Р Е Ш Е Н И Е № 1 7 6
4
01.10.2019 г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Десислава Терзова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5003/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Р.Р., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-005471/17.06.2019 г., издадено от Й. П. М. – *** ОД на
МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да са били допуснати съществени процесуални нарушения поради несъответствие
между описанието на нарушението в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и в НП, поради непълно описание на нарушението и противоречие
с дадената му правна квалификация. Поддържа съществени процесуални нарушения да
представляват и неправилното изписване на длъжността и местослуженето на
актосъставителя, както и непосочването на нормативното основание, на което му
се отнемат 6 контролни точки. Взема становище да не е била посочена категорията
на управлявания автомобил. Твърди и че когато е бил спрян от служител на ОД на
МВР – Пловдив, е бил в процес на поставяне на обезопасителния си колан. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо с вх. № 52736/13.08.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанието да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.Р.Р., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 26.07.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 02.08.2019 г., видно от датата на
пощенското клеймо върху приложения по преписката пощенски плик, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 28.05.2019 г. около 17:10 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Копривщица“ пред № 10 жалбоподателят П.Р.Р. управлявал лек автомобил „Шкода
Фелиция“ с рег. № ***, като не бил поставил обезопасителния си колан, с който
автомобилът бил оборудван. По това време на посочения пътен участък свидетелят К.К.К.
изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на движението.
Свидетелят К. забелязал, че жалбоподателят Р. бил без поставен обезопасителен
колан по време на движение, поради което го спрял за проверка. На място свид. К.
съставил акт за установяване на административно нарушение с бл. № 199387 от
28.05.2019 г. против жалбоподателя Р. в присъствието на свидетел. Препис от
акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. К.К.К., който
изцяло поддържа констатациите си от съставения АУАН. От тях се изяснява, че
свид. К. непосредствено и като очевидец е възприел обстоятелствата по
извършеното нарушение. Не се установяват и никакви основания, по които
свидетелят да се счита за предубеден или заинтересован.
От справка от АИС КАТ „Регистрации“ за ППС с рег. № ***
(лист 9 от делото) се установява, че същото представлява лек автомобил с марка
и модел „Шкода Фелиция“, с брой места седящи+водач – 4+1, без места за
правостоящи и с категория на превозното средство М1.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка не се споделя възражението за допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН поради
неправилно посочване на длъжността и местослуженето на актосъставителя. Местослуженето
на свид. К. е установено по безспорен начин по делото, включително от
показанията на самия свидетел, като той е работил в *** при ОД на МВР –
Пловдив. Следователно нарушение на чл. 42, т. 1 от ЗАНН не е допуснато.
Изискването за посочване на длъжността и местослуженето на актосъставителя е
установено с оглед на преценката дали АУАН е съставен от компетентно лице,
както и дали съществува конекситет между административното обвинение, което е
повдигнато с АУАН, и това, по което се произнася наказващият орган с НП. В
процесния случай компетентността на свид. К. да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП е доказана по делото от Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно в НП
актът, въз основа на който се издава постановлението, е надлежно
индивидуализиран чрез посочване на бланковия му номер (199387) и датата на съставянето
му – 28.05.2019 г., поради което не възниква никаква неяснота въз основа на кой
АУАН е издадено обжалваното НП, нито правото на защита на жалбоподателя е
ограничено. По тези съображения съдът приема, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение. Дори и констатираното несъответствие да се оцени като
нарушение, то не се явява от категорията на съществените, тъй като се доказа
АУАН да е съставен от компетентно лице, както и въз основа на кой акт е
издадено наказателното постановление.
Неоснователно е и възражението, с което се твърди
несъответствие между описанието на нарушението в АУАН и НП. При служебно
дължимата проверка съдът констатира, че нарушението е описано по напълно
идентичен начин в двата посочени административни акта и при липса на каквото и
да е противоречие или промяна във фактическите изводи относно приетото за
осъществено от обективна страна. В тази връзка следва да се посочи, че
възраженията за противоречие между словесното описание на нарушението и дадената
му правна квалификация, за противоречие между описанието в АУАН и в НП, както и
за непълно описание са изцяло бланкетни и голословно направени. Същите биха
могли да послужат за оспорване на което и да е наказателно постановление, тъй
като са напълно лишени от конкретика. Въпреки това, както се посочи, съдът
служебно дължи проверка за законосъобразността на наказателното постановление.
При тази си дейност настоящият съдебен състав не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения. Това е така, защото в АУАН са изчерпани
фактическите твърдения на актосъставителя, респ. в НП - фактическите изводи на
наказващия орган относно всички съставомерни елементи от състава на вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение. Неясно е какво точно обстоятелство не е
разбрал той и какво затруднение е създало това пред упражняване правото му на
защита. В наказателното постановление ясно и непротиворечиво са описани датата
и мястото на извършване на деянието, неговото авторство от страна на Р.,
индивидуализиран е управляваният от жалбоподателя лек автомобил, както и в
какво се е изразило конкретното му противоправно поведение, което съставлява и
изпълнителното деяние на самото нарушение. Всякакви други обстоятелства биха
могли да бъдат установявани и в хода на съдебното следствие, тъй като районният
съд е инстанция и по фактите, но неописването на несъставомерни обстоятелства
не е съществено процесуално нарушение. Не се споделя от настоящия състав и
доводът непосочването на доказателствата (освен съставения АУАН) да влече на
самостоятелно основание отмяната на наказателното постановление и да е било
нарушено правото на защита на жалбоподателя (така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к.а.н.д. № 471/2018 г. на
Административен съд – Пловдив). Не стана ясно и за кои непосочени
доказателства става въпрос.
Не се споделя и възражението непосочването в НП за кое
нарушение колко контролни точки се отнемали да е съществено процесуално
нарушение. Трайна и безпротиворечива е практиката на касационната инстанция по
отношение на този въпрос, като отнемането на контролни точки не е
административно наказание. То настъпва по силата на специален акт – Наредба №
Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение. Наредбата е издадена на основание чл. 157, ал. 3 от ЗДвП
и детайлизира уредбата относно правоспособността на водачите на МПС и отчета на
извършените от тях нарушения чрез въведения контролен талон с контролни точки.
Отнемането на контролни точки се извършва не със самото издаване на
наказателното постановление, а въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, като списъкът с нарушенията и броят на отнемани контролни точки
за всяко от тях са изчерпателно посочени в самата наредба. Отнемането на точки
е само една последица от извършеното нарушение, която възниква ex lege, а моментът
на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното
постановление. С наказателното постановление само се констатира последицата, но
отнемането не е самостоятелно наказание и не се налага с наказателното
постановление. Отнемането на контролни точки е подзаконово регламентирано и е
пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление,
като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно
оспорване (така Решение № 1009 от
22.05.2015 г. по к.а.н.д. № 844/2015 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 980 от 16.05.2016 г. по к.а.н.д. №
393/2016 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 495 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 166/2016 г. на
Административен съд – Пловдив).
По отношение на правилността на наказателното
постановление настоящият съдебен състав приема следното:
От обективна
страна на посочените в наказателното постановление време и място –
28.05.2019 г. около 17:10 часа в гр. Пловдив, на бул. „Копривщица“ пред № 10,
жалбоподателят Р. е управлявал лек автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. № ***. Следователно
той е бил водач на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП и е годен субект на вмененото му във вина административно нарушение. В
тази връзка от събраните доказателствени материали не се установява
жалбоподателят да попада сред някоя от категориите лица по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП.
На следващо място от показанията на свид. К. се установява и че процесният
автомобил е бил оборудван с обезопасителен колан, който факт не се оспорва от
жалбоподателя. Доказа се по делото и че преди да бъде спрян от свид. К., Р. е
бил в движение. Този факт се установява отново от показанията на свид. К.,
който изцяло поддържа констатациите си по редовно съставения АУАН, но в този
смисъл са и твърденията в жалбата. С това проявлението в обективната
действителност на фактите от хипотезиса на правната норма по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е доказано и за жалбоподателя е възникнало задължението да съобрази
поведението си с разписаното правило за поведение – да използва обезопасителния
колан, с който МПС е било оборудвано. Отново от показанията на свидетеля
очевидец, на които съдът даде вяра, се установява, че по време на движението си
Р. не е бил поставил колана си. И този факт се признава с жалбата, като
жалбоподателят твърди, че когато е бил спрян, бил в процес на поставяне на
колана, както и че механизмът не работил плавно. С това си бездействие –
непоставяне на обезопасителния колан, с който МПС е оборудвано, когато е в
движение, жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е формално и от обективна страна не се
изисква настъпването на последващ резултат освен самото изпълнително деяние,
поради което и в този момент то е било довършено. Възраженията на жалбоподателя
– че механизмът не е работил плавно, че бил в процес на поставяне на колана и
че бил изминал няколко метра, останаха изцяло недоказани по делото, като не
бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на тези твърдения. По тези
съображения съдът не ги кредитира и не ги приема за доказани по делото факти.
Следва изрично да се отбележи и че беше доказано по категоричен начин
процесният автомобил да попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП. От постъпилата справка от АИС-КАТ „Регистрация“ (лист 9 от
делото) се установи, че лекият автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. № *** попада в
категория М1. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП категория М1 включва „превозни
средства от категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане
на водача; в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници;
броят на местата за сядане може да бъде ограничен до едно (мястото за сядане на
водача)“. Неоснователно е и възражението да било допуснато съществено
процесуално нарушение относно категорията на автомобила в НП. В
обстоятелствената част както на АУАН, така и на НП управляваният от
жалбоподателя Р. лек автомобил е бил надлежно и недвусмислено индивидуализиран
чрез посочване на марка, модел и регистрационен номер на превозното средство. В
наказателното постановление на следващо място се съдържа и правен извод на АНО,
че конкретният лек автомобил попада в хипотезата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и
сред категориите превозни средства, при управлението на които водачът е длъжен
да използва обезопасителния колан. Макар и описанието на нарушението да би
могло да бъде по-обстоятелствено, в случая НП съдържа минимално необходимите
фактически и правни изводи, от които да се направи извод, че е налице
административно нарушение от съответния вид и за да може наказаният да разбере
за какви факти и подведени под каква правна квалификация му е наложено
наказанието, както и да се защитава адекватно срещу това административно
обвинение.
От субективна
страна деянието е виновно извършено и при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят
Р. е съзнавал, че привежда в движение моторно превозно средство, което е
оборудвано с обезопасителен колан, съзнавал е и че е имал задължение да
използва този колан по време на движение, но въпреки това съзнателно не го е
поставил.
При доказано извършване на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът
намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Следователно преценката дали
едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и
абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т.е. винаги трябва да
бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни
последици в резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв
по-нисък интензитет на обществената опасност. Това е така, защото нарушението,
за извършването на което е наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е
предвидил административнонаказателната отговорност да се реализира след самия
факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че
не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай,
тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен
на обществена опасност. Не се установи конкретното деяние да разкрива по-ниска степен
на обществена опасност спрямо обикновените хипотези на неизползване на
обезопасителен колан от водачи на МПС. Жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства в подкрепа на твърденията си по жалбата. По тези съображения
съдът приема, че интензитетът на обществената опасност е характерен за
типичните случаи на нарушения от този вид, поради което възражението за
маловажност на случая е неоснователно.
Правилно е определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба - чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща
наказание за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен
колан. За така извършеното нарушение административнонаказващият орган е наложил
на жалбоподателя Р. наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Видът и размерът на
приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер, като съдът не констатира допуснато нарушение при определяне на
наказанието, поради което обжалваното наказателно постановление трябва да бъде
потвърдено като законосъобразно и правилно.
Така мотивиран и
на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-005471/17.06.2019
г., издадено от Й. П. М. – *** ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на П.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл.
137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.