№ 957
гр. Варна, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501049 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпили
1/ въззивна жалба вх. № 47804 / 29.11.2021 г., подадена от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 33, представлявано от Валентин Вълканов – управител, срещу Решение № 1717 /
17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 11110 / 2021 г. на ВРС, 24 с-в, В ЧАСТТА, в която са
отхвърлени предявените от “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, срещу В.К. К.,
ЕГН **********, с адрес: ***********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за разликата над присъдената сума от 461, 07 лв. до
претендираната от 791, 55 лв., представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К
услуги за обект, находящ се в **********, Община Девня за периода от 09.08.2018 г. до
13.09.2018 г. и от периода от 05.06.2020 г. до 01.02.2021 г. , във връзка с която са издадени
фактури на 13.09.2018 г. и за времето от 08.07.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и за разликата над присъдената сума от
обезщетение за забава в размер на 61, 03 лв. до претендираната от 73, 73 лв., както
следва: 1 ./ Фактура № ********* от 13.09.2018 г. в размер на 4,64 лв. за периода от
09.08.2018 г. до 13.09.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 0,07 лв.; 2./ Фактура №
1
********* от 13.09.2018 г. в размер на 35,00 лв. за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2018 г.
и обезщетение за забава в размер на 8,02 лв.; 3 ./ Фактура № ************* от 08.07.2020 г.
в размер на 30,61 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 08.07.2020 г. и обезщетение за забава в
размер на 1,90 лв.; 4./ Фактура № ********* от 06.08.2020 г. в размер на 43,73 лв. за периода
от 08.07.2020 г. до 24.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,36 лв.; 5./ Фактура №
********* от 06.08.2020 г. в размер на 45,91 лв. за периода от 24.07.2020 г. до 06.08.2020 г.
и обезщетение за забава в размер на 2,47 лв.; 6./ Фактура № *********** от 09.09.2020 г. в
размер на 59,03 лв. за периода от 06.08.2020 г. до 02.09.2020 г. и обезщетение за забава в
размер на 2,62 лв.; 7./ Фактура № ********* от 06.10.2020 г. в размер на 48,10 лв. за периода
от 02.09.2020 г. до 02.10.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,78 лв.; 8./ Фактура №
********* от 05.11.2020 г. в размер на 28,43 лв. за периода от 02.10.2020 г. до 03.11.2020 г.
и обезщетение за забава в размер на 0,81 лв.; 9./ Фактура № *********** от 10.12.2020 г. в
размер на 10,93 лв. за периода от 03.11.2020 г. до 10.12.2020 г. и обезщетение за забава в
размер на 0,21 лв.; 10./ Фактура № ******** от 06.01.2021 г. в размер на 41,60 лв. за периода
от 10.12.2020 г. до 04.01.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,47 лв.; 11./ Фактура №
********** от 03.02.2021 г. в размер на 22,14 лв. за периода от 04.01.2021 г. до 01.02.2021 г.
и обезщетение за забава в размер на 0,08 лв., за които суми е издадена заповед №
1460/29.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 6198/2021 г. на ВРС.
2/ насрещна въззивна жалба с вх. No 3232 / 19.01.2022г. , подадена от В.К. К., ЕГН
**********, с адрес: ***********, срещу Решение № 1717 / 17.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 11110 / 2021 г. на ВРС, 24 с-в, В ЧАСТТА , в която е прието за установено в
отношенията между страните, че В. К. К., ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 421, 43 лв. /четиристотин двадесет и един
лева и четиридесет и три ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги
за обект, находящ се в **********, Община Девня за периода от 13.09.2018 г. до 05.06.2020
г. и за времето от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г., във връзка с която са издадени фактури за
времето от 11.10.2018 г. до 09.06.2020 г. и на 05.03.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 52, 92 лв. /петдесет и два
лева и деветдесет и две ст./, както следва: 1./ Фактура № ******** от 11.10.2018 г. в размер
на 6,26 лв. за периода от 13.09.2018 г. до 11.10.2018 г. и обезщетение за забава в размер на
1,39 лв.; 2./ Фактура № ********* от 08.11.2018 г. в размер на 4,18 лв. за периода от
11.10.2018 г. до 08.11.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 0,89 лв.; 3./ Фактура №
******** от 05.12.2018 г. в размер на 4,18 лв. за периода от 08.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и
обезщетение за забава в размер на 0,86 лв.; 4./ Фактура № ********** от 07.01.2019 г. в
размер на 4,20 лв. за периода от 05.12.2018 г. до 07.01.2019 г. и обезщетение за забава в
размер на 0,83 лв.; 5./ Фактура № ********* от 06.02.2019 г. в размер на 4,28 лв. за периода
от 07.01.2019 г. до 06.02.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 0,81 лв.; 6./ Фактура №
******** от 12.03.2019 г. в размер на 4,28 лв. за периода от 06.02.2019 г. до 12.03.2019 г. и
обезщетение за забава в размер на 0,77 лв.; 7./ Фактура № ********* от 11.04.2019 г. в
2
размер на 4,28 лв. за периода от 12.03.2019 г. до 11.04.2019 г. и обезщетение за забава в
размер на 0,73 лв.; 8./ Фактура № ********* от 16.05.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода
от 11.04.2019 г. до 16.05.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,73 лв.; 09./ Фактура №
********* от 13.06.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 16.05.2019 г. до 13.06.2019 г.
и обезщетение за забава в размер на 1,64 лв.; 10./ Фактура № ********* от 10.07.2019 г. в
размер на 107,16 лв. за периода от 13.06.2019 г. до 10.07.2019 г. и обезщетение за забава в
размер на 15,63 лв.; 11./ Фактура № ******** от 15.08.2019 г. в размер на 64,30 лв. за
периода от 10.07.2019 г. до 15.08.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 8,73 лв.; 12./
Фактура № ********* от 12.09.2019 г. в размер на 64,30 лв. за периода от 15.08.2019 г. до
12.09.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 8,23 лв.; 13./ Фактура № ********* от
10.10.2019 г. в размер на 21,43 лв. за периода от 12.09.2019 г. до 10.10.2019 г. и обезщетение
за забава в размер на 2,58 лв.; 14./ Фактура № ********* от 07.11.2019 г. в размер на 10,72
лв. за периода от 10.10.2019 г. до 07.11.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,21 лв.;
15./ Фактура № ********* от 05.12.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 07.11.2019 г.
до 05.12.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,12 лв.; 16./ Фактура № ******** от
08.01.2020 г. в размер на 10,75 лв. за периода от 05.12.2019 г. до 08.01.2020 г. и обезщетение
за забава в размер на 1,02 лв.; 17./ Фактура № ********* от 06.02.2020 г. в размер на 10,93
лв. за периода от 08.01.2020 г. до 06.02.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,95 лв.;
18./ Фактура № ******* от 11.03.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 5 06.02.2020 г.
до 06.03.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,94 лв.; 19./ Фактура № ******** от
09.04.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 06.03.2020 г. до 09.04.2020 г. и обезщетение
за забава в размер на 0,94 лв.; 20./ Фактура № ********* от 14.05.2020 г. в размер на 10,93
лв. за периода от 09.04.2020 г. до 14.05.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,84 лв.;
21./ Фактура № ********* от 09.06.2020 г. в размер на 15,30 лв. за периода от 14.05.2020 г.
до 05.06.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,07 лв.; 22./ Фактура № ******** от
05.03.2021 г. в размер на 19,93 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми
е издадена заповед № 1460/29.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 6198/2021 г. на ВРС.
Във въззивната жалба вх. № 47804 / 29.11.2021 г., подадена от „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, се излага, че постановеното решение в обжалваната част е
неправилно. Счита, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че за времето
09.08.2018 г. до 04.01.2021 г. в карнета не бил полаган подпис нито от абоната, нито от
негов представител. Сочи, че съгласно чл.23, ал. 4 от ОУ в случаите на дистанционно
отчитане и при ползване на електронен карнет не е необходим подпис на абоната или лице
осигурило достъп, какъвто бил и настоящия случай. За извършените действия
жалбоподателят бил спазил изискванията на Общите условия и Наредба №4/2004 г. на
МРРБ, като бил съставил констативен протокол в присъствието на лице, осигурило достъп
на служители на „ВиК-Варна"ООД за извършване на смяната. Отделно от това съдът бил
пренебрегнал факта, че с отговора на исковата си молба, К. бил признал дължимостта на
фактура №******** от 05.03.2021 г. С така направеното признание, следвало да се приеме,
3
че същият е признал дължимостта и на предходните издадени фактури, тъй като
горепосочената фактура била формирана като разлика между старо и ново показание на
водомера, като предходните фактури не били оспорени от него по реда на чл.34 от ОУ на В
и К оператора. Моли се решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендират се
и сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и
насрещна въззивна жалба от В.К. К.. В отговора на въззивната жалба оспорва доводите
на „ВиК – Варна“ ООД. Сочи, че съгласно Раздел трети „Закриване на партида", чл. 64, ал.
1 от Общите условия „Ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си,
ВиК операторът събира дължимите суми от него до датата на откриване на партидата на
новия собственик или ползвател, съобразно представения акт за собственост или право на
ползване." Именно в тази връзка един от съсобствениците на имота, а именно В.К. бил
признал единствено последната фактура на стойност 19.93 лева. В случая В.К. бил приел
задължението единствено и само за потребената услуга в размер на 19.93 лева. т. к. за
предходния период от 13.09.2018 год. до 03.02.2021 год. задължението било на друго лице
абонат- Т.Т.Г.. В.К. бил съсобственик с Т.Т.Г., като вторият продължавал да притежава и
съответно да ползва ВиК услугите, т. к. с НА бил продал само част от идеалните части на
процесното дворно място. В тази връзка от разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от Общите условия
следвало, че когато правата на потребител се притежавали от няколко лица, В и К операторът
следвало да открие партида на всички потребители въз основа на документ и споразумителен
протокол за разпределяне на отчетените количества или при липса на такъв количествата да се
разпределят по равно до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. В тази
връзка и неправилно било твърдението, че с направеното признание за дьлжимостта на фактура №
******** от 05.03.2021 г., следвало да се приеме, че В.К. бил признал дължимостта и на
предходните издадени фактури.
В подадената насрещна въззивна жалба преповтаря изложеното в отговора на въззивната
жалба, като допълва, че след като В.К. и Т.Г. били съсобственици, то и като страна в процеса не
бил конституиран Т.Г., а и не бил изяснен въпросът за това кой е ползвател на имота. В случай, че
се приемело, че двамата са ползватели, то и сумите следвало да се разпределят поравно. Твърди,
че не бил разписван споразумителен протокол по реда на чл. 59, ал. 4 от ОУ. В приложената
справка от 22.07.2021 год. за недобора на частен абонат, бил посочен В.К., като абонат с
клиентски номер, но от същата справката било видно, че абонат в периода 13.09.2018 год. до
03.02.2021 год. било лицето Т.Т.Г.. т. е. същият бил и ползвател. Отчетените показания за
абонат В. К. К. били от 05.03.2021 година и обхващали периода 01.02.2021 год. до
02.03.2021 год., за което в справката било посочено, че се дължи сумата от 19.93
(деветнадесет лева и 93 ст.) лева. От друга страна, ако се приемело, че Т.Т.Г. не бил вече
ползвател, то разпоредбата в Раздел трети „Закриване на партида", чл. 64. ал. 1 от ОУ била
категорична, че ако предишният собственик или ползвател не закриел партидата си, В и К
операторът събирал дължимите суми от него до датата на откриване на партида на новия
собственик или ползвател. Именно поради това в приложената към исковата молба справка
бил посочен за частен абонат Т.Т.Г., а В.К. бил признал вземането по последната фактура в
4
размер на 19.93 лева. На следващо място В и К операторът твърди, че при смяна на
водомера в обекта е имало конкретно лице, но какво е било качеството на това лице, което
ответникът не познава и което не се явява негов пълномощник не е ясно. В разпоредбата на
чл. 68, ал. 3 от Глава девета „Допълнителни условия" от ОУ било посочено, че ако
потребителят не присъства при съставяне на протокол, В и К операторът го изпраща на
потребителя по реда на тези общи условия. При смяна на водомера това не било сторено, за
да се приеме, че В.К. бил уведомен и бил приел, че дължи всички суми за предходния
период. Представя и копие на НА за покупко-продажба на недвижим имот от 28.12.2007 г.
Моли се по тези съображения съдът да остави без уважение подадената въззивна жалба и да
уважи насрещната жалба като отмени решение, в частта, с която е уважен предявеният иск.
Моли и за присъждане на сторените разноски.
В предоставения срок „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД не е депозирало
отговор на насрещната въззивна жалба.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, депозирали
са писмени становища преди датата на о.с.з, с които всяка от тях поддържа жалбата си и
съответно оспорва жалбата на насрещната страна. Въззивникът моли за отмяна на
решението в обжалваната част и за присъждане на разноски. Въззиваемата страна моли съда
да уважи подадената насрещна въззивна жалба и да отмени решението в обжалваната част,
както и да присъди разноски за двете инстанции.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявен от
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от Валентин Вълканов – управител,
срещу В. К. К., ЕГН **********, с адрес: ************, иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта
на сумата от 791, 55 лв., претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за
обект, находящ се в **********, Община Девня за периода от 09.08.2018 г. до 02.03.2021 г.,
във връзка с която са издадени 33 броя фактури за времето от 13.09.2018 г. до 05.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в
размер на 73, 70 лв. за периода от 13.10.2018 г. до 18.03.2021 г. , както следва: 1. Фактура №
********* от 13.09.2018 г. в размер на 4,64 лв. за периода от 09.08.2018 г. до 13.09.2018 г. и
обезщетение за забава в размер на 0,07 лв.; 2. Фактура № ********* от 13.09.2018 г. в
размер на 35,00 лв. за периода от 13.09.2018 г. до 13.09.2018 г. и обезщетение за забава в
размер на 8,02 лв.; 3. Фактура № ******** от 11.10.2018 г. в размер на 6,26 лв. за периода от
13.09.2018 г. до 11.10.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 1,39 лв.; 4. Фактура №
********* от 08.11.2018 г. в размер на 4,18 лв. за периода от 11.10.2018 г. до 08.11.2018 г. и
обезщетение за забава в размер на 0,89 лв.; 5. Фактура № ******** от 05.12.2018 г. в размер
на 4,18 лв. за периода от 08.11.2018 г. до 05.12.2018 г. и обезщетение за забава в размер на
5
0,86 лв.; 6. Фактура № ********** от 07.01.2019 г. в размер на 4,20 лв. за периода от
05.12.2018 г. до 07.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 0,83 лв.; 7. Фактура №
********* от 06.02.2019 г. в размер на 4,28 лв. за периода от 07.01.2019 г. до 06.02.2019 г. и
обезщетение за забава в размер на 0,81 лв.; 8. Фактура № ******** от 12.03.2019 г. в размер
на 4,28 лв. за периода от 06.02.2019 г. до 12.03.2019 г. и обезщетение за забава в размер на
0,77 лв.; 9. Фактура № ********* от 11.04.2019 г. в размер на 4,28 лв. за периода от
12.03.2019 г. до 11.04.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 0,73 лв.; 10. Фактура №
********* от 16.05.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 11.04.2019 г. до 16.05.2019 г.
и обезщетение за забава в размер на 1,73 лв.; 11. Фактура № ********* от 13.06.2019 г. в
размер на 10,72 лв. за периода от 16.05.2019 1 г. до 13.06.2019 г. и обезщетение за забава в
размер на 1,64 лв.; 12. Фактура № ********* от 10.07.2019 г. в размер на 107,16 лв. за
периода от 13.06.2019 г. до 10.07.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 15,63 лв.; 13.
Фактура № ******** от 15.08.2019 г. в размер на 64,30 лв. за периода от 10.07.2019 г. до
15.08.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 8,73 лв.; 14. Фактура № ********* от
12.09.2019 г. в размер на 64,30 лв. за периода от 15.08.2019 г. до 12.09.2019 г. и обезщетение
за забава в размер на 8,23 лв.; 15. Фактура № ********* от 10.10.2019 г. в размер на 21,43
лв. за периода от 12.09.2019 г. до 10.10.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 2,58 лв.;
16. Фактура № ********* от 07.11.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 10.10.2019 г.
до 07.11.2019 г. и обезщетение за забава в размер на 1,21 лв.; 17. Фактура № ********* от
05.12.2019 г. в размер на 10,72 лв. за периода от 07.11.2019 г. до 05.12.2019 г. и обезщетение
за забава в размер на 1,12 лв.; 18. Фактура № ******** от 08.01.2020 г. в размер на 10,75 лв.
за периода от 05.12.2019 г. до 08.01.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,02 лв.; 19.
Фактура № ********* от 06.02.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 08.01.2020 г. до
06.02.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,95 лв.; 20. Фактура № ******* от
11.03.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 06.02.2020 г. до 06.03.2020 г. и обезщетение
за забава в размер на 0,94 лв.; 21. Фактура № ******** от 09.04.2020 г. в размер на 10,93 лв.
за периода от 06.03.2020 г. до 09.04.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,94 лв.; 22.
Фактура № ********* от 14.05.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 09.04.2020 г. до
14.05.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,84 лв.; 23. Фактура № ********* от
09.06.2020 г. в размер на 15,30 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 05.06.2020 г. и обезщетение
за забава в размер на 1,07 лв.; 24. Фактура № ************* от 08.07.2020 г. в размер на
30,61 лв. за периода от 05.06.2020 г. до 08.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на
1,90 лв.; 25. Фактура № ********* от 06.08.2020 г. в размер на 43,73 лв. за периода от
08.07.2020 г. до 24.07.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 2,36 лв.; 26. Фактура №
********* от 06.08.2020 г. в размер на 45,91 лв. за периода от 24.07.2020 г. до 06.08.2020 г.
и обезщетение за забава в размер на 2,47 лв.; 27. Фактура № *********** от 09.09.2020 г. в
размер на 59,03 лв. за периода от 06.08.2020 г. до 02.09.2020 г. и обезщетение за забава в
размер на 2,62 лв.; 28. Фактура № ********* от 06.10.2020 г. в размер на 48,10 лв. за
периода от 02.09.2020 г. до 02.10.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 1,78 лв.; 29.
