Определение по дело №8/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 14
Дата: 9 януари 2019 г. (в сила от 9 януари 2019 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20191800600008
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, 09.01.2019 година

 

 

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ въззивен състав, в  закрито съдебно заседание на девети януари две хиляди  и деветнадесета година в състав:

                       

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                                    2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

 

след като разгледа по реда на чл. 341- 345 НПК докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 8 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 341 – 345, вр. чл. 249, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

 

            Образувано е по депозирана от адв. Б.Б. – защитник на подсъдимата Д.Л., частна жалба против определение от 03.12.2018 г., 14.05.2018 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 115/2018 г. по описа на РС С., с което съдът оставил без уважение направеното искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата.

 

Прокурор при РП С. е внесъл за разглеждане в РС С. обвинителен акт за извършено от Д.Г.Л. престъпление по чл. 331, ал. 3, алт. 2, вр. ал. 1, вр .чл. 330, ал. 1 от НПК – за това, че на 11.04.2017 г. около 16.45 часа в имот, находящ се в с. Х., общ. Б., ул. „***********“ № ** по непредпазливост (при небрежно изхвърляне на незагасена пепел в пластмасова кофа и последвало възпламеняване на горимите материали в близост до нея) е запалила чужд имот със значителна стойност – паянтова стопанска постройка и намиращите се в нея вещи (подробно описани) на обща стойност 8835.50 лв., собственост на С. В. Р. и Д. В. Р., като от деянието са последвали значителни вреди на стойност 8835.50 лв.

 

В проведеното разпоредително заседание по делото представителят на държавното обвинение взел становище по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НК, като изтъкнал липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правата на подсъдимата.

От защитника на подсъдимата Д.Л. – адв. Б., било направено искане за прекратяване на делото поради допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на процеса и нарушаващи правата на подсъдимата, а именно наличието на недостатъци във внесения за разглеждане обвинителен акт. Като такъв недостатък била посочена липсата на описание на конкретното провинение на подсъдимата, дължимото от нея поведение и свързаните с него факти, както и по какъв начин е достигнат изводът, че подсъдимата е могла да предвиди общественоопасните последици от деянието си. Изтъкнато било, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на останалите леснозапалими материали, до които се е намирала полиетиленовата кофа (освен изрично посочените дърва и хартия), при което неизяснените елементи в посочената в обвинителния акт фактическа обстановка съществено нарушават правото на защита на подсъдимата.

Подсъдимата Д.Л. се присъединила към становището на защитника си.

 

            След като изслушал становищата на страните по въпросите, предвидени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът приел, че спрямо подсъдимата на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени подробно обстоятелствата, които от обективна и субективна страна обосновават повдигнатото срещу подсъдимата Л. обвинение, както и че за обстоятелствата, посочени от защитата, биха могли да бъдат събрани доказателства в съдебната фаза на процеса.

По изложените съображения районният съд оставил без уважение искането на защитника на подсъдимата за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата Л..

 

В депозираната пред настоящата инстанция частна жалба срещу определението на съда, с което е оставено без уважение направеното искане за прекратяване на съдебното производство, защитникът адв. Б. изтъква липсата на описание в обвинителния акт на изискуемото по закон поведение на подсъдимата и откъде се извлича тази изискуемост. Сочи се, че законът изисква едновременна наличност както на правно задължение за дееца да предвиди последиците от поведението си, така и реална възможност да осъществи такава мисловна дейност – т. е. следва да бъде цитирана правна норма, която предписва определено поведение, тъй като задължението за предвиждане на последиците винаги произтича от разпоредбата на нормативен акт. В тази връзка се твърди, че използването на понятия като „запалими материали“ и „горими материали“, без изчерпателно да се посочва какви са точно тези материали, къде са били разположени и че това е известно на подсъдимата представлява непрецизно формулирано обвинение, което затруднява организирането на защитата.

 

            Срещу депозираната частна въззивна жалба е постъпило писмено становище от прокурор при РП С., в което се сочи, че обвинителният акт отговаря за посочените в НПК изисквания, а изложената в него фактическа обстановка, изводите за престъпното деяние и участието на подсъдимата в него съответстват на събраните по делото доказателства.

 

            С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като се запозна  с  атакувания съдебен акт, с внесения за разглеждане от съда обвинителен акт и с материалите по досъдебното производство намира, че частната жалба срещу определението, с което съдът оставил без уважение направеното искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата, е допустима,  като подадена в срок и от страна, която разполага с право на такава, а по съществото си е  основателна, макар и не изцяло на основанията, посочени в нея.

            Пределите и съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт са регламентирани от разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК. Обвинителният акт определя рамките на доказване на фактите на обвинението в съдебната фаза, с очертаване на съставомерните фактически признаци на състава на престъплението предмет на обвинението: обстоятелствата на деянието, времето, мястото и начина на извършване му, пострадалото лице, размерът на вредите и пр.

Внимателният прочит на конкретния обвинителен акт и материалите по досъдебното производство сочи, че направеното в него описание на правнорелевантните факти на обвинението, въз основа на които са изведени съставомерните признаци на деянието, предмет на обвинението, е непълно и не съответства  на изискванията на закона, като препятства възможността на подсъдимата да организира адекватно защитата си.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът посочил, че подсъдимата Л. изнесла пепелта от печката на твърдо гориво на двора и я изсипала в полиетиленова кофа от латекс, която стояла под навеса в непосредствена близост до множество леснозапалими материали, включително хартия и сухи дърва за огрев, като около 20.00 часа полузагасените въглени, намиращи се в оставената пепел стопили кофата и възпламенили намиращите се в близост горими материали.

В направеното по този начин лаконично и вследствие на това непрецизно описание на фактите - в които от една страна се твърди, че подсъдимата изнесла и изсипала в полиетиленовата кофа пепел, а от друга, че всъщност полузагасени въглени стопили кофата, не се съдържат каквито и да били твърдения досежно съществени елементи от обективната и субективната страна на деянието, а именно имало ли е въглени в изнесеното съдържание на печката на твърдо гориво и съответно била ли е длъжна и могла ли е да знае подсъдимата Л. за наличието им. В този контекст направеният от прокурора извод досежно субективната страна на деянието (при форма на вината небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК), също е лаконичен, без съотнесени към него да се излагат твърдения за дължимото от подсъдимата поведение в конкретната ситуация.

Въззивната инстанция се съгласява и с друг наведен от защитата довод за недостатък на обвинителния акт – в обстоятелствената му част липсва описание на вещите, посочени като „леснозапалими“ и намиращи се в близост до полиетиленовата кофа. Действително, към определените като „леснозапалими“ и неидентифицирани вещи изрично са посочени и „хартия и сухи дърва за огрев“, но в материалите по делото са налице данни и за намиращи се в паянтовата стопанска постройка пластмасови щайги, дървени платна, дървени сандъци, подпалки, стърготини, кашони, кутии с блажна боя и др. Посочването на останалите леснозапалими вещи и тяхното местоположение е от съществено значение, тъй като това има пряко отношение към субективната страна на деянието, определена от прокурора като форма на вината небрежност – т. е. била ли е длъжна и могла ли е да знае подсъдимата Л. за наличието им и съответно могла ли е да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от поведението си.

Освен това, според настоящия въззивен състав внесеният за разглеждане в РС С. обвинителен акт не покрива стандартите на чл. 246 от НПК и в друг аспект, тъй като в обстоятелствената му част прокурорът не е посочил кое е запаленото от подсъдимата Л. имущество на стойност от 8835.50 лв. – стойност, която обосновава извода за последвали значителни вреди от деянието, изискуеми за съставомерността на сеянието. Така прокурорът посочил, че вследствие на възникналия пожар напълно изгорели паянтовата стопанска сграда с навес, покрив на лятна кухня ведно с гредореда под него, както и „намиращи се в постройките вещи“, но последните са идентифицирани едва в направените от прокурора изводи за съставомерност на поведението на подсъдимата Л.. Доколкото посочената непълнота на обстоятелствената част на обвинителния акт се отнася до съставомерен признак на деянието, за което на Л. е повдигнато обвинение, то следва да се приеме, че развитата от прокурора обвинителна теза пред решаващия съдебен орган е непълна и не изпълнява прецизно главното предназначение на обвинителния акт - да формулира  така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемата в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

 

 

 

 

 

Останалите наведените от защитника доводи досежно допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата – че с оглед на възведеното обвинение следва от прокурора да бъде цитирана правна норма, която предписва определено поведение от страна на подсъдимата, са неоснователни. За съставомерността на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата Л.,  не е необходимо да бъдат нарушени конкретни нормативни правила, предписващи определени задължителни действия при извършването на дейността битово изхвърляне на отпадъци от печка на твърдо гориво. При такава дейност съществуват само обичайни, утвърдени от житейската логика правила за безопасност, които не могат да бъдат възприети като задължителни предписания за дължимо поведение, респ. няма как да бъдат приети и посочени в обвинителния акт нормативно установени правила, каквито доводи се навеждат от защитника. Субективният признак на небрежността при извършването на това престъпление се състои във възможността на дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат с оглед както на конкретните условия, така и на индивидуалните му способности, като е въпрос по съществото на делото дали подсъдимата към момента на осъществяване на деянието е имала интелектуалната способност и достатъчен житейски опит да прецени каква опасност по принцип се създава с действията й.

 

При така изложеното въззивният съд намира, че контролираното определение, с което е оставено без уважение направеното искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата, е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на прокурора за отстраняване на посочените в обстоятелствената част на това определение недостатъци в обвинителния акт.

 

Воден от изложените съображения, С. ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ  определение от 03.12.2018 г., постановено в разпоредителното заседание по НОХД № 115/2018 г. по описа на РС С., с което съдът е оставил без уважение направеното искане за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимата.

 

ВРЪЩА делото на РП С. за отстраняване на посочените нарушения на процесуални правила.

 

Определението е окончателно.

                                                                                                                                 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………

                                                                                                                      (Пл. Петков)

 

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1:………………

                                                                                                                      (Н. Николова)

 

 

 

                                                                                                                      2:………………

                                                                                                                       (Ан. Игнатова)