РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Силистра, 23.04.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 36 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Г.В.Р., ЕГН **********, адрес: ***, сезира съда с искане за отмяна на заповед № ЗСП/Д-СС/4033 / 21.12.2020 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Силистра, с доводи за нарушение на материалния закон; претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Силистра – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е подал заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-СС/4033 / 03.12.2020 г., с която е поискал отпускането на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
По гореописаното заявление ответникът се е произнесъл, издавайки обжалваната заповед № ЗСП/Д-СС/4033 / 21.12.2020 г., с която, на основание чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП, е отказал отпускането на социална помощ по чл. 16б ППЗСП. В мотивите на заповедта е отразено следното: «[...] Семейството не попада в кръга на лицата, посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 – 4 от ППЗСП. Г-н Р. е регистриран като безработно лице от 13.10.2020 г. От регистрацията не се установява моментът на оставане без работа, а се установява единствено моментът на регистрация в ДБТ. В случая такова е обявено от 13.03.2020 г. в страната. Г-н Р. е родител, останал без работа от 04.06.2019 г., за което няма причини, предпоставили обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. Г-жа Р. има право на платен отпуск, не е ползвала и неплатен, което е важно условие за отпускане на помощта. [...]».
С решение № 19-РД06-0007 / 03.02.2021 г. директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане – Силистра е отхвърлил жалбата срещу заповедта със следните мотиви: „[...] г-н Р. е родител останал без работа от 04.06.2019 г, като това е преди обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за страната. Регистриран е в ДБТ като безработно лице от 13.10.2020 г. В тази връзка той е родител, който не е останал без работа по причини, предпоставили обявеното извънредно положение или извънредна епидемична обстановка. [...]“
Гореописаната заповед е оспорена пред съда и представлява предмет на проверка в настоящото производство.
Видно от цитираните мотиви, ответникът е посочил две материалноправни пречки за отпускането на процесната помощ: на първо място, жалбоподателят е родител, който не е останал без работа вследствие на извънредното положение или извънредната епидемична обстановка в страната; на второ място, съпругата на жалбоподателя не е упражнила правото си на платен и неплатен отпуск.
И двете гореописани пречки не са налице. 1/ Съгласно чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по чл. 16б, ал. 4 ППЗСП. От цитирания нормативен текст не може да се извлече изискването, че оставането без работа трябва да се намира в пряка причинноследствена връзка с епидемична обстановка. Достатъчно е оставането без работа да е налице по време на епидемичната обстановка (в този смисъл вж. решение № 478 / 29.03.2021 г. на АдмС – Бургас по адм.д. № 467 / 2021 г.). Нещо повече – след като чл. 16б, ал. 1, т. 3 ППЗСП изрично въвежда изискване по отношение на самоосигуряващите се лица да е налице причинноследствена връзка между извънредното положение, респ. извънредната епидемична обстановка, и невъзможността да се упражнява съответното занятие, то тогава по аргумент за противното, след като за лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП няма въведено изискване за такава причинноследствена връзка, последната не би могла да бъде правнорелевантна за правото на месечна целева помощ. 2/ Видно от служебна бележка изх.№ 859 / 01.12.2020 г., издадена от ЕТ „Н. П.“, съпругата на жалбоподателя има право на девет дни платен отпуск, който обаче не може да бъде използван през 2020 г. поради невъзможност за заместване. Това означава, че този факт не противоречи на предписанието на чл. 16б, ал. 1, т. 1 ППЗСП, което изисква не липсата на право на платен отпуск, а липсата на възможност за използването на този отпуск.
Изложените съображения сочат, че обжалваният административен акт се явява унищожаем поради порок по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и следователно трябва да бъде отменен. Но тъй като естеството на акта не позволява решаването на правния спор по същество, преписката следва да бъде изпратена на ответника за повторна преценка относно това дали са налице предпоставките за отпускане на целева помощ по чл. 16б ППЗСП, като се съобразят мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, учреждението на ответника дължи на жалбоподателя направените по делото разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 510,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № ЗСП/Д-СС/4033 / 21.12.2020 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Силистра.
ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Силистра да заплати на Г.В.Р., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 510,00 (петстотин и десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Силистра за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно на основание чл. 13, ал. 6 ЗСП.
СЪДИЯ: