О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………… 16.07.2020
г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На шестнадесети юли 2020 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
И.
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от Председателя
В.ч.гр.д. № 177 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.К.Б.” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник юрк.Р.И., против
разпореждане № 289/11.06.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 322/2020 г. по описа
на Районен съд-Попово, В ЧАСТТА му, с която се отхвърля заявлението на „П.К.Б.”
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д.В.В.
М.Ю.М.от с.Славяново, общ. Попово,850.34 лв. - неплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги и за сумата от 20 лв. - неплатени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
С доводи за нарушение на закона и необоснованост по
отношение на генералния извод на заповедния съд, че клаузите за допълнителни
услуги и такса за извънсъдебно събиране са неравноправни, въззивникът моли за
отмяна на разпореждането и издаване заповед за изпълнение относно всички
вземания на „П.К.Б.“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноски за въззивното производство.
След извършената проверка по чл. 278 от ГПК съдът констатира
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена
е държавна такса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество – е неоснователна.
Постановеният отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с довода, че процесните клаузи не са
договорени индивидуално, необосновано увеличават цената на предоставения
кредитен ресурс и водят до неравноправно третиране на икономически по-слабите
участници в оборота.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна.
По силата на писмен договор за потребителски кредит ПРОФИ
КРЕДИТ Стандарт № ********** от 013.03.2018г. и Споразумение за пакет от
допълнителни услуги „Бонус“ от същата дата заявителят е предоставил заем на
клиента в размер на 1 000 лв. със
срок на погасяване на задължението 24 месеца, при ГПР 49.90% , ГЛП 41,17%,
договорна лихва в размер на 0.11% на ден. Общо дължима сума по кредита 1483.68 лв. и Допълнителен пакет услуги
в размер на 1200.48 лв. Общо
задължение по кредита и пакета допълнителни услуги - в размер на 2 684.16лв.
Общ размер на вноската 111.84лв., дата на погасяване 10-ти ден от месеца.
С изменението на ГПК (ред.ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл.
7, ал. 3 и чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто
безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който
заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича
и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите.
Съгласно чл.
143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от
2019 г.) неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Посочените допълнителни услуги от избрания Пакет от
допълнителни услуги „Бонус“, изразяващи се в: 1.Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2.Възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства, по съществото си съставляват
действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки кредитен
договор, условията на който договор могат да бъдат изменяни по взаимно съгласие
на страните, без да е необходимо това да бъде оформяно като допълнителен пакет
услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ал. 2 от Закона за
потребителския кредит кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита,
при което в случая е налице не само нелоялна търговска практика в отклонение на
изискването за добросъвестност, за което е ангажирана отговорността на
кредитора в други производства (наложена санкция от КЗП – забрана да прилага
подобни агресивни практики – със заповед № 1020/17.11.2017 г. на председателя
на КЗП, потвърдена от ВАС с окончателно решение № 10606 от 08.07.2019г,
постановено по адм.дело № 13144/2018 г. 08.07.2019
г.), но и посоченото съглашение, предвид стойността на допълнителния пакет
услуги в размер на 1200.48 лв., при
предоставен кредит от 1000 лв., води
до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на
услугата и потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
Да, нормално е, когато едно лице иска да получи
средства или услуги да заплати възнаграждение или тяхната цена (както сочи
въззивникът в жалбата си), но в случая така договореното възнаграждението за
допълнителните услуги е в пакет, става изискуемо веднага, като е договорено
същото да се изплаща на части, с погасителните вноски. Не е ясно има ли
разграничаване на цената на всяка една от тези допълнителни услуги, както и
дали ако клиентът не се възползва от тях, парите ще му бъдат възстановени. Наред с това, така
предоставеният пакет услуги обвързва потребителя и не му дава възможност да
избере една или повече от договорените услуги самостоятелно, макар многократно
в договора да е посочено, че договарянето на допълнителния пакет не е условие
за сключване на договора за кредит и предоставяне на кредита.
В случая е налице хипотеза, при която търговецът, с
цел да извлече по-голяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел
клаузата за закупуване на пакет за допълнителни услуги, осъществявайки
агресивна нелоялна търговска практика. Така
договорена клаузата е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Потребителят
е заставен веднага да започне да изпълнява задълженията си за плащане, без
изобщо да е ясно дали ще се възползва от така предоставените услуги, като е
невъзможно да бъдат преценени икономическите ползи и последици за него от
сключването на едно такова споразумение. С това се нарушават пряко изискванията
на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 15 и т.19 от ЗЗП.
Относно претендираната
такса от 20 лева за извънсъдебно събиране на суми по кредита - настоящият
съдебен състав приема, че се касае за такса за управление на кредита. Всички
административни действия, които следва да извършват служителите на
кредитодателя с цел регулярно установяване на падежните дати, наличие на
преводи и закъснения, уведомяване на кредитополучателя, че е в забава – писмено
или лично, и др.подобни – са все действия по управление на кредита. ЗПК изрично
предвижда забрана за събиране на такава такса, преценявайки, че такава една
клауза би била неравноправна спрямо потребителя.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че за да
се позове заповедният съд на неравноправна клауза, то тази клауза трябва да е
обявена за неравноправна по съответния процесуален ред – тази теза противоречи
на законовата разпоредба на чл. 411 ал. 2 т. 3 ГПК.
Предвид горното, отказът на районния съд е
постановен в съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, разноски на въззивника не се следват.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.к.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, против разпореждане № 289/11.06.2020 г., постановено по ч.гр.д.
№ 322/2020 г. по описа на Районен съд-Попово, в отхвърлителната му част, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.