Р Е Ш
Е Н И Е
№ 167
15.07. 2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На осми юли 2020 год.
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина П.
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 372 по описа за 2020 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 1835/27.01.2020 год. на С.С.Б., ЕГН **********,***
срещу решение №29/10.01.2020 год. по гр.д.№ 5286/2018 год. на Районен съд Д.,с което :1./ спрямо нея е
признато за установено,че И.П.И., ЕГН **********,***; И.П.М., ЕГН **********,***; С.П.К.,
ЕГН ********** *** и Г.П.Ц., родена *** год., Р. Г., са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.611.25.4.60 по КК и КР на
гр. Д., представляващ апартамент, с адрес: гр. Д., бул. „**.С.” №*, ет.*, ап.**,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 57.57 кв.м,
ведно с принадлежащата изба №34 с площ от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата и 0.969% ид. ч.
от правото на строеж върху мястото, при следните дялове в съсобствеността: за И.П.И.
– 1/6 ид. ч.; за И.П.М. – 1/6 ид.
ч.; за С.П.К. – 1/6 ид. ч. и за Г.П.Ц. – 3/6 ид. ч.,както
и 2./ е осъдена да им предаде владението на недвижимия имот.
Въззивникът счита , че
спрямо
нея като съжителствала на семейни начала в периода 2005 год.-2018
год. с починалия през последната година П.И.Ц.е уважена
претенция по чл.108 от ЗС на неговите
наследници и бившата му съпруга относно
недвижим имот-апартамент в гр.Д.,без да
бъдат обсъдени събрани по делото,относими по спора доказателства относно осъществявано и
демонстрирано от нея владение и без съобразяване направеното й възражение по чл.79 ал.1 от ЗС .С оглед допуснати процесуални нарушения,
необоснованост на съдебния акт и постановяването му в отклонение от материалния
закон се претендира отмяната му.
При данни,че постановеното неизгодно за
въззивника решение му е връчено на дата
15.01.2020 год., жалба рег.№ 1835/27.01.2020 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима .
Въззиваемите страни считат жалбата за
неоснователна и настояват да не бъде уважавана.Решението си първоинстанционният
съд постановил в съответствие със събраните по делото свидетелски показания и
материалите от досъдебно производство на ДРС от 2018 год.
В заседанието пред въззивната
инстанция, процесуалния представител на С.С.Б.
заявява,че жалбата се поддържа формално .Прави изявление,че спорния недвижим
имот е освободен и от два месеца
провежда разговори с адвоката на ищците,да изпратят упълномощено лице ,на което
да предаде ключовете на апартамента и съставят съответния протокол.Такава
готовност се заявява и в заседанието.В хода на производството била изявявала
намерение за освобождаване на жилището в първия възможен момент след
закупуване и отремонтиране
на собствено жилище,но не получила съдействие.
Процесуалния
представител на въззиваемите страни изразява категоричен отказ спора да бъде решен по доброволен начин с оттегляне на жалба след
получаване на ключовете или съдебна спогодба,тъй като желанието на клиентите
било да се получи на всяка цена и единствено съдебен акт –решение на въззивната
инстанция по спора,която позиция се поддържа
и след разясняване на правното естество и последиците на спогодбата по
смисъла на чл.234 от ГПК.
Заявената
на дата 28.2.2019 год. ревандикационна претенция
е основана на твърдения ,че недвижим имот:апартамент в гр.Д. се притежава
от И.П.И., И.П.М.,
С.П.К. и Г.П.Ц. в съсобственост след прекратяване на съпружеска имуществена
общност със смъртта на П.И.Ц.,поч. 06.07.2018 год. и по наследство. Ответникът
С.С.Б. съжителствала на съпружески начала с П.И.Ц.и след смъртта му отказвала
доброволно да освободи недвижимия имот
въпреки уведомяването й по телефон,в хода на производство по депозирана жалба в Районна прокуратура и с
нарочно отправена й нотариална покана.
Ответникът
С.С.Б. е оспорила основателността на иска.Сочи, че е придобила
имота въз основа давностно владение, тъй като
упражнява последното от 2005 год., когато заживяла на съпружески начала с П.Ц..
Владението е упражнявано със знанието и съгласието на ищците. Данъците за имота
и всички подобрения са заплащани от ответницата и П.Ц..
Процесният недвижим имот е придобит
от П.И.Ц.с договор за продажба от дата 13.03.1991
год.
Гражданският
брак между П.И.Ц.и Г.П.Ц. е сключен на
дата 02.06.1988 год. и прекратен с
развод поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на последната с влязло в сила на 30.12.2008
год. съдебно решение.
Ищците
И.П.И., И.П.М., С.П.К. са
наследници по закон/низходящи от първа степен/ на П.И.Ц., поч. 06.07.2018
год.
Не
е спорно по делото ,че , И.П.М., С.П.К. и Г.П.Ц. не живеят в пределите на
страната от момента на фактическата раздяла на последната с починалото лице,както
и че И.П.И. е заминала в Германия/св.Б.и св.Ц.,посочени от ищците/ .
На дата 27.08.2018
год.,ищците са упълномощили един от тях-И.П.И. да продаде
съсобствените
им недвижим имот /апартамента,предмет на настоящия спор/ и МПС,а на дата 27.11.2018 год. ,И. е преупълномощила
адв.Д.Ж. със
същите права.
В
първото по делото съдебно заседание
,ответникът е заявил,че е съгласен да закупи недвижимия имот ,като страните се
споразумеят за цената и е предложил производството по делото да бъде спряно по
взаимно съгласие. Адвокатът е заявил,че ищците не желаят да продават апартамента,а желаят да го ползват.Не е приел
и предложението на ответника,ищците да проявят толерантност,като му
бъде определен един по-дълъг период за
намиране на жилище,тъй като доверители му нямало къде да отседнат,като
посещават страната.
С
постановление от дата 26.09.2018 год. на Районна прокуратура
гр.Д. е отказано да бъде образувано досъдебно производство и е прекратена
преписка с вх.№ 1860/2018 год.,образувана по подадена жалба от ищците срещу ответника , поради отказа й да освободи спорното по
делото наследствено жилище.В обясненията си от дата 12.09.2018 год. по
преписката,
С.С.Б. е заявила,че не претендира правото на
собственост върху апартамента и не отказва предаването на владението му.Поведението й било обусловено от
факта,че 40 дни след смъртта на Ц.,наследниците дошли при нея и поискали да
освободи имота в нереално кратък срок от
3 дни,в който практически било невъзможно да си намери друго жилище.
С
нотариална покана рег. № 2565/2018 год. на Ю.Д.К.– нотариус рег. № *** на НК,
връчена на С.С.Б. на 12.11.2018 год., дъщерите на П.Ц.
са поканили ответницата да освободи процесното жилище
и да им предаде владението върху същото. Определени са дата, час и място за
предаване на владението върху жилището – 17.11.2018 год., в 11.00 ч., в
процесния имот.
По
искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на
водените от тях свидетели – от ищеца – Н.К.– без родство със страните, С. Ц. Б.–
племенница на П.Ц. и И. К. Ц. – роднина по сватовство с ищците, а за ответника
– Б.П.А., А.П.К.и И. А.И.– тримата без родство със
страните, съседи на ответницата . В показанията си св. К.сочи, че познава
ищците ,както и е познавала П.Ц. от дълги години. След раздялата на П. и Г.,
четвъртата ищца заминала за Москва, заедно с двете си дъщери /втората и третата
от ищците/, а Ц. останал да живее в семейното жилище. След развода последният
имал множество връзки, а по-късно заживял с ответницата. До смъртта на Ц.,
дъщерите му го посещавали редовно, като оставали да нощуват в процесния
апартамент. Св. Б.дава показания, че до смъртта си П.Ц. е съжителствал с ответницата
в процесния имот. Всяка година, дъщерите на Ц. му гостували, като нощували в
апартамента. След смъртта на баща им, първите три ищци не били допускани до
имота му, тъй като Б. искала свободно да ползва имота. Св. Ц. дава показания
кореспондиращи с очертаната от св. К.и св. Б., фактическа обстановка – след
смъртта на П.Ц., в апартамента останала да живее съжителстващата с него жена – С.Б.,
която не допускала дъщерите на Ц. до имота, поради което се налагало те да
нощуват в хотел. В показанията си водените от ответницата свидетели сочат едни
и същи обстоятелства, а именно, че процесният имот е
собственост на П.Ц., че двамата със С.Б. са извършили множество ремонтни
дейности в апартамента, в който живеят. В показанията си св. К.сочи, че му е
известен спорът между С.Б. и дъщерите на П.Ц. за процесния имот, тъй като
ответницата не желае да го напусне. Приживе на Ц. двамата с ответницата
извършили множество ремонти в апартамента, като същите били осъществявани от
наети от тях работници, тъй като Ц. имал здравословни проблеми. Сочи, че до
смъртта на последния, неговите дъщери отсядали в апартамента, при посещенията
си в гр. Д.. В показанията си св. И. заявява, че С.Б. има спор с дъщерите на П.Ц.
относно процесния апартамент, както и че ответницата е съгласна да освободи
същия, но това можело да се осъществи след известно време, тъй като щяла да се
мести в собствено жилище.
Владението
е фактическо състояние, което включва два елемента – упражняване на фактическа
власт и субективно отношение - намерение за своене на
вещта. Държането също представлява упражняване на фактическа власт, но тя вече
се упражнява за другиго. Упражняваната от държател фактическа власт не може да доведе
до придобиване собствеността на имота по давност и доколкото не демонстрира пред собственика намерението си
да свои имота. До смъртта на П.Ц., той и ответницата са живели във фактическо
съжителство и на същата е било
известно,че е допусната по тази
причина в притежавания от него и
бившата му съпруга недвижим имот.Свидетелските показания сочат,че ответницата е
считала апартамента за свой дом,но не и
за свое притежание.Участието й в ремонтни дейности по жилището,съответни на
добрата грижа на ползвател, не може да бъде квалифицирано като действия на своене , а недопускането на ищците в имота след смъртта на
партньора на обида от поведението им
след дългогодишни безпроблемни отношения и липсата на собствен дом.
Ищците
са доказали правата си на собственост по отношение на недвижимия имот,а
ответникът не е установил да ги е придобил по давност,т.е. държи имота без
основание.С оглед на горното ревандикационна
претенция е основателна и подлежи на уважаване,независимо,че ответникът твърди
да е напуснал жилището и доколкото ключовете от същото са в негово държане.
Обжалваното
решение е законосъобразно постановено и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва
да бъде потвърдено.
Въззиваемите страни претендират да им
бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното
производство -заплатено възнаграждение
за процесуално представителство от адвокат в размер на 1000 лв.Такива им се
следват с оглед изхода във въззивната инстанция-неоснователност на подадената
въззивна жалба.
Цената на иска е в размер на 1 765.7 лв. и е разгледан от ДРС срещу
заплатена от ищците/въззиваемите страни/ ДТ в размер от 70.62 лв.
С Наредба № 1/09.07.2004 год. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са
определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и
съдействие по различни видове дела.Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,към датата на уговаряне на
възнаграждението между тях и адв.Д.Ж. 20.04.2020 год.,минимума се определя в размер
от 354 лв., а към релевантния настоящ
момент на присъждането на разноски с
оглед решение № 5419/2020 год. на ВАС в
размер от 245 лв.,а при съобразяване на разпоредбата на чл.7 ал.5 минимума
е в размер на 600 лв.
С Решение от 05.12.2006 год. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че
когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият
адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия (
в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя
осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.
101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема
съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10
ЕО ( сега чл. 4 ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени,
когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения,
приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО
( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния
ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като
делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения,
засягащи икономическата сфера.
С Решение от 23.11.2017 год. по
съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016
Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на
България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
– под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят
възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от
професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от
друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава
конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 параграф 1 ДФЕС. Съдът на ЕС е извел задължение за
националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като
при необходимост, по собствена
инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното
законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978
год. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават
право на съда да определи размера на разноските, като отчете правната и
фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения
от въззиваемите страни и процесуалния им
представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на адвокатските
възнаграждения, предвиден в Наредбата.
Подаването на отговор на въззивната
жалба не съставлява никаква фактическа и
правна сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в
претендирания размер от 1000 лв.,още повече ,че
целения резултат е постигнат и воденето
на делото от ответника във въззивната
инстанция е формално и като единствен
начин за предаване на ключовете от вече освободения недвижим имот. Отговорността за разноски има
за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани
от нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не
може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага в
производствата пред съд,поради установените ниски размери на държавни такси за
водене на делата с цел гарантиране на достъпа до правосъдие за защита на
законно признати права на гражданите в случай на тяхното оспорване.
Настоящият състав на Съда, като се
съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на
националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с
правото на Европейския съюз и като прецени действителната и правна сложност на предмета
на правния спор, счита че следва да уважи искането на страната за присъждане на разноски
в размер от 30 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№29/10.01.2020 год. по гр.д.№ 5286/2018 год. на
Районен съд Д.,с което :1./ спрямо С.С.Б.,
ЕГН **********,*** е признато за установено,че И.П.И.,
ЕГН **********,***; И.П.М., ЕГН **********,***; С.П.К., ЕГН ********** *** и Г.П.Ц.,
родена *** год., Р. Г., Р., Б.О.,гр.С.О.,м-н Д.*,дом * кв.** са собственици на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.611.25.4.60 по КК и КР на
гр. Д., представляващ апартамент, с адрес: гр. Д., бул. „**.С.” №*, ет.*, ап.**,
състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 57.57 кв.м,
ведно с принадлежащата изба №34 с площ от 2.53 кв.м, с 0.969 % ид.ч. от сградата и 0.969% ид. ч.
от правото на строеж върху мястото, при следните дялове в съсобствеността: за И.П.И.
– 1/6 ид. ч.; за И.П.М. – 1/6 ид.
ч.; за С.П.К. – 1/6 ид. ч. и за Г.П.Ц. – 3/6 ид.
ч.,както и 2./ е осъдена да им предаде владението .
ОСЪЖДА С.С.Б., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И., ЕГН **********,***;
И.П.М., ЕГН **********,***; С.П.К., ЕГН ********** *** и Г.П.Ц., родена ***
год. Р., Б.О.,гр.С.О.,м-н Д.*,дом * кв.** сумата от 30 лв.,сторени съдебно-деловодни разноски
във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.