Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, № 900 / 16.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д.
№ 563 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят
„Гарант 2002“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Хан Аспарух“ № 3, ет.1, представлявано от управителя Х.Б.Д., със съдебен
адрес ***, чрез адв. Г.Х.,*** е оспорил заповед № ФК-148-0027205
от 14.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр.
с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект”, стопанисван от жалбоподателя, представляващ снек бар „Елит Пампорово“, находящ
се в планински курорт Пампорово, комплекс „Елит Пампорово“, местност „Дуневски ливади“, община Смолян, за срок от 7 дни и е
забранен достъпът до обекта за срока на действие на принудителната мярка.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и иска отмяната й.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован,
не изпраща представител. Депозирано е становище.
Ответникът по оспорването – началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при Централно управление на НАП, чрез представител по
пълномощие юрисконсулт Е., оспорва жалбата и пледира за нейното отхвърляне.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Факти:
На
11.02.2020г. в 13,12ч. е извършена проверка на търговски обект, стопанисван от „Гарант
2002“ ООД, резултатите от която са отразени в протокол за извършена проверка № 0027205/11.02.2020г.
(л.13-14). Констатирано е, че при извършена контролна покупка (преди
легитимация) на 1бр. билков чай на стойност 2 лв. и 1бр. кафе на стойност 2 лв.
– обща стойност на контролната покупка 4 лв., след предаване на стоката и заплащане
с пари в брой от проверяващите, е издаден фискален бон от наличното в обекта
фискално устройство, модел ELTRADE A3-KL с ИН на ФУ ED304392 и
ИН на ФП 44304392,
в който фискален бон е отразена продажба с наименование на стоката – „топли, безалк. н-ки“, което, според
ответника, не съвпада с действителната продажба на стоки , а именно – един брой
билков чай и един брой кафе.
За
посоченото нарушение, квалифицирано по чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС е съставен акт
за установяване на административно нарушение № 0080368/11.02.2020г. (л.9).
Въз
основа на установените факти и съставения протокол за извършена проверка, на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, във вр. с
чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект”, стопанисван от жалбоподателя, представляващ снек бар „Елит Пампорово“, находящ
се в планински курорт „Пампорово“, комплекс „Елит Пампорово“, местност Дуневски ливади, община Смолян, за срок от 7 дни и е
забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в срок – заповедта е съобщена на 15.02.2020г.
(л.12), а жалбата е депозирана на 29.02.2020г. по пощата (л.6 от адм.д. № 606/2020 по описа на Административен съд –
Пловдив). Жалбоподателят, като адресат на оспорения административен акт е
надлежно легитимиран да го оспорва, поради което жалбата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, от компетентен за това административен орган, предвид
разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и правомощията предоставени на началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
При издаване на атакувания административен акт не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е
мотивирана, съдържа както фактически основания – описание на извършеното
нарушение, изразяващо се в издаване на фискален касов бон за извършена продажба
на стоки, който не съдържа задължителните реквизити съгласно чл.26, ал.1, т.7
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, така и правни основания - чл.186, ал.1,
т.1, б.а от ЗДДС.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна
мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Според приложимата разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде
четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително
следните реквизити, като в т.7. е предвидено - наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги.
Предвид посочените правни норми и установените по делото
факти, които се подкрепят от представените с административната преписка
доказателства, съдът намира, че в случая са налице материалноправните
предпоставки за налагане на процесната ПАМ.
За прилагане на този вид принудителна
административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и от надлежен
орган неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в
търговските обекти, каквото в случая е налице – констатирано е, че при
извършена контролно покупка на 1 бр. билков чай на стойност 2 лв. и 1 бр. кафе
на стойност 2 лв. – общо 4 лв., след предаване на стоката и получаване на
плащането, е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта
фискално устройство, в
която е отразена продажба с наименование на стоката – „топли, безалк. н-ки“, вместо един брой
билков чай и един брой кафе, което се явява нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, тъй като отсъства описание на продадените
стоки според изискванията на посочената норма. Доказателствата за това се съдържат в
протокола, отразяващ извършената проверка, който е официален свидетелстващ
документ, притежаващ обвързваща съда материална доказателствена
сила. Протоколът не е оспорен в съдебното производство по реда на чл.193 от ГПК. По делото е приложен и издадения фискален бон, на който е записано 2 х
2.00 топли, безалк. н-ки
обща сума 4.00 лв. (л.16).
При тези обстоятелства и при наличие предпоставките на
чл.186, ал.1, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. отделно от ангажирането на административно-наказателната
отговорност по реда на ЗАНН на този търговец за същото нарушение. Заповедта е
мотивирана именно с наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на
реда за отчитане продажбите в търговския обект.
Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС принудителната административна
мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от
него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се
извършва при задължение за съдействие от страна на лицето. При повторно
нарушение не се разрешава отпечатване на обекта преди изтичането на един месец
от запечатването му.
Законодателят е регламентирал алтернативна възможност за
постигане на целите на ПАМ от категорията на процесните – чрез плащане на
глобата или имуществената санкция. Тази възможност не е пречка за издаване на
административен акт, с който се налага ПАМ, нито засяга неговата
законосъобразност. Възможността визирана в чл.187, ал.4 ЗДДС има отношение към
изпълнението на принудителната административна мярка „запечатване на обект”,
т.е. до влизане в сила на заповедта за ПАМ наказващият орган следва да издаде
наказателното постановление за да може реално да се предостави правната възможност
визирана в чл.187, ал.4 ЗДДС. Неиздаването или невръчването на НП и по този
начин препятстването от органа на възможността предоставена от закона лицето да
плати санкцията и по този начин да избегне реалното налагане на ПАМ може да се
противопостави само на органа по изпълнението – в производството по
предварително изпълнение на акта, ако има разпореждане за това или в
производството по изпълнение на акта след влизането му в сила.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена
възможност, принудителната административна мярка запечатване на обект да се
прилага за срок до 30 дни. В конкретния случай, административният орган е
определил срок от 7 дни, като са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока
на наложената ПАМ. Административният орган е посочил целите, които иска да
бъдат постигнати с налагането, а именно преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца, както и промяна в начина на извършване на
дейността в конкретния обект, като прекият резултат е издаването на фискални
касови бонове със задължителни реквизити, спазване отчетността на относимите към
ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП. Така посочените мотиви в
достатъчна степен обосновават правилното определяне на продължителността на
наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен състав.
С оглед
изложеното жалбата против заповед № ФК-148-0027205 от 14.02.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е неоснователна и на основание чл.172, ал.2, предл. пето от
АПК, следва да бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото върху жалбоподателя. Такива са своевременно
претендирани в хода на устните състезания от
ответника. Жалбоподателят дължи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.)
във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, доколкото производството по
делото се развива по реда на АПК, а не по реда на ДОПК. Според
последната разпоредба от наредбата по административни дела възнаграждението за
една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.)
конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая
представителството осъществено от юрисконсулт е на главна страна и включва
участие в едно съдебно заседание, спорът не е фактически и правно сложен. По
тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде присъдено минимално
предвиденото възнаграждение в чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Бургас,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гарант 2002“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ № 3, ет.1,
представлявано от управителя Х.Б.Д., против заповед № ФК-148-0027205 от
14.02.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с
която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр.
с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект”, стопанисван от „Гарант 2002“ ООД,
представляващ снек бар „Елит Пампорово“, находящ се в планински курорт Пампорово, комплекс „Елит
Пампорово“, местност „Дуневски ливади“, община
Смолян, за срок от 7 дни и е забранен достъпът до обекта за срока на действие
на принудителната мярка.
ОСЪЖДА „„Гарант
2002“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
ул.“Хан Аспарух“ № 3, ет.1, представлявано от управителя Х.Б.Д. да заплати на ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд - в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: