Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Велико Търново, 13.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря в.г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 691 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона
за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по
жалба на А.С.Ц., ЕГН **********,***, против Акт за установяване на задължения (АУЗ)
по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 272-1/22.04.2019 г., издаден от старши
експерт – орган по приходите при Община Велико Търново, потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 152/01.10.2019г. на Директор на
Дирекция „МДТ“ при Община Велико
Търново, с който на жалбоподателя са определени задължения за данък върху превозните
средства в размер общо на 543,60 лв. и лихви за забавено плащане в размер общо на 136,41 лв. за периода 2014 г. – 2018 г. за
притежавания от него лек автомобил марка „Рено“,
модел „25“, с ***. Жалбоподателят излага подробни доводи, че АУЗ е
издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че преди
издаването на АУЗ не е била изчерпана процедурата по чл. 103 от ДОПК и не е бил
поканен да отстрани несъответствията в подадената декларация в 14-дневен срок
от получаване на съобщението. По тези съображения моли за отмяна на оспорвания
АУЗ. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощниците си по делото ** х.от ВТАК и ***. Б.от ВТАК, поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Велико
Търново, чрез ** П., оспорва същата като неоснователна. Моли да се потвърди издадения АУЗД като
правилен и законосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган, в
съответствие с материалния и процесуалния закон и съдържа фактическите и правни
основания за издаването му. Посочва,
че АУЗД е издаден след като е установено
несъответствие между декларираните от данъчнозадълженото лице киловати за
автомобила и действително установените и потвърдени по служебен ред от Сектор „Пътна полиция“ – Велико Търново. Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК е дадена възможност на
лицето да отстрани несъответствията в предвидения от закона срок, като от
представените доказателства се установява, че лицето не се е възползвало от
предоставената му възможност. При издаване на АУЗ данъчните периоди са
съобразени с разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в
размер на 300 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На основание чл. 54 от ЗМДТ жалбоподателят А.С.Ц. е подал
декларация с вх. № 4375/29.06.2006 г. за придобиване на лек автомобил марка „Рено“, модел „25“, с ***
и номер на двигателя ***, към която приложил
копие на договор за покупко – продажба на моторно средство от 26.06.2006 г. В
подадената декларация А.Ц. декларирал мощност на
собствения му лек автомобил от 66 KW. Декларирал е още, че лекият автомобил притежава катализатор като основание за
заплащане на данък върху превозните средства в по – нисък размер.
С АУЗ по чл. 107, ал. 3
от ДОПК с № 272-1/22.04.2019 г., издаден от старши експерт – орган по приходите
при Община Велико Търново, на жалбоподателя А.С.Ц. са установени допълнително задължения
за данък върху превозни средства по чл. 55 от ЗМДТ –
данък върху лек автомобил партиден номер 060629, марка „Рено“,
модел „25“, с ***, за данъчни
периоди от 2014 г. до 2018 г., в размер общо на 543,60 лв. и лихви за забавено плащане в размер общо
на 136,41 лв.
Посочените задължения са определени въз основа на констатирано несъответствие
между декларираната мощност от 66 KW на процесния автомобил в подадена от А.С.Ц. декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № 4375/29.06.2006 г.
и установената действителна мощност на лекия автомобил от 80 KW съобразно предоставена информация от
регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР. С АУЗ са определени допълнителни задължения за данък върху превозните
средства съгласно приложимите норми от Наредбата за определянето и
администрирането на местните данъци на територията на Община Велико Търново.
Посочено е, че съобразно декларираната от жалбоподателя мощност на лекия
автомобил, данъкът е определян в границите над 55 KW
до 74 KW – 081 лв. за 1 KW, а с оглед установената действителна мощност на МПС
е следвало да бъде определян в границите над 74 KW до 110 KW – 1,76 лв. за 1 KW.
Издаденият АУЗД е бил обжалван от задълженото лице по реда на чл. 152 и
сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ,
като с Решение № 152/01.10.2019 г. на директора на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, е потвърден като правилен и законосъобразен.
Решението е връчено на Ц. на дата 22.10.2019 г., видно
от известие за доставяне/ л. 8 от делото/. Жалбата срещу акта е подадена в Община Велико Търново на 01.11.2019 г.
В съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото
са приети материалите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, постъпила с вх. № 4780/08.11.2019 г., вкл. декларация по чл. 54 от ЗМДТ за
притежаван лек автомобил от А.С.Ц., ведно с договор за
покупко – продажба на МПС от 26.06.2006 г., покана до А.С.Ц. рег. №
9194-00-24/25.02.2019 г., ведно с известие за доставяне от 05.03.2019 г. Служебно
са изискани и приобщени като доказателства решение № 65 на
Общински съвет Велико Търново от
протокол № 9 от заседание проведено на 28.12.2011 година, ведно с Наредба за определянето и администрирането на местни данъци на
територията на Община Велико Търново, Свидетелство
за регистрация част І на лек автомобил „Рено 25“, с ***писмо от МВР, Сектор ПП, с вх. № на Община Велико Търново 9100-20/10.01.2014г.; Сведение за
актуалните регистрирани ПС към 31.12.2013г. относно
лек автомобил „Рено 25“, ***
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация - адресата на акта, до компетентния съд, в срока по чл.
156, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на процедурата по
административно оспорване. От външна страна същата отговаря на изискванията на
чл. 149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Задълженията
за местни данъци, вкл. за данък върху превозните средства, представляват публични
общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, вр. с чл. 1,
ал. 1, т. 5 от ЗМДТ, а според чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за процесния данък този ред е предвиден в чл. 4, ал.1
от ЗМДТ, в приложимата редакция, според който
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според ал. 3 от чл. 4 на ЗМДТ, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите, а според ал. 4 от същия член,
тези служители се определят със заповед на кмета на общината. Последният,
съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, упражнява правомощията на решаващ орган по чл.
152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Тоест в
процесуалния закон има специални правила за оспорване, които са приложими в
случая и имат приоритет пред общите такива по АПК. Разпоредбата на чл. 156, ал.
1 от ДОПК определя, че на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта,
която не е отменена при обжалването по административен ред, което предвид
нормата на чл. 144, ал. 1 ДОПК означава, че когато става въпрос за АУЗ, на
обжалване пред съда подлежи самият акт за установяване на задължение, а не
решението на решаващия орган, с което той е потвърден. Съобразно изложеното и
приложимия процесуален закон, съдът в производство от вида на настоящото
извършва проверка на законосъобразността на АУЗД в потвърдената му по
административен ред част.
В конкретния случай АУЗ е издаден от Милена
Петрова, старши експерт при Община Велико Търново, като от дела със сходен
предмет /напр. адм. д. № 329 от 2018 г. на АСВТ,
адм. д. № 450 от 2018 г. на АСВТ/, на настоящият състав е известно, че със
Заповед № РД 22-170/03.02.2017 г. на кмета на Община Велико Търново и съобразно
заеманата от нея длъжност, ***определена да извършва дейности по чл. 4, ал. 1 и
ал. 3 от ЗМДТ. С оглед на това съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия. Същият е
в предвидената от закона писмена форма и съдържа правните основания и
фактически обстоятелства, обосновали издаването му. Решение, с което АУЗ е
потвърден е издадено в изискуемата писмена форма, от директора на Дирекция
„МДТ“ при общината, т.е. ръководителят на звеното за местни приходи, също в
пределите на неговата компетентност, съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, вр. с чл.
4, ал. 5, предл. второ от ЗМДТ.
В
глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци са приложими
два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за
установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и
установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В
конкретния случай се касае за определяне на задължения за местни данъци и такси
по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт.
Приходният орган е ангажирал доказателства, че е издал АУЗ служебно въз основа
на данни, получени от трети лица и организации, а именно получени данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от МВР, във връзка с
подадена декларация в ответната администрация относно притежаван автомобил. В
резултат на проверка е констатирано несъответствие между вписаните данни в
подадената лично от жалбоподателя декларация относно мощността в киловати на
МПС /66 KW/ и действителната мощност по
данни, получени от трети лица /80 KW/, в резултат на
което се е стигнало до определяне на данъка в по-малък размер за данъчния
период 2014 г. - 2018 г.
