РЕШЕНИЕ
№ 396
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500411 по описа за 2022 година
Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ответника по гр.д.№6595/21г. по
описа на Бургаски районен съд- К. С. С. ЕГН ********** от с.К., община К.,
***, чрез адв.Марияна Пушева, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Генерал
Гурко“ № 18, ет.3, против Решение № 1512 от 03.12.2021г., постановено по
горното дело, с което е изменен размерът на издръжката, дължима от него на
непълнолетния му син- Н. К. С. от гр.Б., ж/к „М. р.", бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си Г. Н. Н., определен с
решение по гр.д. № 5359/2014 г. на РС – Бургас, като е увеличен от 100 лв. на
220 лв. месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба –
23.09.2021 г., до настъпване на законна причина, водеща до изменението на
размера или отпадане на дължимостта на издръжката, но не по-късно от
навършване на пълнолетие, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло
плащане, до окончателното му издължаване, като предмет на обжалването е
само ЧАСТТА, с която размерът й е увеличен над 162,50лв., до 220 лв., ведно
със законните последици.
Решението в обжалваната част се сочи за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът признава задължението си
на родител, дължащ издържа на своите непълнолетни деца, което е
безусловно, но счита, че съгласно нормата на чл.142, ал.1 СК размерът й
1
следва да бъде съобразен и с възможностите на лицето, което я
дължи.Поддържа, че е особено затруднен да заплаща присъдения увеличен
размер на издръжка и в този смисъл приема за неправилен извода на съда, че
е безусловно задължен за нея без значение здравословното състояние и
работоспособността му. Акцентира върху това, че страда от хронично
заболяване – подагра, изискващо медикаментозно лечение, често и болнично
такова, както и факта, че има още две деца, съответно на 5 г. и 6 г., към които
също има задължение за издръжка. Двете деца посещават детска градина,
имат разноски, приемат лекарства, предвид честото си боледуване в тази
възраст. Оспорва извода на районния съд, извлечен от показанията на св.Г., че
всеки месец давал допълнително по 100-150 лв. на ищеца. Счита, че от
разпита й се установява, че е грижовен баща и при възможност за това е
купувал допълнително вещи на непълнолетния си син Н. и му е давал джобни
пари.Намира за несъобразено при определяне размера на издръжката и
обстоятелството, че майката на ищеца с получаваните от нея доходи, има
безусловното задължение да издържа единствено малолетното им дете
Н..Моли за отмяна на решението в горепосочената осъдителна част и за ново
произнасяне, при уважаване на изложените доводи относно размера на
увеличението на издръжката, като искът за увеличение на месечната
издръжка над 162,50лв.до 220лв., ведно със законна лихва за забава, да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски пред двете
инстанции. Няма доказателствени искания.
В своевременно подадения отговор на въззивната жалба от
непълнолетния Н. К. С., действащ със съгласието на своята майка и законен
представител Г. Н. Н.- двамата от гр. Б., с посочен съдебен адрес: ул.“Княз
Борис I” № 10, вх.Б, ет.1, се излага становище за нейната неоснователност.
Поддържат се мотивите на съда, изнесени в обжалваното решение, като
съобразени с указанията, дадени в ППВС № 5/1970г. и ППВС № 5/1981г.,
досежно размера на необходимата издръжка за дете на 16г., без специфични
нужди, като възлизаща на общо 400 лв. Съдът е съобразил и обстоятелството,
че майката на ищеца полага основните грижи за него, затова с оглед чл.140,
ал.3 от СК, е разпределил издръжката за детето между родителите, като
сумата от 220 лв. е възложена на бащата, а останалото се счита за дължимо от
майката.Намира неоснователно възражението за наличие на особени
затруднения за ответника да плаща така определената издръжка, като го
счита недоказано.Позовава се на показанията на свидетелка Г., че ответникът
давал допълнително на детето сума в размер на 100-150 лв. месечно, от което
заключава, че бащата има възможност да плаща сумата от 200-250 лв. за
издръжка.Молил е за потвърждаване на решението, дири разноски.Не
ангажира нови доказателства.
ДСП-Бургас не е изразила становище във въззивното дело.
Проверката на въззивната жалба по чл.267 от ГПК, извършена с
Определение №878/11.04.22г.на Окръжен съд-Бургас, сочи същата за
допустима.
2
Служебната проверка на въззивния съд по чл.269 от ГПК, сочи
решението на първата инстанция за валидно. То е и допустимо в обжалваната
част.
По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания
за неправилност на постановеното съдебно решение и защитните доводи на
въззиваемия, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по гр.д.№6595/21г. е образувано пред Районен съд-
Бургас по искова молба на непълнолетния Н. К. С., действащ със съгласието
на своята майка и законен представител – Г. Н. Н., за изменение размера на
месечната издръжка, дължима от баща му К. С. С., определена с решение по
гр.д. № 5359 / 2014 год. на БРС. Поискано е увеличението й от 100 лв. на 250
лв., начиная от предявяване на иска, до настъпване на основания, водещи до
изменението на размера или отпадане дължимостта на издръжката. Изложени
са съображения в подкрепа на претенцията, свързани с това, че са изминали
седем години от първоначалното й определяне, през който период ищецът е
пораснал, нуждите му са увеличени съответно на възрастта, той вече е ученик
в девети клас, издръжката е под визирания в закона минимум. Майката е
сочила, че разполага с доходи от трудово възнаграждение в размер на около
700лв. месечно.
Процесуалният представител на ответника е оспорил иска за горницата
над минималния законоустановен размер, по съображения, изложени
подробно в отговора на исковата молба: в периода от м. март до м. юни
2020г. е бил без работа, след това започнал работа като шофьор със заплата
от около 1000лв. месечно, има две малолетни деца- на 5 и на 6 години, които
издържа. Описал е и част от разноските, които има за издръжката им. Позовал
се е на тежко хронично заболяване- подагра, налагащо медикаментозно
лечение, стриктна диета и периодично подлагане на лабораторни тестове, за
които заплаща допълнително между 30 и 50лв., налагало му се и да се лекува
в болница. В противовес на това майката се грижела само за ищеца,
получавала нетна заплата над 1000лв. месечно,получавала и пари за
извънреден труд, живеела в жилище, собственост на брата на ответника и не
заплащала наем, така, че можела да поеме по- голям дял от средствата,
необходими за издръжката на сина им- ищеца.Молил е претенцията да бъде
уважена частично, в размера на законовия минимум. Дирил е разноски.
Д”СП” – гр. Бургас не е заявила становище по иска.
Претенцията е с правно основание чл.150 от СК.
Съдът я е уважил частично, като е постановил увеличение на
първоначалната издръжка на ищеца от 100лв.- на 220лв.
Този размер е мотивиран с възрастта на ищеца, , обстоятелството, че
признатия от ответника размер е минималният за страната към момента на
произнасянето, че задължението за издръжка на родителите е безусловно и и
3
за него няма значение здравословното състояние на родителя.Определил е
общ размер на необходимата за издръжката на ищеца сума от 400лв. месечно,
като от нея е възложил на бащата 220лв., а остатъка е счел задължим от
майката на ищеца, полагаща и ежедневните грижи за детето.
Настоящият състав споделя тези крайни правни изводи на
първоинстанционния съд.
В контекста на горното, въззивната инстанция се опира на
установената от районния съд фактическа обстановка по казуса, т.к. тя не е
предмет на оспорване в настоящото производство и е подкрепена от
събраните доказателства:Ответникът е баща на ищеца и има още две
малолетни деца- момичета, на пет- и шестгодишна възраст. За детето М. е
представена и бележка за дължима месечна такса от 34,20лв. за детската
градина. Той към момента е 51 годишен, в трудоспособна възраст и представя
удостоверение за доходи от 1299.16 лв. средно месечно брутно трудово
възнаграждение, на база предходен период от 12 месеца. Няма данни за
неработоспособност по медицински причини.Не са ангажирани медицински
документи за трайно влошаване на здравословното му състояние, за хронично
заболяване или за продължително отсъствие, поради болест. С оглед на това,
показанията на свидетелката Г., съжителстваща с ответника на съпружески
начала, че С. страда от нелечимо заболяване, което се задълбочило и налагало
по-чести изследвания, спазване на хранителен режим и постоянно закупуване
на скъпо струващи лекарства за поддържащо лечение, не следва да бъдат
ценени като установяващи такова заболяване и извършването на големи
разходи във връзка с него. От показанията й обаче е видно, че въпреки
всичките си ангажименти, бащата давал на ръка на сина си още по около 100-
150 лв. всеки месец, като му купувал и други вещи. Бащата има алиментни
задължения към всичките си три ненавършили пълнолетие деца.
Ищецът е почти шестнадесетгодишен.Първоначалната му издръжка е
определена с решение по гр.д. № 5359/2014 год. на БРС,одобряваща
бракоразводно споразумение и е в размер на 100 лв., когато Н.С. е бил на
осемгодишна възраст.Оттогава са изминали повече от седем години, ищецът
е ученик в * клас, има свързани с тази възраст и степен на обучение разходи,
които са значително увеличени, в съпоставка с онези, които е имал при
определянето на издръжката с бракоразводното решение. Съществено е
променена във времето и икономическата обстановка в страната-
минималната работна заплата за 2021г. е 650лв., а понастоящем- за месеците
от април до декември на 2022г.включително, е определена в размер на 710 лв.
с Постановление на Министерския съвет № 37/24.03.22 година, което отчита
и протичащите непрекъснато инфлационни процеси, сами по себе си
представляващи основание за повишаване размера на издръжката.
Майката на ищеца е представила удостоверение за доходи, от което е
видно, че е разполагала със средно месечно брутно възнаграждение от около
700 лв. в предходния 12 месечен период преди завеждането на делото.Тя няма
4
други алименти задължения.
При тази фактическа обстановка въззивния съд извлича следните
правни изводи:
Задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие лице, е на
двамата родители. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, те дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, което
съдебната практика тълкува като отнасящо се за децата и тяхната
работоспособност и имущество(аргумент от т. 2 от ППВС № 5/1970г.), макар
в същото ППВС да е посочено, че ако детето има лични доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и др., те се
вземат предвид при разрешаването на въпроса дали и в каква степен то се
нуждае от издръжка.
Според чл.142 СК, размерът на издръжката е функция от нуждите на
лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи(вж. в тази връзка и ППВС №5/70 г.и ППВС №5/81г.), при минимум
равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата за едно
дете, а чл.59, ал.5 от СК изисква издръжката да може да осигури условията на
живота на детето, които е имало преди развода, освен ако това би създало
особени затруднения на дължащия я родител, което се взема предвид и при
определяне на изменението й при настъпили нови обстоятелства.
В случая нуждите на детето са от дрехи, храна, учебни помагала и
пособия, с оглед възрастта му-почти 16 годишен и това, че продължава да се
обучава. То няма специални нужди, но също така няма данни да разполага с
доходи от собствено имущество, от трудово възнаграждение, пенсии и пр.
източници на приходи.
Същевременно финансовите възможности на родителите му да
задоволят нуждите на сина си от средства не са високи- брутното
възнаграждение на майката е малко над минималната за 2021г.заплата, а тази
на бащата е средната за сектора, в който работи, но под средната за страната в
посочената година( според данни от НСИ) и се грижи за още две малолетни
деца.
Горното в съвкупност обосновава извод, че общият размер на нужната
за ищеца и същевременно възможна за родителите му издръжка следва да се
определи на общо 400лв., колкото е възприел в мотивите си и
първоинстанционният съд.
Разпределението на тази сума между двамата родители, което е спорно
по делото, следва да се извърши при съотношение 180лв. за майката,
разполагаща с по-ниските доходи, макар да няма задължение за издръжка към
други ненавършили пълнолетие лица и която осъществява ежедневната лична
грижа за отглеждането и възпитанието на ищеца. Остатъкът от 220 лв. следва
да се възложи на бащата, който макар да е алиментно задължен към още две
малолетни деца, е с по-добър финансов статус, не страда от заболяване,
5
снижаващо работоспособността му, респективно неговите доходи, живее в
общо домакинство с двете си по-малки деца и дели разходите си за тях с
партньорката си- св. Г.. Освен това нуждите от средства, предопределени от
ниската възраст на двете дъщери на ответника, са значително по-малки от
тези на ищеца. Те още не са достигнали училищна възраст.Съдът съобразява
и заявеното от цитираната свидетелка, че К.С. винаги е заделял за сина си Н.
и допълнителни средства до 100-150 лв.месечно, което следва да се отчете
като материална възможност за изпълнение без особени затруднения на
издръжка в размер по-висок от законовия й минимум.При положение, че от м.
април 2022г. минималната работна заплата е 710лв., а минимумът за издръжка
на едно дете в най-ниска възраст е 177,50лв., според този съд е напълно
оправдано и обосновано за 16 годишно дете в училищна възраст, тя да е
220лв.Дължима е също и законна лихва за забава върху всяка закъсняла
месечна издръжка, както е присъдила първата инстанция.
В контекста на възражението за неправилно изключване на
здравословното състояние на родителя като предпоставка от значение за
определяне издръжката на детето, този състав добавя само, че то е принципно
основателно, но в случая и предвид установеното по делото, не повлиява
крайния правен извод за основателността на иска за увеличение на
издръжката, дължима от ответника, в определения по-горе размер.
В обобщение на изложеното дотук, поради съвпадение на крайните
правни изводи на двете съдилища, Окръжен съд-Бургас счита, че следва да
потвърди решението на Районен съд-Бургас в обжалваната част.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1512 от 03.12.2021г., постановено по гр.д.
№6595/21г. по описа на Бургаски районен съд в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6