Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.****, 1.11.2019г
в името на
народа
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в
в публично
съдебно заседание на двадесет и втори октомври 2019г,
в състав: Председател: ДЕСПИНА Г.
Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА.
при секретаря Дим. Г.
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 1629 по описа за 2019г, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по въззивната жалба от Р.Г.К., действаща като майка и законен представител на малолетното си дете К.А.К., род.***, с вх.№ 58106/ 08.08.2019г срещу решението на ВРС-ХVIс-в № 3417/22.07.2019г по гр.д.№
2044/2019г в частите му, с които са отхвърлени исковете й срещу А.А. за осъждането му да
заплаща в полза на малолетното си дете К. месечна издръжка за
- бъдеще време за разликата над 180лв до 250лв, считано от датата
на завеждане на исковата молба–8.02.2019г, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, на осн.чл.143 ал.2 СК;
- минало време общо в размер на 3000лв или по 250лв на месец за периода
от 8.02.2018г до 8.02.2019г, ведно със законната лихва от датата на
постановяване на настоящото решение до окончателното изплащане, на осн.чл.149 СК, както и е осъдена К.А.,
действаща чрез своята майка и законен представител Р.К., да заплати на А.А.
сумата от 150лв-сторени по делото
разноски за адв.възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Моли за
отмяната му и вместо него да бъде постановено друго за уважаване на
претенцията.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. А. с вх.№ 61321/22.08.2019г със становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли
за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно –деловодни разноски.
В исковата си молба Р.К. излага,
че тя и ответникът А.В.А. са живели на съпружески начала и имат родено едно
дете - К.А.А., род.***г.
От момента на раждането на детето и
досега, всички непосредствени нужди на детето се осигурявали и задоволявали от
майката, докато ответникът не участвал с алиментни вноски.
На 27.01.2018г, след извършен акт на
домашно насилие, съвместното им съжителстване било прекъснато.
Твърди се, че от момента на раздялата и
понастоящем непосредствените грижи за отглеждане и възпитаване на детето се
полагат от майката, която е ползвала двугодишен отпуск по майчинство и през
който период получавала единствено т.нар.“майчински“. Поради това нуждата от
издръжка на детето е много по -голяма от възможностите на майката да осигурява
такава, а счита, че и бащата също има задължение да участва.
Сочи, че ответникът има възможност да
осигурява издръжката за детето в размер на 250лв месечно, тъй като е в
трудоспособна възраст, работи и получава добри трудови възнаграждения в
Автосервиз „АутоФинес“, собственост на „АутоФинес“ЕООД. Преди това е работил в
Норвегия и от няколко месеца се е завърнал в България.
Излага още, че детето предстои да посещава
детска ясла, което ще генерира разход за съответната месечна такса.
Що се отнася до доходите на майката, то
такива са единствено „майчинските“, а други би могла да получава едва след
приемането на детето в детската ясла по причина, че дотогава времето й е изцяло
ангажирано с отглеждането на детето.
Счита, че с оглед на нуждите на детето и
възможностите на ответника А. размерът на дължимата от него издръжка следва да
бъде 250лв месечно, която поради неизплащането и за минало време следва да се
претендира и за период 1 година назад от 8.02.2018 до 8.02.2019г.
Поради изложеното моли за постановяване
на решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща в полза на малолетното
си дете месечна издръжка в размер на 250лв с падеж всяко пето число на текущия
месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вносна,
начислявана от датата на депозирана на исковата молба в съда до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване
Претендира и присъждане на издръжка за
минало време общо в размер на 3000лв или по 250лв месечно, за периода от
8.02.2018г до 8.02.2019г, ведно със законната лихва от датата на постановяване
на настоящото решение до окончателното изплащане, както и направените за
настоящото производство съдебни и деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.А. е депозирал писмен отговор
със становище за неоснователност на претенцията над размера от 150лв, като
възразява че над тази сума това е извън неговите възможности и не съответства
на реалните нужди на дете в такава ниска възраст.
Оспорва и претенцията за минало време до
15.05.2019г, тъй като наведените с ИМ фактически твърдения не били верни.
Твърди, че с ищцата са живели на съпружески начала до 15.05.2019г, когато се
разделили. Фактът на съжителството им бил установен от представените
доказателства - заведеното през м.юни 2018г гр.д.№ 9448/2018г на ВРС от
настоящата ищца, която оттеглила иска си, след което се събирали и заживели
отново заедно.
Твърди, че по време на съвместното им
съжителство изцяло той издържал детето и общото им домакинство.
По делото не са представени
доказателства за доходите на майката, освен майчинските, за които не се посочва
какъв е техният размер
Податните възможности на бащата се
свеждали до получаваната заплата, при това под минималния за бранша размер.
Считано от 4.05.2018г договорът му като автомонтьор в „Ауто финес" ЕООД бил
прекратен до края на м.септември за времето, през което бил в Норвегия. Оттам, чрез
негови приятели изпратил на майката на детето сума от общо 1200лв. Счита, че
това е факт, които тя не би могла да отрече и това било направено в предходното
дело, предявено за част от сумата.
След завръщането си от Норвегия бил
назначен в същата фирма, считано от м.окт.2018г с минимална работна заплата за
бранша. Не притежава недвижими имоти.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за горницата над 150лв, както
и отчасти претенцията за минало време - до датата 15.05.2019г.
Моли за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з. ищцата поддържа исковете и моли
за тяхното уважаване.
Контролиращата
страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-****, редовно призована, не изпраща
представител И не изразява становище по жалбата и иска.
СЪДЪТ, предвид
пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след
преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по
вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна:
Между страните няма спор и от представеното У-е за
раждане, /л.6-І/ е
видно, че страните по делото са родители на малолетното дете К.А.А., род.***г.
Не спори и относно факта ,че понастоящем майката
продължава да е ползва „майчински“, като от даденото от нея обяснение в с.з. на
18.07.2019г се изяснява, че до м.януари 2019г е получавала месечно сума от 200-280лв.
Това се потвърждава и от представената справката от ТД на НАП-**** за 2018г, от
която е видно, че същата е имала осигурителен доход в размер от 510лв, а от 31.01.2019г
и до настоящия момент е с регистриран трудов договор, по силата на който
получава основна заплата в размер на 643лв.
От Заповед
№ 107/4.05.2018г е видно, че трудовото правоотношение на ответника с „Ауто
Финес“ЕООД е прекратено по взаимно съгласие. По силата на сключен на 5.10.2018г
трудов договор № 122 ответникът отново е започнал работа в същото дружество и
на същата длъжност „автомонтьор“ с основно месечно възнаграждение 623лв. Данни
за размера на ОМТВ на ответника се съдържат и в справката на НАП. Според същата
осигурителният доход на ответника е 630лв.
По делото
са събрани и гласни доказателства - свидетелите К.С.Г. и А.Л.Ч., сочени от
ищцата, и В. А. В. и В.И.Д., сочени от ответната страна.
От
показанията на свид.К.С.Г. излага,
че познавала Р., тъй като учели заедно зъботехника. Запознали се още на
приемния изпит през 2004г. С А. се запознала по-късно. Тогава той и Р. били още
приятели. След доста години Р. се върнала в България /2014–2015г/ понеже
знаела, че очаква дете, а и отношенията им били вече по-сериозни. Преди м.май
2019г Р. се е връщала в България през зимата – м.декември 2018г.
В момента
са разделени от м.януари 2018г поради станал скандал и караница. Дотогава живеели
на „Галата“, на квартира, в приземния етаж на къща. След като се разделили, Р. била
помолена от собственичката на къщата да напусне и тя се изместила заедно с
детето си да живее в жк“Младост“. Оттогава не е известно на свидетелката А. да
е заживявал отново с Р.. Знае, че се водело дело за домашно насилие. Доколкото й
било известно, Р. спечелила делото и А. нямал право да я доближава. Откакто са разделени бащата на Р. я
подпомагал парично , а също и свидетелката от време на време, когато можела.
Не знае А.
да е участвал в издръжката на детето. Родителите на Р. ***, но причината тя да
не е при тях била, че майка й не била добре и, ако живеели там с детето, това щяло
да я натоварва допълнително. Знае, че брат й като се върне в България, живеел там.
Познавала родителите на Р., но не и тези на А.. Баща й работел като зъботехник.
Живеел във „Виница“ като постоянно жителство. В България бил от м.май тази
година.
Р. била търсила
А., за да я подпомогне с парични средства, но той не се отзовавал. Знае, че А.
твърдял, че й бил пращал пари и това го узнала от адвоката на Р., който присъствал
в залата. Но тя нямала лични възприятия за това. Последно разговаряла с А. през м.декември 2018г,
когато си дошла във ****; срещнала го до „Гранд мол – ****“.
В
показанията си свид. А.Л.Ч. излага, че
Р. е дъщеря на негово приятел и колега – Г.К.и затова я познавал много отдавна.
Не познавал А. и никога не го бил виждал. Жилището, в което от м.02.2018г и
понастоящем живеела Р., е негова собственост.От съседите и от домоуправителя
има информация, че други лица, освен Р. и детето, не са посещавали жилището, с
изключение на родителите й. По отношение на наема имали устна уговорка да му
плати в края, като напуска. Знае, че нейният баща Г., с когото са много близки,
изцяло се грижи за покриване на разходите за детето; той заплащал всички сметки
за вода, ток, топлофикация.
От показанията
на свид.В. А. В. /баща на ответника/ се
установява, че синът му и Р. се разделили в началото на м.май 2019г. Преди това
живели на “Галата“ в жилище, чиито
собственици били в Германия. Няколко пъти посещавал дома им на „Галата“ и Р.
винаги била там. Дори имало и медицинско свидетелство от „Съдебна медицина“ за случилото
се на 25.01.2019г – счупен пръст на сина му. Не му било известно по това време Р.
да е живяла някъде под наем във ****.
Свидетелят
излага, че преди А. да замине за Норвегия през м.май 2018г, двамата били
разделени. Върнал се през м.юли 2018 за кратко да изкара курс за категория
шофьор, а през м.септември 2018г синът му се прибрал окончателно и тогава
двамата /Р. и А./ живяли заедно в квартирата в кв.“Младост“, наета от баща й,
до м.май 2019. Това, че са били във фактическо съжителство го знае от сина си.
Познавайки го, мисли, че не е възможно да не му е казал истината.
Знае за исковите
молби на Р.. Делото за издръжка го завела Р., докато А. бил в Норвегия. След
връщането му от Норвегия, делото било прекратено.
Сочи, че
докато синът му работел в чужбина, изпратил на Р. около 1200лв за два месеца. Това
го знае от сина си.Освен изпратените пари, през останалото време синът му
полагал грижи за детето. В България работел в сервиз в с.Каменар.
По
неговите думи предходното дело било прекратено, тъй като С. се върнал м.юли 2018г
от Норвегия със сума пари и заживявали заедно. След това отново заминал за
Норвегия, а от м.октомври 2018г се прибрал в България и от тогава работи на
старата си месторабота.
За
неразбирателствата между сина му и Р. не желае да говори, но счита, че
причината не била в парите и заявява, че му било „дошло до гуша“ за тези две
години.
През
2019г свидетелят превел 200лв по сметката на Р. - 50лв за минаване преглед на л.автомобил
и още 150лв – за битови нужди. Знае, че през м.декември 2018г токът в жилището бил
прекъснат и А. заплатил сумата за възстановяването.
Не е присъствал
на случилото се през м.май 2019г. Синът му сега живеел в Добрич в тяхното
жилище от м.юни 2019г.
По отношение на внучето си заявява, че дори и да
проявявал интерес към него, Р. не го давала.
В
показанията си свид.В.И.Д. излага,
че с А. били колеги и той го запознал с Р. преди две години; по него време й
предстояло да ражда. Тогава двамата живеели на „Галата“, където бил ходил
няколко пъти. Свидетелят заминал за Норвегия преди С. и затова ответникът отишъл
при него. С. останал там около 3-4 месеца. Работели заедно в автосервиз. Докато
били там бил очевидец на това, че постоянно се чували по телефона с Р.. Пращал
й пари - някъде около 1100–1200лв на няколко пъти, като включително той й
предал единия път парите, когато си дошъл в България. Последно й дал през м.юли
2018г, когато се връщал в Норвегия. Същевременно не посочва каква заплата
получавал А., нито казва за своята, макар да са работили заедно в автосервиз. Излага,
че в Норвегия живеели в къща, заплащали наем, но не посочва размера му. Излага,
че когато били дадени тези пари около 1200лв, не му било известно по това време
дали е имало друго дело за издръжка.
В момента
А. живеел сам в Добрич и работел в автосервиз в с.Каменар. Не бил питал
ответника за отношенията му с Р.. От А. знае, че двамата са живяли заедно в кв.“Младост“
до м.май 2019г.
Въз
основа на извършена служебно справка от съда се установява, че дело за издръжка в полза на детето било
заведено от ищцата срещу ответника, образувано на 18.06.2018 под № 9448/2018г и
прекратено на 26.07.2018г поради
оттегляне на иска. В това производство наред с иска за издръжка, на осн.чл.143
ал.2 СК, бил предявен и иск за издръжка за минало време, считано от 15.09.2017г
до 15.06.2018г. В ИМ по това дело са обективирани твърденията й, че след
осъществен акт на домашно насилие на 27.01.2018, било преустановено съвместното
им съжителство, като и признанието й за получена от ответника суми за
издръжката на детето в размер на 300лв и на 500лв или общо 800лв.
Извършена
е служебна справка от съда и по отношение на производството по ЗЗДН, водено от майката на детето К.
срещу ответника, разгледано по гр.д.№ 1795/2018г
на ВРС. По него Р.Г.К. е претендирала закрила от срещу настоящия ответник и
спрямо него със Заповед за незабавна закрила от 7.02.2018г и Заповед за защита
от 28.03.2018г е била наложена мярката „отстраняване на А.А. от съвместно
обитаваното жилище, находящо се в гр.**** ул.“Лазурна“ № 7“.
Горната фактическа установеност
обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на кумулативно обективно съединени искове са с
правно основание чл.143 СК–за в
бъдеще в размер на 250лв месечно, считано от предявяване на исковата молба–8.02.2019 до настъпване на законни
основания за изменението или прекратяването й; и с правно основание чл.149 СК – за минал период от време : от 8.02.2018г до 8.02.2019г общо в
размер на 3000лв или по 250лв месечно .
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето
да получи издръжка от своите родители е безусловно.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат съгласно чл.142 ал.1 СК. Нормата на
ал.2 е императивна и определя минималния размер на издръжката, под който не
може да бъде присъждан, а именно 1/4 от минималната работна заплата. Същата,
макар да се изменя по размер, е ноторно известна, тъй като се определя с
Постановление на МС.
След 1.01.2018г е 510лв /ПМС
№ 316/20.12.2018г/ Следователно, 1/4 от нея се равнява на 127,50лв.
От 1.01.2019 МРЗ е в размер на
560лв, определена С ПМС № 320/20.12.2018г. Следователно 1/4 от нея възлиза на 140лв
Нормата на чл.149 СК допуска претенция и за издръжка за минал период с
максимална продължителност до една година отпреди предявяването на иска.
Няма спор
между страните, че ответникът е баща на детето К.А.А., род.***, което към
настоящия момент е на 2 години и 9 месеца.
Няма спор
и за това, че детето К. към момента се отглежда от своята майка.
Спори се
по въпросите относно началото на фактическа раздяла между родителите и за началния
момент, от който следва да се дължи издръжката, както и по нейния размер.
Твърденията
на ищцата са, че раздялата между родителите била настъпила от 27.01.2018г, а
според ответника тя е настъпила на 15.05.2019г, т.е. след завеждането на
настоящото дело на 8.02.2019г.
Съвкупният
анализ на данните по делото налагат извод за противоречиви и непостоянни
отношения между двамата родители на детето, които през периода от м.02.2018г до
м.05.2019г са били разделени, след което са съжителствали за определен период
от време и впоследствие отново са се разделили. За да формира тези изводи,
съдът съобразява образуваното по инициатива на ищцата дело за домашно насилие,
по което е била издадена Заповед за незабавна закрила още на 7.02.2018–дата,
близкостояща до сочената от ищцата като начална дата на фактическата им раздяла
– 8.01.2018
и до датата 27.01.2018 –дата на инцидент, който се
споменава както в исковата молба по прекратено дело за издръжка под №
9448/2018г, така и е станал повод за образуването на делото по ЗЗДН под №
1975/2018. Очевидно е и това, че при налагане на мерките за защита от домашно
насилие /Заповед за незабавна закрила от 7.02.2018 и Заповед за защита от
28.03.2018/ чрез отстраняването на ответника от семейното жилище, такава
раздяла физически е настъпила. Това се потвърждава и от показанията на свид.В. В.
– баща на ответника, който сочи, че до м.май 2018г двамата били разделени, а след
това синът му заминал да работи в Норвегия през м.май 2018г. Непротиворечиви са
доказателствата, че Ал.А. е бил на работа зад граница до септември вкл. на
2018г. Изясни се и това, че през този период, за кратко време през м.юли
/неустановен за колко точно дни/ ответникът е бил в България и тогава страните са
живяли заедно. Индиция за това е и обстоятелството, че през м.юни 2018 ищцата е
подала искова молба за издръжката на детето, която оттеглила през м.юли 2018.
Това е времето, което съвпада със идването на ответника в страната за кратко и когато
е получила от него парични суми за издръжката. Признание за последното е
обективирано в ИМ по прекратеното дело, в която посочва, че е получила веднъж
300лв и веднъж 500лв или общо 800лв.
Данните по делото сочат на това, че след окончателното
връщане на ответника, от началото на м.октомври 2018г страните са се събрали да
живеят заедно и това е продължило до м.май 2019г.
Предвид
изложеното въззивният съд приема, че фактическата раздяла между родителите на
детето е установена за времето от м.02.2018 до м.09.2018г включително, с
прекъсването й за кратък период от време, неустановен по брой дни, през м.юли
2018.
На
следващо място. От значение за настоящия спор е не само дали родителите са били
във фактическа раздяла, а доколко през това време ответникът е участвал в
издръжката на детето, щом като е бил в невъзможност да полага преките и
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
На този
въпрос следва да се отговори отчасти положително. От данните по делото се
установи, че по време на пребиваването си в Норвегия ответникът е изпращал на
ищцата парични суми за издръжката на детето. До размера от 800лв приема за
доказано престирането предвид съвпадащите с признанието на ищцата, коментирано
и по-горе, показания на свидетелите В. и Д..
За
останалия размер до 1200лв, твърдян от ответника, съдът приема за недостатъчно
убедително доказан. Съображенията за това са, че свид.В. няма преки впечатления
за това, а възпроизвежда узнатото от сина си. Що се отнася до свид.Д., то
същият, макар да е имал възможност да формира непосредствени впечатления
предвид, че заедно с ответника са живели и работили в Норвегия, същият не е
убедителен по отношение размера, тъй като не го сочи точно. При това буди
съмнение обстоятелството, че от една страна заедно с ответника работили в
Норвегия в един и същи автосервиз, и заедно са живяли под наем в една и съща
къща, а същевременно не може да посочи нито какъв е бил размерът на
получаваните от тях заплати, нито какъв е бил размерът на наема. Ето защо се
налага извод за вътрешно противоречие в изложението му и това поставя под
съмнение доколко е обективно казаното от свидетеля относно размера на дадените
от бащата пари за издръжка.
По
отношение размера на издръжката както за минало време, така и за в бъдеще.
При
определянето на размера й съдът съобразява потребностите на детето, обусловени
от неговата ниска възраст към настоящия момент /скоро ще навърши 3год./,
социално-икономическите условия на живот в страната и факта, че ответникът е
работоспособен и реализиращ постоянен трудов доход в миналото и понастоящем.
Последният не твърди и няма събрани по делото доказателства за
намалена работоспособност или за влошено здравословно състояние, а също и липсата на
алиментни задължения към други непълнолетни низходящи. Отчита се и обстоятелството, че
майката на детето също е трудоспособна и реализираща доход от трудово
възнаграждение.
Предвид
изложеното съдът определя общия размер на месечната издръжка от 380лв, от които
бащата да заплаща от 200лв, а майката – остатъка, като се отчита върху нея са непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съобразено със задължителните
указания, дадени в т.7 от ППВС № 5/1970г. Мотивите на съда досежно размера
както за издръжката за минало време, така и за в бъдеще, са сходни предвид
липсата на съществена промяна в нуждите на детето, което в момента е на близо 3
години спрямо потребностите му отпреди една година, когато е било на 2 години.
При това
положение размерът на издръжката за
минало време за периода на установената фактическа раздяла от 7 месеца следва
да бъде 7х200=1400лв. От тази сума следва да се приспадне сумата от 800лв, за
които се установи ,че ищцата е получила изпълнение от ответника. Или, следва да се присъди разликата от 600лв
По
отношение на издръжката за бъдеще време,
същата следва да бъде изменена по размер като се увеличи от 180 на 200лв.
Изложеното
обуславя частичната основателност на подадената въззивна жалба, което налага и частичната
отмяна решението на ВРС и постановяване на друго за уважаването на исковете в
посочените размери.
В
обобщение, претенцията за минало време следва да бъде отхвърлена за разликата
над 600лв до общо претендирания размер от 3000лв, като за част от нея – над
600лв до 1400лв, т.е. за 800лв- като неоснователна поради погасяването й чрез
плащане, а за разликата над 1400лв до 3000лв,т.е. за останалите 1600лв - поради
недоказаност по основание и размер.
Присъдената
издръжка за бъдеще време следва да бъде изменена от 180лв на 200лв месечно.
Това от
своя страна дава отражение и върху дължимите от страните такси и разноски,
изчислени от въззивния съд, съобразно изхода на спора в настоящата инстанция, както
следва
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати държавни такси върху
присъдените размери на издръжките, определена на осн
чл.1 от ТДТСС и дадените с ТР № 5/13.02.1992г по гр.д.№ 5/1991г на ВКС, ОСГК,
задължителни указания относно цената на исковете за издръжка, а именно
върху сумата от 600лв /присъдена за минало време/ се
дължи д.такса съгласно чл.1 от Тарифата в размер на 4% върху цената на иска при
въведеното ограничение за не по-малко от 50лв. В случая изчислението посочва
размер от 24лв и затова следва да се определи д.такса от 50лв. За въззивната
инстанция се дължи д.такса в половин размер, съгласно чл.18 от Тарифата, което
е равно на 25лв или общо дължимата д.такса е 75лв.
върху издръжката от 200лв за бъдеще
време, при която
цената на иска се определя по правилата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, т.е. от
тригодишните платежи и това в случая е сумата от 7200лв /3год х 12мес х 200лв =
7200лв/. Върху нея следва да се изчисли държ. такса от 4% за първата инстанция
и 2% за въззивната, и това е равно на 432лв. Тъй като с Решението на ВРС е
присъдена издръжката в размер на 180лв и в тази част не е обжалвано и е влязло
в законна сила, дължимата върху тази сума държавна такса от 259,20лв е вносима
по сметката на ВРС. Затова по сметката на ВОС следва да бъде преведена
разликата от 172,80лв, както и горепосочените 75лв с общ сбор от 247,80лв.
По отношение на разноските
Съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете на всяка от страните следва да бъдат
присъдени разноски, изчислени на база цената на двата обективно кумулативно
съединени иска за издръжка за минало време - 3000лв и издръжка за бъдеще време
- 9000лв /250лв х 3год х 12мес = 9000лв/. От тях уважената част е общо 7800лв,
а отхвърлената – общо 4200лв.
Ищцата е
представила доказателства за сторени разноски за първата инстанция в размер на
300лв и за въззивната – 400лв или общо 700лв. Ответникът е представил
доказателства за направени такива за двете инстанции по 300лв или общо 600лв.
Въз
основа на гореизложеното това придобива следния числов израз: в полза на ищцата
– 455лв общо за двете инстанции, а в
полза на ответника – 210лв общо за
двете инстанции. Съобразявайки присъдените от ВРС разноски в полза на всяка от
страните от по 150лв, въззивинят съд следва да присъди разликата над посочените
суми, а именно: още 305лв /455лв-150лв/
в полза на Р.К.; и още 60лв /210лв-150лв=60лв/
в полза на А.А..
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решението на ВРС-ХVIс-в № 3417/22.07.2019г по гр.д.№ 2044/2019г в частите му, с които са отхвърлени исковете на Р.Г.К. ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител
на малолетното си дете К. А. А. ЕГН **********, предявени срещу А.В.А. ЕГН ********** ***, за осъждането му да заплаща в полза на малолетното си дете К.
месечна издръжка за :
- бъдеще време за разликата над 180лв до 200лв, считано от датата
на завеждане на исковата молба–8.02.2019г, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, на осн.чл.143 ал.2 СК;
- минало време за сумата от 600лв за периода
от 8.02.2018г до 8.02.2019г, ведно със законната лихва от датата на
постановяване на настоящото решение до окончателното погасяване на задължението,
на осн.чл.149 СК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА А.В.А. ЕГН ********** ***, да
заплаща в полза на малолетното си дете К.А.А.
ЕГН **********, действаща чрез нейната майката и законен представител Р.Г.К.,
ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на още 20лв /или общо 200лв/
считано от датата на завеждане на исковата
молба – 8.02.2019г, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска
с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.2 СК; както и издръжка
в размер на 600лв
за минал период от 8.02.2018г до 8.02.2019г, ведно със законната лихва от
датата на постановяване на настоящото решение до окончателното погасяване на
задължението, на осн.чл.149 СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХVIс-в № 3417/22.07.2019г по гр.д.№ 2044/2019г в частите му, с които са отхвърлени претенциите за месечна издръжка в полза на
малолетното дете К. за :
- бъдеще време за разликата над 200лв до 250лв, считано от датата
на завеждане на исковата молба–8.02.2019г, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска с падеж до пето число на месеца, за който се дължи
издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване, на осн.чл.143 ал.2 СК;
- минало време за разликата над 600лв до общо
претендирания размер от 3000лв за периода от 8.02.2018г до 8.02.2019г, като за разликата над 600лв до 1400лв или за сумата от
800лв - като неоснователен поради погасяването му чрез плащане, а за разликата
над 1400лв до 3000лв /т.е. за останалите 1600лв/ - поради недоказаност по
основание и размер, на осн.чл.149 СК, както и в частта, с която са определени от ВРС дължимите от страните разноски: от А. В.А. в полза на Р.
Г.К. - 150лв, на осн.чл.78 ал.1 ГПК,
и от Р. в полза на А. - 150лв, на
осн.чл.78 ал.3 ГПК, както и в частта,
с която е осъден ответникът Ал.А. да заплати държавна такса в размер на 259,20лв, вносима по сметката на ВРС.
ОСЪЖДА А.В.А.
ЕГН ********** ***, да заплати по
сметката на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД държавна такса в размер на още 247,80лв /двеста четиридесет и седем
лева и 80ст/, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА А.В.А.
ЕГН ********** ***, да заплати на Р.Г.К.
ЕГН ********** *** сумата от още 305лв /триста и пет лева/-сторени
от ищцата разноски за адв. възнаграждение за двете инстанции съобразно
уважената част от исковете, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Г.К.
ЕГН ********** ***, в качеството й на майка и законен представител на
малолетното дете К., род.***, да заплати на А.В.А.
ЕГН ********** ***, сумата от още 60лв
/шестдесет лева/-сторени от ответника разноски за адв. възнаграждение за двете инстанции съобразно отхвърлената
част от исковете, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението в частта досежно дължимата
от ответника издръжка за бъдеще време в размер на 180лв, не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: