МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 109 ОТ 18.05.2016г. ПО НОХД №317/ 2016г.
ПО
ОПИСА НА ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС.
Подсъдимия
Ю.Г.В., роден на *** ***, домашен адрес - гр. Бургас, кв. П., ул. „Т." № **,
***, ЕГН ********** е предаден на съд по реда на чл. 247 ал.1 т.1 от НПК както
следва: за това, че на 15.02.2016 година в гр. Бургас, кв. „Победа", в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - сумата от 134.00 лева /
сто тридесет и четири лева / от владението на Д.К.К. ЕГН ********** с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - казал на
пострадалия К. да му даде парите си, иначе ще извади ножа и ще го намушка с
него, което представлява престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б
Процесът
се проведе при условията на чл.371 т.2 НПК по искане на подсъдимия и защитата.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението така
както е внесено с обвинителния акт. Предвид съкратената форма на съдебния
процес, прокурорът не излага подробно фактическите обстоятелства по
обвинението. Намира същото доказано от съвкупните доказателства по делото.
Наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, предвид оказаното съдействие още от първия момент на
разследването.
Прокурорът
предлага на подсъдимия В., за извършеното престъпление, да бъде наложено
наказание при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК, а именно
лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде намалено с една трета,
т.е., да се наложи наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59 ал.1 вр. ал.2 от НК да се
приспадне времето, през което подсъдимия е бил задържан - от 15.02.2016г.
Защитата
счита, че от събраните по делото доказателства, установената фактическа
обстановка се доказва. Налице е осъществено деяние, при условията на опасен
рецидив. При тези обстоятелства защитата напълно се съгласява със становището
на обвинението, както по отношение на правната квалификация, така също и по
повод на поисканото наказание и условията на изтърпяването му.
Подсъдимият
поддържа, казаното от защитата. Изразява съжаление и моли за минимално
наказание.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира
за установено следното:
I. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 15 февруари
2016г., пострадалият Д.К., който работил като шофьор на такси към фирма „С. т."
, бил на работа. Около 18,30 часа бил изпратен от диспечера на адрес на ул.
„Мария Луиза" в гр. Бургас. Пострадалият управлявал лек автомобил „Шкода
Октавия" с ДК№ ****. Заявката на клиента предвиждала да го вземе до
магазин „Калата" на ул. „Мария Луиза", срещу пресечката с ул.
„Сливница". Клиента бил подсъдимия В., който чакал таксито на посоченото
място. В. поставил в багажника на колата чувал пълен с метални отпадъци. Седнал
на предната пътническа седалка и казал на пострадалия да го закара до
бензиностанция „Шел" в кв. Победа". При пристигане на указаното
място, подсъдимият накарал пострадалия К. да навлезе навътре в квартала, като
му посочвал посоката , в която да кара. Навлизайки доста навътре в квартала, в
един момент пострадалият К. отказал да изпълнява указанията на подсъдимия,
защото улиците били доста разбити. Тогава подсъдимия казал на пострадалия да му
даде парите си , защото ще извади нож и ще го намушка. Предвид мястото, където
се намирал и отправената му запраха, пострадалият не се съпротивлявал, извадил
парите си - 134,00 лева и ги предал на подсъдимия. Сумата се състояла от две
банкноти по 50 лева, една от 20 лева, една от 10 лева и две от по 2 лева. След
това подсъдимият слязъл от автомобила , като поискал от пострадалия да отвори
багажника и да му даде чувала с отпадъците. Използвайки обстоятелството, че подсъдимия
се намира извън автомобила, пострадалият веднага потеглил и се отдалечил от
местопроизшествието.
II
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Описаната
фактическа обстановка се основава на доказателствата по делото, разгледани по
отделно и в съвкупност.
От
гласните доказателства, имащи отношение към деянието, съществени са показанията
на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия. Тези два доказателствени източника
са еднопосочни и помежду им не се откриват противоречия. Показанията на
свидетелите Ц. и Й. - полицейски служители осъществили оперативни и
издирвателни действия, са в подкрепа на посочените по горе гласни
доказателства.
Извършено
е процесуално годно разпознаване, на което пострадалият разпознава подсъдимия
като лицето, което му е отнело процесната сума.
Към делото е
приложено свидетелство за съдимост на подсъдимия, от което могат да се извлекат
необходимите данни за квалифициращите признаци по правната квалификация на
деянието.
III
ПРАВНИ ИЗВОДИ
Описаната и доказана
фактическа обстановка, дава основание за следните правни изводи: на 15.02.2016
година в гр. Бургас, кв. „Победа", в условията на опасен рецидив,
подсъдимият В. отнел чужди движими вещи - сумата от 134.00 лева / сто тридесет
и четири лева / от владението на Д.К.К. ЕГН ********** с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - казал на
пострадалия К. да му даде парите си, иначе ще извади ножа и ще го намушка с
него.
Както
беше посочено по горе, от справката за съдимост на подсъдимия се установяват
многократни осъждания за различни престъпления - основно срещу собствеността.
За изводи относно настоящото деяние, значение имат осъжданията по НОХД
1337/13г. с присъда № 45 от 11.02.2014г. на БРС, влязла в сила на 27.02014г. и
по НОХД №1535/11 , по което е постановена присъда № 1209/13.12.2011г. на БРС -
влязла в сила на 21.07.2012г. По първата присъда е наложено наказание лишаване
от свобода в размер на една година и шест месеца изтърпяно на 02.09.2015г., а
по втората наказание лишаване от свобода от шест месеца изтърпяно на
28.02.2013г. Тези осъждания квалифицират настоящото деяние като извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" и
б."б" НК, защото не е изтекъл изискуемият е пет годишен срок от
изтърпяване на посочените наказания съгласно чл.30 ал.1 НК.
От
обективна страна, на посочената дата, подсъдимият отнел чужда движима вещ -
сумата от 134 лева - от владението на пострадалия К.. Това деяние се е
обективирало чрез заплашване, от страна на подсъдимия по отношение на пострадалия,
като заплашването било вербално - закана, че ако не се подчини и не предаде
парите , които притежава ще го намушка с нож. Заплашването се преценява от
настоящия съд, като такова с достатъчен интензитет, за да бъде съставомерен
признак от състава на престъплението. Целта на подсъдимия била да присвои
сумата , която до този момент се намирала във владение на подсъдимия. След
предаването на сумата от страна на подсъдимия, като резултат от заплахата,
подсъдимия осъществил намерението си и я присвоил, като по късно използвал
предмета на престъплението за лични цели. Така описаните признаци осъществяват
престъпния състав на престъплението грабеж, в квалифицирания му вид, при
условията на опасен рецидив. - чл.199 ал.1т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а"
и б."б" НК.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по реда на чл.И ал.2 НК.
Подсъдимият съзнавал обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено - опасните последици от него и е искал настъпването им. Това е така
, защото подсъдимият с непосредствена закана за живота на пострадалия е сломил
евентуалната му съпротива, като същевременно, недвусмислено и категорично е
изискал предаване на паричната сума намираща се в последния, с намерения да я
присвои. Действията на подсъдимият говорят за целенасочена, категорична позиция
по извършване на престъплението, което е основание за извод по повод прекия
умисъл. Престъплението е довършено , тъй като са осъществени и настъпили всички
изискуеми от закона признаци на престъпния състав.
Подсъдимият е вменяемо,
пълнолетно лице, наказателно отговорно по смисъла на чл.31 ал.1 НК.
IV ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне на
наказанието съдът отчете всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Взе
предвид спецификата на процеса, проведен при условията на Гл.27 , чл. 371 т.2 НПК. Съдът приложи предвиденото в чл.373 ал.2 НПК, като съобрази решението си с
чл.58А ал.1 НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прие младата
възраст, оказаното от подсъдимия съдействие на полицията, веднага
след
установяването
му, както и по късно по време на следствените действия, искреното разкаяние и
изразено съжаление. Отегчаващо вината обстоятелство съдът намира в множеството
осъждания, извън тези отнесени към квалифициращия признак „опасен
рецидив". При определяне конкретния размер на наказанието, съдът намира,
че целите поставени от чл.Зб от НК биха се постигнали с ниско по размер
наказание, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, по следните причини
: подсъдимия е млад човек с възможности за корекция в навиците, затова
наказателната репресия не следва да бъде продължителна и тежка, за да му
въздейства поправящо. Предвид казаното по горе, съдът определи наказание пет
години лишаване от свобода, като осъди подсъдимия на три години и четири месеца
лишаване от свобода, след редукция по реда на чл.58"а" ал.1 НК, което
на основание чл. 61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор.
Съдът
анализира деянието, характеристичните данни на подсъдимия, имущественото му
състояние и стигна до извода, че не следва да наложи предвиденото в чл.199 ал.1 НК второ наказание „ конфискация до една втора от имуществото"
принадлежащо му .
На
основание чл.59 ал.1 т.1 НК съдът приспадна времето на предварителното задържане
под стража на подсъдимия, считано от 15.02.2016г. до окончателното влизане на
присъдата в сила.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.