Р Е Ш Е Н И Е № 128
20. ІV. 2011 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на двадесет и девети
март, две хиляди и единадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР:А.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ ТОТОЛАКОВА гражданско дело
№1159 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
иск за защита и възстановяване на отнето владение с правно основание чл.
76, ал. 1 от Закона за собствеността, разгледан по реда на особеното исково
производство, уредено в глава ХХХ на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена
“Защита и възстановяване на нарушено владение”.
Ищцата С.С.Д. ЕГН********** с адрес
за призоваване във Велинград на ул. “Тошо Стайков” №21, твърди, че е дарила на ответниците С.Р.Б. ЕГН ********** и М.В.Б.,***,
свой недвижим имот, като си е запазила правото на ползване върху него пожизнено
и безвъзмездно. Ищцата твърди още, че първата ответница на
няколко пъти й е нанасяла побой – съответно на 01. ІІІ. 2010 година, 07. VІІІ. 2010 година и на 26. VІІІ. 2010
година. На няколко пъти били отправяни и заплахи с убийство. Ответниците
подменили бравите и ключалките на първия и втория етаж на дарения имот и по
този начин оставили на разположение на ищцата възможността да ползва само една
стая на приземния етаж. След нанесения на 26. VІІІ. 2010 година побой ищцата
бяга от дома си и от този момент живее при свои близки във Велинград на ул.
“Тошо Стайков” №21 поради страх да се прибере в имота, който има право да
ползва. Искането й е на основание чл. 76 от Закона за собствеността ответниците
да бъдат осъдени да й предадат владението върху ½ идеални части от
първия етаж, ¼ идеални части от приземния етаж и 1/14 идеални части от
правото на строеж на имот, съставляващ южната половина на жилищна сграда
двойник, застроена на 108 м2 в източната част на парцел №ХХХ, имот
№7292 в квартал 75 по плана на Велинград, състоящ се от 924 м2, при
граници и съседи на имота: поземлен имот №7213 – на Велинградска община, №9612
– улица “Никола Вапцаров”, №9512 – улица на Велинградска община, поземлен имот
№4590 – на Велинградска община и поземлен имот 4591 – на Е.Х., като на
ответниците бъде наложена и предвидената в чл. 360 от Гражданския процесуален
кодекс глоба.
Ответниците оспорват иска, като твърдят, че не
са пречили по никакъв начин на ответницата да ползва имота си. Сочат, че тя е
подавала жалба и до Велинградската районна прокуратура относно твърдения
нанесен от първата ответница побой, като последвал отказ за образуване на
досъдебно производство.
От събраните по делото доказателства съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 14. ХІІ. 2009 година във
Велинград е сключен договор, по силата на който ищцата отстъпва веднага и
безвъзмездно на първата ответница собствеността на ½
идеални части от първия етаж, ¼ идеални части от приземния етаж и 1/14
идеални части от правото на строеж на имот, съставляващ южната половина на
жилищна сграда двойник, застроена на 108 м2 в източната част на
парцел №ХХХ, имот №7292 в квартал 75 по плана на Велинград, състоящ се от 924 м2,
при граници и съседи на имота: поземлен имот №7213 – на Велинградска община,
№9612 – улица “Никола Вапцаров”, №9512 – улица на Велинградска община, поземлен
имот №4590 – на Велинградска община и поземлен имот 4591 – на Е.Х.. Ищцата запазва правото си
на ползване на дарения имот пожизнено и безвъзмездно. За посочения договор е
съставен нотариален акт №75, том ІІІ, регистрационен №2974, нотариално дело №267
от 2009 година, приложен по делото.
По делото са разпитани като свидетели М.И.Л.
ЕГН**********, С.Д.П. ЕГН**********, В.Я.Г. ЕГН**********, Д.И.Г. ЕГН**********
и Д.Т.Х. ЕГН**********, всички живеещи във Велинград, съответно на ***, на ***,
на ***, на *** и на ***, Г.Б.Г. ЕГН**********,***ІV и Ф.Р.М. ЕГН********** и А.Р.Д.
ЕГН**********,*** камък, Велинградска община.
Свидетелката Л. живее в съседство с имота,
дарен от ищцата на ответниците. Заявява, че шие и поправя дрехи на ищцата.
Депозира показания, че на 08. VІІІ. 2010 година ищцата се явява при нея и иска
да й бъде ушита горна дреха. При пробата свидетелката забелязва големи синини в
горната част на тялото на ищцата: по цялата лява ръка и още една клинообразна
синина в лявата част на гърдите. Свидетелката пита ищцата от какво са причинени
синините и получава отговора, че ищцата е бита от ответниците предишния ден.
При разговора ищцата заявява, че е бита и друг път от тях. Свидетелката
депозира показания, че предходния път, когато ищцата е била бита, ответниците
са твърдели, че е на гости в гр. Септември. Самата ищца обаче споделя със
свидетелката, че по същото време е била в болница. Свидетелката твърди, че й е
било забранено да посещава ищцата в дома й. Депозира показания, че ответниците
са нанесли на ищцата побой още веднъж до края на месец август 2010 година, за
което свидетелката научава отново от самата ищца. След този случай ищцата
придобива уплашено изражение, страхува се да се върне в дома си и отива да
живее при свои близки. Именно един от тези близки, И., довежда ищцата, когато
трябва да си вземе ушитата блуза от свидетелката, след което я отвежда със себе
си.
Свидетелката П. е също съседка на имота. Според
показанията й, ищцата дарява на ответниците имота си, тъй като те обещават да я
гледат до края на живота й. Вместо това я набиват и изгонват, която принуждава
ищцата да живее вън от имота. Свидетелката твърди, че е присъствала на случай,
в който всички ответници гонят ищцата, а тя вика за помощ. Свидетелката твърди,
че този случай е от времето, когато ищцата е прогонена от ответниците, но се връща
за малко, за да си вземе дрехи. Ответниците я гонят и се опитват насила да я
върнат в къщата. Свидетелката депозира показания, че ищцата е споделяла с други
съседи, че ответниците са й нанасяли побой. Според същата свидетелка, след
нанасянето на ответниците в имота, те правят последния почти недостъпен като
премахват входните звънци. Забраняват на ищцата достъпа до втория етаж, където
правят ремонт. Свидетелката заявява в показанията си, че в момента ищцата живее
при свои близки, един от които се казва И., в района около хотел “Двореца”.
Свидетелката Г. е журналист, работещ в
списание “Общество и право”. Твърди, че познава ищцата от времето, когато срещу
сина й е водено дело, което свидетелката отразявала. След запознанството си с
ищцата, свидетелката продължава периодично да посещава Велинград. При едно от
посещенията си ищцата я запознава с ответниците и с децата им. Ищцата представя
ответниците като хора, които ще живеят при нея и ще й помагат. Обсъжда се
започването на ремонт и зазиждането на прозорци за да не могат външни хора да
се бъркат в отношенията между ищцата и ответниците. Обсъжда се и намаляване на
достъпа на външни лица. През месец август 2010 година свидетелката посещава без
предупреждение дома на ищцата и става свидетелка на скарване между нея и
ответниците. Когато приближава къщата свидетелката чува гласове, идващи от
приземния етаж, преобладаващ е женски глас. Тъй като по тона предполага, че
скарването е сериозно, известно време стои в двора и не смее да влезе. В крайна
сметка свидетелката влиза в къщата и заварва ответницата и ищцата да се карат,
като чува ответницата да заявява на ищцата, че за нея няма място в къщата и че
тя е виновна за смъртта на сина си. В последствие ищцата споделя със
свидетелката, че е била пребита от ответницата няколко дни по-рано. При друго
посещение във Велинград, около 25-26. VІІІ. 2010 година свидетелката получава
тревожно обаждане от ищцата. Посещава я и установява, че отношенията с
ответниците са крайно обтегнати. В последствие по съвет на свидетелката ищцата
се изнася от дома си и отива при свои познати. Свидетелката заявява, че й е
известен и друг случай, при който ищцата е бита от ответниците – когато отива в
дома си да си вземе зимна дреха. Твърди, че знае за случая от една от съседките
на ищцата. И тази свидетелка твърди, че е видяла синини по тялото на ищцата,
като описва кръвонасядане в областта на гърдите с формата на конус и
кръвонасядания по ръката.
Свидетелят Г. работи в предприятие за
производство и продажба на мебели, собственост на баща му. Твърди, че
ответниците са искали да купят от предприятието легло за ищцата. Леглото е
доставено и качено на втория етаж. В последствие ответникът се обажда на
свидетеля и му казва, че не иска да полза леглото. Леглото е върнато на
свидетеля, който го продава на трети лица и предава парите на ответника.
Според свидетеля Г., ответниците водят ищцата
на преглед в болницата в началото на 2010 година. Същият свидетел депозира
показания, че в момента ищцата живее в близост до хотел “Двореца”. Търси сина
на ответниците в работно време там и иска да й бъде предаден ключ от къщата.
Заявява, че такъв ключ не й е предоставен доброволно. Съдът не дава вяра на
показанията на свидетеля в частта им, в която той твърди, че ищцата искала ключ
от сина на ответниците, защото загубила своя. Както е видно от протокола на
проведеното на 15. ІІ. 2011 година открито съдебно заседание, показанията на
свидетеля в тази им част са объркани и противоречиви. Той първоначално
категорично заявява, че ищцата твърдяла, че не й давали ключ за къщата. В
последствие свидетелят заявява, че ищцата е твърдяла, че е загубила ключа си. В
протокола е изрично отбелязано още, че свидетелят променя съдържанието на
показанията си след насочващ въпрос от страна на пълномощника на ответниците.
На последно място, показанията на свидетеля са недостоверни – съдът не приема,
че след загубването на ключа си ищцата би живяла продължително време извън дома
и едва след това би търсила ключ чрез колега на сина на ответниците, вместо да
се прибере в къщата веднага и да поиска да й отворят.
Свидетелките М. и Д. са сестри на ответницата
Б.. Те заявяват, че са виждали ищцата по време на събора в с. Побит камък,
Велинградска община, на 02. VІІІ. 2010 година. Ищцата е доведена на събора от
ответниците. Отношенията между страните изглеждат изключително добри, като
ищцата изразява многократно благодарност за това, че ответниците полагат грижи
за нея. Втората свидетелка заявява, че в началото на 2011 година, след
предявяване на иска, е посетила ищцата в новата й квартира. Попитала я защо не
се върне да живее с ответниците, а ищцата заявила, че я е срам. Пред
свидетелката ищцата отново заявила, че е била бита от ответниците.
Според показанията на свидетелката Х., ищцата
симулира, че е жертва на насилие от страна на ищците, за да си върне имота.
Същата свидетелка сочи, че веднъж ищцата се опитала да й се оплаче от
ответниците, но свидетелката я подминала без да й обърне внимание. От
показанията на същата свидетелка е видно, че докато гостува в дома на страните
чува викове “Не ме бийте!”, след което ищцата изтичва навън, без да е ударена
от никого. Първата ответница вижда това, но не предприема никакви действия.
По делото е допуснато изготвянето на
техническа и медицинска експертиза.
Според заключението на техническата, бравите
и секретните патрони на двете входни врати на процесното жилище не са сменяни.
Според заключението на медицинската
експертиза, ищцата постъпва в неврологично отделение на Велинградската
многопрофилна болница за активно лечение на 01. VІ. 2010 година с оплаквания от
слабост в левите крайници, главоболие и световъртеж. Поставена й е диагноза
мозъчно-съдова болест, мозъчен инфаркт в басейна на дясната средна мозъчна
артерия и скрита слабост в движението на левите крайници, като са посочени и
придружаващи заболявания – артериална хипертония ІІІ степен и исхемична болест
на сърцето. Мозъчно-съдовата болест се е развила на основата на артеросклероза на
мозъчните съдове и артериална хипертония ІІІ степен. Последната болест е
недобре лекувана, което е довело до спазми на артериалните кръвоносни съдове,
допринесли за тромбообразуващ процес в увредените от артеросклероза съдове и
възникване на мозъчен инфаркт, причинил слабостта в движението на левите
крайници. Вещото лице е категорично, че наличието на притеснение само по себе
си не може да доведе до възникване на мозъчен инцидент.
Вещото лице доктор П. изследва и приложените
по делото медицинско направление и медицинско свидетелство с
амбулаторен №11918 от 10. VІІІ. 2010 година. От тях е видно, че в резултат на
побой на ищцата е нанесено кръвонасядане на кожата в областта на гръдната кост
с размери 5×4 сантиметра и на лявата предмишница с размери 1×2
сантиметра. Механизмът на получаване на травматичните увреждания е в резултат
на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв. Същите
увреждания са причинили на ищцата болка и страдание.
С оглед на горното, съдът счита,
че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Ответниците следва да бъдат осъдени да предадат имота на ищцата, като й заплатят
разноските по водене на делото в размер на 1 108 лева (108 лева за държавна
такса и 1 000 лева адвокатско възнаграждение). Решението относно предаването на имота подлежи
на предварително изпълнение и не може да бъде спряно на основание чл. 361 Гражданския
процесуален кодекс. Освен това, на основание чл. 360 от същия кодекс
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят глоба в размер на 700 лева. Съдът
намира, че този размер на глобата, надвишаващ средния, е справедлив, тъй като
ответниците са отнели владението на ищцата по насилствен начин. Те на няколко
пъти са й нанасяли побой, което е породило у нея основателен страх да живее в
дома си. Наложило й се е да напусне последния внезапно, като при единствения й
опит да се върне ответниците са я гонили из двора.
Според
чл. 76, ал. 1, изречение І, от Закона за собствеността, владелецът, на когото е
отнета чрез насилие недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й
от лицето, което я е отнело. Според чл. 357 от Гражданския процесуален кодекс,
по тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението
му, а документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид
само доколкото установяват факта на владението. За предявяването на иск за защита и възстановяване на отнето
владение, законът поставя и още едно изискване: лицето, което е предявило
владелчески иск върху недвижим имот, да не е предявило иск за собственост срещу
същия ответник за същия имот, освен ако владението е отнето след предявяването
на иска по насилствен или скрит начин (чл. 359 от Гражданския процесуален
кодекс).
След системно тълкуване на
цитираните разпоредби, съдът стигна до извода, че за да се уважи иск за защита и възстановяване на отнето владение е
необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки:
0
Право на владение на ищеца върху недвижима вещ;
0
Същата вещ да бъде отнета от владението на ищеца
чрез насилие от ответниците;
0
Ищецът да предяви иск с правно основание чл. 76 от
Закона за собствеността в шестмесечен срок след отнемане на владението;
0
ищецът да не е предявил иск за собственост срещу същия ответник за същия
имот.
Съдът
намира, че в случая са налице всички предпоставки за уважаване на предявения
иск с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността. От приложения
по делото нотариален акт №75, том ІІІ, регистрационен №2974, нотариално дело №267 от
2009 година е видно, че ищцата е дарила на ответниците свой имот, но си е
запазила правото да го ползва пожизнено и безвъзмездно. От показанията на
разпитаните свидетели, представените медицински свидетелства и медицинската
експертиза е видно, че владението на ищцата й е било отнето на 25-26. VІІІ.
2010 година. Никой от свидетелите не твърди, че в момента ищцата обитава дома
си, напротив, всички заявяват, че тя живее при свои близки, в близост до хотел
“Двореца”. Искът е предявен на 05. Х. 2010 година, т. е. по-малко от два месеца
след отнемането на владението. По делото не са представени никакви
доказателства ищцата да е предявила иск за собственост за същия имот срещу
същите ответници.
Съдът приема, че владението
на ищцата е отнето по насилствен начин поради следните съображения:
На първо място,
непротиворечивите показания на свидетелите Л., П. и Г.. От тях е видно, че
ищцата или е споделяла за нанесен й от първата ответница побой или дори им е
показвала кръвонасядания по тялото си. Наличие на такива е установено и с приложено
по делото медицинско свидетелство, взето предвид при изготвяне на
заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Свидетелката Г.
изрично заявява в показанията си, че е чула първата ответница да казва на
ищцата “За теб няма място в този дом”. Свидетелката твърди, че е посъветвала
ищцата да се изнесе да живее другаде, след като последната заявила, че
ответниците я тормозят. Ето защо съдът приема, че ищцата се е преместила да
живее другаде (и по този начин е загубила владението си) в следствие именно на
упражнено от страна на ответниците насилие, а не защото е загубила ключа си,
както твърди свидетелят Г. или по друга причина.
Съдът намира, че показанията на свидетеля Г.
не са относими към предмета на делото. Същият заявява, че вторият ответник му
поръчал мебели, които в последствие върнал с обяснение, че ищцата не ги иска.
Същият свидетел твърди, че при доставката на мебелите те са били качени на
втория етаж. От цитираните показания може да се направи извода, че в определен
момент на ищцата й е било позволено от ответниците да живее на втория етаж.
Съдът намира обаче, по изложени по-горе съображения, че на 26. VІІІ. 2010
година й е било отнето владението върху целия имот, и то чрез насилие. Ето защо
ищцата в момента живее другаде – обстоятелство, което се потвърждава от
показанията на всички свидетели.
Съдът намира, че не следва да отхвърля иска и
на основание показанията на свидетелките М. и Д.. На първо място, същите са
сестри на първата ответница, т. е. могат да се считат за заинтересовани от
изхода на делото. На второ място, показанията им се ограничават до това, че са
видели ищцата на празника на село Побит камък, Велинградска община, и че на
този празник отношенията между страните били добри. Дори и твърдяното от
свидетелките да е вярно, от показанията им е видно, че празникът на с. Побит
камък е през месец август, т. е. преди насилственото отнемане на владението на
ищцата. Освен това, свидетелката Д. е посетила ищцата едва след предявяване на
иска за да я уговаря да се прибере в дома си. Дори и пред нея ищцата е заявила,
че й е нанасян побой от ответниците. Свидетелката твърди, че е казала на ищцата
“Това не може да стане”. Въпреки многократните запитвания по време на разпита,
свидетелката отказва да отговори или дава уклончиви отговори дали ищцата в
последствие е променила твърдението за упражнено спрямо нея насилие или е
продължила да настоява за това.
Що се отнася до свидетелката Х., съдът не
дава вяра на показанията й, тъй като те противоречат на писмените доказателства
(медицински свидетелства) и на показанията на другите свидетели, освен това са
вътрешно противоречиви и недостоверни. На първо място, от медицинско
свидетелство, изследвано от вещото лице, е видно нанасянето на удари. Същото се
потвърждава и от трима свидетели, които сами са видели кръвонасяданията или са
чули за тях от ищцата. Самата свидетелка твърди, че ищцата е правила опити да й
се оплаче от ответниците. Заявява, че е виждала ищцата до вика “Оле, оле, не ме
бийте!”, без никой да й нанася удари, но въпреки това странно поведение нито
тя, нито първата ответница са предприели някакви действия или са се опитали да
успокоят ищцата, което съдът намира за недостоверно.
Водим от изложеното до тук съдът на основание
чл. 76 от Закона за собствеността и
чл. 360 и чл. 361 от Гражданския процесуален кодекс съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.Р.Б.
ЕГН ********** и М.В.Б.,*** да
предадат на С.С.Д. ЕГН********** с адрес за призоваване във
Велинград на ул. “Тошо Стайков” №21,
владението върху ½ идеални части от първия етаж, ¼
идеални части от приземния етаж и 1/14 идеални части от правото на строеж на
имот, съставляващ южната половина на жилищна сграда двойник, застроена на 108 м2
в източната част на парцел №ХХХ, имот №7292 в квартал 75 по плана на Велинград,
състоящ се от 924 м2, при граници и съседи на имота: поземлен имот
№7213 – на Велинградска община, №9612 – улица “Никола Вапцаров”, №9512 – улица
на Велинградска община, поземлен имот №4590 – на Велинградска община и поземлен
имот 4591 – на Е.Х., което са й отнели чрез насилие, като й заплатят
и 1 080 лева разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА С.Р.Б. ЕГН ********** и М.В.Б.,*** да заплатят глоба в размер на 700
лева.
Решението относно предаването на имота ПОДЛЕЖИ на предварително изпълнение и
не може да бъде спряно.
На основание чл. 258 от
Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на обжалване по реда на глава
ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :