МОТИВИ към
Присъда № 72 от 20.10.2016 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 348 по
описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия С.М.Р. *** обвинителен
акт, с който на същия е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс за това, че на 11.06.2015
г., в землището на с.А.В., общ. Минерални бани, обл. Хасково, причинил на А.С.Ю.
*** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния
крак.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението против подсъдимия във вида, в
който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то било
доказано по несъмнен начин. Намира, че с оглед на събраните
по делото доказателства се достигало до единствен и безпротиворечив извод, че именно
подсъдимият бил осъществил деянието, описано в обвинителния акт. На първо място
следвало да се коментира спецификата на престъпленията против личността, а именно
че обикновено голяма част от тях се извършвали без свидетели, т.е. в рамките на
това „лице в лице” да се намират извършителя и пострадалия, което обикновено била
и целта на извършителя на такова деяние - да бъде поставен в такава фактическа обстановка,
в която няма други свидетели, за да бъде по-трудно доказуемо или недоказуемо неговото
деяние. Подлага на съвкупен анализ събраните по делото писмени доказателства и
ангажираните гласни, чрез разпита на подсъдимия и показанията на свидетелите по
делото откъм тяхната достоверност и коментира значението на косвените
доказателства, в това число и с оглед възприетото в съдебната практика виждане,
като цитира Решение № 524/04.06.2013 г. по дело № 3007 на ВКС, при който случай
и с оглед идентичността с настоящия казус, в който преобладавали косвените доказателства,
наказателноправната доктрина и практиката на ВКС, била последователна в разбирането
си, че осъдителната присъда можело да почива и само на косвени доказателства, стига
по безспорен начин да била установена тяхната неразривна фактическа и логическа
връзка, въз основа на която не е възможен друг извод освен единствения - за извършените
деяния, тяхното авторство. Нещо, което по делото се установявало недвусмислено.
Счита, че обществената опасност на дееца и деянието била значителна, тъй като това
се явявало поредно злодеяние спрямо семейството на пострадалия. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства, представителят на държавното обвинение визира лошите характеристични данни на подсъдимия, предишното
му осъждане макар и по частен ред. Смекчаващи отговорността обстоятелства липсвали.
Предлага на съда да бъде наложено едно по-сериозно наказание, а именно „лишаване
от свобода” за срок от 2 години, с 5 години изпитателен срок, което би било релевантно
и справедливо за извършеното деяние, като предпоставките за приложението на чл.
66, ал. 1 от НК били налице, а по – дългият изпитателен срок щял да въздейства
за възпиране на дееца от нови противообществени прояви и по този начин щели да бъдат изпълнени целите на наказанието по чл.
36 от НК, да се превъзпита подсъдимия. По отношение предявения граждански иск, счита
че същият следвало да бъде уважен в цялост като основателен и законосъобразен,
а в тежест на подсъдимия следвало да бъдат възложени всички направени разноски по
наказателното производство.
Частният обвинител и граждански ищец А.С.Ю.
***, лично и чрез упълномощения по делото повереник – адв. Лидия Стоянова от АК
- Хасково заявява, че поддържа повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК
против подс. С.М.Р. *** и заявява съображения за съставомерна деятелност в
аналогична насока, като изложената от представителя на държавното обвинение.
Поддържа изцяло и предявения граждански иск, като развива конкретни съображения
за неговата основателност.
Защитникът на подсъдимия С.М.Р. *** – адв. Й.Й.
*** пледира при произнасянето на присъдата да се вземе под внимание, дали имало
в действителност нанесена средна телесна повреда и излага конкретни факти,
обосновани от анализа на хронологията на лечението на пострадалия и съставените
медицински документи, заключението на вещото по назначената в хода на
досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза и изслушването на
вещото лице в съдебно заседание, от които следвали два безспорни логични извода. На първо място, липсата
на следи от удари с брадва или някакъв тъп предмет, който не бил представен по делото
като доказателство, означавало, че липсва и брадва, което водело до по-логичния
извод – че след като нямало удари с брадва, травмата била вътрешна. Назначената
тройна съдебномедицинска експертиза пък посочвала четири възможни причини за травмата:
възрастови дегенеративни промени в дясната коленна става, които нямали отношение
към претърпяната травма и не били в причинна връзка с нея; не се установявали изменение
в структурните елементи на ставата, които да представляват последица от претърпяна
травма, т.е. от удар и които можело да посочат конкретен механизъм на травмата
и едва на трето място се посочвало в тройната съдебно медицинска експертиза се посочва,
че бил възможен удар с тъп предмет. На четвърто място експертизата пак посочвала
- завъртане при неправилно стъпване върху крака или при падане, т.е. от така изброените
четири възможни причини за тази травма само една съвпадала с твърдението на пострадалия.
На следващо място, заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза
винаги трябвало да се пречупва през Постановление на Пленума на Върховния съд на
Република България № 3/1979г., т. 10 - „Увреждания
са съставомерни по чл. 129, ал. 2 от НК, когато затрудняването има практическа стойност,
а такава била налице при частична загуба или при възникване на затруднение при извършването
на основна функция на крайника, поради счупване или пукване на кости и изкълчване
на стави. В настоящия случай нямало счупване, или изкълчване, нито спукване. Нещо
повече - тройната съдебномедицинска експертиза казвала „Към настоящия момент е налице
пълно възстановяване на травмата, без каквито и да било последици за здравето.”
Отделно от това, по делото нямало преки доказателства или косвени за това, че неговият
подзащитен бил причинил процесната травма, като обвинението само било създало впечатление,
че върши разследване, като подлага на подробен и критичен анализ събраните по
делото гласни доказателства, на които прокурорът основава обвинителната теза,
включително и в контекста на създалите се между страните по делото лични
отношения, довели до образувани наказателни производства и осъждания. Въз основа
на изложеното счита, че по безспорен начин се доказало, че няма пряк свидетел-очевидец,
липсвал предметът /вероятно има предвид средството/ на престъплението, липсвало
безспорно медицинско заключение за произхода и механизма на причиняване на травмата.
Въз основа на това, моли съда за оправдателна присъда, както и за отхвърляне на
гражданския иск в цялост, по основание и размер.
Подсъдимият С.М.Р. *** заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното
следствие дава подробни обяснения за случая, а в своя защита се
придържа изцяло към изложеното от неговия защитник. В даденото му право на последна дума изразява позицията си, че иска да бъде оправдан.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
С.М.Р. е роден на *** ***, същият е български ***, живущ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 1206, издадена от Районен съд – Хасково на 30.12.2015 г. подсъдимият С.М.Р.,***
е осъждан с Присъда № 57 от 18.06.2014 г., постановена от Районен съд – Хасково
по НЧХД № 187/2014 г. в сила от 09.10.2014 г., с която за деяния по чл. 130,
ал. 1 от НК му е наложено общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК – глоба в
размер на 300 лева. От събраните за подсъдимия характеристични данни се
установява, че същият има криминална регистрация, известен е на органите на МВР
и не се ползва с добро име сред съседите си. В попълнената от него Декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние, е посочил, че не получава
доходи от трудова дейност и не притежава моторни превозни средства,
регистрирани на негово име, а единствено 1/6 идеална част от къща в с.А.В.,
обл. Хасково.
Установено в хода на досъдебното
производство и в рамките на съдебното следствие, че частният обвинител и
граждански ищец А.С.Ю. и подсъдимия С.Р. ***, като А.С. и бащата на подсъдимия
са трети братовчеди, но личните отношения между тях и техните семейства били
силно влошени. Имало стара вражда за имотна граница. С цитираната по – горе Присъда
№ 57 от 18.06.2014 г., постановена от Районен съд – Хасково по НЧХД № 187/2014 г.
в сила от 09.10.2014 г., подсъдимият бил признат за виновен в извършване на
22.04.2014 г. в с . А. В. на деяния, изпълващи признаците на лека телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 от НК по отношение на Ю.А.С. и Е.А. ***, разпитани в
качеството на свидетели по делото, съответно син и съпруга на частния обвинител
и граждански ищец. И двете домакинства отглеждали крави в имотите си в с.А.В., като
към месец юни 2015 г.
А.С.Ю. имал и пасял лично 12 крави, а подсъдимият – 10 крави, но по делото са
събрани противоречиви сведения, дали кравите, които подсъдимият пасял са лично
негова собственост или на трети лица.
На инкриминираната дата - 11.06.2015 г.
привечер частният обвинител и граждански ищец А.С.Ю. пасял кравите си в землището
на село Ангел Войвода, общ. Мин. бани, обл. Хасково, на около 3 км от селото, в местност близо
до изоставен дом за психично болни и възрастни хора /“старческия дом“/ край пътя за с. Боян Ботево, обл. Хасково. По същото
време забелязал, че от другия край на реката, срещу старческия дом се намирал и
подс. С.Р. с кравите, които пасял. В един момент обаче неочаквано, без частният
обвинител и граждански ищец А.Ю. да забележи, кога е преминал реката, към него се
приближил подс. С.Р. и му казал: „Аз този момент чаках!“, като отправил и нецензурни
думи по отношение на А.Ю. – „Да ти еба майката, да еба женка ти“. Когато пострадалият
се обърнал видял, че подсъдимият вече бил на разстояние едва 3 м. от него и нямало как да
избяга. Последният държал малка брадва в едната си ръка и след като го доближил,
му нанесъл силен удар в областта на главата и лицето. От нанесения удар,
частният обвинител и граждански ищец паднал на земята, от носа и устата на потекла
кръв, а подсъдимият започнал да нанася множество удари с обратната страна на брадвата,
която носел по двата крака на пострадалия в областта на коленете – три удара в
областта на коляното на левия крак и четири в същата област на дясното коляно,
след което, докато се опомни, А.Ю. видял, че подсъдимият С.Р. си тръгвал и се
отдалечавал с кравите. Пострадалият А.Ю. не можел да се изправи, а краката му все
повече се подували от ударите и затова решил да се обади на съпругата си - свид.
Е.А.Ю. като й разказал какво се случило и я помолил да го приберат, тъй като не
можел сам. Свидетелят Е.Ю. тръгнала веднага със сина им - свид. Ю.А.С. към мястото,
където баща му се намирал в безпомощно състояние. По пътя двамата срещнали подсъдимия,
който вървял с неговата съпруга - свид. С.М.Р. и носел брадвата, завързана с
въже около кръста му. На въпрос, отправен му от свид, Ю.С. какво пак били
направили с баща му, подс. С.Р. отвърнал, че бил ударил баща му и да отиват да
си го приберат. Когато свидетелите Е.Ю. и Ю.С. пристигнали на мястото на инцидента
и възприели състоянието на А.Ю., се обадили на свид. Т.Р.К., който дошъл с
неговия автомобил и откарали А.Ю. ***, където било започнато и проведено лечение.
Според заключението на вещото лице по
назначената в хода на досъдебното производство Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни №265/2015г. частният обвинител и граждански ищец А.С.Ю. е получил
следните увреждания: контузия на главата; охлузване и оток на носа; контузия на
мозъка със степенно помрачение на съзнанието; кръвонасядане и кръвоизлив в ставата
на дясното коляно; охлузване на лявото коляно. Същите според отразеното в заключението
могат да се получат при побой по начина и при обстоятелствата описани от прегледания.
В резултат на контузията дясното коляно на А.Ю. продължило да набира кръв в ставната
кухина, поради което движенията на ставата били затруднени и болезнени. На А.Ю.
било причинено трайно затруднение в движението на десния крак по смисъла на чл.129
от НК. Останалите увреждания причинили разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Според заключението на вещите лица по
назначената в съдебна фаза допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза А.С.Ю.
е получил следните увреждания: контузия на главата; охлузване и оток на носа; контузия
на мозъка със степенно помрачение на съзнанието; кръвонасядане и кръвоизлив в ставата
на дясното коляно; охлузване на лявото коляно. Посочено е, че контузита на
дясното коляно е протекла с намиране на кръв в ставната кухина със затруднени и
болезнени движения. Налага се продължителен период от време да носи
имобилизираща шина. Затрудненията в движението на десния крак, породени от
контузията за продължили повече от един месец, като вероятният срок за пълно
отзвучаване на затрудненията е не по – малко от два месеца. Възможно е след
възстановяване на движенията в пълния им обем още известно време пострадалият
да изпитва болки в ставата при промяна на времето или при преумора. Към момента
на изготвяне на заключението е налице пълно възстановяване от травмата, без
последици за здравето. Направеното изследване с ядреномагнитен резонанс сочи,
според вещите лица, че са налице възрастови дегенеративни промени в дясната
коленна става, които нямали отношение към коленната става и не били в причинна
връзка с нея. Не се установяват изменения в структурните елементи на ставата,
които да представляват последица от претърпяната травма и които да насочат към
евентуален механизъм на причиняването й и поради това вещите лица не се
ангажират с посочване на конкретен механизъм на получаване на контузията в
дясната коленна става, а допускат като възможност, както причиняване в резултат
на удари с твърд, тъп предмет, така и в резултат от индиректно въздействие
върху ставата при завъртане при неправилно стъпване върху крака или при падане.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетин за
съдимост, от заключението на вещото
лице, по назначената съдебномедицинска експертиза, касаеща частния обвинител и
граждански ищец А.С.Ю. и заключението на
вещите лица по назначената в съдебна фаза допълнителна тройна съдебномедицинска
експертиза, които съдът е приел в съдебно заседание и възприема като
обективно, компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните
гласни доказателства, чрез проведените разпити на подсъдимия и на свидетелите
по делото.
На първо
място, уместно е да бъде отбелязано отново на това място, че след като е приканен
от съда, подсъдимият С.М.Р. се е възползвал от правото да даде обяснения по случая,
в които да възпроизведе случилото се на база неговите възприятия и спомени за
събитията на процесната дата. Необходимо е същевременно да се има предвид, че
освен средство за защита, обясненията на подсъдимия по делото съставляват и основно
доказателствено средство, като следва да се обсъждат и ценят с оглед останалия
събран в хода на разследването доказателствен материал. Такива в хода на съдебното
следствие бяха приобщени, което налага и последващият анализ за тяхната
достоверност. В рамките на очертаната хронология на разигралите се събития,
настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното от подсъдимия единствено в частта
относно твърденията за влошени лични отношения с частния обвинител и граждански
ищец и семейството му, че двамата са роднини и съседи, както и че отглеждали
крави, които пасат преимуществено лично, с отбелязването, че спорен остава
въпросът, тези, които подс. С.Р. пасял и отглеждал в имота си чия собственост
са, по който въпрос действително липсват достоверни сведения. В останалата част,
за съда не съществува никакво основание да приеме за правдиви обясненията на
подсъдимия относно дейността му на инкриминираната дата и поведението му в
момент, непосредствено преди и по време на процесните събития привечер, намиращи
опора единствено в показанията на свидетеля С.М.Р., които са в тази насока.
Същите на свой ред също не могат да бъдат кредитирани с доверие, най – напред,
поради качеството на свидетеля и връзката и отношенията й с подсъдимия – тя е
негова съпруга, което само по себе си е индиция за възможен извод за нейна
заинтерисованост от изхода на делото и/или предубеденост, а така също и поради
противоречието на нейните показания, еднопосочни с обясненията на подсъдимия с
останалите доказателства по делото и конкретни такива, на които съдът обаче
дава вяра при обосноваване на фактическите изводи. Такива са най – напред
показанията, дадени от пострадалия А.С.Ю.,
който от една страна е единствен очевидец на случая, като участник в
инкриминирания инцидент и има ясен спомен за него, който възпроизвежда в
детайли в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. От друга
страна обаче, тъкмо поради качеството му на пострадал и след като е
конституиран и участвал в процеса като частен обвинител и граждански ищец и за
този свидетел съществува индиция за възможна заинтерисованост от изхода на
делото, предвид личния и имуществен интерес, който има. Такава индиция е налице
и по отношение на част от останалите лица, разпитани в качеството на свидетели
и явяващи се близки родственици на пострадалия, а освен това имащи изначално
лоши лични отношения с подсъдимия – свидетелите Е.А.Ю. – съпруга на
пострадалия, Ю.А.С. и Г.А.Х. – съответно син и дъщеря на първите двама.
Независимо от това обаче тази група от последно изброените свидетели, след като
за били запознати с правата и задълженията им съответно по чл. 122 и чл. 120 от НПК и с обстоятелствата по чл. 121 от НПК относно, които може да не дават
показания, са се съгласили да свидетелстват, била им е разяснена отговорността
за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК и са обещали да говорят истината.
Решаващо за преценката на съда обаче на коя измежду двете групи гласни
доказателства с различна насоченост да даде вяра е не толкова последното от
изложеното, а извода, че показанията на свидетелите от очертаната втора група
са логически последователни и до голяма степен еднопосочни, макар и отнасящи се
до различни факти, но най – вече това, че намират опора и в останалия събран
доказателствен материал. В тази връзка показанията на частния обвинител и
граждански ищец намират опора относно твърдяните средна телесна повреда и други
наранявания и механизма на причиняването им в обективния факт на получените
увреждания, скрепен в съответни гласни и писмени доказателства – документи,
съставяни във връзка с извършвани прегледи и проведено лечение. Същите са и
логически обосновани в аспекта именно на установените обективни находки по
делото, касаещи констатираните увреждания, които частният обвинител и граждански
ищец А.С.Ю. е получил и са обективирани в заключението
на вещото лице, по назначената съдебномедицинска експертиза и заключението на вещите
лица по назначената в съдебна фаза допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза,
които съдът е приел в съдебно заседание и възприема като обективно, компетентно
и безпристрастно изготвени. Същите са категорични относно вида на получените
увреждания и за последиците от тях от гледна точка дължимата правна квалификация,
включително и в насока за травматичния характер на увреждането, за което
конкретно е повдигнато обвинението за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК.
Действително вещите лица допускат самото увреждане да е в резултат и на
индиректна травма, но в случая изложеното за констатирани кръвонасядания и оток
в областта на дясното коляно, преценено с изложеното в показанията на пострадалия
А.С. само биха могли да консолидират извода на съда за достоверност на изложеното
от него, както за резултата, така и относно механизма и средството на
причиняване на увреждането, както и относно авторството на деянието. Тези преки
доказателства на свидетел – очевидец намират опора и в сведенията, изнесени в
показанията на свидетелите Е.Ю. и Ю.С., които пряко са възприели процесната
брадва, макар и в по – късен момен, като фактът на липсата на положени усилия
за изземването й и приобщаването като веществено доказателство по делото от
разследващите, не променя обективния факт на съществуването й. Той е установен
в процеса с допустими доказателства, а пред последно изброените свидетели е
направено и извънсъдебно признание от страна на подсъдимия относно авторството
на деянието. За факта на нанесени удари от страна на подсъдимия по отношение на
частния обвинител и граждански ищец за начина и средствата, с които това е
станало, решаваща за изводите на съда при анализа на достоверността на обособените
групи противоречиви гласни доказателства е преценката на същите в тяхната
взаимовръзка, разкриваща цялостната картина, по случая. А тя е такава, каквато
бе очертана от съда при описание на фактическа обстановка, включително и по
въпроса за авторството на деянието по чл. 129 НК, който съдът ще разисква на
съответното място по - долу по същество. Основно в случая е, че за фактите от
значение по делото, показанията на изброените свидетели от втората група са
обосновани и логически последователни, като същите намират потвърждение откъм
достоверност и от останалите доказателства по делото – гласни и писмени, от
обективните находки, свързани с констатираните увреждания на пострадалия А.С.Ю.,
обективирани, както бе посочено в заключенията на вещите лица, коментирани вече
и дори от разпитите на останалите свидетели, безпристрастни по спора – Т.Р.К. и
Е.З.Ю., както и полицейските служители А.Д.В. и А. Д.Д.. Техните показания,
ценени като правдиви в частта относно различните факти, които тези свидетели са
възприели пряко след инцидента или опосредено само консолидират извода,
направен от съда за достоверността на отделните гласни доказателствени
източници, изложен по - горе. Различните нюанси в показанията им следва да
бъдат коментирани не в аспекта на съществени противоречия, които ги
дискредитират откъм истинност, а като разлики във възприятията и в способността
на отделните свидетели за тяхното изразяване и не променят направената преценка.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в
акта по чл. 246 НПК, на най – напред за осъществено деяние, което да бъде субсумирано
под състава на престъпление по чл. 129, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което подсъдимият
С.М.Р. е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна
страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, за
което на подсъдимия е било повдигнато обвинението, респ. за да бъде довършено изпълнителното
деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с
които да бъде увредено здравето на друг човек, като в случая съставомерният резултат
се изразява в реално увреждане, засягане на здравето, което квалифицира деянието
като такова, попадащо в категорията резултатни престъпления.
В
настоящия случай, по делото е несъмнено установено, че подсъдимият С.М.Р. е извършил
от обективна страна твърдяните в акта на държавното обвинение действия, като на
посочената дата – 11.06.2015 г. привечер в землището на село А. В., общ. Мин. бани,
обл. Хасково, на около 3 км
от селото, в местност близо до изоставен дом за психично болни и възрастни хора
/“старческия дом“/ край пътя за с. ***, обл.
Хасково, без частният обвинител и граждански ищец А.Ю. да забележи, кога е преминал
реката, го приближил и му казал: „Аз този момент чаках!“, като отправил и нецензурни
думи по отношение на А.Ю. – „Да ти еба майката, да еба женка ти“ и след това му
нанесъл силен удар в областта на главата и лицето. От нанесения удар, частният обвинител
и граждански ищец паднал на земята, от носа и устата му потекла кръв, а подсъдимият
започнал да нанася множество удари с обратната страна на брадвата, която носел по
двата крака на пострадалия в областта на коленете – 3 удара в областта на коляното
на левия крак и четири в същата област на дясното коляно. В случая тези му действия
са възприети от единствен свидетел – очевидец, а именно пострадалия, но не само
напрактика не се отричат от останалите доказателствени източници, а тъкмо
напротив – изцяло се потвърждават. С това не буди спор, че е налице деяние по
смисъла на НК и са причинени наранявания на пострадалия в това число и
инкриминираното, изразяващо се в травма - кръвонасядане и кръвоизлив в ставата на
дясното коляно. В резултат на тази контузия дясното коляно на частния обвинител
и граждански ищец А.Ю. продължило да набира кръв в ставната кухина и движенията
на ставата били затруднени и болезнени, довело до извод у вещите лица, че с
това му било причинено трайно затруднение в движението на десния крак. Следователно
това увреждане съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2,
предл. 3 – то, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, както правилно е посочено от прокурора.
В случая формулираните от защитника на подсъдимия и от самия подсъдим С.М.Р.
възражения в обратна насока относно установеността на резултата на деянието са
изцяло неоснователни. Съобразно приетото разбиране в съдебната практика, в това число
и в задължителната за съдилищата, цитирана от защитника на подсъдимия – адв. Й.Й.
- Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията В.О.относно
престъплението по чл. 129 НК, т. 10, относима към твърдяната хипотеза с оглед повдигнатото
обвинение и установените обективни находки, затрудняването по смисъла на закона
представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен
обем. В обсега на това увреждане влиза не само затруднението на крайника, но и свързаните
с него кости на таза, мускулите, сухожилията и други части, които вземат участие
при нормалното и свободно извършване на движението. Не могат като средна телесна
повреда да се квалифицират случаи на незначителни затруднения, които нямат практическо
значение за нормалното извършване движението на крайниците или когато те са кратковременни.
Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато затрудняването има практическа
стойност, а такава е налице при частична загуба или при възникване на затруднения
в извършване на основната функция на крайника поради счупване или пукване на кости,
изкълчване на стави и др. Тоест възможното изброяване не е изчерпателно, а
решаващо по делото е, че получената травма е довела до визираното в цитираното
постановление практическо измерение, а именно трайно затруднение в движението
на долния десен крайник, продължило според заключенията на вещите лица по назначените
съдебномедицинска и допълнителна съдебномедицинска експертиза поне два месеца.
На следващо място, макар и да липсват възражения в тази конкретно
насока, задължението на съда за доказване, с оглед пълно и всестранно разкриване
на обективната истина по делото и адекватното подвеждане на фактите по делото с
конкретна наказателноправна норма от друга, налагат обсъждане и правен анализ на
обстоятелствата, осъществили се непосредствено преди нанасяне на процесното нараняване.
Тези обстоятелства касаят основно и преди всичко поведението на двете страни и
конкретно на пострадалия А.Ю. най - вече спрямо подсъдимия С.Р.. Липсата обаче
дори на съмнение за някакво противообществено поведение на пострадалия спрямо
подсъдими непосредствено преди инцидента изисква да се приеме, че е налице абсолютно
неоправданата от гледна точка обществените норми на поведение реакция и поведение
на подсъдимия, поради липсата на нападение по отношение на същия и риск от засягане
на негови ценности, които да обосноват наличието на института на неизбежна отбрана.
Фактическата и юридическа несъстоятелност на евентуалната теза, че същият е
действал в хипотеза на неизбежна отбрана, сама по себе прави лишено от необходимост
обсъждането по – нататък на въпроса за превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Оттам и необходимостта да се изследва състоянието, в което е действал подсъдимият
– дали е била налице уплаха или силно смущение, както и възможността за преквалифициране
на деянието. Дори да се приеме, че е налице състояние на силно раздразнение у подсъдимия,
то в случая не е било предизвикано от пострадалия с някое от изброените в чл. 132,
ал. 1 НК действия. Още по – малко пък да е било възможно да се стигне до настъпване
на тежки последици за виновния или негови ближни, за да се възприеме възможност
за квалификация по цитираната разпоредба. наличието на трайно влошени лични
отношения в конкретната ситуация обосновават единствено наличието на мотив у
извършителя, но не и основание за изключване на отговорността или за
преквалифициране на деянието.
По този начин, се установи наличието на
всички обективни признаци, съдържащи се в изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 129, ал. 1 от НК. Единственият възможен извод от интерпретацията на събраните
в хода на съдебното следствие доказателства относно авторството на деянието пък
сочи на съпричастност именно на подсъдимия С.М.Р. в извършването му, при което се
оказва, че преценката на съда и държавното обвинение съвпадат напълно по този въпрос
с посочване на подсъдимия като извършител на престъплението. Същият е действал от
субективна страна при пряк умисъл, съзнавал е физическото си преимущество и
възможността използвайки юмруци, а впоследствие и носената брадва да нанесе
сериозно наранявания на пострадалия, като е целял настъпването на съставомерния
резултат, а именно причиняване на уврежданията на пострадалия. Същевременно очевидно
липсват данни, които да наведат до преценката, че умисълът е бил за причиняване
на по – тежко увреждане, най – малко с оглед начина на използване на брадвата,
не като остър, а като твърди, тъп предмет, с нанасяне на ударите с обратната й
страна. Причинените в резултат на това наранявания на тъжителя са установени от
събраните по делото доказателства не само като обективни находки, но и като съставомерен
резултат, намиращ се в пряка причинно – следствена
връзка с тези действия, обоснована включително и при изслушване на вещото лице
в съдебно заседание в контекста на анализа на доказателствените източници за
механизма на причиняване на увреждането. Извод, който не се променя от факта,
че според вещите лице е възможен и друг механизъм на причиняване на травмата,
различен от описания в обвинителния акт, в това число и при индиректно
въздействие. Тази извод у експертите обаче не само не изключва, но и потвърждава
най – напред безсъмнения травматичен произход на уврежданията, без значение
констатирани дегенеративни и възрастови изменения в ставата, нямащи отношения към
причинения съставомерен резултат. Относно възможния механизъм е необходимо да
се има предвид, че този, визиран в акта на държавното обвинение по чл. 246 от НПК, не е изключен, а дори изрично вписан като възможен и тъкмо в рамките на дейността
на съда, в същината си насочена към разкриване на обективната истина се дължи
преценката за цялостната картина на събитията по случая. Така, въз основа на задълбочения
съвкупен анализ на доказателствата, при очертаването й бе изключен друг
възможен извод, освен този, че процесното увреждане е причинено тъкмо в
резултат на целенасоченото въздействия от страна на подсъдимия, който с нанасяне
на удари с обратната страна на носената брадва в областта на коляното на
пострадалия е причинил и съставомерния резултат. Всъщност единствено за пълнота
на изложението дори и да се допусне, че има наслагване на фактори – директни и
индиректни по отношение на наранения участък и да се допусне, че травмата в
дясното коляно е причинена при падане на
пострадалия на терена, то по делото е несъмнено установен е фактът, че това
падане се е дължало в случая изцяло и единствено от нанесените преди това удари
от подсъдимия с юмрук в главата и лицето на пострадалия. Последното от своя
страна, дори и да бе доказано, би имало от значение единствено за възгледа
относно формата на умисъла, променяйки го от пряк на евентуален относно самото
инкриминирано увреждане, но не е от естество да внесе съмнение, че падането е
причинено не от друг фактор, а пряко от въздействието на подсъдимия по
отношение телесния интегритет на пострадалия. Връзката на увреждането с това
падане пък би била от такова естество, че не може да доведе до разкъсване на
причинно – следствената връзка на получената травма на дясното коляно с
описаното въздействие на подсъдимия и по този начин да изключи отговорността за
него.
При определяне вида
и размера на наказанието за подсъдимия, след като деянието
бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от една
страна предвиденото в разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от Наказателния
кодекс, основано на преценката за степента на обществена опасност
на деянието, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите
за извършване на престъплението. При индивидуализация
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне
конкретната степен на обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, в хода на разследването и макар да не се признава за виновен, дава подробни
обяснения пред съда, а цялостното му процесуално поведение следва да бъде
окачествено като положително, наред с това същият е трудово ангажиран, макар и
не въз основа на сключен трудов договор и полага грижи за издържане на
домакинството. От друга страна, в никакъв
случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият
е с обременено
съдебно минало и са събрани данни за личността, които не го характеризират в положителна
насока. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че очертаните
факти не
могат да бъдат
разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и на-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко. По тези
съображения наказанието за подсъдимия С.М.Р. следва да бъде определено при условията на чл. 54
от НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
индивидуализирано, над установения общ минимум, предвид липсата на установен в
специалната норма минимум, но значително под средния размер, съобразно чл. 129,
ал. 1 НК, а именно за срок от 9 месеца. Изтърпяването му, на основание чл. 66, ал. 1 от НК бе
отложено с изпитателен срок от 3 години, след като се установи наличието на
формалните предпоставки за това, установени в закона и същевременно липсата на
необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Така
определеният вид и размер на наказанието е
справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Относно предявения от А.с.Ю. против
подс. С.М.Р. граждански иск, приет за съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство и намиращ своето правно основание
в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено,
вследствие на нанесените удари от страна на подсъдимия С.Р., осъществяващи
признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата
обществена опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалият
е претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва
да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството,
че подсъдимият е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 129, ал. 1 НК, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице всички
останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност,
вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият
състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита увреденото лице, респ. за
да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала, поради виновно
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният
от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание. Същият по отношение
на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, до размера на 4500 лева. Преценката на съда, основана на
обективната категория справедливост, обхваща обсъждане на първо място вида на
увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място е необходимо
да се отчита и срока за възстановяване на пострадалия, както и възможните
последици след това – при промяна във времето и/или преумора. Не без значение
за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения
престъпен състав тук се явява вече и поведението на пострадалия, който обаче не
е установено и дори не се сочи от другата страна, че с действията си,
предшестващи инкриминирания инцидент, би могло да се приеме, че е допринесъл по
някакъв начин за осъществяване на съставомерния резултат. Последното съставлява
аргумент да се възприеме от съда, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат, което да намери своето отражение при преценка деликтната отговорност
на подсъдимия в допълнително намаляване на обезщетението за причинени на
пострадалия неимуществени вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера в
който гражданският иск да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер
от 6000 лева, претенцията се явява недоказана и поради това бе отхвърлена в
тази част.
По отношение на разноските:
С
оглед обстоятелството че подсъдимият С.М.Р. *** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест следва да се възложат разноските
по делото, като същият на основание чл. 189, ал. 3 НПК, бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
– Хасково сумата в размер на 174.80 лева, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждение за вещо лице, а по сметка на Районен съд – Хасково - сумата в размер общо на 320.00 лева, представляваща направени
по делото разноски за възнаграждения на вещи лица по назначената в съдебна фаза
тройна съдебно – медицинска експертиза и за явяване и изслушване на вещо лице в
съдебна фаза, както и сумата в размер на 180.00 лева, представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск и сумата в размер на по 5.00 лева при всяко
служебно издаване на изпълнителен лист. За направените разноски за
адвокатско възнаграждение, на упълномощения по делото повереник, заплатени в
действителност от частния обвинител и граждански ищец бе прието те да се
възложат в тежестта на подсъдимия и същият бе осъден да заплати на А.С.Ю. ***, ЕГН:
********** сумата в размер на 650.00 лева, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждение на упълномощения, в качеството на повереник, адвокат.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.П.