Р Е Ш Е Н И Е
№ 1590
Гр. Перник, 15.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети октомври през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Божура Антонова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 06372/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД срещу В.М.В. кумулативно обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 600 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ***г., сключен с
„Вива Кредит“ ООД, законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 27.04.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 57,25 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 08.12.2016 г. до 27.04.2017 г., сумата от 190,52
лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, дължима за периода от 08.12.2016 г. до 27.04.2017 г., сумата от
190,52 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредита, дължима за периода от 08.12.2016 г. до 27.04.2017 г.,
сумата от 175 лв., представляваща еднократна такса за разходите по извънсъдебно
събиране на просрочените вземания, сумата от 70 лв., представляваща еднократна
такса за разходите по дейността на служител по извънсъдебно събиране на
просрочените вземания и сумата от 48,42 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 09.12.2016 г. до 27.04.2018 г., за които суми по ч. гр. дело №
2784/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми
състав е издадена Заповед № 2134/30.04.2018 г.за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между ответника В.В., в
качеството му на заемател и „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на заемодател, е
сключен договор за паричен заем № ***г., при спазване на условията на Закона за
потребителския кредит. По силата на договора на ответника е предоставена в заем
паричната сума от 600 лв. срещу задължението за връщането
ѝ заедно с договорна лихва в общ размер от 57,25 лв. на 11 равни седмични
погасителни вноски, с падеж на първата от тях на 08.12.2016 г. и падеж на
последната на 27.04.2017 г., всяка в размер от по 59,75 лв. Посочва се, че
съгласно клаузите на договора заемателят е поел задължение в тридневен срок от
подписването му да предостави на заемодателя обезпечение измежду описаните в
договора, в противен случай дължи неустойка. Поради неизпълнение на това
договорно задължение от ответника на същия е начислена като дължима неустойка в
размер на сумата от 190,52 лв. За експресното разглеждане на искането му за
отпускане на паричния кредит В. дължи такса в размер на сумата от 190,52 лв. В
полза на „Вива Кредит“ ООД съществува и вземане в размер на сумата от 175 лв.,
представляваща еднократна такса за събиране на просрочените от ответника
задължения по договора, изразяваща се в направените разходи за провеждане на
телефонни разговори и изпращане на покани за заплащане на задълженията му.
Изяснява се, че е начислена и такса в размер от 70 лв., включваща разходите,
направени от дружеството-заемодател във връзка с ангажирането на служител,
който да администрира дейността по извънсъдебно събиране на вземанията. Заемополучателят
дължи и лихва за забава за периода от 09.12.2016 г. до подаване на заявлението
в съда в размер от 48,42 лв. Ищецът поддържа, че ответникът не е платил никаква
част от задължението си. Посочва, че с Приложение № 1 от 06.07.2017 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г.
кредиторът „Вива Кредит“ ООД е цедирал вземанията си срещу ответника на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е ищцовото
дружество/. Намира, че като действие по уведомяване на длъжника за настъпилата
промяна в кредитора следва да се счита връчването на уведомлението на ответника
като приложение към исковата молба. Счита за дължима и претендира законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на вземането, както и разноските в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В.В.
не е депозирал писмен отговор. В съдебното заседание, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Вива Кредит“ ООД, в
качеството му на заемодател и ответника В.М.В., в качеството му на заемател, е сключен
договор за паричен заем „***“ № ***г., по силата на който на същия е предоставена
парична сума в размер от 600 лв. срещу задължението на заемателя да я върне на
заемодателя заедно с договорна лихва и такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на кредита в размер от 190,52 лв., на обща стойност от 847,77
лв., чрез 11 равни седмични вноски, всяка в размер от по 77,07 лв. Установен е
падеж на първата вноска на 08.12.2016 г. и падеж на последната на 27.04.2017 г.,
при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,31 % и годишен процент на
разходите от 49,35 % .
Съгласно
клаузата на чл. 10 от договора заемната сума следва да бъде предоставена на
заемателя в брой, а съгласно ал. 2 от този текст с подписването му заемателят
удостоверява, че е получил същата от заемодателя, както и, че в тази част
договорът да има характера на разписка за получаването на парите.
В
клаузата на чл. 1 е отразено, че договорът се сключва на основание стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните
условия по бъдещия паричен заем, както и по предложение за сключване на
договора от страна на заемателя. В клаузата на чл. 4 от договора страните са
уговорили, че в срок до три дни от усвояване на сумата по същия заемателят
дължи да предостави на насрещната страна едно от изброените обезпечения: физическо
лице – поръчител, което да отговаря на
конкретно посочени условия във връзка с получаваното от него трудово
възнаграждение и наличието на други кредитни отношения или банкова гаранция в
полза на заемодателя в размер на цялото задължение по договора. Предвидено е, в
клаузата на чл. 4, ал. 2, че при неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение ответникът дължи на заемодателя
неустойка в размер на сумата от 190,52 лв., която ще се заплаща разсрочено –
като част от съответната месечна погасителна вноска в размер от по 17,32 лв. на
седмица.
От
клаузата на чл. 8 на договора се установява, че при неизпълнение от заемателя
на задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят
има право да предприема действия по събирането на вземанията си. От клаузата на
чл. 8, ал. 2 от договора следва, че при забава в плащането на някоя вноска ответникът
дължи и законна лихва за всеки ден забава.
В
ал. 1 от договора е удостоверено, че заемателят доброволно е избрал да използва
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на заема,
за което дължи такса в размер на сумата от 190,52 лв., чието плащане е
разсрочено чрез включването му месечните погасителни вноски по договора. В чл.
12 от последния е отразено, че заемателят е запознат с Тарифата на „Вива
Кредит“ ООД, актуална към датата на сключването му.
По
делото е прието предложение от 24.11.2016 г. за сключване на договор за паричен
заем, изходящо от ответника В.В. /обстоятелство, останало неоспорено от същия/,
в което са вписани негови лични данни – три имена, ЕГН, номер на лична карта,
адреси и основните параметри на искания кредит – размер на заемната сума, срок
за погасяване, размер на погасителната вноска.
С
разходен касов ордер № 84/24.11.2016 г. дружеството – заемодател „Вива Кредит“
ООД е броило на ответника сумата от 600 лв. с посочено основание – отпускане на
кредит, който документ е подписан и от В., като получател на сумата.
В
клаузите на приетата по делото Тарифа на „Вива Кредит“ ООД, относима към
договори за паричен заем „Вива Кредит План 14 и 30“ е предвидено заплащането от
страна на заемателя по договор за заем със срок на погасяване на двуседмична
погасителна вноска /какъвто е процесният договор/ на такса разходи за събиране
на вземането, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, посещения на адреса на
потребителя, за събиране на просрочените вземания. Проведено е разграничение в
размера на следващата се такса в зависимост от дните забава с установен
максимален размер на разходите от 175 лв. при заемна сума от 500 лв. до 1 500
лв. В случай на забава в плащането на погасителна вноска с повече от 57 дни се
заплаща еднократно сума в размер от 70 лв., представляваща разходи за събиране
на просрочените вземания чрез ангажиране на нарочен служител, който да
осъществява администрирането на тази дейност.
От
приетия като писмено доказателство по делото Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г. се установява, че „Вива Кредит“ ООД, в качеството си на
„продавач“ е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, чийто
правоприемник е ищцовото дружество, в качеството му на „купувач“, вземанията, произтичащи
от договори за парични заеми, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна
част от договора – арг. § 2, т. 2.1 и т. 2.2 от същия. В това приложение от 06.07.2017
г., под № 191 е включено вземане спрямо ответника В.В. по договор № ***г. с
размер на отпуснатата главница от 600 лв., общо дължима сума по кредита от 1 038,29
лв. и остатък към датата на продажбата – 06.07.2017 г. възлизащ на 1 283,29 лв.
С
пълномощно, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, „Вива Кредит“ ООД, като цедент, чрез
изпълнителния си директор, е упълномощил ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като цесионер, да уведоми от негово име всички длъжници по
вземанията на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за заем,
които дружеството е цедирало съгласно Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г., сключен между упълномощителя и
упълномощеното лице.
