ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. гр. София, 21.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600440 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава XXII от НПК, чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 вр.
ал.1 и 2 НПК.
Образувано е по повод подаден частен протест от Специализираната
прокуратура и частна жалба от защитника на подс.И. С. Г. против
определение от 02.12.2021г. по нохд № 153/2018г. по описа на СНС, 21
състав, с което са изменени мерките за неотклонение на В. П. Д. от
„Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева, на И. С. Г. от
„Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 10 000 лева и на С.И.в Г.
от „Домашен арест“ в „Парична гаранция“ в размер на 5000 лева.
Така определените мерки за процесуална принуда се преценяват от
държавното обвинение за незаконосъобразни, неправилни, неотговарящи на
целите по чл.57 НПК и несъобразени с критериите по чл.56 ал.3 НПК, като се
застъпва становището за наличие и на двете опасности по чл.63 НПК от
укриване и от извършване на престъпление, вкл. срещу
правосъдието. Акцентира се на съществуващата съдебна практика, че във
всеки конкретен казус при анализа на тези рискове „няма пречка да се
обсъждат и вземат предвид характеристиките на конкретно инкриминираните
деяния, повечето от които съгласно предявените обвинения са извършени при
условията на задружна престъпна дейност“, като в настоящия казус в тази
насока следва да се имат предвид „механизма и начина на извършване на
инкриминираните с обвинителния акт деяния, осъществени при стриктна и
конспиративна организация“, както и предвидените от закона значителни
санкции, които са достатъчен мотив за укриване с цел избягване на
1
наказателната отговорност.
В тази връзка се възразява, че СНС неоснователно е дал превес на частния
пред обществения интерес и с оглед активното лично участие на подсъдимите
в инкриминираната престъпна дейност, характеризираща ги като лица с
висока степен на обществена опасност. Подчертава се, че „не е налице такова
изключително важно и същевременно нововъзникнало обстоятелство“, като
здравословното състояние на подс.С.Г. не налага ежедневно посещение на
болнично заведение. В заключение в частния протест се настоява за отмяна на
протестирания съдебен акт и за оставяне в сила на прилаганите мерки за
неотклонение.
В частната жалба на защитника на подс.И.Г. се изразява недоволство
единствено относно определения от СНС размер на „паричната гаранция“,
който се преценява за необосновано висок, произволно отмерен и
несъобразен с разпоредбата на чл.61 ал.2 НПК. Твърди се, че поради
наложената социална изолация подсъдимият не работи повече от година и три
месеца, като определеният размер не съответства на материалните му
възможности и на практика обосновава фактическо задържане, еквивалентно
на задържането под стража. Защитата се позовава на основния принцип по
чл.16 НПК, като счита че предвид действието на презумпцията за
невиновност не могат да бъдат нарушени необратимо имуществените права
на И.Г. в хода на неприключило наказателно производство, както и не е
допустимо „да се накърняват права на трети по отношение на подсъдимия
лица“. В заключение се моли за редуциране размера на „паричната гаранция“
при съобразяване с критериите заложени в НПК, като с оглед изразеното
становище на представителите на СП в съдебното заседание пред
първоинстационния съд се цитира решение на ЕСПЧ по делото Стайков
срещу България.
В законоустановения срок не са постъпили възражения срещу подадения
протест и жалба, които като депозирани в законоустановения седемдневен
срок, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен контрол, се преценяват за
допустими. Разгледани по същество същите се преценяват за неоснователни
по следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано на 27.01.2021г. по
внесен обвинителен акт срещу общо десет обвиняеми лица, сред които и
тримата жалбоподатели. Обвиненията на последните включват съответно:
на И.Г. – две престъпления по чл.321 ал.3 алт.2 т.1 вр. ал.1 НК и по чл.213а
ал.2 т.2 и 5 вр. ал.1 НК;
на С.И. Г. – две престъпления по чл.321 ал.3 алт.2 т.2 вр. ал.2 НК и по чл.214
ал.2 т.1 и 2 вр. чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 и 5 вр. ал.1 НК;
на В.Д. – едно престъпление по чл.321 ал.3 алт.2 т.2 вр. ал.2 НК.
Касае се все за тежки умишлени престъпления, наказуеми с лишаване от
свобода.
По отношение на всеки от тримата, първоначално е била прилагана най-
тежката мярка за неотклонение по чл. 58 т.4 НПК, впоследствие изменена в
2
следващата по тежест „домашен арест“ с електронно наблюдение, като за
подс.Д., считано от 02.08.2021г. същата е смекчена в „парична гаранция“,
която обаче не е внесена, като на практика и спрямо него продължава
действието на мярката за неотклонение „домашен арест“.
В протестираното определение СНС е приел за реална единствено
опасността от извършване на престъпление, но позовавайки се на
продължителната социална изолация на тримата подсъдими, е намерил, че
интензитета й е значително занижен и е възможно да бъде успешно
преодолян с по-лека по вид мярка за неотклонение за И.Г. и С.Г. – „парична
гаранция“, а за В.Д. и с по-нисък размер на вече определената „парична
гаранция“, с оглед наложения запор върху наличните му парични средства.
Въззивният съд се солидаризира с това становище като споделя
изложената в атакувания съдебен акт фактическа и правна аргументация.
Единствено за прецизност следва да се отбележи, че в диспозитива на същия
е допусната неточност при посочване на вида на изменената мярка за
неотклонение за В.Д..
Без да подценява от една страна обществената опасност на
инкриминираните предполагаеми престъпни деяния и тежестта на
предвидените от закона санкционни последици при евентуална осъдителна
присъда, а от друга отчитайки продължителността на социалното изолиране
на всеки от тримата жалбоподатели, възлизаща на година и четири месеца и
демонстрираното до момента от тях коректно процесуално поведение, на
фона на действащата презумпция за невиновност настоящият съдебен състав
намира изложените в протеста доводи за неоснователни.
Алтернативно предвиденият в чл.63 ал.1 НПК риск от укриване,
претендиран от прокуратурата, до момента не е бил приет за съществуващ
при нито едно съдебно произнасяне по делото, като и към този момент
липсват данни, налагащи извод в обратен смисъл, а рискът от бъдещо
престъпно поведение е чувствително намалял с оглед срока на прилагане на
мерките по чл.58 т.3 и 4 НПК. Подсъдимите В.Д. и С.Г. са с чисто съдебно
минало, а предходното осъждане на подс.И.Г. на „пробация“ е с давност от
2009г. за престъпна проява, датираща от 2006г.
Рискът от възможно въздействие върху свидетели обяснимо е снижен до
степен на хипотетичен, след провеждане на разпитите им в хода на
досъдебното производство. По делото не съществуват каквито и да индиции
за предприети подобни неправомерни действия респ. опити за такива от нито
един от жалбоподателите, поради което твърденията в тази насока в протеста
се явяват доказателствено необосновани.
В контекста на изложеното продължаването на прилаганата процесуална
принуда под формата на арест, макар и в домашни условия се явява
непропорционално и неоправдано, като надхвърлящо рамките на
необходимото за постигане на целите по чл.56 НПК.
Определената от СНС мярка за неотклонение „парична гаранция“ за С.Г.
и И.Г. се явява адекватна и законосъобразна по вид, с оглед критериите по
3
чл.57 НПК. Същевременно отмерените от първостепенният парични размери
по мнение на въззивната инстанция са занижени. Двамата подсъдими са в
трудоспособна възраст, като по делото са налични данни за развиван преди
задържането им семеен доходоносен бизнес. На фона на поддържания от тях
жизнен стандарт, материално и имотно състояние адекватни по размер се
явяват „гаранции в пари“ съответно от 8 000 лева за С.Г. и 15 000 лева за И.Г..
При първият от тях допълнително бяха взети предвид актуалното
здравословно състояние (налагащо провеждане на редовни медицински
процедури) и семейно положение (същият е баща на три малолетни деца), а
при втория – предполагаемата му роля на ръководител в разследваната
организирана престъпна група. В този смисъл не се споделят възраженията в
депозираната частна жалба за прекомерност и грубо несъответствие на
определения от СНС размер на материалните възможности на И.Г..
Както бе посочено по-горе, макар от 02.08.2021г. по отношение на В.Д. да
е налице окончателно съдебно произнасяне за изменение на мярката за
неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“, първоначално в размер
на 500 000лева, намален впоследствие на 100 000 лева, в продължение вече на
близо пет месеца същата не е внесена. Причина за това е явно обективна
невъзможност, произтичаща от завишения размер.
Безспорно гаранционният размер трябва да бъде отмерван само в граници,
които конкретното подсъдимо лице може да си позволи да заплати, като
надхвърлянето им на практика резултира в продължаване действието на по-
тежката мярка за неотклонение, в случая „домашен арест“, за чиято
непропорционалност вече бяха изложени подробни съображения.
Едновременно с това обаче драстичното коригиране на размера от СНС не
може да бъде оправдано на фона на финансовите възможности на подсъдимия
като лице, развиващо успешен дългогодишен бизнес в различни сфери и
поддържащо висок жизнен стандарт, което обуславя завишаването му на 40
000 лева.
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение от 02.12.2021г. по нохд № 153/2018г. по описа на
СНС, 21 състав, като:
УВЕЛИЧАВА размера на определената на В. П. Д. „Парична гаранция“
от 10 000 (десет хиляди) лева на 40 000 (четиридесет хиляди) лева
УВЕЛИЧАВА размера на определената на И. С. Г. „Парична гаранция“ от
10 000 (десет хиляди) лева на 15 000 (петнадесет хиляди) лева
УВЕЛИЧАВА размера на определената на С.И.в Г. „Парична гаранция“ от
5 000 ( пет хиляди) лева на 8 000 (осем хиляди) лева.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5