Противно на твърденията в жалбата, органът по приходите е изчерпал редът
по чл. 103 от ДОПК. Видно от покана до А.С.Ц. рег. № 9194-00-24/25.02.2019 г.
/л. 9/ А.Ц. е поканен на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК в 14-дневен срок от
получаването й да отстрани несъответствието между съдържанието на подадената от
него декларация по реда на чл. 54 от ЗМДТ и данните, получени от регистъра на
пътните превозни средства, поддържан от МВР, като подаде коригираща декларация
по чл. 54 от ЗМДТ и представи оригинала на свидетелството за регистрация част І на лек автомобил „Рено 25“, с ***в Дирекция „МДТ“ при Община
Велико Търново. Поканата е получена лично от Ц. на 05.03.2019 г., видно от
известие за доставяне от 05.03.2019 г. /л. 10/.
АУЗ № 272-1 е издаден на 22.04.2019 г. на основание чл. 107, ал. 3, изр.
3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, след като е изчерпан редът по чл. 103, ал.
1 от ДОПК /случая срокът за подаване на коригираща декларация по чл. 54 от ЗМДТ
е изтекъл на 20.03.2019 г./ и след като Ц. не се е възползвал от предоставената
му възможност.
При издаването на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, като основание за определяне размера на задълженията, административният
орган се е позовал на съответните считани от него за приложими разпоредби от
ЗМДТ и на Наредбата за определянето и администрирането на местни данъци на
територията на Община Велико Търново, определящи съответните данъчни ставки.
Както от приходния, така и от решаващия
орган, са изложени мотиви относно възприетите от тях като относими към
облагането факти и обстоятелства, известни към съответния момент, съобразно
спецификите на този вид производство за установяване на задължения. При
извършената проверка съдът намира, че противно на твърденията в жалбата, процедурата по издаване на оспорения акт за
установяване на задължения е съобразена с приложимите за случая процесуални
норми на ДОПК и в хода на административното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
По отношение съответствието на оспорения
акт с материалноправните разпоредби на закона: Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, а чл. 53 от ЗМДТ определя като субекти на
задължението за този вид данък собствениците на превозните средства.
Разпоредбата на чл. 61 от ЗМДТ определя като титуляр на този вид публични
вземания общината, по постоянния адрес, респективно седалището на собственика,
подал декларацията, а когато не е подадена такава декларация или когато
собственикът няма постоянен адрес/седалище на територията на България -
общината, в която е регистрирано превозното средство. Посредством чл. 54, ал.
1, респ. ал. 4 от ЗМДТ, в приложимите през процесния период редакции, е
въведено в задължение на собствениците на превозни средства да декларират
придобиването им в определен срок пред общината по постоянния им адрес/седалището
им. В конкретния случай не се спори, че в периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. А.С.Ц. е бил
собственик на лек автомобил марка
„Рено“, модел „25“,
с ***,
за което обстоятелство е подал пред Община Велико Търново декларация за
притежаван лек автомобил с вх.
№ 4375/29.06.2006 г. Спорни,
съобразно заявените в жалбата възражения, се явяват въпросите за дължимостта на
данъка върху превозното средство за процесния период и на лихвите за забава
върху установените с АУЗ публични вземания.
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е от
кръга на субектите, изброени в разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ, които се
освобождават от заплащането на данък върху превозните средства, нито са налице
условията по чл.58, ал.4 от ЗМДТ, при които не се дължи местен данък върху превозното средство.
Способът за
определяне на размера, ставката и на данъчната основа за данъка върху превозни
средства за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. са
установени в чл. 41 от Наредба за определянето и администрирането на местни
данъци на територията на Община Велико Търново /Наредбата/, приета с Решение №
65 на Общински съвет - Велико Търново по протокол № 9 от заседание проведено на
28.12.2011 година и Приложение 5 към същата Наредба, в рамките на крайните
параметри, зададени от чл. 55, ал. 1 от ЗМДТ. Според тези разпоредби данъкът се
определя в зависимост от мощността на автомобила в киловати, като са изброени
хипотези относно стойността за 1 KW, коригиран с коефициент в зависимост от
годината на производство. Съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредбата и съобразно
годината на производство на процесния автомобил, в конкретния случай данъкът за
притежавания от жалбоподателя автомобил за периода от 2014 г. до 2018 г. следва да се
умножи с коефициент 1,0. Според чл. 43, ал. 1 от Наредбата за превозните
средства с мощност на двигателя до 74 KW включително, снабдени с действащи
катализаторни устройства, данъкът се заплаща с 50 на сто намаление. За целия
процесен период жалбоподателят е заплащал данъка върху превозното средство,
определен за 66 KW, предвид
заявеното от задълженото лице в т. 5 от декларацията от 2006 г., и размерът на който данък е редуциран при
наличието на катализиращо устройство на автомобил.
Видно
от представеното Сведение за актуалните
регистрирани ПС към 31.12.2013г. относно
лек автомобил „Рено 25“, с ***/л. 91/ в базата данни на КАТ
автомобилът е с вписана мощност 80 KW. Действителната мощност на автомобила се установява и от Свидетелство за регистрация част І на лек
автомобил „Рено 25“, с ***/л. 94/, от което е видно, че в
унифициран код Р.2 /максимална мощност KW/ е вписано 80. Предвид установеното несъответствие между
декларираните от А.С.Ц. данни през 2006 г. с
първоначалната декларация /66 KW/ и данните, получени от
органите на МВР за действителната мощност на автомобила /80 KW/, правилно
приходния орган е определил допълнителни задължения за данък върху превозните
средства за периода, през който жалбоподателят е бил собственик на лек
автомобил марка „Рено“, модел „25“, с ***. Имайки предвид действителната мощност на
процесния автомобил от 80 KW, приложими при
определяне размера на данъка за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. са чл. 1, т.
4 от Приложение № 5 към Наредбата и чл. 41, ал.3, предл. първо от таблицата,
определяща ставка от 1,76 лв. за всеки киловат мощност на двигателя, умножен по
коефициент 1,0. Предвид това и съобразно направените от Ц. плащания
през процесния период, чрез извършването на прости аритметични действия, съдът
констатира, че задълженията на жалбоподателя за данък върху превозните средства
са правилно установени от приходния орган. За всяка година за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. задълженията за данък върху превозните
средства за довнасяне са 108,72 лв. – сума,
получена след като от дължимия данък за всяка
година в размер на 140,80 лв. /80 KW х 1,76 лв. за 1 KW х коефициент 1,0/ е приспадната платената сума от 32,08 лв. В този случай неприложима остава разпоредбата на
чл.43, ал.1 от Наредбата относно възможността за намаление на дължимия данък за
превозни средства с мощност до 74 KW, включително и с катализатор, при което
данъкът се дължи в пълен размер от 543,60 лв. /5 х 108,72 лв./ за периода 2014 г.-2018 г.
Няма
пречка в производството по чл.107, ал.3 от ДОПК да бъдат определени и
задължения за лихви, тъй като чл. 175, ал. 1 от ДОПК определя, че за
незаплатените в законовоустановените срокове публични задължения се дължат
лихви в размер, определен в съответния закон. Предвид това следва да бъде
потвърден АУЗ и в частта, с която са начислени лихви върху горните задължения
за данък върху превозните средства.
При
този изход на делото направените от жалбоподателя разноски остават в негова
тежест. Основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в
размер на 300,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, съобразно
чл.161, ал.1 от ДОПК и Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата й редакция, и защитения
материален интерес.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 9б от ЗМДТ, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.Ц.,
ЕГН **********,***, против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с № 272-1/22.04.2019 г., издаден от старши експерт – орган по приходите
при Община Велико Търново, потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 152/01.10.2019г. на Директор на Дирекция „МДТ“ при Община Велико Търново, с който на жалбоподателя са
определени задължения за данък върху превозните средства в размер общо на 543,60 лв. /петстотин четиридесет и три
лева и шестдесет стотинки/ и
лихви за забавено
плащане в размер общо на 136,41
лв. /сто тридесет и
шест лева и четиридесет и една стотинки/ за периода 2014 г. –
2018 г. за притежавания от него лек
автомобил марка „Рено“, модел „25“, с ***.
ОСЪЖДА А.С.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на Община Велико Търново сумата
300,00 лв. /триста лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: