№ 538
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500632 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. № 297387/02.09.2021г. от Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********,
адрес: град Варна, **************************** срещу решение
№262432/05.08.2021г., постановено по гр.дело № 20203110109020/2020г. на
Варненския районен съд, поправено с решение №262502/13.09.2021г. и с
решение №260087/11.02.2022г. в частта, в която е прието за установено по
отношение на въззивника, че дължи на основание чл. 422 във връзка с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 541.79 лева, представляваща
дължима главница по договора за паричен заем *****************., сключен
между „Вива кредит” ООД и Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, сумата от 15.26
лева, представляваща дължима договорна лихва за периода 16.08.2018 г. до
13.04.2019г., сумата от 31.60 лева, представляваща обезщетение за забава
върху непогасената главница за периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г.,
които вземания са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични
1
задължения от 01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. към него ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението –
07.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по
описа на Районен съд, град Варна.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че
договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за
потребителския кредит. Като част от лихвения процент следва да се включи и
неустойката по чл.4, ал.2 /нищожна клауза/, тъй като тя само формално е
предвидена като такава, но представлява опит за допълнителна печалба на
кредитора, т.е договорна лихва. От това следва, че лихвения процент би бил
по – голям от вписания от 40.29%. Размерът на тази неустойка от 283.50лв. е
следвало да бъде включен освен при формиране на договорната лихва и в
ГПР. Това обуславя, че в погасителния план не са включени всички
компоненти на главница и лихви, което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от Закона за потребителския кредит. Не ясно и дали ГПР не надхвърля 5
кратния размер на законната лихва при това положение. Следователно по
недействителния договор би се дължала само чистата стойност на кредита.
Допълнително се посочва, че клаузата за договорна лихва е нищожна, като
противоречаща на добрите нрави.
В жалбата са въведени оплаквания, че ищецът не е носител на
вземането. Клаузата на чл.3, която предвижда възможност за прехвърляне на
вземането с цесия без съгласието на потребителя е нищожна, поради нейната
неравноправност и поради противоречие със Закона за потребителския
кредит. При това положение „Вива Кредит“ ООД не е имало законовата
възможност да сключи процесния договор за цесия и да прехвърли вземането
на ищеца.
По изложените съображения моли съдът да отмени
първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови друго,
с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, в
който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за
2
правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че е
извършена цесия при спазване изискванията на Закона за потребителския
кредит, тъй като договора за кредит в чл.3 предвижда възможност за
прехвърляне на вземането.
Изложените са подробни правни съображения за договорната лихва, че
нейният размер не противоречи на добрите нрави.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа
подадената жалба чрез особения си представител. Въззиваемата страна, също
редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявени от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу Д. ЯНК. ЯН. искове с правно основание чл. 415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата от сумата от 541.79 лева, представляваща дължима главница
по договор за паричен заем *****************., сключен между „Вива
кредит” ООД и ответника, сумата от 85.01 лева, представляваща дължима
договорна лихва за периода 16.08.2018 г. до 13.04.2019г., сумата от 31.60
лева, представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за
периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г., които вземания са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и приложение
1/01.07.2019г. към него ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението – 07.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление и за процесните
суми и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заповедта
3
е връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за ищецът се е
породил правния интерес да предяви настоящия иск за установяване
съществуването на вземането с оглед дадените указания от заповедния съд.
Твърди се, че е сключен договор за паричен заем
№*******/17.07.2018г., по силата на който „Вива Кредит“ ООД е
предоставило на Д. ЯНК. ЯН. кредит в размер на 600.00лв., която сума е
следвало да върне на 9 месечни погасителни вноски от по 109.85лв.
Погасителната вноска включвала главница, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане /начислена в общ размер от 251.35лв./.
Поради неизпълнение на задължението в три дневен срок от подписване
на договора заемателят да предостави обезпечение /поръчител физическо
лице, което да отговаря на определение условия или валидна банкова
гаранция/ на същия му е била начислена неустойка в общ размер от 252лв.
По договора ответникът е извършил плащания в общ размер от
212.00лв., като останал задължен за останалите суми по договора.
Поради забава на кредитополучателя за заплащане на месечните вноски
по погасителен план се твърди, че ответникът дължи и обезщетение за забава
в размер на 31.60лв.
С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. „Вива Кредит“ ООД е цедирало
вземанията си към ответника Я. в полза на ищеца.
По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумите
по издадената заповед за изпълнение.
По делото е постъпил отговор от ответника Д. ЯНК. ЯН. в срока по
чл.131 от ГПК чрез назначения му особен представител, в който оспорва
предявените искове по основание и размер.
Твърди се, че договор между страните не е подписан, като се оспорва
неговото авторство. Отделно се аргументира, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит. Като
част от лихвения процент следва да се включи и неустойката по чл.4, ал.2
/нищожна клауза/, тъй като тя само формално е предвидена като такава, но
представлява опит за допълнителна печалба на кредитора, т.е договорна
лихва. От това следва, че лихвения процент би бил по – голям от вписания от
40.29%. Размерът на тази неустойка от 283.50лв. е следвало да бъде включен
освен при формиране на договорната лихва и в ГПР. Тези доводи се отнасят
и за начислената такса за експресно разглеждане на заявката в размер на
283.50лв. Посочва се, че същата не се дължи по силата на чл.10а, ал.2 от ГПК
4
и също представлява скрита печалба за кредитора.Това обуславя, че в
погасителния план не са включени всички компоненти на главница и лихви,
което е в противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от Закона за потребителския
кредит. Не ясно и дали ГПР не надхвърля 5 кратния размер на законната
лихва при това положение. Следователно по недействителния договор би се
дължала само чистата стойност на кредита. Допълнително се посочва, че
клаузата за договорна лихва е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави.
На следващо място се оспорва твърдението, че ищецът е носител на
вземането. Клаузата на чл.3, която предвижда възможност за прехвърляне на
вземането с цесия без съгласието на потребителя е нищожна, поради нейната
неравноправност и поради противоречие със Закона за потребителския
кредит. При това положение „Вива Кредит“ ООД не е имало законовата
възможност да сключи процесния договор за цесия и да прехвърли вземането
на ищеца.
Оспорва се обстоятелството, че ответникът е уведомен за извършената
цесия, поради което същата не може да му бъде противопоставена.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което
да отхвърли предявените искове.
Решение №262432/05.08.2021г., постановено по гр.дело №
20203110109020/2021г. на Варненския районен съд, в частта, в която е
отхвърлен предявения иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК да бъде
прието за установено по отношение на ответника Д. ЯНК. ЯН., че дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД сумата за разлитата
над 15.26 лева до пълния предявен размер от 31.60лв., представляваща
дължима договорна лихва за периода 16.08.2018г. до 13.04.2019г. е влязло в
законна сила, като необжалвано.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен
5
договор за паричен заем № *******/17.07.2018г., по силата на който „Вива
Кредит“ ООД, в качеството на кредитодател се е задължило да предостави на
Д. ЯНК. ЯН., като кредитоискател сумата от 600.00лв. със срок за
издължаване 9 месеца на 9 анюитетни вноски от по 109.85лв., в които се
включват главница, лихва и такса за експресно разглеждане. В чл.2, ал.1, т.8 е
посочено, че ГПР се равнява на 49.45%. Съгласно чл.2, ал.1, т.5 лихвеният
процент е фиксиран и е равен на 40.29%. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено,
че потребителят заплаща такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 283.50лв., която следва да се заплати
разсрочено на равни части.
В чл.4 е предвидено, че заемателят се задължава в три дневен срок от
подписването на договора за кредит да предостави обезпечение – поръчител
/физическо лице, навършило 21 години, с безсрочен трудов договор, стаж
поне 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00лв., през
последните 5 години да няма лоша кредитна история/ или банкова гаранция.
При неизпълнение на това задължение заемателят следва да плати неустойка
в размер на 283.50лв.
Няма оплаквания във въззивната жалба досежно неуспешното
оспорване на авторството на подписа на ответника на мястото за
кредитополучател. Съгласно допусната почеркова експертиза автор на
положените саморъчни подписи в договора е ответникът Я..
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и от вписването
в договора, че сумата е реално предадена, се установява, че кредитът е усвоен,
поради което съдът приема, че е сключен процесния договор.
След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при
вземане предвид основната дейност на кредитодателя, въззивната инстанция
приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответникът,
като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за
защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.
Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския
кредит.
Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато
договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния
договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно
реквизитите, които следва той да съдържа.
Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е
спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от
6
Закона за потребителския кредит, редакцията ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.1-9 съдържа дата и
място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация
на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на
лихвения процент, условия за издължаване на кредита. Посочен годишния
процент на разходите, с описаните допускания съгласно чл.11, ал.1, т.10.
Съдът констатира, че към договора няма отделно подписан погасителен
план. Същият е инкорпориран в чл.2 от договора, но той не съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент и на допълнителните разходи, което
е в противоречие с чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит.
От заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза се
установява, че анюитетната вноска в общ размер на 109.85лв., включва
погасяване на части от главницата, договорната лихва и такса за експресно
разглеждане. В отговора на задача №6 вещото лице е посочило, че във всяка
вноска главницата е различна и се увеличава ежемесечно. Договорната лихва
също е различна като сума, намалява се ежемесечно, тъй като се изчислява на
база оставащата за плащане главница. Например вноска №1 погасява 60.16лв.
главница, 18.19лв. договорна лихва и 31.50лв. такса за експресно
разглеждане. Вноска №2 погасява 62.18лв. главница, 16.17лв. договорна
лихва и 31.50лв. таксата по чл.2, ал.1, т.5. Последната вноска №9 погасява
75.80лв. главница, 2.55лв. договорна лихва и 31.50лв. таксата. Такава
разбивка, каквато е направило вещото лице обаче липсва в процесния
договор. Там е посочен само общият размер на месечната вноска.
Следователно оплакванията на въззивника в тази връзка следва да бъдат
счетени за основателни.
Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит е
недействителен и по него ответникът дължи само чистата стойност на кредита
без договорните лихви и такси.
Падежът на задължението по договора за кредит е настъпил на
13.04.2019г.
Според заключението на вещото лице кредитополучателят е усвоил
сумата от 600.00лв. По договора е платена общо сумата от 212.00лв., която
включва сумата от 142.00лв. по приходен касов ордер №225/17.07.2018г. и
7
сумата от 70.00лв., внесена на 12.11.2018г. С тези суми вещото лице е
посочило, че са погасени освен главницата от 58.21лв. и договорни лихви от
20.14лв., такса експресно разглеждане от 31.50лв. и разходи по събиране от
70.00лв. Съдът намира, че с тези плащания не се следва да се извършва
погасяване на начислените договорни лихви, такса експресно разглеждане,
както и разходите по събиране предвид недействителността на договора.
Същите са недължими.
Следователно дължимата остатъчна главница се равнява на 388.00лв.
/600.00лв. – 212.00лв./.
С плащанията от 212.00лв. не следва да бъде извършвано погасяване на
начислената неустойка по чл.4, ал.2 в размер на 252.00лв., за неизпълнение на
задължението за даване на обезпечение чрез поръчител или гаранция.
В изпълнение на правомощията си да следи служебно за нищожност на
клауза за неустойка, съдът констатира, че уговорената компенсаторна
неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза
извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
За този си извод съдът извърши анализ на вида на уговореното
договорно задължение. Същото е непарично, акцесорно и спомагателно
такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното задължение за
връщане на заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Неговото неизпълнението обаче не влече някакви предполагаеми вреди, което
обуславя извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция и приоритетно е насочена само да санкционира
заемателя.
На следващо място посочената клауза е в пълно противоречие с нормата
на чл.33 от Закона за потребителския кредит. В посочената норма законът
императивно определя, че за неизпълнение на главното задължение,
връщането на заемната сума на падежа се дължи единствено и само
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху невърната част.
Законът не разрешава начисляването на неустойки или обезщетения за забава
за неизпълнение на други задължения по договора, в това число и непарични,
които са във връзка с главното такова.
От нищожна клауза не могат да възникнат валидни задължения.
Съгласно чл. 33, ал.1 от Закона за потребителския кредит при забава на
8
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Категорично от доказателствата може да се
заключи, че ответникът е бил забава за процесния период от 14.04.2019 г. до
28.01.2020г., като обезщетение за забава се дължи в размер на 31.26лв.,
изчислен с програмен продукт Изчислителни системи „Апис“.
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.33 от Закона за потребителския кредит е основателен в
размер от 31.26лв.
След като съдът установи съществуването на вземанията у
патримониума на заемодателя „Вива Кредит“ ООД, следва да се произнесе
същите годно ли са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия при
съобразяване на въведените оплаквания във въззивната жалба.
От представения по делото рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016г. и Приложение №1 се установява, че вземанията
по процесния договор за кредит са цедирани на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. Прехвърлянето на вземанията е съобщено на
длъжника в хода на процеса чрез връчване на книжата по реда на чл.131 от
ГПК на особения представител, ведно с приложеното към нея нарочно
уведомление на л. 21 по делото. Няма оплаквания във въззивната жалба, че по
този начин е договорът за цесия е породил действие спрямо ответника по
спора и той дължи връщане на установените по – горе суми на
ищеца/цесионер.
Съдът не намира, че прехвърлянето на вземанията е в противоречие с
нормата на чл.26, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Съгласно
цитираната норма кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски
кредит предвижда такава възможност.
В случая е предвидената такава възможност в чл.3, ал.1 от договора.
Клаузата не страда от сочения от въззивника порок противоречие със
Закона за защита на потребителите, тъй като е неравноправна по смисъла на
чл.143.
Закона за потребителския кредит не забранява цедирането на вземания
по потребителски договори. Той в коментирания текст на чл.26 предвижда
само по – голяма защита за лицата, които се ползват от потребителска
9
закрила. Тя е насочена да създаде сигурност у потребителя на подобен род
кредити, кой е неговия кредитор и кому следва да изпълнява. При
включването на клауза, съгласно която вземанията могат да бъдат
прехвърляни, потребителят ще е достатъчно информиран, че кредиторът
спрямо когото следва да изпълнява може да бъде сменен.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за
главница и обезщетение за забава следва да бъдат уважени в посочените по –
горе размери, като първоинстанционния акт постановил същият резултат
следва да бъде потвърден в тези му части. Решението подлежи на отмяна
съгласно изложените мотиви за съответните неустановени като дължими
части на главницата и обезщетението за забава, както и цялата претенция за
договорната лихва и вместо него въззивният съд да постанови отхвърляне на
така предявените искове.
По разноските:
С оглед изходът от спора на ищеца се следват разноски в размер на
532.88лв. за първа инстанция, 23.96лв. за заповедното производство
съразмерно уважената част от исковете. За въззивна инстанция на
въззиваемата страна/ищец следва да бъде присъдена сумата от 254.41лв.,
съразмерно определено от съда в размер на 100.00лв. юрисконсултско
възнаграждение по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, след преценка за фактическата и правна сложност на въведения
въззивен спор и 300.00лв., депозит за особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262432/05.08.2021г., постановено по гр.дело №
20203110109020/2020г. на Варненския районен съд, поправено с решение
№262502/13.09.2021г. и с решение №260087/11.02.2022г. , в частта, в която е
прието за установено по отношение на Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, адрес:
град Варна, ****************************, че дължи на основание чл. 422
във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 сумата за разликата
над 388.00лв. до установения размер от 541.79 лв., представляваща
10
дължима главница по договора за паричен заем *****************., сключен
между „Вива кредит” ООД и Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, сумата от 15.26
лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 16.08.2018г. до
13.04.2019г., сумата за разликата над 31.26лв. до установения размер от
31.60 лв., представляваща обезщетение за забава върху непогасената
главница за периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г., които вземания са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД въз
основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. към него ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на заявлението – 07.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на
Районен съд, град Варна.
и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца за разликата над
23.96лв. до присъдените 33.64лв. за заповедно производство и за разликата
над 532.88лв. до присъдените 658.40лв. за първа инстанция
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 срещу Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********,
адрес: град Варна, **************************** искове с правно
основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.9 от ЗПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата за разликата над 388.00лв. до установения
размер от 541.79 лв., представляваща дължима главница по договора за
паричен заем *****************., сключен между „Вива кредит” ООД и Д.
ЯНК. ЯН., ЕГН **********, сумата от 15.26 лв., представляваща дължима
договорна лихва за периода 16.08.2018г. до 13.04.2019г., сумата за
разликата над 31.26лв. до установения размер от 31.60 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху непогасената главница за
периода от 14.04.2019г. до 28.01.2020г., които вземания са прехвърлени на
11
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД въз основа на рамков
договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и приложение
1/01.07.2019г. към него ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението – 07.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на Районен съд, град Варна.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262432/05.08.2021г., постановено по
гр.дело № 20203110109020/2020г. на Варненския районен съд, поправено с
решение №262502/13.09.2021г. и с решение №260087/11.02.2022г., в частта, в
която е прието за установено по отношение на Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********,
адрес: град Варна, ****************************, че дължи на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 сумата
388.00лв., представляваща дължима главница по договора за паричен заем
*****************., сключен между „Вива кредит” ООД и Д. ЯНК. ЯН., ЕГН
**********, сумата 31.26лв., представляваща обезщетение за забава върху
непогасената главница за периода от 14.04.2019 г. до 28.01.2020г., които
вземания са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД въз основа на рамков договор за прехвърляне на парични задължения
от 01.12.2016г. и приложение 1/01.07.2019г. към него ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на заявлението – 07.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1926/2020 г. по описа на
Районен съд, град Варна.
както и в частта, с която са присъдени разноски на ищеца в размер
ищеца 23.96лв. за заповедно производство и 532.88лв. за първа инстанция.
ОСЪЖДА Д. ЯНК. ЯН., ЕГН **********, адрес: град Варна,
**************************** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, ет.3 сумата от
254.41лв./двеста петдесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/,
12
представляваща съдебни разноски юрискосултско възнаграждение за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13