Фактура № ********* от 05.11.2020 г. в размер на 28,43 лв. за периода от 02.10.2020 г. до
03.11.2020 г. и обезщетение за забава в размер на 0,81 лв.; 30. Фактура № *********** от
6
10.12.2020 г. в размер на 10,93 лв. за периода от 03.11.2020 г. до 10.12.2020 г. и обезщетение
за забава в размер на 0,21 лв.; 31. Фактура № ******** от 06.01.2021 г. в размер на 41,60 лв.
за периода от 10.12.2020 г. до 04.01.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,47 лв.; 32.
Фактура № ********** от 03.02.2021 г. в размер на 22,14 лв. за периода от 04.01.2021 г. до
01.02.2021 г. и обезщетение за забава в размер на 0,08 лв.; 33. Фактура № ******** от
05.03.2021 г. в размер на 19,93 лв. за периода от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които суми
е издадена заповед № 1460/29.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 6198/2021 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът излага, че е изправна по облигационното отношение
страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника В.К.
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в **********, Община
Девня за периода от 09.08.2018 г. до 02.03.2021 г., във връзка с която са издадени 33 броя
фактури за времето от 13.09.2018 г. до 05.03.2021 г., които потребителят не е заплатил,
съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор. Отчитането в обекта е извършено, чрез електронен карнет (таблет).
Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с 2 хипотезата
на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.К., е депозирал писмен отговор, в който
оспорва качеството си на потребител, като отрича да е притежавал правото на собственост
върху обекта за времето на твърдяната доставка, както и, че В и К операторът е доставил, а
ответникът да е потребил претендираните за заплащане количества. Отговорът обективира
признание дължимостта на сумата от 19, 93 лв. за времето от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в сроковете по
чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2 от ГПК, от активно легитимирани лица, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и отговарят на останалите съдържателни
изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания. Релевираните от страните такива се свеждат до неправилност на
изводите на съда.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, а насрещната
въззивна жалба е частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и
правна страна:
От фактическа страна:
Видно от приобщеното ч.гр.д. № 6198/2021 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В.К. К., ЕГН **********, с
7
адрес: ***********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, следните суми, дължими за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
09.08.2018 г. до 02.03.2021 г. за обект, находящ се в *********** с абонатен ****, във
връзка с което са издадени фактури за времето от 13.09.2018 г. до 05.03.2021 г. , както
следва: сумата от 791,55 лв., представляваща главница за периода 09.08.2018 г. до 02.03.2021
г. и сумата от 73,70 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за
периода 13.10.2018 г. до 18.03.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника В. К. К. лично и същият в едномесечния
срок е подал възражение. Заявителят е предявил иска си по чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 т.1 от
ГПК в срока по ГПК.
Представена по делото е справка от 22.07.2021 г. за недобора на абонат с
потребителски клиентски **** с абонат В. К. К., от която се установява, че за периода
09.08.2018 г. до 01.02.2021 г., партидата е водена за абонат Т.Т.Г., а след тази дата от
01.02.2021 г. до 02.03.2021 г. отчитанията са за абонат В. К. К.. Съответно задълженията за
първия са в общ размер на 771,62 лв. – главница и 73,70 лв. – лихви, а за втория – 19,93 лв. –
главница, или общо задълженията за потреблението на вода в процесния имот е в размер на
791,55 лв. – главница, като върху същата е начислена лихва за забава в размер на 73,70лв.
По делото е представен карнетен лист за партида с аб.**** и потребител Т.Т.Г. с
адрес: ***********, за периода 01.12.2017 г. – месец 01.2021 г., в който за процесния период
от 09.08.2018 г. до 02.03.2021 г. има отбелязани отчети, както следва: на 09.08.2018 г. и
11.09.2018 г. – по 5 куб.м., като на 13.09.2018 г. е записано, че е сменен водомера с нов и е
положен подпис за абоната; за последващите отчитанията в периода от м. 10.2018 г. до
14.05.2019 г. е положен подпис за абоната и общият размер на потребеното количество за
периода е 20 куб.м.; отчитанията от м.06.2019 г. до 05.06.2020 г. са приети от абоната с
положен подпис на 05.06.2020 г. и са общо 167 куб.м., когато отново е сменен водомерът;
след тази дата до м.01.2021 г. всички отчитания са без положен подпис за абоната и са общо
141 куб.м, тъй като отчитанията са били извършвани с електронен карнет (таблет).
Представен е констатитивен протокол No 1000 - 378798, съставен на 05.06.2020 г.,
между ищеца и Т.Т.Г., представляван от Пл. Караджов, от който се установява, че на адрес:
***********, е подменен водомер с нов, като показанията на стария на тази дата са 187
куб.м.
Ищецът е изготвил и представил и справка – опис на отчети на абонат **** с модул
за до/ самоотчети от интернет за периода от 01.05.2020 г. – 08.11.2021 г., като от справката
се установява, че партидата се води на В. К. К., като общата отчетена консумация за периода
е 254 куб.м.
