РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Бургас, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря Красимира М. Андонова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20242120200831 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на С. Н. М., ЕГН: **********, с адрес:
.... против наказателно постановление № **********/26.01.2024 г. на
директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което, на основание чл. 179, ал. 3 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 300 лева, за нарушение на
разпоредбата на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли настоящата съдебна инстанция да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител. Не изразява становище. Не ангажира доказателства. Не прави
искане за разноски.
Ответната страна по жалбата - АНО, изпращат представители в съдебно
заседание. Не сочат доказателства. Молят НП да бъде потвърдено. Правят
искане за разноски.
Жалбата, депозирана пред настоящата съдебна инстанция, е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд – гр. Бургас, след като анализира събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
При извършена проверка на 01.12.2023 г., в 10:14 часа на път II-99, км.
37+600, контролните органи установили, че жалбоподателят управлявала
пътно превозно средство, с регистрационен номер ... вид товарен автомобил,
„Мерцедес спринтер“, с обща техническа допустима максимална маса 3500
кг, като същото попадало в категорията на пътно превозно средство, за което
е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
1
(ЗП).
Като място на нарушението е посочен път П-99, км. 37+600 (Бургас -
Маринка) - Созопол - Приморско - Царево - Малко Търново (о.п.Малко
Търново — граница Турция), за който се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на
Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на
Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се
събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно
съоръжение по републиканските пътища.
Проверяващите съставили акт за установяване на административно
нарушение срещу жалбоподателя, за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал.6
от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя и подписан без
възражения.
Въз основа на АУАН на 26.01.2024г. било издадено и атакуваното НП, в
което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта и на
основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“, в размер на
300 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.6 от ЗДвП. АНО
изрично изложил мотиви, защо приема, че нарушението не е маловажно.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
разпитания по делото актосъставител и от писмените доказателства по
делото. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените
факти.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице,
по смисъла на чл. 189е, ал.1, вр. с чл. 167а ЗДвП. АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно лице, каквото е актосъставителя,
видно от приложената по делото Заповед на Председателя на Управителния
съвет на АПИ. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а
при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. В случая, не са налице формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
порочност на административнонаказателното производство против него.
По същество, няма спор, че пътният участък, по който се е движел
автомобилът, управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, в който
смисъл са показанията на актосъставителя. Няма спор и че към датата на
проверката за автомобила не е имало заплатена т.нар. „електронна винетка“,
което се доказва отново с показанията актосъставителя, както и с
приложената по делото извадка от Електронната система на АПИ. По мнение
2
на съда, в процеса не се събраха и доказателства, от които може да се направи
обоснован извод, че водачът е разполагал евентуално с валидна хартиена
винетка за управлявания автомобил. Твърдението на жалбоподателя в
жалбата за допуснати процесуални нарушение и с оглед липсата на
доказателства в тази насока, съдът възприема като защитна теза, с цел
оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.
При заплащане на винетна такса, същата важи само за превозното
средство, за което е закупена, като номерът на ППС, следва да е правилно
декларирано и това е отговорност на собственика на автомобила. В случая, по
делото не е ангажирано каквото и да е доказателство, санкционираното лице
да е изпълнило адекватно задължението си по заплащането на винетна такса,
при положение, че изпълнението на посоченото задължение е положителен
факт от обективната действителност, който подлежи на доказване от лицето,
което черпи благоприятни за себе си правни последици.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че изводите на АНО за липса на
доказателства за заплатена винетна такса са правилни, законосъобразни и
почиващи на събраните по делото доказателствата.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 6
ЗДвП, съгласно която, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП) в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл. 10,
ал.1, т. 1 ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа, се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и
такси, на база време и на база изминато разстояние: такса за ползване на
платената пътна мрежа; винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а,
ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно
средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа. Към дата на
извършване на проверката, не се доказа закупуването на валиден винетен
стикер, поради което, правилно поведението на жалбоподателя е било
санкционирано като нарушаващо разпоредбата нас разпоредбата на чл. 179,
ал.3 ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но
не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с
глоба в размер 300 лв.
Съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение,
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това
нарушение наказание. Видно от санкционната норма, размерът на наказанието
е фиксиран в закона, поради което и не може допълнително да бъде
намаляван от съда.
В заключение съдът счита, че не е налице хипотеза на маловажност по
чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава от
останалите нарушения от същия вид, за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно споделя и
подробните съображения на АНО изложени в НП в тази насока.
Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е
потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени
разноски, които Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да
бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
3
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
Районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **********/26.01.2024
г. на директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София против С. Н. М., ЕГН: **********, с
адрес: ...., с което, на основание чл. 179, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“, в размер на 300 лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал.6
от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Н. М., ЕГН: ********** да заплати на директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, за направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4