№ 132
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен П. П.
при участието на секретаря Теодора Ив. П.а
като разгледа докладваното от Милен П. П. Гражданско дело №
20224520105870 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Т. П. от гр.Русе чрез
редовно упълномощен процесуален представител срещу „Файненшъл България“ ЕООД
,ЕИК *********-гр.София: установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД с искане
за прогласяване, че сключеният между страните договор за поръчителство № 4368324/
11.01.2022г. е нищожен и осъдителен иск на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 128.00лв. / след допуснато в о.с.з. на 07.02.2023г. изменение размера на иска по
чл.214 ГПК / представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство № 4368324/ 11.01.2022г, сключен между страните, ведно със законната лихва
от предявяване на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД ,ЕИК
*********-гр.София е подало отговор на исковата молба, чрез редовно упълномощен
процесуален представител, с който е оспорило исковете като неоснователни по подробно
изложени съображения. Моли исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
От фактическа страна:
Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на 11.01.2022г.
ищецът в качеството му на заемател е сключил с „Изи Асет Мениджмънт“АД, в качеството
на заемодател договор за паричен заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата
от 300.00лв. В договора е уговорен срок на заема 16 седмици, чрез заплащане на 16
седмични вноски от по 20,00 лв. всяка. Съгласно чл.4, ал.1 от договора, заемателят се е
задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители,
1
всяко от които да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
Въз основа на така уговореното, на 11.01.2022г. между ищеца в качеството на
потребител и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на гарант е сключен
процесния договор за предоставяне на гаранция. По силата на така сключения договор
гарант се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на заемодателя с цел
гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за
паричен заем. Уговорено е възнаграждение за гаранта в размер на 128.00лв., платимо по
начина уговорен в договора за паричен заем.
Ответното дружество е представило справка за погасени вноски по договора за
гаранция/л.28/, видно от която ищеца е заплатил на ответника сумата от 128.00лв. по този
договор.
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД:
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи
е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. №
5477/ 2007 г., ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите
нрави съдът не може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради
естеството на сочения порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на
сделката, са съвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и
добросъвестност. Тогава, когато сделката и съпътстващите я други обстоятелства, преценени
комплексно, са довели до неоправдано разместване на имуществени права, при което едно
лице очевидно търпи значителна загуба, която то не е желало и очаквало, има основание да
се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави. От приетия
по делото заверен препис на договор за предоставяне на гаранция се установява, че страните
по делото са се съгласили „Файненшъл България“ ЕООД да сключат договор за
предоставяне на гаранция, по силата на който ответника се е задължил да издаде гаранция
за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД с цел гарантиране на изпълнението на
всички задължения на потребителя по договора за паричен заем, срещу възнаграждение в
размер от 128.00лв., платимо на разсрочени вноски, и дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за гаранция „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
2
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждение по договора. А според чл.4, ал.1 от договора за гаранция, гарантът е длъжен
при поискване от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД да плати всички изискуеми
задължения на потребителя по договора за паричен заем.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника
се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК:
********* е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: *********. Основен предмет на дейност на
ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата
на „Файненшъл България“ ЕООД, от извършената от него търговска дейност като гарант, се
разпределя в полза на едноличния собственик „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
гаранция се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за гаранция не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ответника
плаща вземането сам на себе си. Със сключването на договор за гаранция се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат
ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на
договора за гаранция, респективно на уговорената в него клауза за заплащане на
възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Както бе посочено по-горе една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени;
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. Изложеното води до извод, че последиците на сделката
са несъвместими с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност.
В процесният случай е налице неоправдано разместване на имуществени права, при
което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява, поради което съдът
приема, че сключеният договор за гаранция накърнява добрите нрави, т.е. иска е
основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
По договора за гаранция ищецът е заплатил в полза на ответника сума в размер на
128.00лв., което обстоятелство е отделено като безспорно между страните, като на
основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД тази сума подлежи на връщане като недължимо платена по
недействително правоотношение, респективно недействителна клауза за заплащане на
възнаграждение.
По разноските:
3
На осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 100.00лв.-заплатена
д.т. За настоящото производство следва да се присъди и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния представител на ищеца - адв. М.. Същият му е предоставила
безплатно правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за защита в настоящото
производство, което се установява от приложения на л. 34 договор за правна помощ и
съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 1 и чл.2, ал.5 от Наредба №1 от
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. М. следва да се
присъди сумата в размер на 600.00 лв./по 300.00лв. за всеки един от предявените искове/-
адвокатско възнаграждение.Съдът не присъжда претендираното в списъка на
разноските/л.32/ възнаграждение от по 400.00лв. на иск, т.к. договора за правна помощ и
съдействие е сключен на 04.10.2022г., а увеличеният размер на адв.възнаграждение по чл. 7.
ал. 2, т. 1 е в сила от 07.11.2022г.
Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика на
ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето на което се
оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е
да се представи договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за
доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на
чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на
страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за
разноски/ в т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о.,
ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на осн.26, ал.1 ЗЗД Договор за предоставяне на
гаранция № 4368324/ 11.01.2022г., сключен между П. Т. П., ЕГН:********** от гр.Русе,
ул.“Р.И.......... и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
П.Б.Д..
ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
П.Б.Д. да заплати на П. Т. П., ЕГН:********** от гр.Русе, ул.“Р.И.......... сумата от
128.00лв., недължимо платена по Договор за предоставяне на гаранция № 4368324/
11.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 18.11.2022г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
П.Б.Д. да заплати на адвокат Д. В. М. от АК-Пловдив, с адрес:гр.Пловдив, бул. “П.Ш.
4
сумата от 600.00 лв. – представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на
П. Т. П., ЕГН:********** безплатна адвокатска помощ по настоящото производство.
ОСЪЖДА „"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2 П. Т. П., ЕГН:********** от
гр.Русе, ул.“Р.И.......... сумата от 100.00лв.-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5