От представените справки от Агенция по Вписванията – Имотен регистър се
установява, че с НА от 07.01.2008 г. Т.Г. Г., като продавач е прехвърлил чрез договор за
покупко-продажба идеални части от процесния недвижим имот, находящ се в ********, на
8
В. К. К., като купувач, като в резултат на сделката двамата са съсобственици на недвижимия
имот.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила. Съобразно чл. 59 ал. 4 от ОУ е отразено, че в
случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, имотът се ползва от
повече от един потребител, ВиК операторът открива партиди на всички потребители въз
основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените
количества.При липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят по
равно, до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете. В чл. 61 ал.1 от
ОУ е записано, че при промяна на собствеността или правото на ползване новият и/или
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30-дневен
срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на
партида, като представят за справка документи , удостоверяващи придобиването или
прекратяването на правото на собственост или на ползване.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съдът приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че в
счетоводството на ищеца към 05.03.2021 г. са отразени задължения за доставка на ВиК
услуги по партида с абонатен № 2247892, за ползвани услуги в периода 09.08.2018г. - 02.03.2021
г., като общият размер на задължението е 791,55лв. Размерът на лихвата за забава по
установените в т.1 задължения за главници, считано от съответната дата на техния падеж до
18.03.2021 г. – 73,73 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на заповед №
1460/29.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч.гр.д. № 6198/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
В настоящото производството ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че ответникът е потребител на ВиК услугите, предоставени от ищеца
за съответния процесен имот, както и че реално е потребено твърдяното количество, което
следва да се заплати, респ. размера на задължението. Ответникът, от своя страна следва да
докаже фактите, на които основава своите правоизключващи възражения.
Не е спорно между страните, че за процесния имот, ищецът като ВиК оператор
предоставя водоснабдителни и канализационни услуги. Настоящият състав намира, че от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че В. К. К. е потребител на ВиК
услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, чл. 3 от Наредба No 4 / 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, възпроизведени и в чл. 2 ал.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
9
потребителите от ВиК – Варна ООД.
Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги и чл. 8 ал.3 и ал. 4 от Наредба No 4 / 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги регулират отношенията между страните, в случай, че същите
не са уговорили нещо различно в споразумение помежду си. Доколкото по делото не се
твърди от страните да са постигнали различни договорки, то и приложими в техните
отношения са ОУ, представени от ищеца по делото.
Ответникът е придобил качеството „потребител“ с придобиването на собствеността
върху имота през 2008 г. Действително, че партидата е открита и се води до 05.03.2021 г. на
абонат – Т.Т.Г. /другият съсобственик на имота/, като впоследствие от този момент нататък
тя е водена с абонат- В. К. К.. Двамата са съсобственици на имота, съответно потребители за
предоставените от ВиК оператора услуги. Ответникът прави общо възражение, че не е
ползвал имота, като не представя, обаче, споразумителен протокол между съсобствениците,
на основание чл. 59 ал.4 от ОУ и не излага конкретни факти и обстоятелства за изпълнение
на задължението да уведоми ВиК оператора за настъпилата промяна в собствеността, или по
какъв начин е бил ползван имота и е натрупано потреблението. Предвид горното и съдът
намира, че ответникът се явява потребител на ВиК услугите, предоставени от ищеца за
съответния процесен имот, заедно с другия съсобственик на имота.
По другите два спорни въпроса в производството – по отношение на реално
потребеното количество и съответно размера на задължението, следва да се съобрази
следното:
Представените доказателства са достатъчни да обосноват извод, че отчетените и
осчетоводени количества вода са реално доставени. Видно от приложения карнетен лист за
партида с аб.**** и потребител Т.Т.Г. с адрес: ***********, за част от процесния период от
09.08.2018 г. до 05.06.2020 г. вземанията са признати от абоната. С положения подпис на
05.06.2020 г. за абоната в карнета, последният е удостоверил верността не само на текущото,
но и на всички предходни отчитания. Потреблението повторно е потвърдено от абоната и е
отразено и в констатитивен протокол No 1000 - 378798, съставен на 05.06.2020 г. за подмяна
на водомера с нов, също подписан от ВиК оператора и представител на потребителя за
посочения процесен имот. Доколкото, карнетният лист удостоверява неизгодни за
потребителя факти, то същият се ползва и с материална доказателствена сила относно
обстоятелството, че отразеното в него отговаря на действително доставеното количество
вода. Отделно не са представени доказателства, че потребителят е предприел оспорване на
начислените му суми, съобразно изискванията на чл. 34 ал.1 от ОУ.
За потреблението за остатъка от процесния период от 06.06.2020 г. до 02.03.2021 г.,
въззивният състав намира, че също е направено признание от страна на ответника. С
отговора на исковата молба е направено признание за задължението на ответника в размер
на 19,93 лв. за отчетния период 01.02.2021 г. – 02.03.2021 г., като в този смисъл се
10
потвърждават и предходните отчитания на потреблението за периода от 06.06.2020 г. до
01.02.2021 г., доколкото в основата на отчитането стоят старите показания на водомера,
които следва да се считат приети с признанието. С отговора на въззивната жалба и с
насрещната въззивна жалба, подадени от В.К. всъщност се поддържа възражението, че по
партидата на имота има двама абоната – като В.К. е абонат само за периода от 01.02.2021 г.
– 02.03.2021 г., а в предходния от процесния период задълженото лице е Т.Г..
В тази връзка съдът намира, че потреблението и съответно фактурираното количество
ВиК услуги в периода от 09.08.2018 г. до 02.03.2021 г. на обща стойност 791,55 лв. са реално
доставени и потребени в процесния имот, като спорът се концентрира върху това
материалноправно легитимиран ли е ответникът да отговаря за цялото задължение или
единствено за сумата от 19,93 лв. за отчетния период 01.02.2021 г. – 02.03.2021 г., когато по
партидата като абонат е посочен В.К.. Въззивният съд намира, че ответникът отговаря за
половината от цялото задължение за процесния период. В.К. и Т.Г. са съсобственици на
имота и доколкото същите не се установи да са изпълнили задължението си по чл. 59 ал.4
вр. чл. 61 ал.1 от ОУ, то отчетените количества следва да се разпределят между двамата
съсобственици по равно, на основание чл. 59 ал.4 изр. последно. Ответникът не е уведомил
ВиК оператора за настъпилата през 2008 г. промяна, когато имотът е придобит в
съсобственост и не е представен споразумителен протокол между двамата съсобственици,
поради което и количествата следва да се разпределят по равно. Разпоредбата на чл. 64 ал.1
от ОУ, на която ответникът се позовава не е приложима в случая, доколкото тя касае
случаите, в които изцяло е прехвърлена собствеността на имот.
От заключението на вещото лице се установява, че дължимата върху посочената
главница лихва е в размер на 73,73 лв., като претенцията е закръглена на 73,70 лв. и за този
размер е издадена и заповедта и съответно и този размер следва да съобрази и съдът.
Дължима от ответника е съответно и половината от тази сума.
С оглед изложеното ответникът дължи и законната лихва върху съдебно признатото
вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК – 25.03.2021 г., от когато се счита предявен искът на основание чл.422 от
ГПК, до окончателното му изплащане.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК, се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 395, 78 лв.
/791,55:2/ - главница за периода от 09.08.2018 г. до 02.03.2021 г. и сумата от 36,85 лв.
/73,70:2/, представляваща лихва за забава върху главницата, дължима за периода от
13.10.2018 г. до 18.03.2021 г./, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.03.2021 г. до окончателното
изплащане.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на ВРС следва да
бъде ревизирано, съобразно изложените мотиви на въззивния съд и след направени
преизчисления за съответните периоди съобразно заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
11
По разноските в производството:
При този изход от делото отговорността за разноски следва да бъде ревизирана, като
решението в тази част бъде изцяло отменено и отговорността разпределена съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на въззиваемия -ответник следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззивника-ищец пред двете инстанции
съразмерно с уважената част от исковете: сумата от 37,50 лв., представляваща сторените в
заповедното производство по ч.гр.д. 6198 / 2021 г. по описа на ВРС, 24 състав, разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение; сумата от общо 287,50 лв.,
представляваща сторените в производството пред първоинстанционния съд по гр.д. 11110 /
2021 г. по описа на ВРС, 24 състав, разноски, от които за държавна такса – 37,5лв., 100 лв. за
съдебно –счетоводна експертиза и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение; сумата от
общо 175 лв., представляващи сторените разноски в настоящото производство, от които 150
лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, в тежест на въззивника – ищец следва да бъде
възложена отговорността за разноски, направени от въззиваемия ответник пред двете
инстанции съразмерно с отхвърлената част от исковете. За първа инстанция се претендира
адвокатско възнаграждение от адв. К. на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв., като на същата се
дължи сумата от 150 лв., изчислена съобразно минималните размери, установени с Наредба
No 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
отхвърлената част от исковете. За въззивна инстанция следва да се присъди съответната
заплатена част от държавната такса в размер на 12,50 лв., както и на адв. К. сумата от 150
лв., адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.2 от ЗАдв.
След съдебна компенсация на разноските дължими от двете страни за въззивното
производство / с изкл. на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл. 38 ал.2 от
ЗАдв./, на въззивника- ищец ще се присъди сума в размер на 162,50 лева, платима от
въззиваемия -ответник.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1717 /17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 11110/ 2021 г. на
Районен съд - Варна, 24-ти състав, В ЧАСТТА , в която е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В. К. К., ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата над 239, 29 лв. /двеста тридесет и девет
лева и двадесет и осем стотинки/ до присъдените 421, 43 лв. /четиристотин двадесет и
един лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща цена на ползвани и незаплатени
В и К услуги за обект, находящ се в **********, Община Девня за периода от 13.09.2018 г.
до 05.06.2020 г. и за времето от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г., във връзка с която са издадени
12
фактури за времето от 11.10.2018 г. до 09.06.2020 г. и на 05.03.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението и за сумата над 30,50 лв. /тридесет лева и
петдесет стотинки/ до присъдените 52, 92 лв. /петдесет и два лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща обезщетение за забава, КАКТО и В ЧАСТТА , в която СА
ОТХВЪРЛЕНИ исковете за главница за сумата от 156,49 лв. /сто петдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки/ за периода от 09.08.2018 г. до 13.09.2018 г. и за периода от
05.06.2020 г. до 01.02.2021 г., във връзка, с която са издадени фактури на 13.09.2018 г. и за
времето от 08.07.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г. и за обезщетение за забава за сумата от 6,35
лв. / шест лева и тридесет и пет стотинки/, както и в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ В
ЦЯЛОСТ и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 239, 29 лв. /двеста тридесет и девет лева
и двадесет и осем стотинки/ до присъдените 421, 43 лв. /четиристотин двадесет и един
лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и
К услуги за обект, находящ се в **********, Община Девня за периода от 13.09.2018 г. до
05.06.2020 г. и за времето от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г. ., във връзка, с която са издадени
фактури за времето от 11.10.2018 г. до 09.06.2020 г. и на 05.03.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата над 30,50 лв. /тридесет лева
и петдедет стотинки/ до присъдените 52, 92 лв. /петдесет и два лева и деветдесет и две
стотинки/, представляваща дължимата сума за обезщетение за забава върху посочената
главница по всяка от издадените фактури, начислена от съответната й падежна дата до
18.03.2021 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. К. К., ЕГН
**********, *******, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от
Валентин Вълканов – управител, сумата от 156,49 лв. /сто петдесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща дължимата цена на ползвани и
незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в **********, Община Девня, притежаван от
В. К. К. в съсобственост, с ******, за периода от 09.08.2018 г. до 13.09.2018 г. и за
периода от 05.06.2020 г. до 01.02.2021 г. , във връзка, с която са издадени фактури на
13.09.2018 г. и за времето от 08.07.2020 г. до 03.02.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2021 г., както и сумата от 6,35
лв. / шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща дължимата сума за
обезщетение за забава върху посочената главница по всяка от издадените фактури,
начислена от съответната падежна дата до 18.03.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1717 /17.11.2021 г., постановено по гр.д. № 11110/
2021 г. на Районен съд - Варна, 24-ти състав, В ЧАСТТА , в която е ПРИЕТО ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. К. К., ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
13
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна, сумата от 239, 29 лв. /двеста
тридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща цена на ползвани и
незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в **********, Община Девня, за периода от
13.09.2018 г. до 05.06.2020 г. и за времето от 01.02.2021 г. до 02.03.2021 г., във връзка с
която са издадени фактури за времето от 11.10.2018 г. до 09.06.2020 г. и на 05.03.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 30,50 лв.
/тридесет лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху
посочената главница по всяка от издадените фактури, начислена от съответната й падежна
дата до 18.03.2021 г., както и в ОСТАНАЛАТА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. К. К., ЕГН **********, *******, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп“ 33, представлявано от Валентин Вълканов – управител, следните суми: сумата от
общо 37,50 лв. / тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща сторените в
заповедното производство по ч.гр.д. 6198 / 2021 г. по описа на ВРС, 24 състав, разноски;
сумата от общо 287,50 лв. /двеста осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/,
представляваща сторените в производството пред първоинстанционния съд по гр.д. 11110 /
2021 г. по описа на ВРС, 24 състав, разноски; сумата от общо 162,50 лв. /сто шестдесет и
два лева и петдесет стотинки/, представляващи сторените разноски в настоящото -
въззивно производство и след компенсация.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ 33, представлявано от Валентин
Вълканов – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Адв. Е.И. К., вписана в Адвокатска колегия –
Силистра с адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Капитан Райчо“ 87, ет.7, ап.70, сумата от
общо 300 лв. /триста лева/, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска
помощ и защита, осъществена в полза на ответника В. К. К., ЕГН **********, *******, в
производството съответно пред Варненски районен съд и Варненски окръжен съд, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14