Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260071
гр.Свищов,
7.07.2021 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 7.06.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Татяна Тотева,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1091 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.
422 от
Ищецът „Ю.“ЕООД гр. Свищов, представляван от
управителя Ю.Ц., чрез пълномощника адв. В.Г. твърди, че предявяват претенцията си въз
основа на договор за цесия от 01.10.2019г.. с прехвърлител на вземанията „С.Г.Г.“ООД,
което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор
за цесия от 16.10.2018г. с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД. Сочи, че мобилният оператор с търговска марка
„БТК“ЕАД е прехвърил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение 1 към договора, извадка от който прилагали. Заявяват, че встъпили в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК , като придобили права върху цедираните вземания,
ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите,
обезпеченията , другите им принадлежности, включително и с изтекли лихви,
неустойки, ако имало такива. Твърди,
че въз основа на договора с мобилния оператор, ответницата е ползвала
предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под кл. № на абоната № ******. Периодът на заплащане бил 15 дни от
датата на издаване на фактурите, според чл. 29 от ОУ на мобилния оператор.
Заявява, че между „БТК“ЕАД и ответницата бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ****** от дата 25.04.2017г.. , когато абонатът
добил за ползване мобилен номер ****** по избрания тарифен план VIVACOM i-Traffic XL, с месечна абонаментна такса в размер на 27,99
лева с ДДС за срок от 24 месеца, като е добавил услуга потарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лева
с ДДС за срок от 24 месеца, а със същия договор били добавени интернет услуга
по тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лева с ДДС за 24
месеца. Заявява, че на 28.04.2017г.. абонатът добавил за ползване телевизионна
услуга по избран тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лева
с ДДС за срок 24 месеца. На основание сключените договори за предоставяне на
мобилни услуги с индивидуален кл. № ****** от дата 25.04.2017г. и 28.04.2017г..
между ответницата и „БТК“ЕАД били издадени фактури № **********/22.04.2017г..,
**********/23.05.2017г.., **********/22.06.2017г. , **********/23.07.2017г.. за
периода 22.03.2017г.. до 22.07. 2017г.. на стойност 345,28. Твърди, че абонатът
потребил и не бил заплатил мобилни услуги, от които се претендират незаплатен
остатък от 244,80 лева, фактурирани за четири последователни отчетни месеца –
април, май, юни и юли 2017г.., като към всяка от фактурите имало приложено
извлечение – справка за потреблението. Неплащането в срок на издадените от
оператора фактури за ползвани мобилни услуги на стойност 345,28 лева обусловило
правото на БТК /чл. 50 от ОУ вр. чл. 43т. 1/, да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната, така датата на деактивация на процесния
абонамент била 25.07.2017г.., която се генерирала автоматично по вградената
електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Посочва, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „БТК“ЕАД абонатът подписвайки конкретна декларация, се е съгласил и е
приел ОУ на оператора, за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Посочва, че когато е прехвърлял вземанията си цедентът го е извършил в
размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии. Сочи, че в чл. 1.6 от първия договор за цесия,
била дадена легална дефиниця на поняието Приложение 1, като не случайно
страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, а в чл. 5.3 от договора било уговорено, че по искане на цесионера ,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане. Представяли извлечение от приложение 1 към договор за цесия от
16.10.2018г.., от което се установявало, че с договор за цесия от 16.10.2018г..
„БТК“ЕАД е прехвърлител, С.Г. Г. ООД е собственик на вземането спрямо
ответницата, което впоследствие било включено и във втория договор за цесия от
01.10.2019г. между С.Г.Г. ООД и „Ю.“ЕООД. Сочи, че към исковата молба било
приложено уведомление за двете цеси, подписано от законния представител на
„С.Г.Г.“ООД, което дружество уведомява длъжниците от името на мобилния оператор
за цесията от 16.10.2018г.. и от свое име, в качеството на цедент от
010.2019г.., а връчването на исковата молба на длъжника, към която били
приложени документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера се считало за надлежно
уведомяване на длъжника за цесията по чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Уведомлението за цесия
изхождало от цесионера, но било отправено до длъжника от името на цедента,
който изрично бил упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД от негово име, което обстоятелство било описано в уведомлението. Твърди, че предявили претенцията си по реда
на чл. 410 от ГПК, като длъжникът им било указано да предявят установителен иск
за вземането по заповедта по ч.гр.дело №
709/2020 г. по описа на РС Свищов. Моли
да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение
на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 244,80 лева – главница –
потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под кл.
№ ****** от 22.03.2017г.., 21.04.2017г.., 25.04.2017г.., 28.04.2017г..,
сключени между Н.И.К. и „БТК“ЕАД и 65,65 лева – лихва за периода от
11.08.2017г.. до 01.04.2020г.Претендира разноски за заповедното и исково
производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено
становище, преди датата на съдебното заседание излага съображения за
основателност на исковата претенция – неоснователност на възражението за
давност, тъй като не бил изтегъл тригодишния давностен период, установено било,
че абонатът е потребител и не бил заплатил мобилни услуги в претендирания
размер, уведомяване на длъжника за цесиите с връчване на исковата молба.
Ответницата Н.И.К. в
законоустановения срок е подала
отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на иска. Позовава
се на изтекла в полза на ответницата погасителна давност относно претендираните
суми главница и лихва по месечна сметка от 22.06.2017г. с падеж 09.07.2017г..,
от 23.05.2017г. с падеж 08.06.2017г.. и от 22.04.2017г. с падеж 09.05.2017г…
Оспорва се твърдението, че ответницата е подписала договори за доставка на далекосъобщителни
услуги с „БТК“ЕАД, че е потребила далекосъобщителни услуги в посочените
размери, като се оспорват представените месечни сметки и приложение 1 към договора за цесия от
01.10.2019г.. , прави се възражнеие за
липса ва валидно уведомяване на ответницата за настъпилите прехвърляния на
вземанията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. В съдебно заседание процесуалният
представител на ответницата взема становище, че не се поддържа оспорването на
истинността на подписа на ответницата. В хода на устните състезания моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като не били представени
фактури , а месечните справки били оспорени от ответницата, не било доказано,
че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК ответницата е била надлежно уведомена за цесиите. В
писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на исковата
претенция - не било доказано наличието на сключени между
„БТК“ЕАД и ответница договори за далекосъобщителни услуги, не се доказало
представянето на ответницата на
далекосъобщителни услуги в претендирания размер, като се оспорват месечните
справки и извлечение от Приложение № 1. Прави възражение за изтекла погасителна
давност, тъй като заявлението по чл. 410 ГПК било подадено след изтичане на
повече от три години от падежа на посочените фактури. Сочи, че направеното
възражнеие за изтекла погасителна давност било за главница в размер на 324,82
лева, а претендираната главница била в по-малък размер – 244,80 лева, поради
което цялата претендирана главница била погасена по давност. Позовава се, че
ответницата не била валидно уведомена относно настъпилите прехвърляния на
вземанията по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, както и на това, че съобщението за цесията
връчено на особен представител не поражда действие спрямо ответницата. Счита, че при настъпило частно
правоприемство преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на
вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното производство е
цедента, в случая „БТК“ЕАД, липсвало представено извлечение от Приложение № 1
към договор за цесия от 16.10.2018г., в който да е описано вземане спрямо
ответницата, а предмет на договора за цесия от 01.10.2019г.. били вземания по четири други цесионни
договора, а в посоченото приложение № 1
липсвало връзка с договора за цесия от 16.10.2018г. , поради което посоченото
вземане от ответницата можело да е предмет на всеки един от посочените четири
цесионни договора, вземанията по които били предмет на договора зацесия от
01.10.2019г.. Взема становище, че не
било доказано, че вземането на първоначални якредитор „БТК“ЕАД било валидно
прехвърляне на „С.Г.Г.“ООД с първата цесия, тъй като не било представено
приложено, от което да е видно, че част от прехвърлените вземания по договора
за цесия от 16.1201 е и това спрямо ответницата. Позовава се, че липсвало
представено потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за която и да е от
двете цесии, като разпоредбата на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД предпоставяла писмено
потвърждение на цесията от стария кредитор, за да се счете, че е налице валидно
цесионно правоотношение, респективно, че същото е произвело действие и спрямо
длъжника чрез съобщаването му.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.дело № 709/2020г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в
настоящото производство – „ Ю.“ЕООД е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника
за дължими суми по издадени фактури. Въз
основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 455/21.07.2020г. в полза на ищеца за сумата
244,80 лева – главница и 65,65 лева лихва за периода
11.08.2017г. до 01.04.2020г.. .
Присъдени били и разноски
- 25,00 лева – ДТ и 180,00 лева – адвокатско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена при условията по чл. 47 ал. 5
от ГПК. Заповедният съд, с разпореждане
от 24.09.2020г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си, в едномесечен срок. В
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен
установителен иск вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Между „БТК“ЕАД и ответницата
са сключени договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ****** от дата 22.03.2017г.., с който на ответницата бил предоставен за
ползване мобилен номер при тарифен план 27,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Видно от допълнително споразумение към договор за електронни съобщителни услуги
от 21.04.2017г., услугите по споразумениетобили включени в общата сметка по
абонатния номер, закрили се посочените услуги, избрана била услуга Оферта
Комбинирай и спести, фиксирана гласова услуга, интернет услуга, мобилни услуги
за данни, при цена месечен абонамент 27,99 лева, за срок 24 месеца. Приложен е
в ч.гр. дело № 709/2020г. на СвРС и договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с кл. № ****** от дата 25.04.2017г.. , с който на
ответницата бил предоставен за ползване
мобилен номер ****** по избрания тарифен план VIVACOM
i-Traffic XL, с месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лева с
ДДС за срок от 24 месеца, като е добавил услуга по тарифен план VIVACOM Ultra Fix с месечна абонаментна такса в размер на 13,98 лева
с ДДС за срок от 24 месеца, а със същия договор били добавени интернет услуга
по тарифен план с месечна абонаментна такса в размер на 15,80 лева с ДДС за 24
месеца, който договор е се съдържа в ч.гр.дело № 709/2020г. на РС Свищов. На
28.04.2017г.. абонатът добавил за ползване телевизионна услуга по избран тарифен
план с месечна абонаментна такса в размер на 8,90 лева с ДДС за срок 24 месеца,
видно от приложения в същото ч.гр.дело договор от 28.04.2017г.. Твърди се, че на основание сключените договори за
предоставяне на мобилни услуги с индивидуален кл. № ****** от дата 25.04.2017г.
и 28.04.2017г.. между ответницата и „БТК“ЕАД били издадени фактури №
**********/22.04.2017г.., **********/23.05.2017г.., **********/22.06.2017г. ,
**********/23.07.2017г.. за периода 22.03.2017г.. до 22.07. 2017г.. на стойност
345,28 лева, но такива фактури не са
приложени по делото. Приложени по делото са месечни сметки, ведно с приложение към тях, за всеки месечен отчетен
период потребление на мобилни услуги от ответницата. Така съгласно месечна
сметка № ********** от 23.07.2017г.. , общата сума за плащане е 284,80 лева,
която включва баланс от предходни периоди 266,53 лева, мобилни услуги 4,89
лева, интернет услуги 8,56 лева, общо 13,45 лева без ДДС, лихва за забавено
плащане 2,13 лева, с краен срок за плащане 08.08.2017г.. Съгласно месечна
сметка № ********** от 22.06.2017г.., общата сума за плащане е 327,01 лева, с
краен срок за плащане 09.07.2017г., фиксирани гласови услуги – 11,65 лева,
мобилни услуги – 16,65 лева, тв услуги – 7,42 лева, интернет услуги – 14,68
лева, общо 50,40 лева без ДДС или 60,48 лева с ДДС, лихва – 1,68 лева, баланс
от предходни периоди – 264,88 лева, като е представено и приложение комбинирани
услуги към месечната сметка. Посочена е
дата на плащане 09.07.2017г… Видно от месечна сметка № ********** от 23.05.2017г.. с краен срок за плащане 08.06.2017г.. ,
общата сума за плащане е 264,88 лева, като са включени фиксирани гласови услуги
– 13,65 лева, мобилни услуги 16,65 лева, интернет услуги 25,36 лева, ТВ услуги
13,36 лева, обща стойност на услугите 69,02 лева без ДДС или 82,82 лева с ДДС,
лихва за забавено плащане – 0,54 лева, баланс от предходни периоди 181,52 лева,
като е приложено и извлечение комбинирани услуги.
Приложени по делото са
Общи условия на договора между „Българска телекомуникационна компания“АД и
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, които
са уредени заплащането на услугите /чл.
29 – предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им, като период на заплащане е 15 дни от издаване на
сметката/фактурата/, в чл. 36 е посочено съдържанието на сметките, както и в
същите ОУ са уредени права и задължения на абоната, права и задължения на БТК,
прекратяване на договора – чл. 50.
С приложения договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018г.. между „Българска
телекомуникационна компания“ЕАД/цедент/ и „С.Г.Г.“ООД /цесионер/
били прехвърлени възмездно по силата на договора от цедента на цесионера
вземанията, произтичащи от договорите, описани в приложение № 1 към договора,
срещу цена, която ще бъде определена в приложение № 1, изпратено заедно с
уведомление от цедента до цесионера и дължима от цесионера при сключването на
този договор в сроковете по т. 2.1. по сметка в лева на цедента. Видно от
договора, в случай, че приложение 1 не бъде предоставено на цесионера в
определения срок,договорът се счита за прекратен, без да е произвел никакъв
правен ефект. Било уговорено в чл. 5, че цесионерът се смята задължен и изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят за
цесията, като им изпраща уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД на адресната им
регистрация или друг адрес, посочен в
Приложение № 1. В раздел Други условия изрично е посочено, че Приложение 1 е
неразделна част към договора и представлява списък/таблица в електронна форма
на компакт/диск, съдържащ информация за вземанията по т. 1.1.1 или т. 1.1.2. ,
приложение 2 към договора е пълномощно от цедента към цесионера по чл. 5 от
договора, а приложение 3 – уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, което цесионерът
изпраща до длъжниците без изменение или допълнения. Приложено по делото е Приложение № 2 –
пълномощно , но видно от същото „БТК“ЕАД е упълномощил цесионер, без посочване
кой е цесионера, по повод изпращане уведомителни съобщения за сключената цесия.
Приложено по делото е и пълномощно рег. № 27707 о 24.10.2018г.. на Нотариус Георгиева с райно на действие РС София, видно
от което „БТК“ЕАД упълномощило „С.Г.Г.“ООД в качеството му на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г.. да изпраща уведомителни писма по чл. 99 ал. 3
от ЗЗД .
С договор за прехвърляне
на вземания/цесия/ от 01.10.2019г.. между „С.Г.Г.“ООД /цедент/ и „Ю.“ЕООД
/цесионер/ , цедентът прехвърлил на цесионера
възмездно вземания от трети физически и/или юридически лица , които били
подробно индивидуализирани по основани, размер и длъжник в Приложение № 1 –
Списък на вземанията, неразделна част от договора, като било посочено че
вземанията преминават в патримониума на цесионера от деня на сключване на
договора. Представено и приложено по делото е извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019г.. от 11.10.2019г.., видно от което по силата на
договора за цесия вземането на Ю. ЕООД спрямо ответницата, произтичащо от
договори за мобилни услуги, подписани преди датата на сключената цесия от
01.10.2019г.. и в размер на 244,80 лева,
е прехвърлено на ищеца , като цесионер.
С приложеното
уведомление за цесия от „БТК“ЕАД и от „Ю.“ЕООД, ответницата на основание чл. 99
ар. 3 ЗЗД била уведомена, от името на БТК ЕАД, за сключен договор за цесия от
16.10.2018г. между „БТК“ЕАД и „С.Г.Г.“ООД, по силата на който задължението й
към БТК ЕАД по договор за мобилни услуги в размер на 244,80 лева е прехвърлено
към С.Г.Г. ООД. В същото уведомление е посочено, че в съответствие с пълномощно
, по силата на което С.Г.Г. ООД е упълномощено от БТК ЕАД , уведомлението е от името на С.Г.Г. ООД за
сключената цесия. Със същото уведомление , ответницата била уведомена , че по
силата на договор за цесия от 01.10.2019г. , С.Г.Г. ООД е прехвърлило вземането
спрямо нея на Ю. ЕООД и единствен
титулйр на вземането е ищеца, в качеството на цедент, като е указано, че ако не
бъде заплатено задължението доброволно, ще бъдат предприети действия по
принудително изпълнение. Приложено по делото е потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, за и от името на БТК, видно от което, информацията за конкретното
вземане , представлява извлечение от Приложение 1 към договора за цесия от
16.10.2018г.. Отразено е, че цесионерът
е упълномощен от цедента да уведомява длъжниците от името на цедента и за
сметка на цесионера, за прехвърлянето на вземанията срещу тях. Отразено е
прехвърлено вземане в размер на 244,80 лева от ответницата.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
предявения иск по чл. 422 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
– установителен иск, за частично основателен. В производството по този иск,
ищецът цели да установи, че ответницата Н.К.
дължи сумата 244,80 лева главница, представляваща дължима потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер ******
от 22.03.2017г., 21.04.2017г.., 25.04.2017г. , 28.04.2017г., сключени между
ответницата и БТК ЕАД, за която сума главница е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 455/21.07.2020г. по ч.гр.дело № 709/2020г. на СвРС.
Искът е допустим, тъй като е предявен от заявителя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес, с указването на ищеца, че заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК. Разгледан
по същество, същият се явява частично основателен.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка се установява, че между „БТК“ЕАД и длъжника е съществувало облигационно правоотношение. Към сключения между страните договор за предоставяне на услуги са приложени Общите условия към договора, в които в чл. 29 е уредено, че заплащането на предоставените услуги е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, а в чл. 36 е уредено съдържанието на месечните сметки. Неоснователни са и възраженията, че представените месечни сметки не били фактури и не установявали месечно задължение на абоната. Напротив, представените месечни сметки съдържат всички необходими реквизити и надлежно удостоверяват месечното задължение на абоната и периода за плащане, същите са годни да удостоверят доставка на услугата и цената й. С оглед изложеното съдът намира, че са установени по безспорен начин вземанията на мобилния оператор по надлежно сключените договори за ползване на мобилни услуги за процесния период /м. април 2017г. до м. юли 2017г./ по надлежно описаните месечни сметки, приложени по делото.
От
приложеното към исковата молба уведомление за цесия, изходящо от „СГ Г.“ ООД до
ответницата, чрез което се цели същата да
бъде уведомена за извършената цесия на вземането на БТК ЕАД срещу нея по
процесния договор, не се установява надлежно връчване – няма отразяване на дата
и подпис на получателя. Към исковата молба не са представени никакви
доказателства за датата на уведомяване на длъжника за извършените цесии, поради
което съдът намира, че уведомяване е направено едва с връчване препис от
исковата молба. Към момента на получаване на препис от исковата молба
фактическият състав по чл. 99, ал.4 от ЗЗД е изпълнен като към същия момент по
делото не се констатира дали длъжникът е извършил плащане
на дължимите суми към кредиторите. По тези съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че изходящото от кредитодателя - цедент уведомление, представено с
исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по
реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване
на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За да достигне до този извод,
съдът съобрази, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ
и постоянен адрес на ответника/които съвпадат/, като на основание чл.47, ал.5 ГПК предвид редовно
извършена процедура по връчване на книжата по делото, на основание ал.6 на същата разпоредба е
назначен особен представител на ответника, с цел охрана на интересите му. Защитата, която се осъществява от
назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на
страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални
действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34,
ал.5 ГПК. Следователно връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици. Поради това, съдът намира за неоснователни възраженията на
особения представител на
ответницата, свързани с липсата на надлежно
уведомяване на ответницата за извършената цесия. Следва да
се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е
извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на
цесионера. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с
оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и т.н. двойно плащане. В
случая ответникът, макар чрез особен представител, не е навел подобни
твърдения. Неоснователно
се явява и възражението, че това уведомяване следвало да бъде към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като както се
посочи, изходящото от кредитодателя -
цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца и достигнало до ответника с извършеното по
реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа. Неоснователно се явява и възражението на
особения представител на ответницата, че не било доказано по делото, че
вземането на първоначалния кредитор „БТК“ЕАД е било валидно прехвърлено на
„СГ.Г.Г.“ООД с първата цесия, тъй като като не било представено Приложение, от
което да е видно, че част от прехвърлените вземания по договора за цесия от
16.10.2018г.. е и това спрямо ответницата. Видно от Потвърждение за прехвърляне
на вземане по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, вземането от ответницата в размер на 244,80
лева е описано в Приложение № 1 към договора за цесия от 16.10.2018г. и е
прехвърлено с договора за цесия на цесионера С.Г.Г. ООД. Същото е индивидуализирано и в Приложение № 1
към договора за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г. ключен между „С.Г.Г.“ООД
и „Ю.“ЕООД, поради което се установи, че процесното вземане е включено в тях и
се обхваща от така сключените договори за цесия.
Във връзка с възражението за погасяване по давност на вземането за главница, същото се явява частично основателно. Претендираното вземане за главница е в размер на 244,80 лева. Същото се претендира от ищеца като задължение по представените четири месечни сметки-**********/22.04.2017г.., **********/23.05.2017г.., **********/22.06.2017г. , **********/23.07.2017г.. за периода 22.03.2017г.. до 22.07. 2017г.. Същевременно задължението по тези четири месечни сметки е в размер на 340,96 лева. Ищецът посочва в писмено становище по делото, че по месечната семка от 22.04.2017г. задължението е в размер на 181,52 лева с ДДС, по месечна сметка от 23.05.2017г. – 82,82 лева с ДДС, по месечна сметка от 22.06.2017г.. – 60,48 лева и по месечна сметка от 23.07.2017г. – 16,14 лева. Сумата по тях е 340,96 лева, не става ясно как е определена главница в размер на 244,80 лева, след като месечните сметки касаят вземания срещу ответницата в по-голям размер, същевременно поради това, че падежът на вземането по месечната сметка от 23.07.2017г. е 08.08.2017г., неговата изискуемост е настъпила на 09.08.2017г.., следователно заявлението по чл. 410 от ГПК подадено на 16.07.2020г.. е преди да са изтекли три години от момента на настъпване на изискуемостта на това вземане и по отношение на него предявения иск за установяване на вземане на ищеца за главница се явява основателен. По отношение на претенцията за главница в останалата част до претендирания размер от 244,80 лева, същата се явява погасена по давност, тъй като за сумата 60,48 лева главница по месечна сметка от 22.06.2017г.. падежът е 09.07.2017г., за сумата 82,82 лева главница по месечна сметка от 23.05.2017г. и за сумата 181,52 лева по месечна сметка от 22.04.2017г.. падежът е 09.05.2017г.. или по тези месечни сметки, към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са изтекли три години от момента на настъпване на изискуемостта на вземането.
Предвид гореизложеното следва да бъде прието за установено по отношение на
ответницата по предявения иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД, че същата дължи на ищеца сумата 16,14 лева главница , за която сума
е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №455 от 21.07.2020г. по ч.гр.дело
№ 709/2020г. на СвРС/ , а за разликата до претендирания
размер от 244,80 лева главница, искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
С
оглед уважването на иска за главница за сумата 16,14 лева, предявения иск по
чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за претендирания период, се явява основателен за сумата 4,32 лева, като следва да бъде прието за установено
по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 4,32 лева лихва, който
размер беше изчислен с помощта на електронен калкулатор за лихви, а иска
за установяване вземане за лихва до претендирания размер от 65,65 лева, следва
да бъде отхвърлен като погасен по давност, с оглед погасяване по давност на
вземането за главница в посочената част за разликата от 16,14 лева до
претендирания размер от 244,80 лева.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл.
422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното
производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В
този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на
исковото производство и уважаване
частично на предявения установителен иск за вземането за главница и лихва , дължимите разноски в заповедното производство следва
да бъдат редуцирани на 13,51 лева и в този размер следва да се присъдят на
ищеца. Съдът редуцира присъдените със
заповедта разноски с оглед частичното уважаване на установителния иск. Ответницата следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца сумата 13,51 лева разноски за заповедното производство.
Ищецът претендира разноски за
довнесена ДТ, адвокатско
възнаграждение 180,00 лева, възнаграждение на особения представител – 150,00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част
от иска. Установителния иск за
главницата и лихвата
са уважени частично. Предвид
това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата 23,40 лева – направени съдебни разноски в хода
на производството, съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Ю.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц. сумата 16,14 лева /шестнадесет лева и четиринадесет стотинки/ - главница- задължение за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга, за
което вземане
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 455 от 21.07.2020г. по ч.гр.дело № 709/2020 г. по описа на
Районен съд Свищов, като иска по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД за
установяване вземане за главница за разликата до претендирания размер от 244,80 лева
главница, ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.И.К. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Ю.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц. сумата 4,32 лева /четири лева и тридесет и две стотинки/ - мораторна лихва
за периода от 11.08.2017г. до 01.04.2020г. , за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 455 от 21.07.2020г. по ч.гр.дело № 709/2020 г. по описа на Районен съд Свищов, като иска по чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от
ЗЗД за установяване
вземане за лихва за разликата до претендирания размер от 65,65 лева за същия период, ОТХВЪРЛЯ като погасен по
давност.
ОСЪЖДА Н.И.К.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Ю.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Ю.Б.Ц. сумата
13,51 лева – направени разноски в
хода на заповедното производство,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.И.К.
с ЕГН ********** ***, да заплати на „Ю.“ЕООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
представляван от Ю.Б.Ц. сумата
23,40 лева –
направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението след
влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 709/2020г. по описа на РС
Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: