Решение по дело №256/2021 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260160
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20215610100256
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                      12.10.2021 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на седемнадесети септември  ..........…….................................................

през две хиляди двадесет и първа година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Т.Д........................................... и в присъствието на прокурора …..………….......................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............……..........................….......…    гр.д. № 256 по описа

за  2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

                        Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 вр. чл.86 ЗЗД.   

                        ИЩЕЦЪТ – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********,  – София твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 1434/20 г. на РС-Димитровград му била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване на дължимостта на вземането, по издадената заповед по чл410 ГПК. На 15.02.2018г. бил сключен Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS 15746731 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ответника за сумата от 15 000.00 лева, която сума била преведена по сметка на ответника. Същият следвало да погаси заема на 72 месечни вноски съгласно погасителен план, всяка в размер на 332.62 лева. Ответникът преустановил плащането на вноските на 05.02.2019 г. Вземането било предсрочно изискуемо в пълен размер на основание чл.5 от договора, поради просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска или от 05.03.2019 г. Била изпратена покана за доброволно изпълнение. Кредиторът упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 684.46 лева за периода от настъпване на предсрочната изискуемост – 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г. Ответникът дължал към момента сумите: 13 484.90 лева – главница, 314.09 лева – възнаградителна лихва, 684,46 лева мораторна лихва, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението.  Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, съдът да постанови решение, по силата на което да установи съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника за посочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и съдебни разходи в заповедното производство. Претендират разходи в настоящото производство. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск, в случай на отхвърляне на установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост.

                        ОТВЕТНИКЪТ - М.В.Н. *** подава отговор. Намира иска за неоснователен и недоказан, вкл. и евентуалния. Излага твърдение за извършени плащания, оспорва настъпването на предсрочна изискуемост, оспорва получаването на покана на доброволно плащане. Клаузата за предсрочна изискуемост била неправноправна съгласно чл.146 ЗПК. Излага насрещни твърдения за нарушение на разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.146 и чл.143 ЗПК, шрифта на договори бил по-малък от 12, позовава се на чл.22 ЗПК и неспазени разпоредби на чл.11, ал.1, т.12 и 20 ЗПК. Счита, че са налице неравноправни клаузи в договора, съгласно ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска, счита, че не е дал повод за завеждане на делото.              

                        Съдът  след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с становищата и исканията на страните, намери за установено следното:

                        По заявление на ищеца от 27.11.2020 г. е образувано ч.гр.д. № 1434/20 г. по описа на съда и против ответника е издадена  заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите:  13 484,90 лева главница, 314,09 лева възнаградителна лихва за периода от 05.-02.-2019 г. до 05.02.2024 г., 684,46 лева – мораторна лихва от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.11.2020 г. до изплащането й, както и 339,67 лева деловодни разноски.

                        За вземането е посочено, че произтича от Договор за потребителски кредит PLUS-15746731 от 15.02.2018 г., като длъжникът преустановил плащането на 05.02.2019 г. и кредитът станал предсрочно изискуем.

                        Против заповедта е постъпило възражение от длъжника по чл.414 ГПК – не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. 

                        Видно от представения договор за потребителски паричен кредит, размера на същия е 15 000 лева, 4050 лева застрахователна премия, такса ангажимент 525,00 лева72 бр. погасителни вноски по 332,62 лева, обща стойност на плащанията 23 948,64 лева, 11,83 % годишен процент на разходите, лихвен  процент 9,89 %. Неразделна част от договора е погасителен план при първа вноска на 05.03.2018 г. и последна на 05.02.2024 г.

                        Съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.    

                        Ищецът е представил погасителен план/справка с отразени дължими суми и извършени погасявание с посочване на сумите по отделни пера. В същия е посочено, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпили 7 плащания от клиента на обща стойност 4 597,00 лева.  

                        Представено е и уведомление до ответника от 09.09.2019 г., с което той се уведомява, че  е преустановил плащанията на вноските по договора на 05.02.2019 г., поради което вземането е обявено за предсрочно изискуемо, поради просрочие на две или повече вноски, като е посочено задължението за главница в размер на 13 484,90 лева, 3436,86 лева договорна лихва, 707, 03 лева обезщетение за забава или общо дължима сума от 17 628,79 лева. Видно от куриерската товарителница уведомлението е получено на 13.09.2019 г. с посочен получател Генчо Михалев – дядо.

                        В изпълнение на указанията на съда, ответникът представи  платежно нареждане от 16.02.2018 г. за превод на сумата от 14 475,00 лева в полза на ответника.

                        Ответникът представя разписки/извлечение за извършени плащания чрез ePay.bg  на 05.02.2019 г. и 07.03.2019 г. в размер на 332,62 лева,  за превод на сумата от 2000 лева на 27.09.2019 г. и ПИБ-Хасково и разписка за извършено плащане от 03.02.2020 г. на сумата от 667,00 лева.  

                        За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена  съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на същата се установи следното:

                        Съгласно договора за кредит е начислена такса ангажимент в размер на 525,00 лева и застрахователна премия в размер на 4050 лева. Съгласно последното изричение от Договора, с полагането на подписа си, кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената сума по посочената от него банкова сметка. ***ане сумата от 14 475,00 лева е преведена ответника по неговата сметка, като е удържана сума от 525,00 лева такса ангажимент, която се заплаща от крудитополучателя при усвояване на кредита. Към 27.11.2020 г. (дата на подаване на заявлението) са погасени 1796,35 лева – главница, 4584,55 лева договорна лихва, 731,25 лева – застраховка кредит и 1474,22 лева – мораторна лихва. На 15.02.2018 г. е сключена застраховка между ответника  и «Кардиф застраховане» клон България – застраховател, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс» застрахователен посредник, като застрахователната програма е сключена при уславията на чл. 382 КЗ като застраховка по обезпечение на кредит. Месечната застрахователна премия е финансирана от БНП Париба, като застрахователят осигурява и гратисен период, в срока  на който при неплащане на поредната дължима вноска застрахователните покрития  остават в сила. В деня, в който е изтекъл гратисния период, индивидуалното застрахователно покритие се прекратява автоматично, поради което от 05.09.2019 г. застраховката е анулирана и е прекретено начисляването на застрахователна премия. За гратисния период от 05.04.2019 г. до 05.08.2019 г. (5 вноски гратисен период) е начислена застраховка кредит по 56,25 лева общо 281,25 лева. Докато сумите по застрахователната премия за периода от 05.03.2018 г. до 05.08.2019 г. са финансирани от «БНП Париба» и са превеждани директно към застрахователя за сметкана кредитополучателя, непогасената част от същите за гратисния период от 05.04.2019 г. до 05.08.2018 г.  са дължими от кредитополучателя и се претендират от ищеца. Сумата от 281,25 лева не се претендира като дължима сума «застраховка кредит», а е прибавена към дължимата главница;

                        Към 27.11.2020 г. размерът на задълженията е:  13 203,65 лева – (15 000-1796,35 лева) дължима главница,  или 13 484,90 лева с прибавена застраховка кредит, 314,09 лева (4898,64 – 4584,55 лева) – дължима договорна лихва за периода от 05.09.22 г. до 05.02.2024 г., 684,46 лева (2158,69 лева – 1474,23 лева) - дължима мораторна лихва от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г. Сумата от 2158,69 лева – е начислената мораторна лихва върху главницата от 13 484,90 лева за периода от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г.;

                        Размерът на задълженията по кредита към момента на изготвяне на заключението е същият като към датата на подаване на заявлението, тъй като след м.май 2020 г. няма постъпили плащания. Вещото лице е посочило извършените плащания до 07.03.2019 г. – общо 3 989,38 лева и след обявяване на кредита за предсрочно изискуем: от 26.09.2019 г. до 04.05.2020 г. – общо 4 597,00 лева.  

                        Съгласно заключението първата вноска е изцяло погасена – 332,00 лева, а с постъпилите плащания от 05.06.2018 г до 07.03.2019 г. в размер на 3 657,38 лева са погасени: за 05.04.2018 г. – договорната лихва и застраховка кредит и частично главница като остава непогасена главница 22,40 лева; за 05.05.2018 г. – договорната лихва и застраховка кредит, главницата в размер на 155,50 лева не е погасена; за м.06.2018 г. – договорната лихва и застраховка кредит, главницата в размер на 156,78 лева не е погасена; от 05.07.2018 г. до 05.03.2019 г. са погасени напълно вноските.

                        За периода от 05.03.2018 г. до 05.03.2019 г. са погасени по елементи: 1796,35 лева главница, 1461,78 лева – договорна лихва и 731,25 лева застраховка кредит.

                        С внесената сума от 26.09.2019 г. до 04.05.2020 г. в размер на 4 597,00 лева е погасена договорна лихва в размер на 3 122,77 лева – за периода от 05.04.2019 г. до 05.09.2022 г. и частимно лихвата за 05.10.2022 г. – 18,81 лева и остава дължима 17,22 лева и мораторна лихва в размер на 1 474,23 лева.

                        Общия размер на погасените суми по елементи са: 1796,35 лева главница, 4584,55 лева (1461,78 + 3122,77 лева) 731,25 лева погасена застраховка кредит 731,25 лева, погасена мораторна лихва 1474,23 лева, или всичко 8 586,38 лева.

                        Вещото лице е посочило, че съгласно т.5 от Договора – при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в цулия му размер, вкл. Всички определени от Договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. До 05.03.2019 г. са погасени всички вноски, като са останали частично непогасени 3 бр. вноски, които би трябвало да се погасят с последващи плащания. Последното плащане е на 05.03.2019 г. (последна погасена вноска) и би следвало предсрочната изискуемост да е настъпила на 05.05.2019 г. (падежа на втората непогасена вноска.

                        В съдебно заседение вещото лице допълва заключението.  

                        При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.  

                        Безспорно се установява че между страните е сключен договор,  която по своята характеристика правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

                        Доводите на ответника са за това, че същият не е теглил и получавал сумата по заема, че в договора се съдържат неравноправни клаузи,  противоречие с добрите нрави, както и липсата на настъпила предсрочна изискуемост на договора.

                        Съдът намира, че от представените по делото доказателства категорично се установява, че между ищеца и ответника на посочената дата е сключен договор за потребителски паричен кредит, като с подписа си по договора кредитополучателят е удостоверил получаването на сумата на кредита по посочената банкова сметка (***), а същевременно от ищеца се представи и преводно нареждане за превод по сметката на ответника на сумата от 14 475,00 лева, а от трета страна ответникът е извършвал погасяване на отделни вноски по договора.   

                        Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Анализът на представения договор за потребителски кредит сочи, че при сключването му са спазени изискуемите от закона условия за неговата действителност. Договорът е в писмена форма, на хартиен носител, клаузите са формулирани по ясен и разбираем начин, като елементите по договора са предоставени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12 – в случая шрифт Garamond“ размер 12. Договорът съдържа необходимата информация съдържа необходимата информация по чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 ЗПК.   

                        Това е така защото е посочен размера на отпуснатия заем, условията за погасяването му, размера на погасителната вноска, падежната дата, срока, ГПР, брой на вноските, фиксирания лихвен процент, дата на първо плащане и последно плащане общата сума за плащане.

                        Неразделна част от договора е и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и падеж, подписан от заемателя.

                        Неоснователно е възражението на ответника, че не били посочени условията за прилагане на лихвения процент от 9,89 %. Напротив. Този лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и последния е посочен механизма на изчислението му, при съответните допускания.                          

                        Установената съдебна практика приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

                        Съдът не намери такива клаузи в договора.

                        Безспорно сключения между страните договор е породил валидна облигационна връзка. В правната сфера на ответника е възникнало задължението за връщане на предоставената му парична сума.В договора е предвидено погасяване на предоставения заем на 72 бр. равни месечни вноски, включващи, главница, договорна лихва. Във всяка от погасителните вноски е включена и вноска по допълнително сключена застраховка. С настъпването на падежа на съответната вноска, заемателят е изпадал в забава, без да е необходимо осъществяването на допълнителни юридически факти.

                        В случая съдът намери за недоказано твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на 05.03.2019 г. (твърдение в исковата молба), като се сочи, че същият е преустановил плащанията на 05.02.2019 г.  както по делото бе установено, вкл. от назначената ССчЕ, а и ищецът представи погасителен план, вноските с падеж 05.02.2019 г. и 05.03.2019 г. са платени изцяло. Налице са частично неплатени вноски в периода м.04-06.2018 г., но в случая автоматичната предсрочна изискуемост следва да се приеме за настъпила на 05.05.2019 г.   

                        Съгласно мотивите в т.2 от ТР № 3/27.03.2019 г. на ВКС по т.д. № 4/2017 г., ОСГТК предсрочната изискуемост на вземането по договор по заем за потребление  или за кредит, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора, настъпва с волеизявление само на едната от страните и следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, като размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

                        Кредиторът е заявил изрично правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и на ответника е била връчена покана на 13.09.2019 г., съгласно куриерската товарителница.

                        Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване в последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.

                        Предвид приетото, че предсрочната изискуемост по процесния договор е настъпила на 05.05.2019 г. – преди подаване на заявлението 27.11.2020 г., то ответникът дължи заплащането на неплатената дължима договорна/възнаградителна лихва до 05.05.2019 г., мораторна лихва върху главницата до изплащането й, като същата е в посочен размер до 16.11.2020 г.   

                         Съгласно заключението на ССчЕ от 05.03.2018 г. до 05.03.2019 г. са погасени:  1796,35 лева главница, 1461,78 лева и 731,25 лева застраховка кредит. Така и в представената от ищеца справка. Т.е. ищецът дължи към 05.05.2019 г. (приетата дата на предсрочна изискуемост) остатък от главница кредит 13 203,65 лева, възнаградителна лихва кредит – 210,92 лева (за м.04 и 05.19 г. или 106,16 +104,76 лева), застраховка кредит в размер на 281,25 лева до 05.08.19 г. (5 вноски гратисен период), която последна сума е прибавена от кредитора към дължимата главница, както и дължимата законна/мораторна лихва върху главница за периода от общо 13484.90 лева за периода от 05.05.2019 г. до 16.11.2020 г. (посочен в исковата молба) е в размер на 2105,31 лева (съгласно приложена справка изчисляване лихви НАП).

                        След обявяване на кредита за предсрочно изискуем и в периода от 26.09.2019 г. до 04.05.2020 г. ответникът  е внесъл общо сумата от 4 597,00 лева.

                        С оглед посоченото по горе, следва да се извърши ново разпределение на внесените суми, тъй като с внесената сума е погасявана договорна лихва до 05.09.22 г., която е недължима.

                        Доколкото ответникът не е посочил какво погасява със сумата, то следва от нея да се приспадне дължимата мораторна лихва от 2 105,31 лева до 16.11.2020 г., възнаградителната лихва по кредита – 210,92 лева, застраховка кредит 281,25 лева и остатъка 1 999,52 лева (4 597,00 – 2597,48 лева) се приспадне от дължимата главница, чийто дължим размер се редуцира на 11 204,13 лева.    

                        С оглед гореизложеното съдът счита предявеният установителен иск за основателен до размера на следните суми: 11 204,13 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението до окончателното му изплащане, като иска в останалата част до пълния размер: на главницата от 13 484,90 лева, 314, 09 лева възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.02.2024 г., 684,46 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г., да се отхвърли като неоснователен. 

                        Съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск.

                        По отношение на разноските: 

                        За заповедното производство в полза на ищеца се следват 262,76 лева разноски.

                        За настоящото производство в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, същият е внесъл ДТ в размер на 349,73 лева и 160,00 лева възнаграждение за вещо лице или общо 609,73 лева разноски, от които му се следват 471,67 лева.

                        Ответникът представя договор за правна защита и съдействие и заплатено възнаграждение в размер на 700,00 лева, което под минималния размер по Наредба № 1, възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно, поради което и с оглед отхвърлената част от иска и внесено възнаграждение за вещо лице – 80,00 лева, му се следват 176,60 лева разноски.

                        След компенсация в полза на ищеца следва да се присъдят 295,07 лева разноски.    

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. против М.В.Н. ***, ЕГН **********, съществува вземане за сумата в размер на сумата в размер на 11 204,13 лева (единадесет хиляди двеста и четири лв. и тринадесет ст.) – главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-15746731, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2020 г. до окончателното й изплащане, представляващи част от сумите за които по ч.гр.д. № 1434/2020 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по чл.410 ГПК, като иска в останалата част до пълния предявен размер: на главницата от 13 484,90 лева, 314, 09 лева възнаградителна лихва за периода от 05.02.2019 г. до 05.02.2024 г., 684,46 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.03.2019 г. до 16.11.2020 г., ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН.    

                        ОСЪЖДА М.В.Н. ***, ЕГН ********** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., Париж, Франция, рег. № ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д. сумата в размер на 262,76 лева- разноски в заповедното производство и 295,07 лева –разноски в настоящото производство.

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.     

 

                       

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: