Решение по дело №10149/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7281
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 31 март 2020 г.)
Съдия: Десислава Любомирова Попколева
Дело: 20191100510149
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

гр. София, 29.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на петнадесети октомври през 2019 година в състав:

                                                                  

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева

                                       Ива Нешева

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 10149 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 11.07.2019 г. на ищцата Р.М.Г. против решението от 27.06.2019 г. по гр. дело № 8063/2019 г. на Софийския районен съд, 65 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателкята срещу „Т.С.“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 11 от 07.12.2018 г. на управителя на дружеството на основание чл. чл.328, ал.1, т.11 КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за периода 07.12.2018 г. – 07.06.2019 г. в размер на 11 100,00 лв., като жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 900,00 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано поради нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според въззивницата неправилно СРС е приел, че с представената по делото длъжностна характеристика, в която е предвидено изискването „отлично владеене на английски език“, но която не е връчена на ищцата, се установява факта на въведено от работодателя ново изискване за заемане на длъжността „одитор качество“, за което ново изискване ищцата е била уведомена с получаване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ. Навежда доводи, че по делото било установено, че и друго лице, заемащо длъжността „одитор качество“ не отговаря на новото изискване за заемането й, както и че в продължение на четири години ищцата е изпълнявала трудовите си задължения  без необходимост от владеене на английски език, като нейните одитни доклади са превеждани на английски език от други служители на работодателя. При така установените данни, СРС неправилно е приел, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е законосъобразно. На следващо място се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест във връзка с заявеното от ищцата възражение за злоупотреба с право от страна на работодателя, като е възложил същата на ищцата вместо на ответника, който следва да установи законността на уволнението. В противоречие с материалния закон, СРС е приел, че щом работодателят има правото да измени изискванията за длъжността, то той винаги ще действа добросъвестно. Поддържа се, че правото на работодателя да измени изискванията за заемане на определена длъжност не може да се упражнява във вреда на работника или служителя, нито с цел различна от предписаната от закона, а в конкретния случай ответникът не е доказал, с оглед трудовата функция на ищцата, необходимостта от изменение на изискванията за заемане на длъжността. Твърди се също така, че в обжалваното решение не са обсъдени възраженията на ищцата относно опорочената процедура на изменение на изискванията за длъжността, доколкото не й е дадена възможност преди уволнението да представи доказателства за владеене на английски език.. На последно място в решението, въпреки направеното от ищцата искане, СРС не е осъществил косвен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на даденото разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение, издадено от Инспекцията по труда, доколкото от валидността и законосъобразността този индивидуален административен акт зависи и законосъобразността на самото уволнение. Предвид изложеното жалбоподателката моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените от нея искове, както и да й присъди направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕООД – ответник по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Р.М.Г. с искова молба от 07.02.2019 г., с която срещу „Т.С.“ ЕООД са били предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 КТ за отмяна на уволнението на ищцата от длъжността “одитор качество“, извършено със заповед № 11/07.12.2018 г. на управителя на дружеството на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода 07.12.2018 г. – 07.06.2019 г. в размер на 11 100,00 лв./ съгласно молба-уточнение от 11.03.2019 г./, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно, поради невръчване на ищцата на предварителното разрешение на Инспекцията по труда по чл.333, ал.1, т.4 КТ и невъзможността й да вземе отношение по неговата валидност и законосъобразност. Следващият довод, изложен в исковата молба е твърде широката и неконкретизирана формулировка на изменението на изискванията за заемане на длъжността, а именно „ липсата на обективно доказателство за отлично владеене на английски език“, поради което се затруднява защитата на ищцата срещу незаконното уволнение и я лишава от възможност да представи доказателства за степента, в която владее английски език. Поддържа се, че с въвеждането на новото изискване не се цели оптимизация на дейността на работодателя, нито последното е необходимо за надлежното изпълнение на длъжността, заемана от ищцата, поради което в случая се касае за злоупотреба с право от страна на работодателя. Според ищцата трудовата функция на ищцата е възможно да се изпълнява и е изпълнявана в продължение на години, без да е необходима употребата на друг език, освен български. Други доводи за незаконността на уволнението не са изложени от ищцата.

С определението си по чл.312, ал.1 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищцата да уточни исковата си молба като посочи обстоятелствата, на които основава доводите си за злоупотреба с права от страна на работодателя, както и в какво твърди да се изразява порокът във валидността на разрешението на Инспекцията по труда.Във връзка с тези указания, в срока по чл.312, ал.2 ГПК, ищцата с писмена молба е уточнила, че предприетото от работодателя въвеждане на изискване за владеене на английски език не е с цел оптимизиране работата в дружеството или за подобряване условията за развитие на бизнеса му, тъй като необходимостта от превод на документите не е възникнала към момента на въвеждане на новото изискване, а е била налице и към момента на сключване на трудовия договор с ищцата, като осъществяването на преводите е било възложено на други служители на работодателя. Поради тези обстоятелства, ищцата поддържа, че въведеното изискване не е съответно на трудовата й функция по процесната длъжност, а е въведено именно с цел да се създаде правно основание за прекратяване на трудовия договор с ищцата и представлява злоупотреба с право. По отношение на даденото разрешение от Инспекцията по труда, ищцата е посочила, че последното е невалидно, тъй като е издадено въз основа на неверни данни, предоставени от работодателя, а именно, че при сключване на договора ищцата е поела ангажимент да започне обучението си по английски език, тъй като не отговаряла на това изискване за заемане на длъжността и че към настоящия момент последната не могла да изпълнява служебните си задължения в пълен обем, тъй като не владее английски език.

В срока за отговор ответното дружество е заявило, че предявените искове са неоснователни, тъй като въведеното ново изискване за определена степен на владеене на английски език е задължително условие за изпълнение на работата за заеманата от ищцата длъжност, с оглед спецификата на дейност на търговското дружество –сертификация на системи за управление. Поддържа се, че уволнението е извършено при спазване на разпоредбата на чл.333 КТ, като от компетентният орган е издадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение. Поддържа, че въведеното ново изискване за заемане на длъжността – „отлично владеене на английски език-сертификат за ниво С1 ADVANCED, IALTS или TOEFL“ , е необходимо за характера и спецификата на заеманата от ищцата длъжност „одитор качество“, тъй като одиторските доклади, изготвяни от служителите, заемащи тази длъжност, задължително се изготвят на два езика-български и английски. Изложено е също така, че до въвеждане на новото изискване, одиторските доклади, изготвяни от ищцата са били превеждани на английски език от други служители на дружеството, за което не им е заплащано допълнително трудово възнаграждение.

 Между страните няма спор, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата първоначално е изпълнявала длъжността „офис мениджър“, считано от 18.06.2014 г., а впоследствие длъжността “одитор качество“, считано от 12.08.2015 г.

Установява се, че на 08.12.2018 г. на ищцата е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед № 11 от 07.12.2018 г., като и в двете е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява поради промяна на изискванията за изпълнение на заеманата длъжност „одитор качество“ и липсата на обективно доказателство за отлично владеене на английски език съобразно тях, което е необходимо за ефективното изпълнение на длъжността.

Няма спор, че в периода от 03.10.2018 г. до 20.12.2018 г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Установява се, че на 06.12.2018 г., т.е. преди връчване на предизвестието, е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата от Инспекцията по труда на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ.

Съгласно представените от ответника длъжностни характеристики вариант 2/09.03.2012 г. и вариант 3/15.10.2018 г., за които няма данни да са връчени на ищцата, е направено изменение в изискването за степен на владеене на английски език от степен „добро“ на „отлично“ , като е посочен начинът на удостоверяването му.Длъжностната характеристика, с която е въведено новото изискване е утвърдена на 15.10.2018 г., към който момент ищцата е била вече в отпуск поради временна неработоспособност, поради което и последната не й е връчена.

 По делото са установени и следните обстоятелства: одитните доклади, изготвяни от ищцата са съставени двуезично-на български и английски, като преводите не са извършвани от нея, а от други служители вкл. и такива, работещи към дружеството като външни одитори; към момента на прекратяване на трудовия договор с ищцата, в ответното дружество е имало още две лица, заемащи същата длъжност по трудово правоотношение –П.М.и Ю.Л., които притежават съответно сертификат за владеене на английски език С1 ADVANCED и за успешно положен изпит TOEFL.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

     Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Независимо от горното, по оплакванията във въззивната жалба на ищцата следва да се добави следното:

Процесното трудово правоотношение е било прекратено, считано от 08.12.2018 г./датата на връчване на предизвестието на ищцата/ на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността „одитор качество“, като степента на владеене на английски език е повишена от „добро“ на „отлично“. За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че обстоятелството, че новата длъжностна характеристика от 15.10.2018 г. не е връчена на ищцата, е без правно значение за спора. Този извод на съда е правилен, доколкото връчването на нова длъжностна характеристика, съдържаща променените изисквания, е от значение за уведомяване на работника относно променените изисквания /респективно за изпълнението на задължението на работодателя по чл.127, ал.1, т.4 КТ, но не и за законността на уволнението, която е обусловена от наличието или липсата на обективния факт отговарял ли служителят на нововъведените условия. Относно липсата на обусловеност на законността на уволнението от връчване на длъжностна характеристика е налице и практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – решение № 215/08.07.2010 г. по гр.д. № 166/2009 г. Ако ищцата е отговаряла на нововъведеното изискване, то тя е имала възможност да ангажира доказателства в тази връзка при предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и съответно да поддържа незаконност на уволнението поради факта, че отговаря на това ново изискването, което не е направено от нея.

На следващо място правилни са и изводите на СРС, че необходимостта от промяна на изискванията за заеманата длъжност по правило не подлежи на съдебен контрол, освен ако по делото не е въведен довод за злоупотреба с право от страна на работодателя. В конкретния случай такъв е наведен в исковата молба, като противно на доводите във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, правилно СРС е указал на ищцата, че в нейна тежест е да обори презумпцията за добросъвестност, като докаже обстоятелството, че въвеждането на ново изискване е с единствена цел прекратяване на трудовото й правоотношение. Съгласно константната съдебна практика, обективирана в решение № 232/13.06.2011 г. по гр.д. № 781/2010 г. и решение № 457/10.12.2015 г. по гр.д. № 3455/2015 г. на IV г.о. на ВКС, според чл.8, ал.2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършване на уволнението, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя. В конкретния случай на ищцата е предоставена възможност да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят изводи, че е налице злоупотреба с право, което последната е направила с писмена молба, представена в о.с.з. на 10.06.2018 г. и в самото заседание чрез процесуалния й представител. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, правилно СРС е приел, че нововъведеното изискване за отлично владеене на английски език е пряко свързано с изпълняваната от ищцата длъжност, както и че същото е необходимо за ефективното й изпълнение, доколкото изготвяните одитни доклади винаги се превеждат на английски език. Правилни са и изводите на първата инстанция, че фактът, че при сключване на договора за длъжността „одитор качество“ ищцата не е отговаряла  изискването „много добро владеене на английски език“ и работодателят е знаел за това, е без значение за законосъобразността на уволнението. Това е така, тъй като в случая, прекратяването на трудовия договор е извършено на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ – поради промяна на изискванията за изпълнение на заеманата длъжност „одитор качество“ относно степента на владеене на езика в хода на изпълнение на трудовото правоотношение, която промяна е свързана с ефективното изпълнение на трудовите функции за длъжността, заемана от ищцата. Ето защо, доколкото промяната на изискванията за изпълнение на длъжността е настъпила след сключване на договора и доколкото от страна на ищцата не е оборена презумпцията за добросъвестност при упражняване на това право от работодателя, следва извод, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.11 КТ е законосъобразно.

Въззивният съд намира за неоснователнен и доводът за незаконност на уволнението във връзка с даденото предварително разрешение от Инспекцията по труда. Съгласно трайната съдебна практика предварителното разрешение на подлежи на съдебен контрол. Разрешението по чл.333 КТ или отказът за даването му не представляват индивидуален административен акт и действащото българско законодателство не предвижда ред за неговото обжалване, т.е. то е окончателно и не подлежи на преразглеждане, в т.ч. и по реда на косвения съдебен контрол доколкото не представлява индивидуален административен акт.

С оглед гореизложеното процесното уволнение се явява законосъобразно, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – неоснователен.Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на спора, на въззивницата не се дължат разноски за настоящата инстанция.

 На въззиваемата страна следва да присъдят своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение. Последните са в размер на 1 420 лв., като въззивният съд намира за основателно направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на възнаграждението. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на въззиваемата страна действия-изразяващи се в подаване на отговор по въззивната жалба и процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, намира, че възнаграждението следва да се редуцира до размера от 400.00 лв. / 300,00 лв.-за изготвяне на отговор съгласно чл.9, ал.1 Наредба № 1/2014 г. и 100,00 лв.-за осъществено процесуално представителство в о.с.з. на 15.10.2019 г./

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.06.2019 г. по гр. дело № 8063/2019 г. на Софийския районен съд, 65 състав.

ОСЪЖДА Р.М.Г. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. “*******, да заплати на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400,00 лв. – разноски за производството пред СГС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК в 1-месечен срок, който тече от 29.10.2019 г. - датата, на която съдът е обявил решението.

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

                                                       

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                        

 

 

                                                                                   

                                                                                                     2.