Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 514
гр. Хасково, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Николай Трендафилов
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 626 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1,
т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба
на Ш.Х.Х., ЛНЧ : **********, гражданин на С., адрес: гр.Х.,
ж.к. ***, РПЦ – Х.
на ДАБ, срещу Решение № 5805/10.06.2022 г. на Заместник-Председател на
Държавната агенция за бежанците при МС.
В жалбата се сочи, че
решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с приложимия материален закон. Обжалваният
административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като
административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне
страната си на произход били свързани с наличието на заплаха за живота и
сигурността му. Административният орган правилно възприел тези причини и се позовал
на справка вх.№ МД-152/09.03.2022 г. на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ,
в която се съдържала обща информация за състоянието на сигурността в С.. След
като анализирал информацията в посочената справка, решаващият орган правилно
преценил, че спрямо жалбоподателя са налице предпоставките за предоставяне на
хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неправилно и в
противоречие с материалния закон обаче приел, че И. е трета сигурна държава за него
и че можело да бъде върнат в И., без да обсъди доводи защо счита това за
възможно.
И. не отговарял на
определението по § 1, т. 9, б. “б“, б. “г“ и б. “д“
от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава", а именно: липсвали данни
чужденецът и семейството му да са защитени от връщане на територията на С., че
има възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва
от международна закрила като бежанец, още по-малко, че били налице достатъчно
основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на И.. Решаващият
орган, видно от мотивите на обжалвания акт, приемал, че И. не била страна по
Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на
бежанците от 1967 г. към същата. Сочи се, че съгласно § 1, т. 9, б. “г“ от ДР
на ЗУБ, за да се приеме, че спрямо чужденеца И. била трета сигурна държава, то
в И. следвало да съществува възможност да поиска предоставянето на статут на
бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като
бежанец. Това всъщност било невъзможно поради факта, че И. не била страна по
Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статут на
бежанците от 1967 г. към същата.
Изтъква още, че
принципът „забрана за връщане“ (non-refoulement) бил
основополагащ относно закрилата на бежанците. Квалификационната директива,
преразгледана през 2011 г., въвела в правото на ЕС набор от общи стандарти за
признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна
закрила. Това включвало правата и задълженията, свързани с тази закрила, ключов
елемент от които била забраната за връщане съгласно член 33 от Женевската
конвенция от 1951 г.
Член 18 от Хартата за
основните права на ЕС гарантирала правото на убежище, което включвало зачитане
на принципа „забрана за връщане“. В член 19 от хартата се посочвало, че никой
не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава,
в която може да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на
друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В мотивите към хартата
се заявявало, че член 19, алинея 2 инкорпорира съответната съдебна практика на
ЕСПЧ относно приложението на член 3 от ЕКПЧ.
По силата на чл. 2 и
чл. 3 от ЕКПЧ се налагала абсолютна забрана на всяко връщане на лице, което е
изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби.
Тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините,
посочени в Женевската конвенция от 1951 г.
В практиката си ЕСПЧ
приемал, че член 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното
общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или
унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е
поведението на жертвата. По силата на член 3 държавата носела отговорност,
когато е извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени
доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго
нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било
върнато - делото Hirsi Jamaa
and Others срещу Италия.
Призната била и
нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали, когато те вече са се намирали в
приемащата държава („бежанци sur place“),
член 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за
тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят
е напуснал своята държава на произход.
Квалификационната
директива също уреждала и субсидиарна (допълнителна)
закрила за лицата, които не могат да бъдат определени като бежанци, но които,
ако бъдат върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си
обичайно местопребиваване, ще бъдат изложени на сериозен риск от тежки
посегателства като смъртно наказание или екзекуция (член 15, буква „а”),
изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (член 15, буква „б”)
или тежки и лични заплахи срещу живота или личността като цивилно лице поради
безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт
(член 15, буква „в”).
С оглед
гореизложеното, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 5805/10.06.2022 г.
на Заместник-председател на ДАБ при МС, ведно със законните последици от това.
В съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че поддържа така
депозираната жалба.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МС - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
и в представени по делото писмени бележки, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С молба № УРИ
105400-4807 от 13.12.2021 г. по описа на Дирекция „Миграция“, СДВНЧ - София от
името на Ш. Х.от С. жалбоподателят е поискал закрила в Република България. На
основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавната агенция за
бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). Желанието за закрила е
потвърдено и с Молба вх. № 4509/22.12.2021 г. по описа на РПЦ – Х.. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист
рег. № УП-19970/22.12.2021 г. като като Ш.
(собствено) Х. (фамилно) Х. (бащино), от мъжки пол, роден на *** г. в гр.А., С.,
гражданин на С., етническа принадлежност - кюрд, вероизповедание:
мюсюлманин-сунит, семейно положение - неженен. Личните му данни са установени
въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като
същият не представя документ за самоличност.
С Писмо рег. № УП-19970/29.12.2021
г. Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция "Национална
сигурност" писмено становище по постъпилата от Ш.Х.Х.
молба за закрила. В писмо с рег. № М-3324/11.02.2022 г. (рег. № УП- 19970/15.02.2022
г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция "Национална сигурност" е
посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на
лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
С жалбоподателя е
проведено интервю на 22.03.2022 г., в което същият е заявил, че е напуснал
нелегално С. през 2016 г. и влязъл в И.. Установил се в град З.. През месец
октомври 2021 г. напуснал И. и нелегално преминал на територията на Република Турция.
През месец ноември 2021 г. преминал на територията на Република България нелегално,
през телената ограда. По пътя към София бил задържан. Целта му била да отиде
при брат си в Германия.
Жалбоподателят разказва,
че напуснал С. заради войната. Страхувал се, че може да го вземат да отслужи
военната си служба и затова отишъл в И.. Установил се в град З.. Живеел там под
наем и работел в ресторант. И.ските власти му издали документ, който му давал
право на временно легално пребиваване. Напуснал И., защото останал без работа и
нямало начин как да живее. По време на преминаването му през територията на
Република Турция не бил посещавал пунктовете за регистрация, защото не желаел
да остава там. Тръгнал бил за Европа. Заявява, че не е имал проблеми на
религиозна и/или етническа основа. Върху него не е било оказвано насилие и не е
получавал заплахи. Не е бил арестуван или осъждан и срещу него няма заведени
съдебни дела. Не е членувал в политически партии както в С., така и в И.. Не е
участвал във военни формирования. Не е имал проблеми с властите, както в С.,
така и с властите в И.. Не желаел да се завърне в С., защото все още имало
война и можело да го вземат в казармата. Подал молба за закрила в Република
България, защото тук бил задържан. България вече му харесвала. Споделя, че ако
сега се завърне в И. нищо няма да му се случи, но нямал нищо там, нямал работа.
С Решение № 5805/10.06.2021 г., Заместник-Председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави
статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш.Х.Х., на
основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 21.06.2022
г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на
същото на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач.
Жалбата срещу решението е депозирана на 23.06.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата
е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице
- адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 3 ЗУБ, в указания 14-дневен срок.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На
първо място, Решение № 5805/10.06.2022 г. е издадено от компетентен
административен орган - Заместник-председателят на ДАБ при МС на основание чл.
52 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 3 ЗУБ (Заповед №
03-15/03.05.2022 г. на Председателя на ДАБ), в установената писмена форма,
поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност,
съответно отмяна, по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т.
1 и т. 2 АПК.
На
второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано
с регистрирането на Ш.Х.Х. като
чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1
във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция
„Национална сигурност“, съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ във връзка с чл. 41, ал. 1,
т. 1 ЗДАНС. Становището на ДАНС е задължително за административния орган, който
действа в условията на обвързана компетентност, но в случаите, в които се
възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който
представлява заплаха за националната сигурност. В конкретния случай подобно
възражение не е обективирано, но изрично е посочено,
че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето Ш.Х.Х., в случай че то отговаря на условията на ЗУБ.
Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган
изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода
на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената
молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не
се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на
основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е
изготвил становище, представено на Заместник - председателя на ДАБ за вземане
на решение (чл. 74, ал. 1 ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила
е разгледана от Заместник-председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно,
извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е
необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 ЗУБ). Взето е
решение, с което на молителя Ш.Х.Х.
се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2
и т. 4 ЗУБ). Формира се извод, че не
са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да
ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за
отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с
чл. 146, т. 3 АПК.
На
трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта –
издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел (чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК).
Съгласно
чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, „при произнасяне по молбата за международна
закрила се преценяват всички относими факти,
декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата
му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава,
чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е
упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила“. В
случая липсват достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на молителя.
Същият не е положил достатъчно усилия, за да обоснове молбата си, не е дал
задоволително обяснение за липсата на доказателства, въз основа на които да се
установят твърдените от него факти, което препятства преценката относно
изявленията му, конкретно същите непротиворечиви и достоверни ли са (чл. 75,
ал. 3, изр. първо ЗУБ).
От
страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като
осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът
следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, „статут на бежанец в Република България се предоставя на
чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини
не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се
завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към
тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо
мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ). В
конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено
спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с
ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени основни негови права или да е
осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните
му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не
заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност,
както в страната по произход - С., така и в страната, в която е живял легално няколко
години – И.. Същият не е бил и политически ангажиран. Липсват данни, които
могат да обусловят извод за осъществено спрямо жалбоподателя преследване по
смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8,
ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ. Не са заявени
конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност
към етническата група на кюрдите е достатъчно основание за опасения от
преследване. В допълнение, следва да се акцентира и върху изявлението на жалбоподателя,
дадено пред интервюиращия орган, че същият е подал молба за предоставянето на
международна закрила в Република България, тъй като тук бил задържан. Същият не
е лице, което е принудено да напусне страната по произход поради преследване, а
представлява икономически емигрант, търсещ по-добри икономически условия за
живот. Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал
държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му,
които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че
тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или
ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.
Липсват данни по делото, че закрилата срещу преследване може да бъде
предоставена от държавата, партии или организации, включително международни
организации, които контролират държавата или значителна част от нейната
територия съгласно чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Отделно от това, не се установява част
от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да
пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал.
8 от ЗУБ. Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на
чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец)
следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ№.
От
компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като
осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи
административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да
бъде предоставен хуманитарен статут.
Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно
наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне,
или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице
поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен
конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки
посегателства спрямо жалбоподателя, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, включително
и като осъществени от някоя конкретна групировка. Изрично е заявено от
молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход,
нито в И. (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ). Не се установява, че той е бил подложен на
посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 „Забрана за
изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл.
9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). По отношение на предпоставките да се предостави
хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно бежанската
история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на
Европейския Съюз /СЕС/ по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член
15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно
преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че
към момента е налице вътрешен въоръжен конфликт в страната по произход,
преминал в гражданска война, като обстановката по сигурността в С. е достигнала
прага на всеобхватно насилие. Този извод се формира и въз основа на справката
от 23.06.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ на МС относно
Сирийската арабска република, представена в хода на настоящото съдебно
производство. Поради това са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ
– „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Констатира се
и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, следствие на
събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход (чл.
9, ал. 3 ЗУБ). Съгласно правилото на т. 39 от Решението на СЕС от 17 февруари
2009 г. по дело С-465/07, само в изключителни случаи е възможно общата ситуация
на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв
интензитет, че връщането там да е нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, без да е
необходимо да се доказва, че то се намира в специфичен риск. С т. 39 от
цитираното решение на СЕС се въвежда обратно пропорционална връзка между
засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно
насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса
на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса,
религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно
насилие в страната му“ (Решение № 15458 от 14.12.2020 г. по адм.
д. № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС). Липсват данни по
делото, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от
държавата, партии или организации, включително международни организации, които
контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9,
ал. 4 ЗУБ. Отделно от това, не се установява част от държавата по произход, в
която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както
и да се установи там по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ.
В
конкретния случай е изследвана възможността жалбоподателят да се ползва със
закрила от друга държава, в която той е пребивавал в продължение на пет години
- И.. Последната попада в обхвата на понятието „трета сигурна държава“ по
смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ. Съгласно дадената легална дефиниция това е
„държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за
международна закрила, е пребивавал и: а) няма основания да се опасява за живота
или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение; б) е защитен от връщане до
територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване
на правата му; в) не е изложен на опасност от преследване или тежко
посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; г) съществува възможност да поиска статут на бежанец и при
предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; д) са
налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на
тази държава“. От изявленията на молителя в проведеното интервю се констатира,
че същият, пребивавайки в И., няма опасения за живота или свободата си и не е
изложен на опасност от преследване или тежко посегателство. От обстоятелството,
че същият няма работа, не се извежда изводът, че И. не попада в обхвата на
понятието „трета сигурна държава“. В решението си административният орган се позовава
на справка от 30.05.2022 г., според която въпреки наличието на спорадични атаки
и бомбардировки, в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен
конфликт в И. и по-точно в автономната област Кюрдистан. В случая липсват данни
свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени, тоест стандартите във
връзка с чл. 15, б ."в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка чл. 9 от
ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при
вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Същият,
чрез поведението си, е изразил волята си да напусне територията на „трета
сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР от ЗУБ, каквато се явява И..
В
този смисъл правилно е формиран от административния орган извод, че искането на
чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен статут) следва
да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ).
Липсват
предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а
именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила.
Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила
по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както
и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на
Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Доколкото
се доказа, че в територията на държавата по произход са застрашени животът или
свободата на чужденеца и същият би бил изложен на опасност от изтезания или
други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, но
същият може да се завърне в И., за него не е приложим принципът за забрана за
връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.
С
оглед гореизложеното, следва да се приеме, че Решение № 5805/10.06.2022 г. на
Заместник-председателя на ДАБ при МС е законосъобразно издаден административен
акт, поради което и жалбата на Ш.Х.Х. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.Х.Х., ЛНЧ : **********,
гражданин на С., адрес: гр.Х., ж.к. ***, РПЦ – Х. на ДАБ, срещу Решение №
5805/10.06.2022 г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците
при МС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: