Решение по дело №679/2010 на Районен съд - Генерал Тошево

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Г.Т., 31. 03. 2011г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,  в публично заседание проведено на двадесет и първи март две хиляди и единадесета   година в състав:

                                                Районен съдия:Петър Петров

при секретаря Р.И. …………………………………………

и в присъствието ………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00679 по описа за 2010г.

   И  за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Делото  е образувано по искова молба с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от ищците, в качеството им на наследници по закон на Й. Д. *** Т., срещу Община Г.Т., представлявана от Д.М., в качеството на Кмет, за признаване за установено по отношение на ответника, че наследниците на Й. Д. Р. са собственици по наследство и давност на дворно място с площ от 9250 кв.м, находящо се в с. Г., община Г.Т., съставляващо имот с пл. № 126 извън регулационния план на селото, който имот е идентичен с имот с кадастрален номер 076126  по КВС на с. Г., община Г.Т..

С отговора си ответникът оспорва иска като недоказан и необоснован, като изтъква, че съществува разлика в площта на закупения имот- 8000 кв.м. и претенцията на ищците за 9250 кв.м., а така също и изтъква, че лицето Й. Д., посочено в румънския документ и лицето Й. Д. *** са едно и също лице. В съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че претендираното давностно владение не е доказано и че искът се явява неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв.

От представените и приети по делото писмени доказателства се установява активната процесуална легитимацията на ищците да водят настоящия процес. Видно от удостоверение за наследници № АО-11-25 от 30. 11. 2010 год. от  Км. наместничество с. Г., община Г.Т., наследодателят Й. Д. Р., поч. 14. 01. 1983 г. е оставил за наследници М.Й.З.- съпруга, Н. Й. И.- дъщеря, починала на 03. 04. 2003 год. и оставила наследници и С.Й.Д.- син. От у-ние за н- ци № 342/ 30. 11. 2010 год. от Община Г.Т. е видно, че Н. Й. И. е оставила законни наследници- Р.И.К.- дъщеря и В.И.К.- син.

          Всички наследници са конституирани като ищци в настоящото производство.

По делото е представено удостоверение от Отдел АСНКР при Община Г.Т., от което е видно, че имот пл. № 126 извън регулационния план на с. Г., общ. Г.Т. е записан в разписните листи на името на н- ци Й. Д. Р..

От заверения превод от румънски на български език на Документ за продажба от 20. 12. 1930 год., заведен в регистъра на Съда в К. под № 983 от 30. 12. 1930 год., е видно, че Й. Д. ***, окръг К./ на съда е известно, че това е сегашното село Г., община Г.Т./ е закупил от В.Д. застроено дворно място с площ 8000 кв.м. и построените в него къща с пристройка към нея със съседи : П.П., път У. две страни и общинския изход.

От показанията на свидетелите Й. Р. и Н. Й. се установява, че те двамата са познавали наследодателя на ищците- Й. Д. Р. от малки и че Й. Д. Р. е имал откакто те се помнят дворно място и къща в с. Г., с площ от около 8-9 дка според първия свидетел и от 7-8 дка според втората свидетелка, като съсед на имота от едната му страна е бил П.П.П., което се покрива с описания в документа за продажба съсед П.П.. От това следва и извода, че имената Й. Д. , записан в документа за продажба от 1930 год. и името на наследодателя на ищците- Й. Д. Р. са имена на едно и също лице и че се касае и до един и същи недвижим имот.

Този имот, видно от удостоверението на Отдел АСНКР, записан на името на н-ци Й. Д. Р. в разписните листи представлява имот пл. № 126 и се намира извън регулационния план на селото.

Видно от приетата като доказателство скица на имота № 765/ 25. 11. 2010 год. изд. От Община Г.Т.- същият е с площ от 9250 кв.м. Видно от  Скица № К 00143 от 21. 02. 2011 год. изд. От ОСЗ Г.Т. имот с пл. № е включен в стопанисваните от Община Г.Т. земи по чл. 19 ал.3 ЗСПЗЗ под № 076126 с площ от 8. 859 дка.

От ангажираните свидетелски показания на свидетели, незаинтересувани от изхода на делото, се установява, че в с. Г. Й. Д. Р. е имал поземлен имот в края на селото, в който е била разположена жилищна сграда за живеене и стопански постройки, който имот бил негово семейно жилище. В този имот се сочи, че е живял до смъртта си. Имотът винаги е бил ограден и не е бил внасян в ТКЗС. Сочи се още, че след смъртта на наследодателя Й. Р. и понастоящем имотът е владян от неговите наследници в лицето на сина му С..

Приетата по делото техническа експертиза дава заключение, че до 1959 г. (годината на изготвянето на регулационния план на с. Г.) имот пл. № 126 е попадал в застроената част на селището, не са открити имотът да е бил обект на коопериране, към датата на образуване на ТКЗС имот пл. № 126 се води и стопанисва като селищен имот – двор и е бил записан на името на Й. Д. Р.. Изготвения през 1965 г регулационен план на селото е изключил имот с пл. № 126 с площ от 9250 кв.м. от регулацията с цел част от него да се използва за озеленяване, а останалата част за причисляване към поземления фонд. Не са били открити архиви за отчуждаването и причисляването на този имот към състава на поземления фонд, от което следва, че процедура по отчуждаване не е била извършена и по тази причина и до днес наследниците на Й. Д. стопанисват този имот . Имот пл. № 126 съществува като самостоятелен имот в КВС на с. Г. под № 076126 с площ от 8. 859 дка като земи по чл. 19 ЗСПЗЗ, стопанисвани от общината. Няма данни имотът да е бил заявяван за възстановяване по съдебен или административен рид и да е бил коопериран.

 

               От свидетелските показания следва извода, че още приживе наследодателят на ищците е придобил имота по давност, изтекла към датата на смъртта му през 1983 г. и продължила да тече за съпругата му и низходящите от първа степен, което обосновава период на необезпокоявано владение и своене от 1930 год. до 1983 год. С това имотът е бил придобит по давност още от наследодателя Й. Д. Р., а след смъртта му ищците са придобили по давност и наследство тази собственост

С влизане в сила на регулационния план от 1959 г., с основна цел според заключението на вещото лице да оптимизира и подобри градоустройственото планиране на селото. По делото няма данни Й. Д. да е имал и друг жилищен имот в с. Г., от което следва, че процесният имот е бил негов единствен за живеене. Когато дворното място с жилищните и стопанските постройки на член-кооператор или членовете на неговото домакинство се намира вън от регулационния план на населеното място и лицето няма друго дворно място с жилищни и стопански постройки, включено в регулационния план на същото село, кооператорите запазват правото си на собственост върху това дворно място в реални граници. Обстоятелството, че чл. 12 от Примерния Устав на ТКЗС (отм.) дава право на земеделския стопанин кооператор да запази правото си на собственост върху стопанските постройки и тогава, когато те се намират вън от регулационния план на населеното място и в стопанския му двор, т.е. там, където е и жилището му, иде да покаже, че той следва да запази правото на собственост в реални граници и на съответната площ от дворното му място, . Такова разрешение на въпроса е дадено и с окръжно № V-2-17 от 31.03.1964 г. на Министерството на селскостопанското производство, издадено въз основа на чл. 7, б. „в" от Указа за утвърждаване на Примерния Устав на ТКЗЗС и за държавното ръководство на ТКЗС.

В настоящия случай не би могло и да се твърди, че имотът е завзет от други лица, вкл. и ТКЗС, тъй като наследодателят е продължил да владее имота и след образуването на ТКЗС и при действието на ПМС № 216/08.11.1961 г. (отм.). Според чл.4, ал.1 от него „Имотите, изключени от строителната част на населените места, съгласно това постановление или по реда на Закона за планово изграждане на населените места, могат да бъдат включвани в блоковете на ТКЗС, ако собствениците имат в населеното място и други имоти, достатъчни за техните и членовете на семействата им жилищни и стопански нужди. Имотите се включват в блоковете на ТКЗС по установения ред, а ако в тях има подобрения (сгради), постройки, съоръжения и трайни насаждения - след като ТКЗС обезщети собственика за подобренията съгласно §102-107 от Правилника за приложението на Закона за планово изграждане на населените места".

С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че наследодателят на молителите, респ. неговите наследници са собственици по давност и наследство на имот пл. 126 с площ 9250 кв.м. извън плана на с. Г., част от който имот е идентичен с имот с кадастрален номер 076126 по КВС на с. Г., като неоснователно са включени в Общински поземлен фонд. В случая действията на ОС „Земеделие" гр. Г.Т. по включването на този имот в ОбПФ е без значение. Това е така по силата на чл.18, т.З, б."е" от ППЗСПЗЗ, относно определяне размера на намалението на земеделските земи след образуване на ТКЗС и ДЗС до земи, признати за единствен стопански двор и жилище на членове на ТКЗС. Тъй като при включването на имота в Общински поземлен фонд, не е съобразена посочената разпоредба, включването на имотите в ОбПФ е недействително ех lege. Причината за включването на имота в ОбПФ, като общинска собственост по чл. 19 от ЗСПЗЗ е обстоятелството, че след изтичане срока за заявяване на земеделски земи по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, в протоколите на ОС „Земеделие и гори" са вили включени всички земи по КВС, които не са били заявявани или възстановени, поради което в тях са попаднали и имоти, които не е следвало да бъдат включвани по причина, че се намират в строителните граници на селищата, какъвто е и настоящи случай.

По изложените съображения, съдът намира иска за доказан, поради което и следва  да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищците разноски в размер на 69. 37лева за платена държавна такса, в размер на 527. 48 лв за платен адвокатски хонорар и в размер на 120 лева за платено възнаграждение за вещо лице или общо разноски в размер на 716. 85 лв.

Предвид горното и на основание чл. 124, ал.1 ГПК съдът

 

                                     Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено спрямо Община Г.Т. представлявана от кмета Д.М., че ищците М.Й.З., ЕГН ********** ***, С.Й.Д., ЕГН ********** ***, Р.И.К., ЕГН ********** *** и В.И.К. ЕГН ********** *** , като наследници на Й. Д. *** Т., починал 1983 год. са собственици по давност и наследство на дворно място- имот с пл. № 126 с площ от 9250 кв.м, находящо се извън регулационния план на с. Г., община Г.Т.,  като част от този имот е идентична с имот № 076126 по КВС на с. Г., общ. Г.Т. с площ от 8. 859 дка, като без правно основание са били включени в Общинския поземлен фонд.

   ОСЪЖДА Община Г.Т. да заплати на  М.Й.З., ЕГН ********** ***, С.Й.Д., ЕГН ********** ***, Р.И.К., ЕГН ********** *** и В.И.К. ЕГН ********** *** , сторените от тях съдебно- деловодни разноски в общ размер на 716. 85 лв.

 

      Решението подлежи на обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: