Р
Е Ш Е
Н И Е
С., 10.02.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично
съдебно заседание, проведено на четвърти февруари през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №10809/2020г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от
Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ- В.А.П.,
ЕГН **********, чрез адвокат С.Н. твърди, че на 03.06.2020 г., около 12:00 часа, е пострадала в
резултат на ПТП в гр. С.. Излага, че се е возила в лек автомобил „Фолксваген Пасат"
с рег. ********управляван от О.Х.В.,*** в посока от ул. "Околовръстен
път" към ул. „Витиня", когато
на връзката с ул. "Северна скоростна тангента" водачът изгубил
управлението над автомобила и последният излязъл извън платното за движение и
се преобърнал. Намира, че виновен за настъпването на ПТП е водачът О.В., който
с действията си е нарушил ЗДвП като е управлявал автомобила с несъобразена с
пътните условия скорост. Твърди, че в резултат от ПТП са й причинени сериозни
травматични увреждания, които са довели до изключителни болки и страдания.
Получила счупване на ляво рамо, счупване на дясна ключица, фрактура на прешлен
Л2. След ПТП била приета по спешност в УМБАЛСМ „ПИРОГОВ” с оток, деформация,
болки и невъзможност за движение в областта на двете раменни стави и на
гръбначния стълб. През цялото време изпитвала много силни болки, била
неподвижна и на постелен режим. На 05.06.2020 г. била проведена операция за
фиксиране на счупения прешлен чрез въвеждане на вертеброцимент и напълване на
прешлена. На 09.06.2020 г. претърпяла операция по повод фрактурата на ключицата
като била извършена анатомична репозиция и фрактурата била фиксирана с HооК-плака с винтове и серклажна тел за фиксация на предно-латералния
фрагмент на фрактурата. Ищецът твърди, че въпреки проведеното лечение
здравословното й състояние и към момента не подобрено. Все е напълно неподвижна
и не може да използва и двете си ръце. Не може да извършва елементарни битови
дейности и за всяко нещо разчита на чужда помощ. Освен това постоянно използва
обезболяващи медикаменти, а психически се чувства много зле. Сочи, че към
момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия автомобил е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „ Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, предвид което намира, че същото следва да бъде осъдено да
и заплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., ведно със законната лихва, считано от 03.06.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, като претендира и разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- З.А.Д.Д.Б.Ж.И..З.АД, ЕИК ********, чрез адв. В.П. - САК не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване
на ПТП за увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер.
Оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на противоправно и
виновно поведение на застрахования при него водач, както и твърдените вреди и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и ПТП. Оспорва
претенцията като прекомерна. Оспорва и претенцията за законна лихва. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Претендира разноски за производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.
От представената претенция за изплащане на обезщетение-претенция до ЗАД „Д.Б.Ж.И.З.”
АД и писмо от ЗАД„Д.Б.Ж.И.З.” АД-се
установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от
процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.
Представена е медицинска документация, която е от
значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като
за целта са необходими специални знания.
От
заключението на СМЕ, както и допълнителното такова, ценени от съда изцяло като
компетентни и обосновани, се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищцата В.П. е
получила следните травматични увреждания : контузия ет подкожен кръвоизлив в
дясна челна област и дясна теменна област на главата; счупване на втори поясен прешлен - закрито; счупване
на дясната ключица - закрито; счупване на горния край на лявата раменна кост -
закрито. Проведено е следното лечение: болнично - от 03 06 2020 г до 11
06 2020 г - 8 дни и от 22 02 2021 г до 24 02 2021 г - 2 дни; домашно -
амбулаторно - от 11 06 2020 г до около 3-4
месеца; от 24 02 2021 г до около 1 месец. По време на болничното лечение е
оперирана както следва - на 05. 06. 2020 г. - напълване на втори поясен прешлен
с вертеброцимент; на 09. 06. 2020 г. - открито наместване и фиксация на
ключицата с метална пластина винтове и тел; на 23. 02. 2021 г. - изваждане на
металните импланти от ключицата. По време на домашно - амбулаторното лечение е
ходила на прегледи, превръзки и провеждала раздвижване. Счупването на втория
поясен прешлен е лекуван оперативно - тялото на прешлена е напълнено със
специално еещество - вертеброцимент. Счупването на горния край на раменната
кост е с голяма сложност, защото в малка анатомична област са налице две
счупвания — на хирургичната шийка на раменната кост и на големия туберкул на
раменната кост. Отговор на въпроса какви
ще бъдат последиците от трите фрактури не може да бъде даден, защото не е извършен личен преглед на пострадалата, от
който може да се направи заключение на сегашното й здравословно състояние. С
оглед характера, вида и местоположението на счупването на II-ри поясен
прешлен и проведеното оперативно лечение, може да се приеме, че ищцата би могла
да изпитва болки в кръста при влажно и студено време, при по-продължително
ходене и стоене права до 2-3 години след ПТП. С оглед характера, вида и
местоположението на счупванията в горния край на раменната кост и проведеното
консервативно лечение, може да се приеме, че ищцата би могла да изпитва болки в
раменната става до 1 година след ПТП. С оглед характера, вида и местоположението
на счупването на ключицата и проведеното оперативно лечение, може да се приеме,
че ищцата би могла да изпитва болки в нея до 1 година след ПТП. Ищцата е претърпяла болки с много голям интензитет за
9-10 дни, болки с голям интензитет за около 1 месец, болки с умерен интензитет
за около 6 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до 1 година
след ПТП. Ищцата би могла да
изпитва болки и понастоящем при влажно и студено време, при по-продължително
ходене и стоене права в областа на кръста, при по-голямо натоварване на двата
горни крайника в областта на дясна ключица и лява раменна става. При същите
условия ищцата би могла да изпитва болки в бъдеще до около 2-2,5 години след ПТП . Вещото лице сочи,
че, ако ищцата е била с
поставен предпазен колан, би могла да получи описаните травматични увреждания.
От приетато и неоспорено по делото заключение на АТЕ
се установява, че причината за ПТП е излизане
на „ Фолксваген Пасат " извън пътното платно и преобръщането му .Субективните действия на водача на автомобила с
органите за управление ( рязко завиване в дясно) довели до загубата на
управление и излизането на автомобила извън платното за движение.Произшествието
е могло да бъде избегнато като водачът на автомобила е запазил траекторията си
на движение без рязко завъртане на волана и предприемане на спиране. В този
случай при евентуален удар на процесния автомобил с кучето биха настъпили
увреждания по МПС, без същото да напуска платното за движение. В случая
произшествието се характеризира със загуба на управление излизане на автомобила
извън платното за движение и преобръщането му през таван. При този механизъм на
произшествие при ротацията на автомобила телата вътре се движат встрани, към
тавана и след това обратно като при това си движение в страни и към тавана
предпазния колан не може да задържи тялото така както при челен удар. При този
механизъм на ПТП с преобръщане на автомобила през таван и последващо
установяване върху колелата вследствие на ротацията на автомобила и силите
възникнали при нея при непоставен предпазен колан в повечето случаи се
наблюдава изпадане на тялото извън купето, особено на пасажерите
тъй като нямат пред себе си преграда за движението, каквато се явява кормилният
вал и волан на автомобила. В експертизата няма данни пострадалата да е била
изхвърлена извън купето на автомобила.
По делото като свидетел е разпитан деликвента- О.Х.В.,
който описва механизма на ПТП, като посочва, че изскочило куче на пътя е довело
да изгуби контрол над управлението на колата. Неговите показия са взети предвид
при заключението на АТЕ.
Доказателства за други факти не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.432от КЗ дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е
виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие
на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между водача и застраховател.
По
отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав
приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата
възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по
несъмнен начин от заключението на АТЕ. Според същото причината за настъпване на произшествието са субективните действия
на водача на автомобила с органите за управление (рязко завиване в дясно),
довели до загубата на управление и излизането на автомобила извън платното за
движение. Произшествието е могло да бъде избегнато като водачът
на автомобила е запазил траекторията си на движение без рязко завъртане на
волана и предприемане на спиране. В този случай при евентуален удар на
процесния автомобил с кучето биха настъпили увреждания по МПС, без същото да
напуска платното за движение.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на пострадалата е неоснователно- в тази насока не се събраха
доказателства.
Безспорно са установени
неимуществените вреди, търпяни от ищцата в резултат на ПТП, реализирано
от деликвента, изразяващи
се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите
е извън съмнение с оглед заключението на двете СМЕ.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид значителните
телесни увреждания, непълното възстановяването на ищцата, липсата на съпричиняване, както и
икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият
съдебен състав определя обезщетение в размер на 20 000 лв., поради което искът следва
да се уважи до този размер, а за разликата да се отхвърли.
По изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на
срока по реда на чл.496 КЗ, т. е. от 10.07.2020г.
При това решение на съда и
ищецът, и
ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на
отхвърлената част от исковете. С оглед уважената част на иска на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 120лв. от направени 600лв. Видно от данните по делото размерът на адвокатското
възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение и уважената част от иска приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1130лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска
ответникът има право на 856 лв. от
1070 лв. След компенсация на ответника следва да се присъдят 736лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 800лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж.И..З.АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори
Б.И. и Р.М., със съдебен адрес:*** чрез адв. В.П. – САК, да заплати на В.А.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** чрез адвокат С.Н., по иск с правно основание чл.432 от КЗ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 20 000
лв. (двадесет хиляди лева), заедно
със законната лихва върху тези суми от 10.07.2020г. до окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 00лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж.И..З.АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Р.М., със съдебен адрес:*** чрез адв. В.П. – САК, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат С.К.Н., адвокатско възнаграждение в
размер на 1130лв.(хиляда сто и тридесет
лева).
ОСЪЖДА - В.А.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** чрез адвокат С.Н., да заплати на З.А.Д.Д.Б.Ж.И..З.АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Р.М., със съдебен адрес:*** чрез адв. В.П. – САК, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 736лв.(след компенсация).
ОСЪЖДАЗ.А.Д.Д.Б.Ж.И..З.АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Б.И. и Р.М., със съдебен адрес:*** чрез адв. В.П. – САК, да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 800 лв.(осемстотин лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: