№ 550
гр. Бургас, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500991 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регисгьр при
Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров — Заместник управител,
чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева против Решение № 260034/08.02.2021г.,
постановено по гр.д.№ 1170/2019г. по описа на Районен съд-Несебър, в частта, с която е
отхвърлен искът на въззивника по чл.422 ГПК против Д. Д. Д. с ЕГН-********** от гр. С.В.
8256, кв.Р. № ** за горницата над уважения размер от 6 141,44лв. до претендираната с
исковата молба сума от 6 477,25лв.; сумата от 2011,77лв. – възнаградителна лихва за
периода от 05.09.2017г. до 05.04.2019г. и сумата от уважения размер от 1059,40лв. до
претендирания от 1100,12лв – мораторна лихва за периода от 05.10.2017г. до 17.06.2017г.,
произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-11222678 от 01.04.2015г., за
което е издадена Заповед № 306/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 642/2019г. по описа на РС-Несебър.
Моли, решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено ново, с
което искът бъде изцяло уважен. Счита, че в обжалваното решение неправилно е прието, че
процесният договор за кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на
чл.10, ал.1 ЗПК, поради липса на доказателства, въз основа на които съдът е преценил
размера и вида на шрифта, поради което моли за допускане на СТЕ, която да отговори на
какъв по вид и размер е шрифт е изготвен процесния договор. На следващо место счита, че
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК в частта досежно изискването за размер на шрифта не
следва да бъде прилагана тъй като не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО, цитира
практика в тази насока. Твърди, че шрифтът, на който е изготвен процесния договор е ясно
четим, разбираем, съществува яснота относно съществените елементи на договора, които са
ясно и недвусмислено формулирани. Допълва, че договорът за застраховка, макар да е
1
свързан с кредитното правоотношение не е част от съдържанието на договора за кредит,
като са налице два отделни договора, пораждащи две самостоятелни правоотношения между
страните, като за застрахователния договор важат правилата на КЗ, а не на ЗПК. В този
смисъл счита, че дори да е налице неспазване на последните по отношение застраховката,
това не може да обоснове недействителност на договора за кредит. По отношение
възнаградителната лихва, счита, че с оглед приемането на разпоредбата на чл.19, ал.4 и ал.5
от ЗПК съдът е следвало да се съобрази с размера на ГПР, а не с практиката за трикратния
размер на законната лихва, но като е сторил обратното съдът е постановил неправилно и в
тази част решение. Счита и че договорът отговаря в пълна степен на разпоредбите на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, като е посочен размера на ГПР и са обективирани и взетите предвид
допускания, като нито националното законодателство, нито Директива 2008/48/ЕО поставят
изискване към съдържанието на договора посочване на компонентните на ГПР, тъй като те
са нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК. Не сочи доказателства. Моли за присъждане на
разноски.
За въззиваемата Д.Д., редовно уведомена за постъпилата въззивна жалба чрез
назначения и особен представител адв. Стела Петкова, писмен отговор в законния срок не е
постъпил.
В с.з. процесуален представител на въззивника, редовно уведомен не се явява.
Постъпило е писмено становище по същество със съгласие делото да се разгледа в отсъствие
на представител на въззивника.
Въззиваемата, редовно уведомена, чрез назначения й особен представител адв.П.,
също не е представлявана в с.з.. По тези причини внесеният депозит за възнаграждение за
назначения особен представител не е присъден.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.240 ЗЗД,
вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред НРС е образувано по искова молба БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: ********* против Д.Д. от гр. С.В. за установяване съществуването на
вземания произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-11222678 от
01.04.2015г., за което е издадена Заповед № 306/26.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 642/2019г. по описа на НРС. Ищецът е твърдял,
че след усвояване на сумата от 10 000лв., кредитополучателя Д. е погасила 28 от общо 48
вноски и е преустановила изпълнение на задълженията си. Посочено е че е се счита, че са
налице условията за настъпила предсрочна изискуемост, поради неплащане на две поредни
погасителни вноски, автернативно непогасените суми се претендират на основание
изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по договора, която е била на
05.04.2019г., като се посочва, че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в
съда е била изтекла и последната падежна дата и срокът на договора е изтекъл, но плащане
не е извършено. Ето защо ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за сумата от
6477,25лв. главница, 2011,77лв-възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до
05.04.2019г., 1100,12лв-мораторна лихва за периода от 05.10.2017г. до 17.06.2019г., както и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното
й изплащане и разноски по заповедното производство в размер на 191,78лв. за платена д.т. и
50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено. Издадена е заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При връчването й от съда е
установено, че от повече от 1 година лицето е напуснало адреса, посочен по заповедта, а
съответно и по договора за потребителски кредит. Така връчването е извършено по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на кредитора е дадено указание да
2
установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е
предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да установи вземането си от Д. за
упоменатата сума. Въззивникът твърди, че е дължима. Ангажирани са доказателства.
Искът е оспорен от ответницата чрез назначения й от съда особен представител по
реда на чл.47, ал.6 ГПК. В депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че
исковата претенция е неоснователна. Изложени са аргументи, че не са представени никакви
доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, поради което не се дължат
нито главницата, нито акцесорните вземания. На следващо место се твърди, че липсват
доказателства за забава на длъжника по договора за кредит. Моли се на тези основания
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Не ангажира доказателства.
С обжалваното решение претенцията отхвърлена в частта за горницата над
уважения размер от 6 141,44лв. до претендираната с исковата молба сума от 6 477,25лв.; за
сумата от 2011,77лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2019г. и
сумата от уважения размер от 1059,40лв. до претендирания от 1100,12лв – мораторна лихва
за периода от 05.10.2017г. до 17.06.2017г., произтичащи от Договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS-11222678 от 01.04.2015г., за което е издадена Заповед №
306/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
642/2019г. по описа на РС-Несебър.
Видно от мотивите НРС е преценил, че е прието, че ищецът безспорно е
предоставил на кредитополучатела сумата от 10000лв., но процесният договор не отговаря
на част от изискванията на чл.10, ал.2 от ЗПК, както и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и
т.12 от ЗПК. По-конкретно е посочено, че при сравнение е установено, че шрифтът, на който
е изготвен договора и сертификата към него е по-малък от изискуемия размер 12. По
отношение възнаградителната лихва е посочено, че е нарушено изискването тя да не
надвишава максималния размер, до който съглашението за плащане на такава е
действително, а именно да не надвишава трикратния размер на законната лихва. Тъй като
определеният в договора процент на лихвата надвишава повече от три пъти този размер е
счетено, че тя е уговорена в нарушение на добрите нрави, следователно е нищожна на
осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД. Досежно посочения в договора ГПК е счетено, че тъй като е посочен
като абсолютна стойност, без конкретизиране на взетите предвид допускания, то е
допуснато нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. По тези съображения е прието, че поради
установената недействителност на договора се дължи само чистата стойност на кредита. От
остатъка посочен като чистата стойност на кредита видно от решението е извадена сумата
по сключения договор за застраховка на плащанията с аргумент, че договор за застраховка
не е сключван, тъй като е прието, че приложения сертификат за сключване на застраховка
защита на плащанията не представлява застрахователна полица. Поради намаляването по
посочените причини на главницата е преизчислена и сумата по претендираната лихва за
забавено плащане, която също е уважена в по-нисък размер от претендирания.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за
валидно и допустимо.
След като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и
след преценка на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен състав приема че въззивната
жалба е основателна. Съображенията за това са следните:
Безспорно е в настоящия случай, че между страните по делото са възникнали
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и следващите
от ЗПК. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема и поемането на
задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в държане на
кредитополучателя, се установяват по несъмнен и категоричен начин.
При изложената фактическа обстановка, спорът по делото се свежда относно това
дали шрифтът, на който е изготвен договора е по-малък от размер 12 и това обстоятелство
нарушение ли е на чл.10, ал.1 ЗПК, дължимостта на сумата по застраховката на кредита;
размера и дължимостта на възнаградителната лихва и какво следва да е отразяването на ГПР
3
в договора и необходимо ли е да се изброят всичките му компоненти в договора или е
достатъчно да бъде посочен като абсолютна стойност в процентно съотношение.
По възражението за размера на шрифта: В обжалваното решение е направена
преценка относно съответствието на договора за кредит с императивните разпоредби на
Закона за потребителския кредит, като е приел, че същият е недействителен на основание
чл. 22 от ЗПК - поради неспазване изискването, предвидено в чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно
минималния размер на шрифта на договора. Съдът е приел, че и без нуждата от специални
знания е установимо, че шрифтът на договора за кредит и приложенията към него са с
шрифт по – малък от 12.
След анализ и оценка на събраните по делото доказателства, и в частност след
запознаване със съдържанието на договора за кредит и приложенията към него, въззивният
съд намира, че изводът на районния съд за недействителност на договора на основание чл.
22 от ЗПК е неправилен по следните съображения:
По делото не е спорно, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Чл. 10, пар. 1 от Директива 2008/48, предвижда, че договорите за кредит се изготвят
на хартиен или друг траен носител, а пар. 2 предвижда кои са данните, които следва да бъдат
посочени по ясен и кратък начин. За да се даде възможност на потребителя да познава
своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин (съображение 31 от Директивата 2008/48).
Видно от член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със съображение
31 от тази директива, изискването в договора за кредит, изготвен на хартиен или друг траен
носител, да се посочат ясно и кратко данните, изброени в тази разпоредба, е нужно, за да
може потребителят да се запознае с правата и задълженията си (пар. 31 от Решението).
Видно от текста на чл.22, параграф 1 от Директивата, озаглавен "Хармонизация и
императивен характер на настоящата директива", предвижда, че "доколкото настоящата
директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки [не] могат да [... ] запазят
или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива" (пар. 8 от
Решението). В този смисъл е и съображение 9 от Директивата: "Пълната хармонизация е
необходима, за да се осигури на всички потребители в Общността високо и равностойно
ниво на защита на техните интереси и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на
държавите членки не следва да се позволява да запазят или въвеждат национални
разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива. Това ограничение обаче
следва да се прилага само тогава, когато са налице разпоредби, хармонизирани чрез
настоящата директива. Когато не съществуват такива хармонизирани разпоредби,
държавите членки следва да са свободни да запазят или въвеждат национално
законодателство".
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Няма спор, че процесният
договор е изготвен в писмена форма на хартиен носител с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт, текста е спокойно четим и размираем . Досежно размера следва да се посочи, че
видно от съпоставката между европейското и националното право, българският законодател
е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит – всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива
2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в частта й относно изискването всички елементи на договора да се
4
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде
прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.
Изхождайки от принципа на примата на правото на ЕС, още през 1978 г. в решението по
делото Simmenthal Съдът приема, че с оглед гарантирането на пълното действие на нормите
на съюзното право, националните юрисдикции, натоварени с тяхното прилагане в рамките
на държавите-членки, при необходимост трябва (и то по собствена инициатива) да оставят
неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба на вътрешното
право, без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред (пар. 24 от решението по дело C-106/77).
Следва да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е предвидил
сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички елементи на
договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На
основание чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК в този случай кредитодателят губи правото
да получи лихви и разноски по кредита. Член 23 от Директивата, озаглавен "Санкции",
предвижда: "Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на
националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички
необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва
да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи". От съображение 47 от посочената
директива следва, че докато изборът на санкции е по усмотрение на държавите членки, то
предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Съдът
вече е приел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност (пар. 63 от Решението и цитираната
там съдебна практика). Все пак прилагането в съответствие с тази правна уредба на подобна
санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не би могло да се смята за
пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 са
от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата
на своето задължение (пар. 72 от Решението). В този ред на мисли в Решението по дело C
42/15 Съдът на ЕС приема, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска държавата членка да предвиди в националната си правна уредба, че когато не
съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф 2 от тази директива, договорът за
кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято
липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
В контекста на изложеното настоящата инстанция споделя релевирания с въззивната
жалба довод, че установената от националния законодател санкция за неспазване на
изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК – всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не отговаря на изискванията за
пропорционалност. Неспазването на това изискване не би могло във всички случаи да
попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, доколкото видът и
размерът на шрифта позволяват прочитането на съдържанието на документа, което да
позволи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Поради това не е налице
годно основание за санкциониране на кредитодателя с най-строгата санкция – загубване на
правото на лихви по кредита.
По отношение отразяването на ГПР: Тук следва да се посочи, че не се споделят
изводите в обжалваното решение за нарушение разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
следва да се подчертае, че в случая погасителният план е инкорпориран в самия договор за
кредит, сключен между страните. В Решение на СЕС от 09 ноември 2016 г. по отношение на
приложението на Директива 2008/48/ЕО по дело С- 42/15 се приема, че чл. 10, параграф 2,
буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК) трябва да се
тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата
чрез последователни вноски не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяване на тази главница. Тези
разпоредби, тълкувани във връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат
5
държавата членка да предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Приема
се, че чл. 10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в
договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на отделните
вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват на потребителя да
установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски. Аналогично е разрешението и в
Решение на СЕС от 05.09.2019 г. по дело С- 331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви
з) –й) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална правна уредба, съгласно която договорът за
кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва
погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.
В процесния договор, кредиторът е посочил лихвения процент по заема, ГПР и
годишното оскъпяване, като освен договорна лихва в общата подлежаща на връщане сума е
включена и дължимата застрахователна премия по сключената застраховка на плащанията.
Съгласно чл. 10, т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, които е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Внимателният прочит на разпоредбата налага извода, че пълната редакция на текста е
свързана с възможността за промяна на уговорения първоначално лихвен процент. В случая
такъв е уговорен като постоянен, а не променлив - поради което е достатъчно да бъде
посочен размера на същия, което е сторено в договора. Не намира приложение и
разпоредбата на чл.10, т.9а от ЗПК. Още повече, с оглед фиксиране прилагания лихвен
процент за срока на договора, в настоящия случай е предвидена и такса, , ангажимент" в
размер от 350 лева, платима от кредитополучателя при самото усвояване на кредита.
Страните са подписали погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, каквото е законовото
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК при договори за кредит с фиксиран лихвен процент. За
да е действителен договорът, за който няма променяща се лихва, а тя е договорена точно, не
е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на това вноската каква части от
лихвата и главницата погасява. Чл. 11, т. 11 посочва, че договорът трябва да съдържа "
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.... ". Това е изискването на закона, а второто предложение касае случаи при вноски,
дължими при различни лихвени проценти, какъвто не е настоящият случай. Именно затова
договорът не противоречи на закона в тази част.
Процесният погасителен план съдържа характеристика на всяка месечна вноска,
както следва: брой, падежна дата, размер, лихва, изплатена част от главницата, оставащи
задължения, оставаща част от главницата. От съдържащата се в него информация може да се
направи извод за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, както и за последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми. Договореният от страните годишен лихвен процент е фиксиран. Съгласно
чл. 19, ал. 1 от ЗПК "годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит".
На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Точка 1 от въпросното приложение № 1
предвижда математическа формула със следните параметри: общият брой усвоявания по
кредита; поредният номер на усвояване по кредита; размерът на съответното поредно
усвояване по кредита; интервалът, изразен в години и части от годината, между датата на
6
първото усвояване на сума по кредита и датата на съответното усвояване на суми по
кредита; общият брой на погасителните вноски и плащания на разходи; поредният номер на
погасителната вноска или плащането на разходи; размерът на съответната поредна
погасителна вноска или плащане на разходи; интервалът, изразен в години и части от
годината, между датата на първото усвояване на сума по кредита и датата на съответната
погасителна вноска или плащане на разходи. Съобразно точка 2 от въпросното приложение
№ 1 изчисляването на ГПР се извършва при отчитане на пет общи положения, които
представляват определени величини. Точка 3 от Приложение № 1 предвижда още
тринадесет допълнителни допускания, при които се изчислява ГПР.
В Решението по дело C 42/15 Съдът на ЕС приема, че посочването на годишния
процент на разходите в договор за кредит е от съществено значение в контекста на
Директива 87/102, по-конкретно доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение (пар. 67). Приема се, че такова съществено значение има изискването в
договора за кредит да се посочат данни като годишният процент на разходите по член 10,
параграф 2, буква ж) от Директивата. Доколкото непосочването в договора за кредит на тези
данни би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение,
предвидената в националната правна уредба санкция за кредитодателя, изразяваща се в
загуба на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла
на член 23 от Директивата (пар. 71 от Решението). Все пак прилагането в съответствие с
тази правна уредба на подобна санкция, имаща сериозни последствия за кредитодателя, не
би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по член 10, параграф 2
от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя
да прецени обхвата на своето задължение (пар. 71 от Решението). С оглед на изложеното
съдът намира, че непосочването на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната
математическа формула по Приложение № 1, е от такова естество, че не може да засегне
способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в
процесния договор размерът на ГПР е посочен в % по ясен и недвусмислен начин, липсата
на конкретни данни (съобразно Приложение № 1) не би могла да попречи на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение
По отношение възнаградителната лихва: Съобразно решение № 139 от 05.11.2014 г.
по търг. дело № 57/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изискуеми са
вземанията, представляващи вноски по кредита, както и други акцесорни вземания /
неустойки, лихви/, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от
счетоводните книги. Доколкото в случая заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда след
като последната вноска по договора за кредит е падежирала не подлежи на обсъждане
въпросът за предсрочната изискуемост. По отношение на споровете за нищожност на
договорната лихва е налице практика на различни състави на ВКС – решения и определения,
произнесени по въпроса какъв е пределът на договорната лихва, за да се приеме, че не
накърнява правилата на морала и добрите нрави и в кои случаи надвишаването на този
размер води до извод за нищожност. Болшинството от съдебните актове на ВКС сочат като
горен праг на договорната лихва трикратния размер на законната лихва. Над този размер се
възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, следователно – нищожност на
клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на кредитора.
Такива решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси, предхождащи
приетата през 2014г. законодателна уредба в ЗПК. В случая следва да се отчете, че се
обсъжда договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие и
правилата на поведение на субектите на конкретното правоотношението се уреждат от
специален закон, а именно – Законът за потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19,
ал.4 от него е предвидено: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
7
тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата
на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%,
ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова доводът за нищожност на
договорената възнаградителна лихва се явява неоснователен.
По отношение договора за застраховка на плащанията към договора за кредит: Видно
от договора за кредит в част „Условия по договора“/л.7/ е посочено, че размерът на
предоставения с този договор заем е равен на сумата посочена в поле „Общ размер на
кредита“, като размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще
бъде платен директно на застрахователния агент, като посочената сума в поле
„Застрахователна премия“ е разделена на брой вноски, съответстващи на посочения брой
вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка погасителна вноска, посочена в
поле „Месечна погасителна вноска“. Видно и от приложения сертификат № PLUS-11222378
/л.12/, застраховката е сключена с кредитополучателя на 01.04.2015г. и гарантира
плащанията по кредита при настъпили покрити застрахователни рискове като смърт,
злополука, инвалидизация и други като ползващо се лице е финансовата институция. Това е
типичен пример на нормативно уреден застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с
ползващо се лице застрахованият и финансовата институция. Това, че сумата не е възложена
за заплащане на кредитополучателя еднократно, а е предвидено разсрочено връщане с всяка
една от погасителните вноски не променя гореизложеното. В конкретния случай
застраховката е обявена като възможност предварително от кредитодателя на потребителя,
като процентно съотношение и като стойност и е включена в ГПР съобразно приложения
договор и приложения погасителен план. С оглед съдържанието на застрахователния
договор и застрахователния риск, действително не е настъпило застрахователни събитие, за
което застрахователят да е бил уведомен от кредитополучателя и което да е покрито от
застрахователния договор, поради това той не е бил задействан. В контекста на изложеното
съдът намира, че сключената застраховка не съставлява забранена такса по смисъла на ЗПК
и същата е дължима за връщане към финансовата институция.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, а доводите на
жалбоподателя са основателни, обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната
част, като претенцията подлежи на уважаване.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.8 вр. ал.1 ГПК в тежест на
въззиваемата Д.Д. следва да се присъди сумата от 294.78лв. представляващи сторените от
въззивника разноски в настоящото производство от които 194.78лв. за заплатена държавна
такса и 100лв. за юк.възнаграждение, както и поисканите, но неприсъдени от НРС с оглед
резултата от първоинстанционното решение разноски от 153,87лв., представляващи
разликата от уважения размер на разноските от 463,91лв. до претендирания такъв от
617,78лв. в исковото производство и сумата от 60,22лв., представляваща разликата от
уважения размер от 181,56лв. до претендирания такъв от 241,78лв. разноски в заповедното
производство.
Водим от всичко описано и направените правни изводи, БОС
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260034/08.02.2021г., постановено по гр.д.№ 1170/2019г. по
описа на Районен съд-Несебър, в частта, с която е отхвърлен искът на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.,Париж per.№ *********, чрез БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров — Заместник управител, чрез
юрисконсулт Николета Ангелова Матева по чл.422 ГПК против Д. Д. Д. с ЕГН-**********
от гр. С. В., кв.Р. № **, общ.Несебър за горницата над уважения размер от 6 141,44лв. до
претендираната с исковата молба сума от 6 477,25лв.; сумата от 2011,77лв. –
възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до 05.04.2019г. и сумата от уважения
размер от 1059,40лв. до претендирания от 1100,12лв – мораторна лихва за периода от
05.10.2017г. до 17.06.2017г., произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-
11222678 от 01.04.2015г., за което е издадена Заповед № 306/26.06.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 642/2019г. по описа на РС-Несебър, като
вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Д. Д. Д. с ЕГН-********** от гр. С.
В., кв.Р. № **, общ.Несебър дължи на БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България,
ЕИК: *********, вписан в Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета
Ангелова Матева и разликата над уважения размер от 6 141,44лв. до претендираната с
исковата молба сума от 6 477,25лв.; сумата от 2011,77лв. – възнаградителна лихва за
периода от 05.09.2017г. до 05.04.2019г. и сумата от уважения размер от 1059,40лв. до
претендирания от 1100,12лв – мораторна лихва за периода от 05.10.2017г. до 17.06.2017г.,
произтичащи от Договор за потребителски заем с номер PLUS-11222678 от 01.04.2015г., за
което е издадена Заповед № 306/26.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 642/2019г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА Д. Д. Д. с ЕГН-********** от гр. С. В., кв.Р. № **, общ.Несебър да
заплати на БHП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регисгьр при Агенцията no вписванията, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър
Димитров — Заместник управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева сумата от
294.78лв. представляващи сторените от въззивника разноски в настоящото производство;
сумата от 153,87лв. сторените разноски в исковото производство пред НРС и сумата от
60,22лв-разноски в заповедното производство, съобразно уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9