№ 68
гр. Стара Загора, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря ДеЯ. Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530203157 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 7527 от 06.12.2021
година на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол”, АПИ, с което на Я. С. Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 2500 лева за
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за
пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във
връзка с чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде
отменено изцяло.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид
1
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 0008398 от 15.11.2021 година, за това, че на
същата дата в 11:49 часа на път I-5, км. 217+800 м., посока гр. Стара Загора –
гр. Казанлък, управлявал съчленно ППС с 5 оси – МПС с 3 оси, марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № СТ **** ВХ и полуремарке с 2 оси, рег.
№ СТ 1961 ЕН. Актосъставителят е възприел, че водачът осъществявал
движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата
издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно
ППС по § 1., т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2010 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и тежки ППС. В АУАН е посочено, че необходимостта от
разрешение се доказвала от направено измерване, при което се констатирало
надвишаване на нормите на наредбата: При измерено разстояние между осите
1,34 метра сумата от натоварването на двойната ос на полуремаркето на ППС
било 20,740 т. при максимално допустимо натоварване на двойната ос – 18 т.,
съгласно чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ от Наредбата. Тази фактическа обстановка,
актосъставителят е възприел като нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.2,
т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба
№11/03.07.2001 на МРРБ.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението не е описано но е квалифицирано така, както е в акта. На
жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложено
административно наказание – „глоба” в размер от 2500 лева.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно по следните съображения:
На първо място, в АУАН е посочена за нарушена
разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001, според която
[…]се съставя акт на водача, съпровождащото лице и на другите длъжностни
лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без
разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В
АУАН е посочено още, че натоварването на двойната ос на полуремаркето,
2
установено в размер на 20.740 т. надвишава максимално допустимото
натоварване в размер на 18 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ от Наредбата.
Същата разпоредба гласи, че допустимото максимално натоварване за ос за
ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или
признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища,
отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение
само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване
пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е от 1.3 м. включително до
1.8 м. – 18 т. В същата описателна разпоредба са включени две величини –
разстояние между осите и натоварване на една двойна ос – тези величини
представляват елементи на фактическия състав на нарушението, възприето от
актосъставителя, ergo доказването на същите са в тежест на АНО. От
събраните по делото писмени – кантарна бележка /л.19 от делото/ и гласни
доказателства – свидетелските показания на актосъставителя се установява
единствено второто показание – натоварването на двойната ос, но не и
първото – разстоянието между осите. Не става ясно как актосъставителя е
достигнал до заключението, че същото разстояние е в размер на 1,34 м., както
е записано в АУАН. Същото обстоятелство дословно е възпроизведено в НП,
без АНО да е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока. Така
съдът намира, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1,
т.5 ЗАНН.
Дори и да се приемат за доказани и двете величини, предвидени в
чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001 г., в обжалваното НП АНО
не е разгледал друго релевантното за фактическия състав обстоятелство, а
именно - дали проверяваното ППС е било с пневматично или признато за
еквивалентно на него окачване или без такова. Същото обстоятелство е
релевантно предвид факта, че проверката е била извършена на път I-5 км
217+800 – път извън изброените в Приложение №2 от Наредбата, тъй като
цитираната разпоредба прави разлика според посочения критерий за
допустимо максимално натоварване при изложените в чл. 7 от Наредбата
показатели. Пропускайки това обстоятелство, актосъставителят е създал
логическа празнина в административното обвинение, която АНО не е
попълнил при издаване на обжалваното НП. Този пропуск възпрепятства съда
3
да прецени правилна ли е дадената квалификация на административното
нарушение и поставя нарушителя в невъзможност да възприеме в пълнота
всички елементи от фактическия състав на вмененото му нарушение и от там
- адекватно да организира защитата си. Предвид същото обстоятелство, с НП
на отделно основание е нарушен чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.
На следващо място съдът намира, че в разглеждания случай
неправилно е приложен материалния закон и не е взето предвид наличието на
хипотезата на чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от
03.07.2001 година, която не задължава в тези случай да бъде издавана
разрешително а само да бъде заплатена нужна такса за превишаването на
натоварването на пътното превозно средство. В разпоредбата на чл. 14, ал.3
Наредбата е предвидено, че се дължи заплащане само на дължима такса за
извънгабаритни или тежки ППС, които имат натоварване на ос,
непревишаващо 30% от допустимите максимални натоварвания на ос по
раздел II /, предвидени в чл. 7 от Наредбата/. В посочената от АНО хипотеза
на чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ допустимото натоварване е 18 т., съответно за да
попадне в изключението на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, натоварването на оста не
следва да надвишава 23,4 т. В хода на проверката, а и видно от кантарна
бележка /л.19 от делото/ се установява, че сумата от натоварването на
двойната ос на полуремаркето е била 20,740 т. – под установения от чл. 8, ал.
5 от Наредбата размер. Тоест изпълнително деяние на административното
нарушение по Закона за пътищата не е съставомерно с това описано в
административно-наказателната преписка, по която следва да се заплаща
такса а не да се издава разрешително. Изключението, установено в чл.14 ал.3
от Наредбата, а именно дерогиране на изискването за издаване на нарочен
административен акт – Разрешение за движение на извънгабаритно или тежко
ППС, сочи на липса на съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2,
т.1, буква „а”, във връзка с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата. В този смисъл
решение № 140 от 03.05.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 111/2018
година по описа на Административен съд град Стара Загора, решение № 200
от 04.06.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 188/2018 година по описа
на Административен съд град Стара Загора и други.
Не на последно място, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвид строго формалния характер на
административно-наказателното производство е необходимо с точност да
4
бъде изписано правното изражение на извършеното административно
нарушение, както в АУАН, така и в НП. В настоящият случай,
актосъставителят се е задоволил да посочи като нарушени разпоредби - чл.
26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба
№11/03.07.2001 на МРРБ, без да включи в правното описание и чл. 7, ал.1, т.2,
б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001. Именно в хипотезата на последната
разпоредба е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя, като в тази връзка посочените в нея обстоятелства
представляват елементи от фактическия състав на административното
нарушение. Непосочването й се явява непълнота в описанието на нарушените
разпоредби. Същата непълнота е привнесена и в НП, тъй като АНО дословно
е възпроизвел правната квалификация на нарушението, описана в АУАН и по
този начин е допуснал нарушение на чл 57, ал.1, т.6 ЗАНН.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На основание чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.1 АПК следва да
бъде осъден Административния орган да заплати сторените от жалбоподателя
в настоящото производство разноски в размер на 500 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7527 от 06.12.2021
година на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол”, Агенция „Пътна Инфраструктура“ - гр. София, с
което на Я. С. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание –
„глоба” в размер на 2500 лева за административно нарушение по чл.26, ал.2,
т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№ 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ №3,
представлявана от Председателя на Управителния съвет – инж. Иво Иванов
5
да заплати на Я. С. Г., ЕГН ********** от с. Горно Сахране, ул. Георги
Раковски №15, вх.В, ап.30 сумата от 500 лева, представляващи сторени в
съдебното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Старозагорския административен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6