Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в
публичното заседание на девети декември
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 3440 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Ш.Ч. срещу решение № 553462 от 04.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 17445/2017 г. по описа на СРС, ГО, 27-ми състав, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Ч.Е.Б.“ АД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за това, че Ш.Ч. не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от общо 707,72 лева по издадена фактура №
*********/31.01.2017 г. на стойност 377,20 лева и по фактура №
**********/28.02.2017 г. на стойност 330,52 лева, начислени по клиентски номер
№ 310222737053 за периода 27.12.2016 г. – 22.02.2017 г. С решението ищцата е
осъдена да заплати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3
от ГПК сумата 150 лева – разноски по делото.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното решение, което се счита за постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. В тази връзка се сочи, че в нарушение на чл. 142, ал. 2
от ГПК първоинстанционният съд е отказал да отложи делото в проведеното на
08.11.2018 г. съдебно заседание, въпреки наличието на посочените в тази разпоредба
на закона предпоставки, като по този начин е лишил ищеца от възможността да
участва в производството. Намира се, че делото е останало неизяснено от
фактическа и правна страна, доколкото съдът е приключил съдебното дирене без да
са събрани всички допуснати по искане на страните доказателства. Излага се, че
въпреки че между страните е безспорно обстоятелството за наличието на
облигационна връзка между тях, то не може да приеме, че ищцата следава да
заплати процесната сума, доколкото по делото не е установено за процесния
период в имота да е ползвана ел. енергия. Счита се, че ответникът не е доказал,
че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално е потребено от
абоната-потребител. Твърди се, че ответникът е създал условия за
нерегламентиран достъп до необезопасен кабел от трети лица, респ. свързване към
кабела, изходящ от СТИ на ищцата с цел кражба, поради което не може да се
приеме, че за това отговаря последната. Поради което се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяването на друго, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „Ч.Е.Б.“ АД е депозирал отговор на въззивната
жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. Сочи се,
че след границата на собственост, ответното дружество няма отношение към
наличието или липсата на други разклонения и/или неправомерно отклонение на
доставената ел. енергия, съответно съгласно нормативната уредба, когато се
отнася до къща с двор, СТИ се монтира до или на границата на поземления имот на
потребителя, а не вътре в него, за да не се наруши частната му собственост,
каквато е ситуацията и в процесния случай – таблото е на улицата близо до, но
извън поземления имот, в който е къщата. Излага се, че потребителят няма право
самоволно да променя определеното място за монтаж на СТЕ, електро таблата и
компонентите към тях, нито да демонтира и монтира средствата на избрано от него
място, като всяка подобно действие представлява нарушение на ОУ. Намира се, че
първоинстанционният съд не е допуснал сочените от жалбоподателя процесуални
нарушения. Поддържа се, че ответникът е доказал, че в чл. 17, т. 5 от ОУ,
обвързващи страните по делото, е предвидена специална процедура при съмнения от
страна на ищеца за неточно измерване на количеството ел. енергия, като последният
не е използвал тази своя възможност, поради което и възраженията му за
неизправност на системата са неоснователни, а предприетите от негова страна
действия по самоволно променяне на измервателната система, демонтаж и монтаж на
електромери, са неправомерни и незаконни. Акцентира се, че между страните са
безспорно обстоятелствата, че отразените в справка за процесния период отчетни
показатели на електромера съответстват на отразеното потребление по дневна и
нощна тарифа в процесните фактури, същите са издадени по редовен реален отчет,
като количествата ел. енергия са остойностени правилно и законосъобразно по
утвърдените от ДКЕВР и действащи цени на ел. енергия. Отправя се искане жалбата
да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал.
1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК -
за установяване недължимост на начислена на ищеца стойност на ел. енергия в общ размер на 707,72 лева
за обект с адрес: гр. София, ул. „******, вътрешна къща, с кл. № 310222737053.
От фактическа страна по делото е установено, че
ищцата е потребител (краен клиент) на електрическа енергия на посочения
адрес с клиентски № 310222737053. Не е спорно между страните, че между тях е
действал договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, както и
приложимостта на Общите условия при уреждане на договорното правоотношение.
Също така е безспорно, че за процесния период ответникът е издал фактура №
*********/31.01.2017 г. на стойност 377,20 лева и фактура №
**********/28.02.2017 г. на стойност 330,52 лева, които фактури са издадени въз
основа на отчетните показания на електромер – СТИ с ф.н. 50463408 за периода от
27.12.2016 г. - 22.02.2017г .
Пред Софийски районен съд е разпитана свидетелката А.А.К.,
която стопанисва имотите на ищцата и нейния съпруг, които живеят в САЩ и се
връщат веднъж в годината. Свидетелката сочи, че на процесния адрес се намира
къща във вътрешен двор, в която ищцата има собствени апартаменти, които са
ремонтирани. Излага, че вън, далеч от сградата, на тротоара между два други
имота, има ел. табло, което е изкарано преди 10-15 години и което се заключва.
Разяснява, че от външното ел. табло минава кабел по въздух, който стига до
вътрешно ел. табло, което е било в лошо състояние, до него е имало свободен достъп
– стояло е незаключено, от него са стърчали много жици и е предполагало кражба
на ток. Свидетелката споделя, че докато стопанисва имотите на ищцата консумира
ел. енергия, като не е информирала „ЧЕЗ Разпределение“ за вътрешното табло, но
след кражбата на ток – била ползвана ел. енергия 10 дни, но получили големи
сметки, е извикана фирма, която е оторизирана да провери дали има кражба на ток
и от там са били посъветвани да пуснат жалба в полицията, което е направено.
Сочи, че не е запозната с реда за предприема на действия при проблем с
електромера или таблото, но пояснява, че е пускано искане за смяна на ел.
таблото във връзка с кабела, който свързва двете табла и минава по въздух, като
са получени три отказа. Излага, че собственикът на имотите е направил със
собствени средства ремонт на таблото и е скрил всички жици, като след ремонта
вече не е имало проблеми, вътрешното ел. табло вече се заключва и от него ключ
имат свидетелката и още един от живущите на адреса. Въззивният съд кредитира
напълно показанията на св. Костадинова, като намира същите за непосредствени,
незаинтересовани и непротиворечиви, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
В първоинстанционното производство е изслушано и
заключение на назначена по делото СТЕ, което настоящият съдебен състав намира
за обективно и компетентно изготвено, поради което цени напълно изложените в
него констатации. В последното експертът посочва, че измерването и отчитането
на консумираната ел. енергия в процесния имот е ставало със средство за
търговско измерване /СТЕ/ фабр. № 50463408, ново със заводска проверка, като
същото се намира в електроизмервателно табло тип ТЕМО, непосредствено пред
външната сграда, находяща се на адрес гр. София, ул. „******, където има две
къщи – външна и вътрешна. Във вътрешната сграда има старо ел. табло, в което
личат местата на демонтираните електромери от времето преди изграждане и
преместване в новото електроизмервателно табло тип ТЕМПО непосредствено пред
външната сграда. Старото табло не отговаря на нормативните изисквания, в
дървената му конструкция са разположени две разпределителни табла в добро
техническо състояние и в режим на нормална експлоатация.
По делото са представени и писмени
доказателства - „Протокол за извършени дейности“ от 30.01.2017 г. и
„Становище“ с изх. № 312/03.02.2017 г., изготвени от фирма „А.Е.“ ЕООД при
проверка на електроинсталация на обект на адрес гр. София, ул. „******, като в последното е отразено констатирана
незаконно изградена инсталация – непломбиран
електромер, пригоден за „закачане“ към различни електромери, след което е бил
„откачен“ проводникът и инсталацията била приведена в изправност. Представена е
и жалба, подадена от съпруга на ищцата до началника на 03 РУ-СДВР с писмо от
15.02.2017 г.
При
така установената фактическа обстановка, СГС намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията - постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал правилна
правна квалификация/. Настоящият състав следва да обсъди доводите на
жалбоподателя досежно незаконосъобразността на съдебното решение.
Разгледана по същество, въззивната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
За да
постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният отрицателен
установителен иск, първостепенният съд е приел, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало на
основание сключен договор за продажба на ел. енергия при Общи условия,
действащи през този период от време. Счел е, че в
чл. 17, т. 5 от ОУ е уредено, че при съмнения за неточно измерване на
използваното количество ел. енергия, потребителят има право да получи корекция
на сметката, след като бъде проверено СТИ. Поради което е приел, че между страните е действала специална
обвързваща договореност, по силата на която, при наличие на съмнения за
неправилно отчитане на доставената енергия, ищцата е следвало да се обърне
първо към ответника за констатиране по съответния ред на манипулацията на СТИ.
Така приемайки, че доколкото ищцата не е установила да е упражнила правото си
по предвидения в чл. 17, т. 5 от ОУ ред, то и предявеният от последната
иск се явява неоснователен, поради което го е отхвърлил изцяло. Настоящият съдебен състав счита, че
изложените правни аргументи от първоинстанционния съд не кореспондират на
събраните по делото доказателства и са обосновани при неправилно тълкуване и
прилагане на материалния закон.
В хипотеза
на предявен отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже
пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника,
защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответникът по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец
по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на основанието,
от което правото е възникнало, както и на неговия размер. В случая доказване на
факта на доставка на ел. енергия в претендираното количество е
правопораждащият юридически факт досежно спорното материално право за дължимост
на процесната сума, представляваща стойност на доставена ел. енергия за
исковия период от време относно процесния обект. Така, в тежест
на ответника е било да установи, при условията на пълно главно доказване, че
спорното главно право е възникнало - това са обстоятелства, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия, обема на реално доставената на ответника електрическа
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума.
От събраните доказателства се установява, че ищцата
е потребител на електроенергия с кл. № 310222737053, относно имот, находящ се в
гр. София, ул. „******, вътрешна къща, с доставчик „Ч.Е.Б.“ АД, като страните
са обвързани от облигационни правоотношения по повод договор за продажба на ел.
енергия при Общи условия относно процесния обект.
По силата на това правоотношение ответникът е дължал
доставка на електроенергия на потребителя, чрез пренос по съответните
електроразпределителни мрежи, а от своя страна потребителят дължи заплащане на
ползваната от него енергия за определен срок, в сроковете посочени в
Общите условия да договора за продажба на ел. енергия, съгласно чл. 98 а от ЗЕ. По делото няма данни ищцата
да е възразила по приемането им и за нея да са предоговорени специални условия
по продажбата на електрическа енергия, поради което съдът счита, че общо
известните общи условия са валидни при уреждане на отношенията между страните.
Основният спорен по делото въпрос касае обема на
реално доставената от ответника електрическа енергия за процесния период с
оглед твърдението на ищцата, че тя не е потребила, респ. ответникът не й е
доставил претендираното количество електрическа енергия на обща стойност 707,72
лева. В тази връзка, изцяло в тежест на ответното дружество е било да ангажира
безспорни доказателства по делото относно обема и стойността на доставената ел.
енергия за имота на ищцата за процесния период. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая такова доказване не е проведено, доколкото по делото не е
установено, че СТИ е
било технически изправно /т.е. че е мерило точно/, и че същото е служило за
измерване само на доставената към процесния обект ел. енергия, а не и към други
обекти или други потребители /неправомерно прикачени/.
Напротив, от показанията на разпитаната по делото свидетелка А.К.се установява,
че от изграденото външно ел. табло, което се намира на тротоара между други два
имота, е минавал кабел по въздух, който е стигал до вътрешно ел. табло на
процесната къща, което е било в лошо състояние, до него е имало свободен достъп
– стояло е незаключено, от него са стърчали много жици и е предполагало кражба
на ток. Свидетелката посочва, че при извършена проверка от външна оторизирана
фирма, последната е констатирала извършвана кражба на ток. Допълнително, в
заключението си по изготвената по делото СТЕ експертът изрично е посочил, че вътрешното
ел. табло е старо и не отговаря на нормативните изисквания. Поради което, при
съвкупната преценка на наличния по делото доказателствен материал настоящият
съдебен състав намира, че в хода на производството не е несъмнено установено
обстоятелството, че обемът на реално доставената ел. енергия от страна на
ответното дружество действително съответства на претендираното количество ел.
енергия на обща стойност 707,72 лева. В тази връзка, иррелевантни са изложените
от въззивника в отговора на въззивна жалба доводи за допуснати от потребителя
нарушения на ОУ на дружеството във връзка със забраната последният самоволно да променя определеното място за
монтаж на СТЕ, електро таблата и компонентите към тях, нито да демонтира и
монтира средствата на избрано от него място, доколкото посочените нарушения са
неотносими за преценката на основателността на исковата претенция.
Не могат да бъдат споделени доводите на районната
съдебна инстанция, че доколкото ищцата
не е установила да е упражнила правото си по предвидения в чл. 17, т. 5 от ОУ
ред, то и предявеният от последната иск се явява неоснователен.
Действително в разпоредбата на чл. 17,
т. 5 от ОУ е предвидено, че потребителят има право при съмнение за неточно
измерване на използваното количество електрическа енергия да поиска
електроразпределителното предприятие да осигури проверка и/или експертиза на
СТИ от независима лаборатория при спазване изискванията на ОУ, като при
установяване на неточно измерване или неправилно отчитане на измереното
количество ел. енергия да получи корекция по сметка. Въпреки това,
коментираната разпоредба предоставя една правна възможност за потребителя, като
не вменява задължение на същия при съмнение за неточно измерване на
използваното количество ел. енергия задължено да поиска първо от
електроразпределителното предприятие да осигури проверка и/или експертиза на
СТИ, като неизпълнението на това задължение да е скрепено със санкцията
потребителят да не може да предяви по съдебен ред претенцията си за недължимост
на начислени от ответното дружество суми по фактури за потребена ел. енергия.
За пълнота следва да
бъде посочено, че настоящият съдебен състав не констатира СРС да е
допуснал соченото от въззивника процесуално нарушение, доколкото първата
инстанция е приложила стриктно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК, вр. чл.
18, ал. 2 от Наредба за медицинската експертиза и правилно е приел, че не са
били налице процесуалните предпоставки на закона за отлагане на делото.
С оглед на изложените съображения и
поради несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно следва да бъде отменено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважен предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и по отношение на
присъдените в полза на ответника разноски. Въззивникът – ищец има право на
разноски в пълен размер, направени за двете съдебни инстанции. За сторените
разноски пред СРС следва да му се присъди сумата от 200 лв., платен депозит за
СТЕ, сумата от 50 лева, заплатена държавна такса, както и сумата от 300 лева –
адвокатско възнаграждение. За въззивната инстанция следва да се присъдят разноски
в размер на 25 лева, платена държавна такса за въззивно обжалване, така и
сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение. Общият размер на разноските,
които следва да се възложат в тежест на ответника възлиза на сумата от 875 лева
за двете съдебни инстанции.
Воден от горното СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 553462 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 17445/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 27-ми състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Ш.Ч. против „Ч.Е.Б.“ АД иск с правно основание чл.
124 от ГПК, че Ш.Ч., гражданка на Израел, родена на *** г., постоянно
пребиваваща в САЩ, не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
сумата от общо 707,72 лева по издадена фактура № *********/31.01.2017 г. на
стойност 377,20 лева и по фактура № **********/28.02.2017 г. на стойност 330,52
лева, начислени по клиентски номер № 310222737053 за периода 27.12.2016 г. –
22.02.2017 г.
ОСЪЖДА
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на Ш.Ч., гражданка на Израел, родена на *** г.,
постоянно пребиваваща в САЩ, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 875 лева, направени по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.