Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 322 06.10.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и четвърти септември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Жана Кметска
Прокурор Валентина Чакърова
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 1057 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Ф.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Бойчо Боев, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ №2, Съдебна палата, с която се иска на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да бъде осъдена да ѝ заплати сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във влошаване на здравословното /психическото/ ѝ състояние, опетняване на името ѝ пред обществото, причинен психически стрес и нервни кризи, като пряка и непосредствена последица от воденото и прекратено наказателно производство против ищцата като обвиняема за извършено престъпление по чл.225 ал.1, т.2, 6 и 7, чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от увреждането, сумата от 700 лв. платена за адвокатско възнаграждение по досъдебно производство № 348/2015г. по описа на ОД–МВР-Бургас, вх.№ 2307/2015г. по описа на ОП-Бургас, както и сумата от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ поради неприключване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, през 2015 г. с постановление на разследващ полицай, ищцата е била привлечена като обвиняема по досъдебно производство № 348/2015 г. по описа на ОД на МВР-Бургас, за това, че през периода 14.03.2014 г. - 14.07.2014 г. при условията на продължавано престъпление, като осъществила пет деяния, в качеството си на управител на „БИПС ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********, избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 17 373,06 лв., представляващи дължим ДДС, като използвала документи с невярно съдържание при представяне на информация пред органите на приходите - престъпление по чл. 255 ал.1 т.2, 6 и 7, чл. 26 ал. 1 от НК. Досъдебното производство било водено срещу ищцата в продължение на пет години, но обвинението е повдигнато едва на 25.06.2018 г., а на 20.03.2020 г. било изпратено постановление за прекратяване на досъдебното производство срещу В.. В резултат на действията на прокуратурата, ищцата претърпяла значителни неимуществени вреди, изразяващи се в преживените стрес, страдания, притеснения и психически дискомфорт. Години наред не могла да започне работа, многократно била призовавана в следствието, в резултат на което отношенията с родителите ѝ се влошили, някои от познатите ѝ се дистанцирали от нея и името ѝ в обществото било компрометирано. Поради липсата на работа, цялото семейство и малолетните деца били лишени от най - необходимите неща. Била принудена да замине за Англия да търси работа и препитание и вече пет години била далеч от семейството си, като ги виждала веднъж годишно.
Окръжна прокуратура – Бургас като представител на Прокуратурата на РБългария, депозира писмен отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователността на предявените искове. Посочва се наличието на противоречиви твърдения в исковата молба относно момента на привличане като обвиняема по ДП № 348/2015 по описа на ОД на МВР-Бургас - 2015 г. и 25.06.2018 г. (също невярна дата), а същевременно се претендира законна лихва от датата на увреждането - 04.12.2013 г., предшестваща образуването на наказателното производство. Ищцата не е представила доказателства за действително претърпени от нея вреди, както и за причинна връзка с незаконното обвинение. По отношение на В. не са били прилагани мерки за процесуална принуда, а разследването е проведено в разумни срокове от предявяването на 19.11.2018 г. до прекратяването на 14.01.2019 г., като не е налагана мярка за неотклонение. Твърди се още, че информация за обвинението, траяло по-малко от два месеца, не е разпространявана. Счита, че ищцата сама е разгласила този факт сред познатите си. Липсват доказателства и за претендираните имуществени вреди. Моли претенцията да бъде отхвърлена, респективно счита същата за прекалено завишена и моли обезщетението да бъде намалено съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД, социално икономическия стандарт в България и практиката по аналогични случаи.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.
В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди, че иска е изцяло неоснователен, а евентуално силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като деянието е било извършено в съдебния район на ОС-Бургас.
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Досъдебното
производство е започнало с докладна записка от служител в сектор „ППФКС“ при
отдел „ИП“ – на МВР-Бургас от 10.10.2015г. (л.74-80 от ДП № 348/2015г., том I), въз основа на
постановление за възлагане на проверка от 23.03.2015г. на прокурор от
ОП-Бургас. ДП е образувано въз основа на постановление на прокурор от 05.11.2015г. (л.3-4 от ДП № 348/2015г., том IV) срещу виновното лице едноличен
собственик на капитала и управляващ на „БИПС инвест“ ЕООД за престъпление по
чл.255 ал.1, т.2, 6 и 7, вр.чл.26 ал.1 от НК. На 21.10.2015г. са били снети обяснения
от В., макар такива да са били снети от Димитър Тилев още на 29.05.2015г. Извършени
са били редица процесуално-следствени действия – разпити, експертиза и др.,
като на 14.10.2016г. е било изготвено заключително мнение от разследващия
полицай без да е приложен неговия край, но става ясно, че към тази дата изобщо
не е бил проведен разпит на В.. С постановление от 21.10.2016г. ДП е било
спряно, а с постановление на ОП-Бургас
от 11.07.2017г. е било възобновено. Ищцата е била разпитана за първи път едва
на 11.07.2017г. ДП отново е спряно на 21.11.2017г. с неясни мотиви (останал
неразпитан само един свидетел) и отново възобновено на 03.01.2018г. Ф.В. е
привлечена като обвиняема с постановление от 25.06.2018г. (л.27-32 от ДП №
348/2015г., том VI).
С влязло в сила постановление от 14.01.2019г. на ОП-Бургас, на основание чл.243
ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното
производство по ДП № 348/2015г. по описа
на ОД на МВР-Бургас, вх.№ 2307/2015г. по описа на ОП-Бургас по отношение на Ф.В.
за престъпление по чл. 255 ал.1, т.2, 6 и 7, вр.чл.26 ал.1 от НК. Видно от
материалите по приложените преписи от досъдебното производство, спрямо ищцата
не е била взимана мярка за процесуална принуда по НПК. По повод молба на ищцата
от 27.05.2019г., е издадена заповед № 3286з-3101/ 05.08.2019г. издадена от МВР,
Главна дирекция „Национална полиция“ за снемане от всички информационни фондове
на МВР полицейската регистрация на Ф.В..
Свидетелката Анеска Сарафова – приятелка на В., твърди, че познава ищцата от 20 год., като в един период била много разстроена и пиела хапчета заради нейна фирма, в която не догледала нещо. Ищцата била депресирана от подозирането ѝ в извършване на престъпление и въпреки че била детска учителка в меден рудник, се принудила през 2015 г. да замине за Англия, където да търси работа. Била много разтревожена, защото като се прибирала от Англия, я викали на разпити и я третирали като престъпник. За всичко това научили и колежките ѝ. Имала полицейска регистрация и това ѝ се отразило много тежко – вземали ѝ отпечатъци. След като нещата приключили, се чувствала по-добре.
Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното производство е било прекратено. Ответната страна е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени описаните в исковата молба вреди.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в емоционален срив, страх от наказателна репресия, нервност, раздразнителност, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания са дадени в ПП 4/1968г. на ВС, а също и в постановената практика от ВКС по реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението (Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г.; решение № 532/ 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г. ІІІ ГО, ГК и др.). Съобразно застъпеното в тези актове, съдът следва да съобрази вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалата, социалното и общественото й положение. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, тези критерии предоставят следната характеристика спрямо Ф.В.. Формално наказателното производство против нея е продължило около година и 7 месеца, но призовка ѝ е била връчена още през 2015г. Това обосновава извод, че В. е била под стрес от този момент, поради неизвестност. През цялото време са били разпитвани свидетели, свързани с търговската дейност на нейната фирма, били са провеждани процесуални действия. В. е узнавала за това от разпитваните лица, с които е била в търговски отношения. Процесуална принуда не е била упражнявана. Увреждането може да се приеме, че се е изразило в понасяне на неудобства, свързани с участието й в процесуални действия при провеждане на досъдебното производство, а в посочената времева рамка и от по-ранен период - 2015г., което е било свързано с негативни емоции от личен и семеен характер, без да са налице доказателства за трайни здравословни или психически увреди. С оглед установената продължителност на наказателното производство след извършеното уточнение и след като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Или претърпените неудобство и страдания от В. вследствие на преживяното, съдът преценява, че в парично изражение отговарят на сумата от 3 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и показанията на разпитания свидетел, които са в полза на извода за пряка причинно-следствена връзка между проведеното наказателно производство и установените страдания.
Липсват доказателства за твърдения начален момент на увреждането – 04.12.2013г. С оглед документацията по делото и безспорният факт, че Ф.В. е привлечена като обвиняема с постановление от 25.06.2018г. (л.27-32 от ДП № 348/2015г., том VI), съдът приема именно тази дата за начален момент на увреждането.
Възраженията на ответната страна относно прекомерността на търсеното обезщетение, бяха взети предвид, вкл. събраните доказателства за липсата на принудителни мерки спрямо В..
Останалите възражения са неоснователни. Многократното удължаване на периода за извършване на процесуални действия, макар без участието на В., са такива, за които отговорност носи наблюдаващият прокурор. След като не се касае за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, продължилото фактически повече от 4 години досъдебно производство не е разумен срок.
Или искът по чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен до размер от 3000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. – за разликата от 27 000 лв., се явява неоснователен и недоказан и съдът го отхвърля.
Ищцовата
страна претендира на основание чл. 86 от
Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ОП-Бургас следва да заплати в полза на Ф.В. съобразно уважената част от иска направените по делото разноски, които са в общ размер от 510 лв., като 500 лв. са заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса или общо сумата от 51 лв. Липсата на доказателства за направени от ответника разноски, води до неприлагането на чл.78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на Ф.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Бойчо Боев, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, сумата от 3 000 (три хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото против ищцата наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 25.06.2018г., до окончателното изплащане, като иска до претендираните 30 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на Ф.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Бойчо Боев, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, сумата от 51 (петдесет и един) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: