№ 260032
гр.Дулово, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска
колегия, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Емил Н.
при участието на секретаря Росица
Радева, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.дело № 695 по описа на съда
за 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК и акцесорен иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД гр. София моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Х.Х.П.,
с ЕГН **********,***, че последният му дължи следните суми:
-
3 342.38 лв. - главница по 24 бр. непогасени месечни погасителни вноски за
периода от 15.10.2017 г. до 15.09.2019 г. дължими по Договор за стоков кредит №
291319 от 15.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга,
- 882.17
лв. - договорна лихва за периода от 15.10.2017 г. до 15.08.2019 г.
- 357.51лв.
– обезщетение за забава за периода от
15.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2019 г., за
които суми ищецът се е снабдил със
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 510/2019 г. по описа
на РС -Дулово.
В условията на евентуалност
предявява осъдителен иск за сумите, предмет на установителния иск.
Посочва банкова сметка, ***,
които са предмет на предявения установителен иск.
Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение - включително и тези, направени в заповедното
производство. Представя писмени доказателства. Прави искане за назначаване на
експертиза. Прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
разноските, ако ответника евентуално претендира такива.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника чрез назначения особен представител, с който
изразява становище за допустимост и вероятна основателност на предявения иск с
оглед на представените от ищеца писмени доказателства.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
Депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа исковата си молба и
моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
Ответникът Х.Х.П. – редовно призован,
не се явява, в съдебно заседание се представлява от назначения особен
представител. Заявява, че поддържа писмения отговор. В хода по същество моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск като
основателен и доказан.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, с оглед на наведените от страните доводи, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен от „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД гр.София против Х.Х.П. за установяване
съществуването на вземания на ищеца за главница в размер на 3 342.38 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, договорна лихва в размер на 882.17 лв. и
мораторна лихва за забава в размер на 357.51 лв., за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
В исковата молба ищецът е
посочил, че вземанията му срещу ответника произтичат от договор за цесия от
11.04.2018 г. и Допълнително споразумение към него от 15.05.2018 г., сключен
с „Банка ДСК“ ЕАД, която от своя страна с договор № 291319 от
15.09.2017 г. е предоставила на ответника стоков кредит в общ размер от 3
342.38 лв. с включена застраховка.
Ищецът е посочил, че крайният
срок за издължаване на кредита, съгласно погасителния план към договора за
стоков кредит, бил уговорен на 15.09.2019 г., но поради неплащане на 24-те
погасителните вноски по кредита от ответника, всички вземания на кредитодателя
по договора станали предсрочно изискуеми на основание чл.12, ал.1 от ОУ към
договора за кредит, като за настъпилата предсрочна изискуемост и за извършената
цесия длъжникът (ответникът) е уведомен
на 30.04.2019 г.
От приложеното ч. гр. д. №
510/2019 г. по описа на РС-Дулово се установява, че по същото в полза на ищеца
са присъдени процесните вземания за главница, ведно със законната лихва върху
нея, договорна лихва и мораторна лихва с издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, при което заповедният съд е указал на заявителя да предяви настоящия иск
при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, като същият е предявен в срок.
В настоящото исково производство
ответникът отново не е намерен на неговия постоянен адрес, който съвпада с
посочения по делото адрес за призоваване, като в процеса е представляван от
назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Писмен отговор на
исковата молба е депозиран от особения представител на ответника.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 15.09.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Х.Х.П. е сключен
договор за стоков кредит № 291319 за закупуване на стоки за сумата от 2 947.00 лв. и застраховка
в размер на 395.28 лв., като общата сума на кредита възлиза на 3 342.38 лв. Към
договора са приложени погасителен план и приетите от потребителя Общи условия
за отпускане на потребителски кредит, от които се установява, а и не е налице
спор, че сключеният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, а посочената цел е стоков кредит – кредит, предоставен в
търговски обект, който се отпуска на потребителя с цел закупуване на една или
повече стоки от търговския обект. Съгласно чл. 3 от Общите условия, сумата по
кредита се превежда от „Банка ДСК“ ЕАД по банкова сметка ***, от който
потребителят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя в
рамките на деня, считано от датата на сключване на договора за кредит. Сумата
на кредита, предоставена за финансиране на застраховка се усвоява еднократно,
безкасово, по сметка посочена от застрахователите.
Видно от Служебен бон от
15.09.2017 г., издаден от „Технополис България” ЕАД - Добрич, ответникът Х.Х.П. е закупил стоки на обща стойност с ДДС в размер
на 2 947.00 лв. и начин на плащане чрез „Банка ДСК“ ЕАД, като за целта Банката
е изпратила на „Технополис България” ЕАД уведомително писмо от 15.09.2017 г. за сключения с Х.Х.П. договор
за стоков кредит. Приложена е и декларация, подписана от ответника, че същият е
получил стоките, предмет на договора.
Видно от представения сертификат
на застраховано лице по групов застрахователен договор от 15.09.2017 г.,
ответникът е сключил договор за застраховка в полза на „Банка ДСК“ ЕАД при
невъзможност да обслужва погасителните вноски по кредита, в случай на
настъпване на посочени в договора рискове. Съгласно условията на сключения
договор за стоков кредит, потребителят Х.П. е приел да заплати за отпуснатия му
размер на кредита годишна лихва в размер на 39.59%, при договорен годишен
размер на разходите в размер на 47.63%, като страните са посочили в абсолютен
размер дължимата сума за връщане от потребителя - в размер на 4 890.60 лв., на
24 броя месечни погасителни вноски, 23 бр. в размер на по 203.77 лв. всяка и 1
бр. в размер на 203.89 лв. по погасителния план, с падеж на последната
погасителна вноска – 15.09.2019 г. Съгласно чл.12 от ОУ към сключения договор,
страните са приели при забава в плащанията на месечните дължими суми,
потребителят да дължи върху главницата и надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
От заключението на вещото лице,
извършило назначената по делото съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че в изпълнение на
задълженията си по сключения договор за стоков кредит ответникът не е извършил
нито едно плащане на погасителните
вноски от 1 до 24. Общият изчислен от вещото лице размер на дължимите по
договора суми възлиза на 3 342.38 лв. – главница и договорна лихва в размер на 789.86 лв. за
периода 15.10.2017 г. – 15.05.2018 г., като към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 01.08.2019 г. остатъкът от задължението по
процесния договор е в размер на общо 4 132.24 лв., а размерът на лихвата за
забава за периода 15.10.2017 г. – 01.08.2019 г. е в размер на 357.58 лв.
Заключението на вещото лице е
прието като компетентно изготвено и неоспорено от страните.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г., и допълнително споразумение към него
от 15.05.2018 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като цедент и „Агенция за
събиране на вземания” АД, като цесионер, Банката е продала на ищеца вземането
си към Х.Х.П., което е индивидуализирано в приемо-предавателен протокол от
15.05.2018 г. в размерите, които са предмет на настоящия установителен иск.
С пълномощно цедентът „Банка ДСК“
ЕАД е упълномощил „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява от негово
име, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, всички длъжници по всички
вземания, които Банката е цедирала на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Въз основа на пълномощното,
ищецът е изпратил две уведомителни писма до ответника, с които от името на
цедента „Банка ДСК“ ЕАД го е уведомил за извършената цесия, както и за това, че
поради просрочие на погасителните вноски, всички вземания по договора за стоков
кредит от 15.09.2017 г. са изискуеми в пълен размер, считано от 30.04.2019.2019
г. Видно от представеното по делото известие за доставяне, ответникът е получил
лично уведомителното писмо.
Предявеният иск се квалифицира по
чл.422, ал.1 ГПК, чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. От
представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че на
27.12.2017 г. между ответника и „Банка ДСК” ЕАД е бил сключен договор за
предоставяне на стоков кредит, който попада в приложното поле на ЗЗД и ЗПК.
Договорът от 15.09.2017 г., който
е вид договор за потребителски кредит, е сключен в писмен вид, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора, включително Общите условия, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия
максимален размер на кредита - в размер на 4 890.60 лв. и условията за
усвояването му - чрез заплащане на закупена от потребителя стока от търговски
обект и заплащане на застрахователна премия; посочен е годишния лихвен процент
– 39.59%; посочен е годишния процент на разходите по кредита – 47.63%, посочен
е крайният срок за издължаване на кредита и условията за издължаване по
погасителния план, в който са посочени броя на погасителните вноски, техния
падеж и размера им. Договорен е фиксиран
лихвен процент на годишна основа, при което не е било необходимо посочване на
методика за изчисляване на референтен лихвен процент, а годишният процент на
разходите не е извън границите, посочени в чл.19, ал.4 ЗПК.
По делото е безспорно установено
от писмените доказателства, че „Банка ДСК” ЕАД е изпълнило договорните си
задължения, като със сумата по отпуснатия кредит е заплатил цената на
закупените от ответника стоки и застрахователната премия, като за факта на
изпълнение на задълженията на заемодателя не е повдигнат и спор.
Установено е от заключението на
вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, което заключение съдът
кредитира, че за връщане на кредита ответникът е заплатил четири месечни вноски
по погасителния план, като за целия срок на договора, считано от датата на
първата вноска – 15.10.2017 г. плащания не са извършвани. Ответникът не
установи да е платил всички погасителните вноски по погасителния план, при
което в съответствие с правата му по чл.13, ал.1 от ОУ към договора,
предоставилата кредита Банка-кредитор е имала право да обяви договора за
предсрочно изискуем при неплащане в срок на уговорените погашения по лихва
и/или главница, което е и направила.
По отношение на задължението за
кредитора за уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост на кредита и
с оглед направеното възражение на особения представител на ответника, съдът
намира следното: Съгласно задължителното за съдилищата ТР № 4/2013 г. по т. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.18, постигнатата в договора за стоков кредит
уговорка, че при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или
главница кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. Съгласно същото ТР № 4/2013 г., уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост за вземането на банка, следва да
се установи, че е преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В случая кредиторът „Банка ДСК”
ЕАД не е упражнила правото си по чл.13, ал.1 от ОУ към договора за кредит и не
е обявил кредитът за предсрочно изискуем, като негово изявление в посочения
смисъл не е доведено до знанието на ответника до подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Задължението на ответника е цедирано от
Банката – кредитор на ищеца ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности. Ищецът е уведомил ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост по процесния договор чрез връчване на уведомлението от частен
съдебен изпълнител.
Видно от договора за стоков кредит и
погасителния план към него, всички погасителни вноски са с настъпил падеж към
14.07.2020 г., т. е. към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция. При тези данни и тъй като вземането, което е в предмета
на иска, е формирано от вноските с настъпил вече падеж, приложение намират
разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с ТР № 8/2017 г. по т. д. № 8/2017 г.,
според които предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване на
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,
може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на присъдено нещо. Предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника на
30.04.2019 г., тоест преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 01.08.2019 г. и след това с връчване на исковата молба чрез
особения представител
По делото със заключението на
вещото лице е установен точният размер на задължение на ответника по договора
за стоков кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, което е предмет на настоящия установителен иск, представляващо
главница, договорна лихва, за забава и
законна лихва. За това задължение ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Съдът намира, че ищецът „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е установил качеството си на кредитор спрямо
ответника за посочените вземания, придобити по договора за цесия, сключен с
„Банка ДСК” ЕАД. Тя е упълномощила новия кредитор от негово име да съобщи на
длъжника за извършената цесия, в който случай е налице изпълнение на
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. Същевременно, уведомление, изхождащо от
цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника,
съставлява надлежно съобщаване на цесията (чл.99, ал.3 ЗЗД), с което
прехвърлянето на вземането поражда правно действие за длъжника от този момент,
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Такова уведомяване представлява релевантен
за спорното право факт, настъпил след предявяване на иска и на основание
чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
В случая старият кредитор „Банка
ДСК” ЕАД е упълномощил новия кредитор - ищеца, да уведоми от негово име
длъжника (ответника) за извършената цесия. Такова уведомяване е осъществено до
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и до датата на
предявяване на настоящия иск, с което факта на съобщаване на цесията е
осъществен и следва да бъде зачетен.
В настоящия случай съдът приема,
че ищецът - цесионер се е легитимирал като кредитор на ответника, т. к.
уведомление за цесията, приложено към исковата молба на цесионера, е достигнало
до длъжника на 30.04.2019 г. и съставлява надлежно съобщаване за цесията (чл.99,
ал.3 ЗЗД), с което прехвърляне на вземането е породило действие за длъжника от
този момент, което уведомяване представлява релевантен за спора факт, настъпил
преди предявяване на иска.
Вземането на ищеца за главница, договорна
лихва, лихва за забава и законна лихва е дължимо, тъй като това вземане е
формирано от вноските по погасителния план по договора за кредит, като всички
вноски са с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция.
С оглед изложеното, съдът намира
предявения установителен иск по чл.422 ГПК за основателен, доказан и следва да
бъде уважен за сумите - главница от 3 342.38 лв., договорна лихва от 789.86
лв., лихва за забава от 357.58 лв., както и за законната лихва върху
главницата, считано от 01.08.2019 г., както са изчислени от вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
По отношение на претендираната
договорна лихва до размера от 882.17 лв., предявеният установителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск, съдът намира, че не дължи
произнасяне, тъй като уважава предявения установителен иск.
По отношение разноските в
производството: Съгласно Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в исковото и в заповедното производство.
Предвид изхода на делото,
разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък за разноски по чл.80
от ГПК от страна на процесуалния представител на ищеца, в който са описани
разходи в общ размер от 791.30 лв., от които се претендира юрисконсултско възнаграждение
в размер на 350 лв.
По отношение на този разход,
който се претендира, съдът намира, че при определяне на дължимото
юрисконсултско възнаграждение следва да се съобрази с нормата на чл.37 от
Закона за правната помощ, която на свой ред препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Видно от заключението на вещото лице, касае се
за материален интерес в общ размер от 4 489.82 лв.. Съгласно новелата на чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела
/граждански/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв.
С оглед на това, съдът приема че
дължимото юрисконсултско възнаграждение е
в размер на 300 лева, и тъй като ищеца не посочва размер на същото в
представения по делото списък по чл. 80 от ГПК, намира че в този размер следва
да бъде присъдено.
Реално направените от ищеца
разходи по заповедното и исковото производство са в общ размер от 1 083.28 лв.
(191.64 лв. + 891.64), които ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца .
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Х.П., с ЕГН
**********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, следните суми: 3 342.38 лв.
/три хиляди триста четиридесет и два лева и тридесет и осем стотинки/ -
главница за периода от 15.10.2017 г. до 15.09.2019 г., 789.86 лв. /седемстотин
осемдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 15.10.2017 г. до 15.05.2018 г., 357.58 лв. /триста петдесет
и седем лева и петдесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава за периода от
15.10.2017 г. до 01.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 3
342.38 лв., считано от 01.08.2019 г. до окончателното погасяване на дълга,
които суми произтичат от договор за стоков кредит № 291319/15.09.2017 г.,
сключен с „Банка ДСК” ЕАД и за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 510/2019 г. по описа на РС-Дулово.
ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на договорна лихва до пълния предявен размер от 882.17 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Х.Х.П., с
ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“, № 25, офис - сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 510/2019 г. на РС-Дулово
в общ размер от 191.64 лв. /сто деветдесет и един лева и шестдесет и четири
стотинки/ и разноски в настоящото исково производство в общ размер от 891.64 лв.
/деветстотин и четиринадесет лева и единадесет стотинки/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца
възражение за прекомерност на определеното възнаграждение на особения
представител на ответника.
Решението може
да се обжалва с въззивна жалба пред Силистренският окръжен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: