
3

предназначена . В този смисъл е и застъпеното становище на ВКС, І н.о. в
определение № 9/04.02.1977г. по н.д.№54/77г. В противен случай нуждаещият
се от издръжка се поставя в по-неблагоприятно положение от задължения да
я дава.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено,
като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването
им. В съзнанието му е съществувало знанието, че е осъден с влязло в сила
съдебно определение да издържа детето си, че дължи издръжка ежемесечно,
както и че не изпълнява това си задължение.
Не се изтъкна обстоятелство, релевантно да освободи лицето от
неговото задължение да заплаща ежемесечно издръжка на детето си, още по-
малко е оправдание за неизпълнението му.Както съда вече отбеляза А. е в
работоспособна възраст, няма данни по делото да страда от здравословни
проблеми, които да ограничават работоспособността му, не се представиха
доказателства да не може да полага труд или да реализира други доходи за
обезпечаване на дължимата от него издръжка. Задължението за издръжка е
законовоутвърдено, но и морално задължение. Същото се възлага на лицето,
което няма да упражнява родителските права, т.е. преимуществено да полага
грижи по прехраната и отглеждането на детето.

ПО НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази и следните
обстоятелства: подсъдимият е пълнолетно, работоспособно лице. Не е
осъждан.Все пак обаче се касае до един продължителен период от време от
седем години, през който подсъдимият фактически се е дезинтересирал от
финансовите нужди на детето и мейните ежедневни потребности.Наложило
си бабата и дядото на детето да го отгледат. Това мотивира съда да приеме, че
съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от НК в случая по-справедливо е да
наложи на подсъдимия по-тежкото по вид наказание – „лишаване от
свобода”, визирано в санкционната разпоредба на чл. 183, ал.1 от НК,
доколкото това наказание би постигнало по-пълноценно основните цели,
визирани в нормата на чл. 36 от НК. Иначе при съпоставка на тези и
изложените по-горе обстоятелства, съдът намира, че в конкретния казус
сочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са
многобройни или изключителни такива, на фона на значителния брой
неизплатени месечни издръжки, че да се прилага разпоредбата на чл. 55 от
НК. Напротив, наказанието, както вече се изтъкна, следва да се определи
съобразно нормата на чл. 54, ал.1 от НК. Досежно размера му, в случая съдът
отчита превес преди всичко на смекчаващите отговорността му
обстоятелства. Ето защо, наказанието лишаване от свобода следва да е в
размер на минимума, а именно в размер три месеца.
Съдът намери че са налице всички предпоставки на чл.66, ал.1 от НК и
4

отложи наказанието с изпитателен срок от три години.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съда осъди подсъдимия А. да заплати
разноските по ДП за експертиза.
По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	15
Дата:	20 януари 2023 г. (в сила от 7 февруари 2023 г.)
Съдия:	Николай Захариев Петров

Дело:	20225330201224
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 март 2022 г.

Присъда по дело №1224/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите