Определение по дело №1184/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказание (ЗАНН).

Образувано е по жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт В. П., срещу Решение № 72 от 14.03.2024 г. по АНД № 290/2023 г. на Районен съд – Девня, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

С отменения ЕФ на „ОПТИКОМ“ ООД, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Нарушението се състои в това, че на 12.04.2021 г., в 15:21 часа, е установено нарушение с ППС – влекач Скания Р 420 ЛА 4х2 МНА, рег. № СТ4326ВА, в община Девня, за движение по път А-2, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. В ЕФ е посочено, че независимо от налагането на имуществената санкция, санкционираното дружество дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на процесното ППС, в размер на 167 лева, както и че дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорост, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия ЕФ, бъде заплатена компесаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 750 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП, като с плащането на компесаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата ще се счита за изпълнено.

С жалбата се настоява, че са налице основания за отмяна на решението на въззивния съд, т.к. неправилно е приложен законът.

На съда е служебно известно, че в СЕС е образувано дело С-61/23 по запитване на съдия от Административен съд - Хасково с въпрос: „Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна такса“.

Тоест с решението си по това преюдициално запитване СЕС ще даде отговор, който ще изясни съответствието на националните административнонаказателни норми с правото на ЕС, а процесните норми се явяват приложимо право и в настоящото съдебно производство.

С оглед спора по КАНД № 1184/2024 г. на АдмС – Варна са налице основания за спиране на производството до приключване на воденото такова пред СЕС, въпреки че преюдициалното запитване не е отправено по настоящото дело. Поставеният за решаване пред СЕС въпрос е от съществено значение за произнасянето по жалбата срещу настоящото решение и правилното решаване на делото.

Административните съдилища, действайки като касационна (последна) инстанция по делата, образувани по жалби срещу наказателни постановления/ЕФ, се произнасят с решения, неподлежащи на последващ съдебен контрол. Не е предвидена и възможност за възобновяването им след постановяване на решение на СЕС по преюдициално запитване, в случай че националната юрисдикция е приложила неправилно закона в отклонение от даденото от СЕС тълкуване.

Производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело С-61/23.

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 63в ЗАНН, следва да се тълкува и прилага в светлината на чл. 267 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, като се съобразява задължението да се осигури ефективно функциониране на преюдициалното производство като институт.

На основание чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 63в ЗАНН, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по КАНД № 1184/2024 г. на Административен съд - Варна до произнасяне на СЕС по дело С-61/23.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред ВАС