С
Уведомително писмо с изх. № ***от 11.07.2017 г., адресирано до ответника В.В.,
дружеството – заемодател „Вива Кредит“ ООД уведомява същата за извършеното
прехвърляне на вземанията, произтичащи от договор за паричен заем № ***г. в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, а последното отправя покана до
длъжника да погаси дължимата сума в общ размер от 1 283,29 лв., включваща и
лихва за просрочие и неустойка, в срок до 5 дни от получаване на поканата.
Писмото
е изпратено на адреса на ответника, вписан в договора за кредит, като пратката
се е върнала в цялост като непотърсена от адресата.
До
ответника е изпратено второ уведомително писмо от 23.08.2018 г. с идентично
съдържание с първоначалното, като пратката е върната с отбелязване, че лицето е
на море и няма данни кога ще се върне.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, след
дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за
ищеца е налице интерес от исканото установяване.
Възникването
в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от установяване,
при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на твърдяното облигационно отношение
между дружеството-заемодател и ответника, предаването на заемната сума на
заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока
на договора; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за
връщане на кредита с лихва, валидно уговорени такса за експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит, такса разходи при забава на плащането на
погасителните вноски за извънсъдебното им събиране и за ангажиране на дейността
на служител с тази процедура и валидна клауза за неустойка поради непредставяне
от заемополучателя на обезпечение на задълженията му по договора в 3-дневен
срок; 3). да
установи вземанията си и по размер, както и размера на обезщетението за забава
за процесния период; 4). да установи, че е станал титуляр на сочените
вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество,
придобило вземанията, включването
на процесните вземания в неговия предмет и уведомяването на длъжника за
настъпилата промяна в кредиторите.
Съдът намира
за безспорно установено по делото възникването на облигационно правоотношение
между „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на заемодател и ответника В.В., в
качеството му на заемател, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор
за паричен заем № ***г., приложен и приет по делото в заверен препис. Доколкото
се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането
на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на
сумата, предмет на договора. Между страните не се спори, че заемодателят
е изпълнил задължението си и реално е предоставил на заемателя сумата от 600
лв., предмет на паричния заем, който факт следва от удостоверителното волеизявление
на ответника за получаване ѝ, обективирано в клаузата на чл. 3 от договора
за кредит, както и от данните, отразени в разходния касов ордер, подписан от В.,
което действие съдът цени като извънсъдебно признание за неизгодни факти – по
арг. от чл. 175 ГПК, ползващо се с доказателствено значение в процеса, в случая
подкрепено от останалите доказателства.
С това, в
полза на третото за процеса лице, е възникнало вземане в размер на съответните
месечни вноски, а в тежест на ответника корелативното задължение да ги заплаща
при настъпване на уговорения падеж.
Изясни се,
че парични вземания по процесния договор за заем № ***г. в общ размер от 1 283,29
лв. /каквато е общата претендира от ищеца суча по договора, с изключение на
лихвата за забава/ са прехвърлени от заемодателя „Вива Кредит“ ООД в полза
на дружеството „Агенция за събиране на вземания“ ООД /чийто правоприемник е
ищецът/ по силата на Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013
г. и Приложение № 1 от 06.07.2017 г., представляващо неразделна част от същия.
С договора
за цесия се осъществява промяна в субективната страна на едно съществуващо
облигационно правоотношение, чрез прехвърляне на конкретно притезателно
субективно право от досегашния му носител на трето, чуждо на тази връзка лице.
Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие между страните
вземането преминава от цедента (стария кредитор) върху цесионера (приобретателя
на вземането). Именно в този момент във вътрешните отношения между тях цедентът
престава да бъде кредитор, тъй като със самото прехвърляне договорът се счита
за изпълнен.
В конкретния случай по делото се
доказа, както сключването на този договор, така и включването в предметния му
обхват на процесните вземания, чийто носител е заемодателят по договора за
потребителски кредит, което е основание за извод, че тези притезания реално са прехвърлени
на ищеца и цесията е породила действие в отношенията между цедент и цесионер.
Същевременно
съдът намира за установено, че договорът за цесия е произвел действие и по
отношение на ответника В.В. и спрямо него носител на вземанията по договора за паричен
заем от 24.11.2016 г. е именно ищцовото дружество.
По
делото се установи, че до ответника са изготвени писмени уведомления, с които
дружеството – цесионер, като упълномощен представител на цедента, го уведомява
за извършената цесия. Съобщенията с препис от уведомленията са изпратени до
адреса на ответника, посочен в процесния договор за заем, без данни за реалното
им получаване от адресата, а с единствено отбелязване, че пратката е
непотърсена от адресата.
Въпреки
това, съдът намира, че В. следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна
в кредитора на вземанията по процесния договор с получаване на уведомлението
заедно с препис от процесната искова молба, представляващо новонастъпил факт,
чието правно значение следва да бъде съобразено в настоящия процес – арг. чл.
235, ал. 3 ГПК. Предвид това и доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, то
получаването на същото като приложение към исковата молба в рамките на
съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане
следва да се приема за надлежно връчване (в този смисъл Решение № 78 от
09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по
търг. дело № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС).
С
прехвърлянето на вземанията по процесния договор за паричен заем и
уведомяването за това на заемателя В.В. цесията е породила действие за него и
ищецът се явява носител на вземанията по процесния договор за заем.
При
установяване на конкретните по вид и размер вземания, дължими от ответника,
съдът съобрази следното:
Съгласно
клаузите на процесния договор за паричен заем и обективирания в същия
погасителен план, крайният му срок на действие, определен от падежа на
последната седмична погасителна вноска, е 27.04.2017 г. Следователно, цялата
сума, подлежаща на връщане, е станала изискуема.
От
ответника не се твърди и не се установява да е извършвал плащания за погасяване
на дължимите суми по договора, поради което съдът приема, че същият продължава
да дължи сумата от 600 лв., представляваща непогасената главница и сумата от
57,25 лв., представляваща договорната лихва за целия срок на действие на
договора или за периода от 08.12.2016 г. до 27.04.2017 г., което прави
предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
доказани по основание и размер и обуславя уважаването им.
Върху
уважената главница се дължи и законна лихва, считано от подаване на заявлението
– 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, поради изпадането на
ответника в забава и продължаващото неизпълнение по отношение на това вземане.
Върху
непогасената главница се дължи и лихва за забава, която за периода от
09.12.2016 г. до 27.04.2018 г. възлиза на сумата от 84,17 лв., определена от
съда на основание чл. 162 ГПК и с помощта на електронен лихвен калкулатор.
Следователно, предявеният иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 48,42 лв. се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
По
отношение на останалите претендирани от ищеца вземания, съдът съобрази
следното:
Както
вече беше установено, процесният договор за паричен заем е сключен като
потребителски заем. Доколкото страна, в качеството си на заемополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се
твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и
предвид нейния предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между
страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (Обн. в
ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в
Закона за защита на потребителите (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Една от хипотезите на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е клауза, която задължава
последния при неизпълнение на своите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка – арг. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В
настоящия случай ищецът претендира неустойка в размер на сумата от 190,52 лв.,
дължима на основание клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем от 24.11.2016
г. – поради неизпълнение на задължението по ал. 1 от същата клауза за предоставяне
от страна на заемателя на обезпечение по договора под формата на поръчител или
банкова гаранция в 3-дневен срок от сключването му.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като
форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на
договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като
наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане –
обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в
тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в
случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди.
В
рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една
двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение
на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има
някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки
клаузата към момента на
сключване на договора
и включването ѝ в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В
конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за предоставяне на обезпечение, а с това
и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка
са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки
конкретния ѝ размер съдът намира, че процесната клауза от договора за
заем създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без
правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не
акцесорното задължение излиза извън
присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което
същата е нищожна като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
В
допълнение следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, какъвто характер няма процесната неустойка.
Наред
с това, за правна прецизност, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
разпоредбата на чл. 16 ЗПК законодателят е предвидил оценка от кредитора на
кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит. Касае
се за оценка на платежоспособността на бъдещия заемател преди страните да се
обвържат от договорно правоотношение. В настоящия случай, в депозираната по
делото писмена молба от 08.10.2019 г. ищцовото дружество изрично посочва, че
клаузата за неустойка е уговорена поради предоставяне от заемодателя на
финансов ресурс на заемателя без обезпечение и без да бъде направено детайлно
проучване на имущественото му състояние. Следователно, за евентуалното
настъпване на вредите, чието обезпечение се цели с включването на неустоечната
клауза като част от съдържанието на договора за заем, принципно допринася и
бездействието на заемодателя да оцени кредитоспособността на заемателя преди
отпускане на заема съгласно изискването на чл. 16 ЗПК, с което недопустимо същият
се стреми да придобие права в резултат от собственото си бездействие и по този
начин да прехвърли отговорността за това в тежест на потребителя.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че в полза на ищеца не е възникнало неустоечно вземане
в размер на сумата от 190,52 лв. и исковата претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на тази сума, следва да бъде
отхвърлена изцяло.
Изясни
се, че съгласно разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 ЗПК в случаите на допусната забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
оглед императивния характер на разпоредбата следва да бъдат отхвърлени и
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД, имащи за
предмет вземането в размер на сумата от 175 лв., представляваща еднократна
такса за разходи по извънсъдебно събиране на просрочените вземания и за сумата
от 70 лв., представляваща еднократна такса за разходите по дейността на
служител по извънсъдебно събиране на просрочените вземания. В случая ищецът е
претендирал лихва за забава, а наред с нея претендира и тези две притезания.
Съдът намира за недопустимо под формата на такси да се начислява обезщетение за
забавено плащане над размера на законната лихва, което се явява и в
противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, което обуславя отхвърлянето
на тези искове.
По
отношение на вземането в размер на сумата от 190,52 лв., претендирано от ищеца
като такса за експресно разглеждане на искането на ответника, в качеството му
на заемател, за отпускане на кредита, съдът намира, че се касае за такса,
начислена в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняваща на кредитора да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, в този смисъл
Решение № 345/ 9.01.2019 г. по т. дело № 1768/2018 г. на ВКС. Предвид
това, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗЗ за
установяване дължимостта на това вземане следва да бъде отхвърлен на посоченото
основание.
По отговорността
за разноски:
При
този изход на спора – частична основателност на предявените искове право на
разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете, имат и
двете страни, включително и за тези, направени в хода на производството по ч.
гр. дело № 2784/2018
г. по описа на Районен съд – Перник, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 40,61
лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство и сумата от 67,11 лв. – разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017
г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
процесуалния представител на ищеца – подаване на искова и писмени молби, без
процесуално представителство в съдебно заседание, както и конкретната
фактическа и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, поначало има и ответникът.
Доколкото последният не е направил искане в тази насока, а и по делото не са
ангажирани доказателства за реалното им извършване, то и съдът не следва да
присъжда такива.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу В.М.В.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В.М.В. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 600 лв.,
представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № ***г., сключен
с „Вива Кредит“ ООД, законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение – 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 57,25 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 08.12.2016 г. до 27.04.2017 г. и
сумата от 48,42 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 09.12.2016 г. до датата на подаване на
заявлението – 27.04.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № 2784/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е
издадена Заповед № 2134/30.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 срещу В.М.В., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: *** установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че В.М.В. дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД сумата от 190,52 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение, дължима за периода от 08.12.2016 г. до
27.04.2017 г., сумата от 190,52 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредита, дължима за периода от 08.12.2016 г. до 27.04.2017 г., сумата от 175 лв., представляваща еднократна
такса за разходите по извънсъдебно събиране на просрочените вземания, сумата от
70 лв., представляваща еднократна
такса за разходите по дейността на служител по извънсъдебно събиране на
просрочените вземания, за които суми по ч. гр. дело № 2784/2018 г. по описа
на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав е
издадена Заповед № 2134/30.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.В., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“,
ет. 2, офис 4, сумата от 40,61 лв.,
представляваща сторени разноски по ч. гр. дело № 2784/2018 г. по
описа на Районен съд – Перник, ГО, VIII-ми състав и сумата от 67,11 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 2784/2018
г. по описа на съда да се изпрати на съответния съдебен състав, като към същото
се приложи заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: