№ 273
гр. П., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720102793
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. Първо от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. М. П.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр. ***, ***, с правно основание чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, с която се иска ответникът да бъде осъден да върне на ищцата сумата в
размер на 50 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума от 448.00
лева, недължимо платена при начална липса на основание по нищожен договор за
паричен заем № *** от *** г., сключен между страните.
В исковата молба се посочва, че на *** г. между страните е сключен договор за
паричен заем № *** от *** г., по силата на който ищцата е получила заем в размер на
800.00 лева, като страните са се уговорили кредитополучателката да върне обща сума в
размер на 1248.00 лева на 6 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
208 лева, с падеж на първата вноска на 20.06.2018 г., при фиксиран годишен лихвен
процент от 41,03 % и годишен процент на разходите от 49,71 %. Твърди се, че
разликата от 448.00 лева би следвало да включва 98.44 лева възнаградителна лихва и
349.56 лева допълнителна услуга, която не е конкретизирана в договора. Твърди се, че
ГПР не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1, вр. чл.11, ал.1 и чл.10 ЗПК, тъй като в
него не е включена допълнителната услуга, която представлява чиста печалба за
кредитора. Поддържа се, че по този начин са заобиколени изискванията на чл.21 ЗПК
1
за точно посочване в договора на финансовата тежест, поради което ищцата намира
договора за нищожен и счита, че дължи връщане само на чистата стойност по него. На
следващо място се твърди, че допълнителната услуга на стойност 349.56 лева се дължи
по договор за имуществено проучване, сключен между същите страни, с който се
поддържа, че се цели заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК и същият е нищожен.
Поради изложените съображения се моли искът да бъде уважен. Претендират се и
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на
исковата молба, подаден от „***“ ООД, чрез пълномощника адв. Л.Г., с който искът се
оспорва като неоснователен по подробно изложени съображения. Твърди се, че и
договорът за кредит, и договорът за имуществено проучване и изготвяне на
удостоверение за кредитен рейтинг са валидни и отговарят на императивните
изисквания на закона. Навеждат се доводи, че задължението на ищцата по договора за
имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг е изцяло
опростено от ответника. Поддържа се че ищцата е погасила само и единствено сумата
от 800.00 лева, поради което се моли искът да бъде отхвърлен изцяло.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. М., който поддържа
предявения иск и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото
разноски, както и да бъде присъдено на адв. М. адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА за оказаната от него безплатна правна помощ на ищцата.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Г., който оспорва иска и
моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно
задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В
настоящия случай съдът намира, че главният иск е с правно основание чл.55, ал.1,
предл. първо ЗЗД, като процесната сума се претендира на като платена при начална
липса на основание, тъй като е платена по нищожен договор.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание
е длъжен да го върне.
За да се уважи така предявения иск, ищцата при условията на пълно и
главно доказване следва да са установи, че е налице разместване на имуществени
блага, т.е. че е заплита на ответника процесната сума без основание.
2
Не се спори, че страните са обвързани от облигационни отношения по Договор
за паричен заем № *** от *** г. Няма спор и, че ищцата е получила от ответника
сумата от 800.00 лева, която се е задължила да върне, ведно с уговорената в процесния
договор договорна лихва.
Видно от приложения Договор за паричен заем № *** от *** г.. се установява,
че ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 800.00 лева, при годишен
процент на разходите от 49,71 %, лихвен процент от 41,03 %, който е следвало да
върне на 6 месечни вноски, с дата на първо плащане – 20.07.2018 г. В договора е
посочено, че в същия се включва допълнителна услуга в размер на 208.00 лева, и
общата сума за плащане по процесния договор с включена допълнителна услуга е на
стойност от 1248.00 лева.
По делото е изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена
от страните, изготвена от вещото лице Я. А., от която се установява, че по процесния
Договор за заем, ищцата е заплатила в брой сумата от 800.00 лева. С която сума при
ответника е погасена главницата по договора. По отношение на ГПР, вещото лице е
посочило, че ако при неговото изчисляване по чл.19, ал.2 от ЗПК, и разходите по
договора, неговия период, при включена такса допълнителна услуга той ще е в размер
на 352,15 %. Изчислен ГПР по договора при кредит от 800.00 лева, при годишна лихва
от 41,03 %, и срок на издължаване – 6 месеца, ГПР е в размер на 49,70 %. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице при постановяване на настоящото
решене.
Ищцата по делото е представила разписка № *** от *** г., от която е видно, че
М. М. В. е изпратила в брой на П. Ц. К. на сумата от 52.00 лева.
По искане на ищцата, по делото е изслушана свидетелката П. Ц. К., която в
показанията си сочи, че през 2018 г. е била служител при ответника, по трудов договор,
като е работила в офис на ответника, находящ се в ***. Сочи, че ищцата е теглила
заеми от ответното дружество. В показанията си свидетелката твърди, че преди
работата и при ответника, през 2017 г. е работила в „***“, от което дружество ищцата
също е теглила кредити. Разказва за случай, при който ищцата и се обадила по
телефона, като и казала, че не може да внесе сумата своевременно, поради което
свидетелката внесла тази сума от нейно име, а след това ищцата и превела сумата. По
отношение погасяването на кредити при ответника, свидетелката сочи, че месечните
вноски се погасяват в офис на дружеството, срещу касова бележка, а след извършено
плащане вноската в системата им веднага излиза, че поредната вноска е платена, и
уточнява, че когато касовата бележка излезе от касовия апарат, системата при
ответника веднага отчита плащането. Сочи, че при плащане в офис, на касовия апарат
се въвежда кредита, поредността на вноската и сумата, която се внася, и след като
касовата бележка излезе от апарата, вноската автоматично се отчита в системата и се
3
вижда, че по кредита е платено.
При постановяване на настоящото решение съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелката, тъй като същите са логични, последователни и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на свидетелката
кореспондират и с приетия трудов договор № *** от 05.12.2017 г., от който е видно, че
същата е заемала при ответника длъжността „технически организатор“, а също така и с
разписка № *** от *** г.
Що се отнася до разписка № *** от *** г., по съдът не коментира същата при
постановяване на решението, тъй като е неотносима към предмета на делото, поради
това, че процесния договор е подписан между страните на *** г., сумата по разписката
е преведена преди неговото сключване на *** г.
При анализа на доказателства, а именно съдебно – счетоводната експертиза,
преценена в съвкупност с показанията на свидетелката П. Ц. К. се установи по
безспорен начин, че по договора за кредит ищцата е изплатила само и единствено
главницата в размер на 800.00 лева, като няма други суми платени от М. М. П.
надхвърлящи платената от нея главница по договора за кредит.
По изложените по –горе съображения и доколкото между страните няма спор, че
са обвързани от облигационно правоотношение по процесния договор, и доколкото
няма спор, че ответника е отпуснал кредит на ищцата в размер на 800.00 лева, които
последната му е заплатила на основание процесния договор, то и не е налице
неоснователно разместване на имуществени блага. Както вече бе посочено по-горе
ищцата следваше да установи, че е обедняла неоснователно, като проведе пълно и
главно доказване относно твърдените факти в исковата молба, и докаже даването, т.е.
това, че се е лишила от своя патримониум от определено имущество – в случая
определена сума пари, която се претендира с исковата молба, а ответника се е обогатил
неоснователно за нейна сметка. Следователно и не е осъществена хипотезата на
даване на нещо без основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД,
поради което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода за недоказаност на предявения иск, то и не се налага обсъждане
на въведените в исковата молба основания за нищожни, респ. неравноправни клаузи
съдържащи се по процесния договор.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ищцата не се дължи присъждане на разноски.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължи присъждане на
заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 360.00 лева, с включен
4
ДДС, с оглед отхвърляне на предявения иск.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
*** иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, за осъждане на „***“
ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, ***, да върне на М. М. П.
сумата в размер на 50.00 лева, предявена като частичен иск от общо дължимата сума от
448.00 лева, недължимо платена при начална липса на основание по нищожен договор
за паричен заем № *** от *** г., сключен между страните.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: гр. ***, ***,
сумата от 360.00 (триста и шестдесет) лева с включен ДДС, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5