Р Е Ш Е Н И Е
№ 260094
гр. Нови пазар, 11.06.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Галина Николова
при секретар протоколиста Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 268 описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по делото са предявени кумулативно и обективно съединени искове от „ЮБЦ“ ЕООД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № ***. на НПРС срещу ответника С.А.С. с настоящ адрес ***, както следва: по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за сумата от 22,76 лв.главница и иск по чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 6,69лв. мораторна лихва за периода от 02.12.2017 г. до 13.10.2020 г.
Ищецът сочи, че по силата на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с клиентски на абоната № *** с избран тарифен план Smart S с месечна абонаментна такса от 8,99лв. Срокът на договора е за 12 месеца – до 08.06.2018 г.
Ищецът сочи, че съгл. чл. 29 от ОУ към договора, по договора за мобилни услуги ищецът предоставя на ответника ползването на мобилни услуги, които се заплащат през месеца, следващ ползването им, съгл. чл. 50 от ОУ вр. чл. 43, т.1 от тях.
Ищецът твърди, че ответникът не е платил дължимите суми за три последователни месеца – за периода от 15.07.2017 г. до 14.10.2017 г., вкл. , за което са издадени общо четири фактури на обща стойност от 22,76лв. В резултат на това е деактивиран абонамента на ответника на 19.12.2017 г.
Ищецът сочи, че на ***г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „***“ ООД, което дружество е цесионер и собственик на вземанията по договор за цесия от 16.10.2018 г. на вземанията срещу ответника по договор за далекосъобщителни услуги с „БТК“ ЕАД. Ищцовото дружество, като встъпило в правата на кредитор на валидно правно основание преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което предявява настоящите искове.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по заповедта за изпълнение за сумите от 22,76лв. главница – неплатени абонаментна такса, използвани далекосъобщителни услуги, както и за сумата от 6,69лв. мораторна лихва за периода от 02.12.2017 г. до 13.10.2020 г., съществуват.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответникът е изпратил писмен отговор по иска. Оспорва твърдението, че са му били предоставени мобилни услуги в посочения период. Оспорва фактурите като доказателство за предоставени, респ.ползвани мобилни услуги. Оспорва представените от ищеца писмени документи – фактури, т.к същите са неподписани от ищеца.
Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли иска изцяло.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № ***г. по РС Н.се
установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 22,76лв.,
посочена като главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението и 6,69 лв. мораторна лихва.
По заповедното производство е приложен договор, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника № ***от дата ***г., с клиентски на абоната № *** за избран от абоната тарифен план Smart S с месечна абонаментна такса от 8,99лв. Сключеният договор е от ***г.Срокът на договора е за 12 месеца – до 08.06.2018 г.
Въз основа на процесният договор са издадени
фактури, обективиращи вида и размера на дължимите за предоставените
телекомуникационни услуги суми, а именно:
фактура № ***.на стойност 10,88лв., която е посочено, че е за
предоставени услуги на стойност 7,496лв. и направени корекции на стойност
1,58лв. без ДДС или общо за сумата от 9,07лв. без ДДС или общо за 10,88лв. Срокът
за заплащане на тази фактура е до 11.09.2017 г.
фактура № ***.на стойност 19,87 лв., която е посочено, че е за
предоставени услуги на стойност 7,49 лв. и остатък от предишни периоди от 10,88лв.
Срокът за заплащане на тази фактура е до 02.10.2017 г.
фактура № ***.на стойност 28,86 лв., която е посочено, че е за
предоставени услуги на стойност 7,49 лв. и остатък от предишни периоди от 19,87
лв. Срокът за заплащане на тази фактура е до 01.11.2017 г.
фактура № ***.на стойност 22,76 лв., която е посочено, че за
предоставени услуги на стойност 0,56 лв. и остатък от предишни периоди от 22,09
лв. Срокът за заплащане на тази фактура е до 02.12.2017 г.
Към всяка от фактурите има
детайлизирано приложение-извлечение за размера на сумите. От приложените
извлечения се установява, че само по първите две фактури има отчетено ползване
на предоставени услуги в незначителен обем – по първата са ползвани 2 минути от
общо предоставени 100мин. (л.16 от делото), а по втората фактура само 3 минути
от общо 100мин. (л.14 от делото) от пакета услуги, за който е сключен договора.
По останалите фактури се установява, че не са ползвани мобилни услуги.
Съгласно ОУ на договорите на „БТК“ ЕАД, за
абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената фиксирана електронна
съобщителна мрежа на дружеството, приложени по делото л. 34-42, съгл. чл. 25.2,
абонатът заплаща ежемесечно – цена за месечен абонамент за поддържане на достъп
до Мрежата и сгл. Чл. 25.3 и стойността на проведените разговори и други услуги
посочени в ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец или период.
Съгласно чл. 29 от договора, предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им, в срок от 15 дни от издаване на фактурата, но не по – късно от 29-то число на месеца. Съгласно раздел VІІІ „Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги, а чл.44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия. „БТК“ ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по Договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на договорените и отразени във фактурите парични задължения по договора за абонаментни такси, от което съдът приема, че същия не е изпълнил поетите с договора задължения.
В действителност се установява, че ползване
на услуги има само през отчетените по първите две фактури периоди, но това не
освобождава абонатите от задължението да заплащат ежемесечно дължимата и договорена от тях абонаментна такса, която
в случая е в размер на 8,99лв.
Вземанията на ищеца по договора са с настъпил падеж, след изтичането на срока за плащане на последната фактура - 02.12.2017 г., а на 19.12.2017 г. телефонът на абоната е бил деактивиран.
Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението си към „БТК“ ЕАД.
Касае се за периодични плащания, за които давността е 3 години, съгл. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, и давностния срок за събиране на неплатеното изтича на 02.12.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е предявено преди изтичането на давностния срок, а след неговото предявяване и съгл. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД давността се прекъсва. Съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давността не тече, докато трае съдебния процес относно вземането. Самият процес относно вземането стартира с предявяването на заявление за издаване на заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство, а искът по чл. 415 от ГПК е негово продължение, при посочените в ГПК обстоятелства. В този смисъл претенцията на ищеца не е погасена по давност, в какъвто смисъл е възражението на ответника.
На 16.10.2018 г. е сключен договор за цесия
между „БТК“ ЕАД и „***“ ООД. По силата на чл.5 от договора,
цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока
изготвено от „БТК“ ЕАД (гърба на л.31 от делото). Видно от Договор за цесия от ***.
сключен между „***“ ООД и „ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 към него се
установява, че цедентът „***“ ООД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземането
си към ответника в размер на 22,76лв., придобито по силата на Договор за цесия,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „***“ ООД от ***.
По делото е представено Уведомление за цесия
изходящо от„БТК” АД, чрез “***” ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до
ответника, за извършените цесии, но не са представени доказателства за
връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането поражда действие между цедента и цесионера с постигането
на съгласие между тях, а по отношение на третите лица и на длъжника от момента
на съобщаването на цесията на длъжника от предишния кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД .
Уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение
за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал.
3 ГПК. В този смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.
В съдебната практика се приема, че е налице
валидно съобщаване, както в случаите, когато това е направено лично от цедента,
така и в случаите, когато по пълномощие на цедента такова съобщаване извърши
цесионерът, както е и в настоящия случай. Дори да се приеме хипотетично, че
липсват категорични доказателства за уведомление, което да е връчено на
длъжника преди образуване на настоящото дело с получаване на препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи процесния договор за цесия и
упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента,
ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането. Връчването на
всички книжа по делото, в т.ч и на назначения особен представител на ответника
е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на
процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на особения
представител на ответника, поради което следва да се приеме, че е изпълнено
изискването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, което обстоятелство е настъпило в хода на
делото и следва да бъде съобразено при решаване на спора.
Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
установяване съществуването на цедираното вземане, не може да бъде игнорирано и
на основание чл. 235, ал.3 от ГПК следва да бъде съобразено. Ефектът на
уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното материално
право. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д.№ 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013
г.на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.
С оглед изложеното съдът намира, че
договорът за цесия е произвел действие по отношение на ответника, което
обосновава извод за доказаност на активната и пасивната материална легитимация
по предявения иск.
Предвид обстоятелството, че договорите и на
двете цесии и Уведомлението за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “***”
ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до ответника са приложени към
исковата молба и са получени лично от особения представител на ответницата
следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. Чл. 79 ал.1 от ЗЗД е
допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск
има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да
докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е за вземане,
произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги договор № ***от дата ***г.,
с клиентски на абоната № *** за избран
от абоната тарифен план Smart
S с месечна абонаментна такса от 8,99лв. Между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на абоната
телефонен номер, при съответна месечна такса и условия и
срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън
включените в съответния тарифен план. В договора се съдържа описание на
тарифният план, ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорът
откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за договори, сключени при
общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок
и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения
подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях (л.5 от договора, приложен в заповедното
производство).
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
В случая ищцовото дружество
претендира вземане в размер на 22,76 лв.главница по неизплатени услуги по договор № ***от дата ***г.,сключен между ответника и „БТК“ ЕАД-София (VIVACOM), което вземане е прехвърлено на „***“ ООД, с договор за
цесия от ***., а то от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за
цесия от ***.
В този смисъл настоящият съдебен
състав намира, че вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД за претендираната
главница по процесните фактури е установено, както по основание, така и по
размер.
Предвид на горното, съдът намира, че искът на ищеца е основателен и доказан и следва да се уважи.
Относно претенцията за мораторна лихва за забава, съдът съобрази, че съгл. чл. 6, от ЗМДВИП, за периода от приемане на закона (13.03.2020 г.) и до два месеца след отмяната на извънредното положение при забава за плащане на задължения на частноправни субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от Закона за кредитните институции, с изключение на дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки, финансови институции или трети лица, не се начисляват лихви за забава и неустойки, задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение. Отмяната на извънредното положение е в сила от 14.05.2020 г. и действието на разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП продължава два месеца след нея, т.е до 14.07.2020г. В рамките на този период не се начислява лихва за забава и неустойки. Предвид на това претендираните мораторни лихви следва да се изчисляват до 13.03.2020 г. и за периода след изтичане на срока за извънредното положение и съобразно чл. 6 от закона, т.е от 14.07.2020 г. Предвид на посочената разпоредба, съдът извърши проверка на размера на претендираната лихва, с помощта на електронен калкулатор на НАП и установи, че такава се дължи в размер на 5,86лв.
Поради горното, следва да се присъди само сумата от 5,86лв и да бъде отхвърлено за разликата над сумата от 5,86лв до 6,69 лв.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са претендирани разноски,
както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 75.00 лв., адвокатски хонорар
в размер на 180лв. с вкл.ДДС.
Общо разноските на ищеца по исковото
производство са в размер на 255лв.
Поради частичното уважаване на претенцията
относно мораторната лихва и на общо предявените в размер на 29,45лв. вземания,
от които се уважават само за 28,62лв., дължимите разноски на ищеца са в размер
на 247,81лв.
Ответникът е направил разноски в размер на
100лв.
Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Отхвърлената част от вземанията е в размер на 0,83лв. и съразмерно на
нея, ответникът има право на разноски в размер на 2,81 лв.
Относно
разноските в заповедното производство.
Разноските направени от ищеца по заповедното
производство в общ размер на 205лв. (25лв. и 180лв. адвокатски хонорар).
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
Пропорционално на уважените вземания, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 247,81лв., а
исковата претенция за разликата до 255лв. да бъде отхвърлена.
На основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо С.А.С. с ЕГН ********** ***, че вземането на от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., за сумата от 22,76 лв. (двадесет и два лева седемдесет и шест ст.), присъдено по Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД, спрямо С.А.С. с ЕГН ********** ***, че вземането на от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., за сумата от 5,86лв (пет лева осемдесет и шест ст.), съществува, като отхвърля за разликата над присъдения размер до претендирания от 6,69лв., присъден по Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.1 от ГПК С.А.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“,
№ 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., направените по делото разноски в размер на 247,81лв.
(двеста четиридесет и седем лева осемдесет и една ст.), като отхвърля искането
за разликата до 255лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС С.А.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю.Б.Ц., сумата от 247,81лв. (двеста четиридесет и седем лева осемдесет и една ст.), като отхвърля искането за разликата до 255лв., присъдени по заповедното производство по Заповед за изпълнение № ***г. по ч.гр.д. № *** на НПРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от Ю.Б.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на С.А.С. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 2,81
лв. (два лева осемдесет и една ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова