Р Е Ш Е Н И Е № 178
гр. Монтана, 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно
заседание на 13.03.2020 г. в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Рени Цветанова
при
участието на секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА и Прокурор: ОЛЕГ ДИМИТРОВ като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, КАНД № 121 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е на основание постъпила
касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана против Решение от
05.12.2019 г.по АН дело № 37/2019 г. на Районен съд – Берковица, с което е
отменено НП № 12/001041 от 15.01.2019 г., издадено от Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Монтана.
С издаденото НП на „Б***
” ООД, гр. С*** е наложено административно наказание - „имуществена санкция”,
за това че в качеството си на работодател не е начислило и не е изплатило
трудово възнаграждение за месец май 2018 г. на П*** К*** Ж*** , който е работил
10 дежурства по 11 часа по график, а във ведомостта за същия месец му е
начислено трудово възнаграждение за пет дежурства.
В касационната жалба
се твърди, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП
административнонаказващият орган е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН.
Така издадените актове съдържат всички факти и обстоятелства констатиращи
нарушението. Видно от извършената проверка, на място на 22.11.2018 г. и на
28.12.2018 г. по документи, по спазване на трудовото законодателство в обект за
охрана на „Б." ООД - С. /бивша оранжерия/, находящ се в с. М*** , се
констатира, че дружеството в качеството си на работодател, не е начислило и
изплатило трудовото възнаграждение на П*** К*** Ж*** за месец май 2018 г.Същият
е работил десет дежурства по 11 часа по график, а във ведомостта за същия месец
му е начислено трудово възнаграждение за пет дежурства. Разпоредбата на чл. 245,
ал. 1 от КТ визира, че трудовото възнаграждение трябва да се предоставя на
работника и служителя в определена периодичност, за да може да се осигури
редовен приход на средства за неговото и на семейството му издръжка. Законът
държи сметка за обстоятелството, че в някой случаи по различни причини работодателят
не ще бъде в състояние да изплати пълният размер на трудовото възнаграждение за
съответния период. Затова като следва принципа на закрила на труда държи сметка
за предназначението на трудовото възнаграждение, законът установява задължение
за изплащане поне на един минимален размер от дължимото на работника или
служителя трудовото възнаграждение. Съгласно нормата на чл. 128, т. 1 от КТ,
работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд. Анализът на последната норма води до извод, че задължението за
начисляване на трудово възнаграждение в съответните ведомости касае цялото,
дължимо на работника възнаграждение за положения труд. Счита, че правилно е
определен и размерът на имуществената санкция, който е минималния установен в
закона. Развива съображения касаещи тежестта и сериозността на извършеното
нарушение, а болничните листове са представени едва с жалбата, поради, което и
административнонаказващият орган не е могъл да знае и да се произнесе в цялост
по административнонаказателната преписка. Позовава се и на чл. 416, ал,1, изр.2
от КТ, според който текст редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка фактическите
констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по делото гласни и
писмени доказателства.
Ответникът – „Б*** ” ООД, гр. С*** ,
представлявано от своя управител Т.Т.Т. оспорва жалбата като неоснователна и
моли да се постанови решение, с което се потвърди решението на районния съд,
като правилно.
Прокурор
от ОП Монтана дава заключение, че жалбата е основателна, а атакуваното решение
за неправилно, поради което предлага Решението на районния съд да бъде
отменено, а издаденото Наказателно постановление потвърдено.
Административен съд Монтана, в
качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата
доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения, с
чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
За да
отмени обжалваното НП въззивният съд, приема, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление. Този съд
приема, че нарушението, за което е наказано дружеството - работодател, не е
извършено. В тази връзка се позовава на представените по делото 2 бр. болнични
листи, които установяват, че служителят, за когото се твърди, че дружеството не
е изплатило дължимото трудово възнаграждение, е бил в отпуск по болест за
периода 13.04.2018 год. - 23.06.2018 год., а от приложените по делото фиш и ведомост
е видно, че за месец май 2018 год. му е начислено възнаграждение и начислената
сума е изплатена. Въпреки че посочените по-горе доказателства не са били
представени, нито по време на проверката, нито в последствие е направено
възражение в тази насока, то тези доказателства са представени с жалбата,
поради което и жалбоподателят не следва да носи отговорност за нарушение, което
не е извършил.
Настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, които да
обуславят отмяна на постановеното решение. Фактическата обстановка е правилно
установена и въз основа на нея са изведени обосновани и логични правни изводи,
които изцяло се споделят от настоящия състав. В мотивите на постановеното
решение, районният съд е обосновал всяко едно от възраженията на страните,
поради което същите не е необходимо да бъдат преповтаряни, като касационният състав,
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 2 от ЗНА, препраща
към мотивите на това решение.
В допълнение към мотивите на въззивната
инстанция следва да се отбележи, че представянето на доказателства и възражения
в хода на административнонаказателното производство е една процесуална
възможност и право, не и задължение. В съдебното производство страните
разполагат с всички процесуални способи и средства да установяват възраженията
си и представят доказателства, което право не е преклудирано от
обстоятелството, че такива не са представени в хода на административнонаказателното
производство и поради това, че административнонаказващият орган не имал
възможност да се запознае с тях. Редовно съставените актове по КТ имат
доказателствена сила, но само до доказване на противното и след като лицето,
срещу което е съставен/издаден акт установи обратното пред съда, то този акт
подлежи на отмяна. Обратното твърдение, би означавало да се носи отговорност
без наличието на виновно поведение, което е недопустимо съгласно българското
законодателство.
При
служебна проверка на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира решението
за допустимо, валидно и в съответствие с материалния закон.
По тези съображения
жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно да бъде
оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 218 от АПК
Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение от 05.12.2019 г.по АН дело № 37/2019 г. на Районен съд –
Берковица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ:
1.