№ 3049
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100504698 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1662 от 06.02.2023 г. по гр.д. № 723/2022 г. Софийски
районен съд, 61 състав осъдил Н. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на основание чл. 558, ал. 7 КЗ сумата от 2 809.51
лева - заплатено от Гаранционен фонд по щета № 19110147/3/29/2019 г.
застрахователно обезщетение за възстановени щети на лек автомобил „Пежо”
с рег. № *******, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 03.04.2017 г.
в гр. София, към която дата Н. Г. Д. е управлявал мотоциклет „Ямаха” с рег.
№ ******* без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 662.38 лева - разноски,
сторени в производството пред СРС.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Н. Г. Д.,
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Районният съд не
1
съобразил направените от ответника оспорвания с отговора на исковата
молба, а се произнесъл въз основа едностранните твърдения на ищеца,
неподкрепени с доказателства. Нямало доказателства, че поведението на
ответника е допринесло за осъществяването на ПТП, за което от ГФ е
изплатено обезщетението. Липсвали доказателства за настъпилото ПТП, за
противоправно виновно поведение на ответника, в причинна връзка от което
да са били причинени вреди. Неясно било на база какви документи СРС
приел, че е налице увредено имущество съгласно доклад по щета от
29.03.2019 г. Този доклад съставлявал частен документ и нямал
доказателствена сила относно констатациите в него. Не било ясно как е
доказана причинната връзка между поведението на ответника и настъпилите
щети, както и че негова е вината за настъпване на ПТП. В приетата по делото
експертиза също нямало данни, че тя е относима към процесното ПТП,
нямало и данни по какъв начин е извършена рекапитулацията на вредите,
както и дали всички описани вреди са причинени от въпросното ПТП.
Експертизата била изцяло документална и потвърждавала констатации,
представени едностранно от ГФ. В хода на делото ответникът оспорил факта,
че е управлявал автомобил, както и че „увреждащият автомобил“ е без
действаща гражданска отговорност, по което оспорване СРС не се
произнесъл, вместо което безкритично възприел констатациите в
констативния протокол за ПТП, който бил частен документ, чиято истинност
и съдържание били оспорени. Ответникът оспорил и факта на плащане на
претендирано от страна на Д.Т. обезщетение. Приложеното платежно
нареждане не удостоверявало факта на плащане по щетата, поради което
отговорност за ответника не била възникнала; Оспорил и факта, че Д.Т. е
получила обезщетение, доколкото данни описаната в платежното нареждане
банкова сметка да е нейна нямало. СРС обаче неправомерно не зачел тези
възражения. Неправилно било отхвърлено и възражението за изтекла
погасителна давност на вземането към ответника, като изложените от СРС
мотиви в тази насока били несъобразени със закона. В хода на
производството били оспорени всички документи относно тяхната
автентичност и удостоверените с тях факти, но това възражение не било
зачетено от районния съд, което правело решението му порочно. Поради това
моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо това постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете
2
инстанции.
Въззиваемата страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство
съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е
правилно по следните съображения:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Според чл. 558, ал. 7 КЗ, след изплащане на обезщетението
по чл. 557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото
лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.
В случая съвкупната преценка на събраните по делото писмени
доказателства – констативен протокол за ПТП № К-126 от 04.03.2017 г.,
3
документите в приетата АНП № 17-43332-018205/19.09.2017 г., документите
в образуваната при ищеца преписка по щета № 19110147/3/29/2019 г., както и
на неоспореното заключение на САТЕ - налага безпротиворечив извод, че
процесното ПТП се е състояло при следния механизъм: На 04.03.2017 г.
около 15.40 ч. мотоциклет „Ямаха”, рег. № *******, управляван от Н. Г. Д., се
движи по бул. „Драган Цанков“ с посока на движение от бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“ към бул. „Д-р Г. М. Д.“, и на около 216 метра преди
кръговото кръстовище с бул. „Пейо Яворов“ водачът на мотоциклета
реализира ПТП с авариралия и паркиран плътно в дясно лек автомобил
„Пежо 308“, рег. № *******, като вследствие на удара лекият автомобил се
измества напред и удря намиращия се пред него пешеходец С.В.Т.. От
техническа гледна точка причина за настъпване на ПТП е поведението на
водача на мотоциклет „Ямаха”, който се е движил със скорост и дистанция,
които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение с авариралия лек автомобил „Пежо”. Съгласно
неоспореното заключение на САТЕ, всички щети по лекия автомобил „Пежо”,
отразени в описа на Гаранционен фонд, се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на процесното събитие. Съдът кредитира
заключението на САТЕ като обективно и компетентно. Същото не е оспорено
от страните по реда и в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК.
Доводите в жалбата по делото да не били установени обективните
предпоставки на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение на ответника, в пряка
причинна връзка от което на собственика на л.а. „Пежо“ са били причинени
имуществени вреди, са неоснователни. На първо място, заявеното с отговора
на исковата молба оспорване „на всички документи“ е общо и бланкетно, без
да се сочи дали се твърди, че не изхождат от сочените за автори лица и/или се
твърди подправка в съдържанието им, или друго. На следващо място,
противно на поддържаното в жалбата, констативният протокол за ПТП,
съставен от компетентно длъжностно лице (служител в МВР), в установените
форма и ред, е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва
освен с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, още и с обвързваща материална доказателствена сила за
извършените от съставителя и пред него действия – чл. 179 ГПК. Такава
доказателствена сила той има и относно удостоверените от длъжностното
лице пряко възприети факти, относими за определяне на механизма на ПТП -
4
като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените видими щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други подобни в случаите, когато ПТП е посетено на
място. В случая установените от длъжностното лице причини за ПТП –
противоправното поведение на ответника, напълно кореспондират с
установеното по образуваната във връзка с ПТП АНП, по която с влязло в
сила на 10.10.2017 г. наказателно постановление № 17-4332-018205 на
ответника е наложено административно наказание – глоба, за това, че при
процесното ПТП виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП – движил се с
несъобразена с пътните условия скорост, която не му е позволила да спре
пред предвидимо препятствие, в резултат на което нарушение е реализирал
ПТП с авариралия вдясно, обозначен с обезопасителен триъгълник л.а.
„Пежо“.
Неоснователни са и доводите в жалбата по делото да не били
установени причинените щети по лек автомобил „Пежо 308“, рег. № *******.
Видимите щети по автомобила са описани в констативния протокол, който в
тази част представлява официален свидетелстващ документ. Описаните в
протокола видими щети напълно кореспондират с описаните такива в
техническата експертиза по образуваната при ГФ щета, а вещото лице от
САТЕ е дало категорично заключение, че всички щети по лекия автомобил
„Пежо”, отразени в описа на Гаранционен фонд, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Следователно всички обективни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД са установени, а вината съгласно установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция се предполага до доказване на противното. Оборване на
презумпцията не е проведено от ответника.
Същевременно от отразеното в констативния протокол за ПТП и
приетата справка от ГФ се установява, че към датата на ПТП ответникът не е
имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Противно на поддържаното в жалбата, по делото е доказано по
безспорен начин плащането на 16.04.2019 г. от Гаранционен фонд на
увреденото лице Д.Т. обезщетение в размер на 2 809.51 лв. по процесната
щета № 19110147/2019. Че обезщетението е платено именно по процесната
щета е видно от посоченото основание за плащане в преводното нареждане, а
5
че сумата е преведена именно по сметка на увреденото лице и че сметката е
заверена с тази сума на 16.04.2019 г. се установява безспорно от
заключението на ССЕ, което също не е оспорено по реда и в срока по чл. 200,
ал. 3 ГПК.
От кредитираното заключение на САТЕ се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на увредения при процесното ПТП лек
автомобил „Пежо”, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 9 223.55 лв.; Стойността, необходима за възстановяване на лекия
автомобил, изчислена на база експертна оценка съгласно Наредба № 24/2006
г. с коефициент на овехтяване на новите части, към датата на ПТП е 2 809.51
лв., колкото е изплатил и ищецът.
Следователно по делото са установени всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника и предявеният иск с правно
основание чл. 558, ал. 7 КЗ е основателен в пълния му предявен размер.
Заявеният бланкетен довод от въззивника във връзка с възражението му
за погасителна давност също е неоснователен. Съгласно задължителните
разяснения, дадени т. 14 на ППВС № 7/1977 г., за регресните искове важи
общата давност по чл. 110 ЗЗД, а течението й започва от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В
случая обезщетението е изплатено от ищеца на правоимащия на 16.04.2019 г.,
от който момент е започнал да тече 5-годишният давностен срок, и който към
завеждане на исковата молба в съда на 10.01.2022 г. не е бил изтекъл.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената
от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1662 от 06.02.2023 г., постановено по
гр.д. № 723/2022 г. на Софийски районен съд, 61 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. ******* ул.
*******, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, ул. „*******“ №
2, на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7