Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 19.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на пети април две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1261 по описа за 2017 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.150 от СК, предявен от Ж.К.Д.,
ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител Н.П.Г., ЕГН: **********, двете с адрес: *** против К.А.Д., ЕГН:
********** ***.
Ищцата твърди, че с Решение №293 от 08.06.2011 г., постановено по гр. д.
№ 497/2011 г. по описа на РС Карлово, ответникът бил осъден да ѝ заплаща
месечна издръжка в размер на 120 лева чрез нейната майка и законен представител
Н.Г.. Оттогава тази издръжка не била променяна. С оглед възрастта на ищцата и
нарасналите разходи по отглеждането ѝ, същата се явявала недостатъчна.
Нарасналите разходи били свързани с увеличаване на цените на стоките от първа
необходимост – храна, дрехи, обувки, учебни помагала и др.. Майка ѝ била
безработна, нямала имоти които да ѝ носят доходи и се затруднявала да я
издържа.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което да
измени определената с Решение №293 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 497/2011 г. по
описа на РС Карлово издръжка, която К.А.Д., заплаща на детето си Ж.К.Д., КАТО Я
УВЕЛИЧИ от 120.00 лв. (сто и двадесет лева) месечно на 200.00 лв. (двеста лева)
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.08.2017 г., до
настъпването на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът, оспорва иска, като твърди, че бил допустим, но неоснователен.
Счита, че нуждите на ищцата като ученичка не били нараснали до степен,
обосноваваща увеличение на издръжката до искания размер. Не били налице
здравословни проблеми и извънредни разходи. Той самият бил в тежко здравословно
състояние, за което били необходими средства за лекарства, а трудовото му
възнаграждение било само 272.31 лева. Редовно плащал присъдената месечна
издръжка от 120 лева, след което му оставала една минимална сума. Освен това
трябвало да плаща сметките за електричество, вода и останалите консумативи, а и
заболяването му налагало спазване на диетичен и здравословен режим на хранене.
Поради болестта си не можел да работи допълнително, не притежавал имоти, от
които да получава допълнителни доходи. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че Н.П.Г. и ответникът К.А.Д. са родители на
ищцата Ж.К.Д., която понастоящем е непълнолетна – родена на *** г..
Безспорно е също
така и се установява от представените в препис Решение №293
от 08.06.2011 г., постановено по гр. д. № 497/2011 г. по описа на РС Карлово и Решение № №1250
от 27.09.2011 г. постановено по въззивно гр. д. №2287/2011 г. по
описа на ОС Пловдив, че месечната издръжка в размер на 100 лева, която бащата е
бил осъден да заплаща, е била увеличена на 120 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска.
По делото е
представено Удостоверение изх. № .. от … г., от което е видно, че за учебната …
г. Ж.К.Д. е ученичка в .. клас в С.З..
Представена е
служебна бележка от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
Карлово, от която е видно, че Н.П.Г. е била регистрирана като безработно лице,
както следва: в периода 07.01.2010 г. – 01.03.2016 г., като регистрацията
ѝ е била прекратена поради постъпване на работа в „П.. ..– клон К.. като
продавач консултант; в периода 01.08.2017 г. – 05.01.2018 г., като
регистрацията ѝ е била прекратена поради постъпване на работа в „А..“ ..–
обект гр. Б.. като обслужващ бензиностанция/газостанция. Така установената
трудова заетост на ищцата се потвърждава и от справката на ТД на НАП – гр. П..,
от която е видно, че в „А..– обект гр. Б…. основната ѝ заплата е в размер
на 566.00 лева.
Ищцата е представила
рецептурна бланка, която няма доказателствена стойност и съдът не следва да я
обсъжда, доколкото съдържанието ѝ не е на български език и не става ясно
на чие име е издадена, кога и в каква връзка. Без доказателствена стойност са и
представените 2 бр. идентични рецепти предписани на Ж.Д. – те също не са на
български език, не е посочена дата на издаването им и от тях не могат да бъдат
направени каквито и да било изводи за здравословното състояние на ищцата.
Същото се отнася и
за представените от ответника ксерокопия на публикации във „Ф..“. Съдът няма
как да прави правни изводи, основавайки се на публикации в социалната мрежа,
доколкото е ноторно известно, че всеки потребител може да създаде профил с
произволно избрано име и свободно да прави изявления, които да бъдат приписвани
на едно или друго лице.
Представен е в два
екземпляра амбулаторен лист от … г., който удостоверява, че ищцата е потърсила
медицинска помощ заради силна кашлица.
Ответникът също е
представил медицински документи – извлечение от рецептурна книжка, 2 бр.
епикризи – от 2012 г. и 2016 г. и 12 бр. фискални бонове за закупени лекарства
в периода 09.08.2017 г. – 05.02.2018 г.. От тези писмени доказателства се
установява, че К.Д. е със здравословни проблеми и „увредено общо състояние“. За
месеците август, октомври, ноември на 2017 г. и януари и февруари на 2018 г.
представя доказателства за закупени лекарства за 400.23 лева или средно по
около 57.17 лева месечно.
Представена е
служебна бележка с изх. №… г., от която е видно, че ответникът работи на длъжност
„*****“ във „В. С.“ ЕООД на безсрочен трудов договор. В периода м.
октомври 2016 г. – м. септември 2017 г., включително е получил нетно трудово
възнаграждение в размер на общо 3195,69 лева или средно по 266.70 лева на
месец.
От изготвения от Д..
„С.. п..” – гр. К.. социален доклад се установява, че от раждането ѝ за
Ж.Д. грижи полага нейната майка, с която живеят в жилище, собственост на
родителите на последната. Непълнолетната е в добро здравословно състояние и
ѝ е осигурено всичко необходимо за нейното отглеждане и възпитание.
Посещава редовно учебни занятия в ПГВМ – С.. З... Майката отскоро е започнала
работа на бензиностанция в гр. Б.. с доход от около 500 лева. Подпомага се и от
ДСП К.. по реда и условията на чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца.
К.Д. не поддържа връзка с дъщеря си и контактите им се осъществяват посредством
бащата на ответника. Той живее в жилище, собственост на неговия син от друга
връзка.
От свидетелските
показания на Ж.. Г.. Г. се установява, че е баба на ищцата. Потвърждава, че
родители на детето са дъщеря ѝ Н.Г. и ответникът К.Д.. Бащата плащал
редовно издръжката, която била присъдена, но извън нея не помагал с нищо за
отглеждането и възпитанието на детето. Ж. учела в гр. С.. З.. и от понеделник
до петък живеела там на пансион. През почивните дни се прибирала при майка си в
апартамент в гр. К.., собственост на свидетелката. Разходите на детето били
значителни – за пансион, за храна, за учебници и учебни помагала. Майката се
затруднявала с издръжката ѝ, тъй като дълго време била безработна.
Отскоро започнала работа на бензиностанция в гр. Б.., но въпреки това доходите
ѝ не били достатъчни за да задоволява всички нужди на дъщеря си.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
Според чл.143, ал.2
от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК,
при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена
или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както,
когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се
иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено
дали след влизане в сила на съдебното
решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква
промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл.
150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката
към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда
са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.
Страни в случая са
бащата К.А.Д. и непълнолетната Ж.К.Д., действаща лично и със съгласието на
своята майка и законен представител Н.П.Г., като е безспорно по делото, че
грижите по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката.
Безспорно по делото е също, че ответникът е баща на детето.
Не се спори и относно обстоятелството, че към момента на завеждане на делото
бащата е бил осъден да заплаща за детето издръжка в размер на 120 лева.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжка за едно дете
е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която от
01.01.2018 г. е в размер на 510.00 лева, т. е понастоящем законовият минимум е 127.50 лева.
От определяне на предходния
размер на издръжката до настоящият момент е изминал значителен период от време
– повече от .. години, през който майката твърди, че са настъпили значителни
промени, детето е пораснало и са нараснали разходите за неговото отглеждане и
възпитание. Съдът счита, че несъмнено оттогава действително са се увеличили
потребностите на детето от храна, облекло,
културни и образователни потребности и здравни услуги, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжка в размер на 120.00 лева месечно и който размер
противоречи на нормативно установения минимум. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран и тези изменения имат траен и
продължителен характер. Нарастването на потребностите на детето се определя,
както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната
издръжка, така и с оглед възрастта му – понастоящем на 15 години, при която
бързо нарастват духовните и материални потребностите на детето, респ. и
разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че и двамата родители понастоящем са трудово
ангажирани, с месечно трудово възнаграждение – за майката 566.00 лева, а за
бащата 266.70 лева, т. е материалното положение на ответника е значително
по-тежко, като освен това се доказа влошеното му здравословно състояние,
налагащо закупуване на лекарства на средна стойност около 57 лева месечно.
Съобразявайки обичайните нужди
за възрастта на детето Ж.К.Д. – потребностите му от здравословна
храна, облекло според сезона, учебни помагала, такси за пансион, разходи за
транспорт и развлечения, съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето следва да се
определи на 300 лева месечно. От тази сума ответникът следва да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на 160 лева, като останалата част от
издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на непълнолетната. За разликата до
претендираните 200 лева месечно искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Имайки предвид всичко изложено,
съдът намира иска по чл.150 СК за частично основателен и определената с Решение №293 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 497/2011 г.
по описа на РС Карлово издръжка за детето,
следва да се увеличи от 120.00лв. на 160.00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 18.08.2017 г., до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване.
Относно разноските:
Двете страни претендират
разноски, като доказателства за направени такива представя само ответника. Той
е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, като
съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му бъдат присъдени разноски в
размер на 60.00 лева.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху увеличения
размер на издръжката или общо 57.60 лева.
Съгласно чл. 242,
ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително
изпълнение, дори и без искане на страните.
Водим от горното,
съдът:
Р Е
Ш И
ИЗМЕНЯ на основание
чл. 150 от СК размера на дължимата месечна издръжка от К.А.Д., ЕГН: ********** *** присъдена с Решение №293 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 497/2011 г. по описа на РС
Карлово, в полза на Ж.К.Д., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Н.П.Г., ЕГН: **********, двете с адрес: ***, като я УВЕЛИЧАВА от
120.00 лв. (сто и двадесет лева) месечно
на 160.00 лв. (сто и шестдесет лева) месечно, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.08.2017 г., до настъпването на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, като за разликата до пълния претендиран размер от
200.00 лева месечно ОТХВЪРЛЯ ИСКА като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Ж.К.Д., ЕГН: **********, действаща лично и със съгласието на своята
майка и законен представител Н.П.Г., ЕГН: **********, да заплати на К.А.Д., ЕГН: ********** направените по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска или общо 60.00 лв. (шестдесет лева).
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН: ********** ***, да заплати по сметка на РС Карлово, в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, сумата от 57.60 лв. (петдесет
и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на
съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.