Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп, 28.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ПИРДОП, IIІ-ти състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Нели Петрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 603 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е първоинстанционно по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от П.И.П., ЕГН: **********
срещу Детска градина „Б...“- с. Антон, въз основа на която се иска прекратяването на трудовото и правоотношение с ответника да бъде
признато за незаконно и да бъде отменено, като ищцата бъде възстановена на
заеманата преди уволнението и длъжност „Директор“ на ДГ „Б...“, а освен това
ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца- от 03.07.2017 г. до 03.01.2018 г. в размер на 5247 лв., заедно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се още ответникът да заплати на ищцата сума в
общ размер на 310.08 лв., представляваща транспортни разходи за месеците
февруари(12 работни дни- 48.96 лв.), март (22 работни дни- 89.76 лв.), май (20
работни дни- 81.60 лв.) и юни (22 работни дни—89.76 лв.)
2017 г., които следва да и бъдат възстановени. Претендират се
и разноски. Иска се постановяване на предварително изпълнение на решението.
Ищцата в исковата молба твърди, че с решение по гр.д. №578/2015 г. по
описа на РС-Пирдоп, влязло в сила на 24.01.2017 г., уволнението и е признато за
незаконно и е възстановена на работа в ДГ „Б...“ като „директор“, в изпълнение
на което решение била издадена заповед за възстановяване на работа
№23/13.02.2017 г. на кмета на община Антон. Сочи, че междувременно е бил обявен
конкурс за заемане на длъжността „Директор“ в ДГ „Б...“, която тя е заемала като
временно изпълняващ длъжността и в конкурса участвали само двама кандидати-
ищцата и лицето Г... С...Л..., която била обявена за спечелилия конкурса
кандидат, а трудовото правоотношение на ищцата било прекратено със заповед №
106/03.07.2017 г. във връзка с некласирането и на първо място в конкурса.
Ищцата застъпва становището, че конкурсът е проведен при съществени нарушения
на императивни правила на закона и добросъвестността, а заповедта за
уволнението и е незаконосъобразна и необоснована, поради което извършеното
уволнение следва да бъде отменено. На първо място ищцата сочи, че в заповедта
за прекратяване на трудовото и правоотношение погрешно е посочен трудовият
договор, който се прекратява- вместо ТД №73/07.10.2014 г. бил прекратен ТД №73/17.10.2017
г. На следващо място се твърди, че за да се прекрати трудовия договор на
основанието, на което е бил прекратен- чл.325, ал.1, т.8 КТ, конкурсът следвало
да бъде обявен и проведен съобразно изискванията на чл.90 и сл КТ, какъвто не
бил настоящият случай. Твърди се, че характеристиката за конкурсната длъжност
следвало да се предаде предварително на
кандидатите в конкурса, като при подаване на документите в общинската
администрация, на ищцата е дадена длъжностна характеристика срещу подпис, но тя
не отговаряла на изискванията на ЗПУО, което само по себе си било равнозначно
на липса на характеристика и неизпълнение на изискването по чл.91, ал.3 КТ.
Нарушен бил още и чл.94 КТ, като в комисията, назначена от работодателя за
провеждане на конкурса, не били включени съответните специалисти. Има се
предвид, че членовете на комисията Т.С. и Ц. М... не били легитимни членове на
обществения съвет, който трябвало да участва с представители в провеждането на
конкурса за заемане на длъжността „директор“, но в детската градина нямало
избран обществен съвет по надлежния ред, за което ищцата подробно е изложила
мотиви. Освен това, според ищцата, през втория и третия етап на конкурса- тест
и интервю, през цялото време присъствало и лицето адвокат Р.Д., която не била
член на комисията, но въпреки това задавала въпроси на участниците. Във втория
етап на конкурса присъствала още и директорката на ЦДГ „К...“, която също не
била част от комисията. На следващо място се сочи, че комисията не изпълнила
задължението си да съобщи на кандидатите резултатите след края на теста и преди
интервюто и така нарушила чл.95, ал.1 КТ, провеждайки го не по обявения начин.
Не им били предоставени протоколите от проведените етапи на конкурсите, нито им
били съобщени точките от теста, нито бил спазен 3-дневния срок за уведомяване
за резултатите, като писмо с изх. номер И2-242/26.06.2017 г. ищцата получила на
27.06.2017 г.- четири дни след интервюто. Твърди се, че конкурсът не е проведен
реално в обявените 3 етапа- документи, тест и интервю, като интервюто по своята
същност преповтаряло теста, но в устен вид. Следващият довод на ищцата е, че
поставената и оценка е необективна и тя е класирана на второ място с разлика
по-малко от 1 точка с другия кандидат, макар другият кандидат да има по-малко
точки от нея на теста и по-малък процент верни отговори на интервюто. Сочи, че
протоколчикът Т. Донева водила протокол на ръка в тетрадка, а качените в
интернет протоколи били различни и в тях липсвали част от зададените и въпроси.
Заявява претенция за възстановяване на транспортни разходи по силата на чл.3,
ал.1 от Наредба 1 от 16.01.2017 г. за условията и реда за възстановяване на
транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в
институциите в системата на предучилищното и училищното образование, като сочи
че и се дължи възстановяване в пълен размер поради липсата на обществен
транспорт, който да отговаря на работното и време, което наложило да пътува с
лично превозно средство.
В срока по чл.
131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна ДГ „Б...“-
с.Антон, като същата е взела становище по исковата молба чрез пълномощника-
адв. Р.Д. от САК. Ответната страна оспорва изцяло исковата молба, като счита
част от нея за недопустима, а в допустимите части- за неоснователна. Исковата
молба била недопустима в частта, с която се оспорва начинът на оценяване на
отговорите на кандидатите, с което се претендира нарушение на чл.95, ал.1 КТ.
Недопустимо било кандидатите да оспорват дадените от комисията оценки и
резултатите от конкурса по исков ред. В частта от исковата молба, сочеща
нарушение на процедурата по прекратяване на трудовия договор, се уточнява че в
заповедта за прекратяване е допусната техническа грешка в датата на трудовия
договор, но това не било нарушение, тъй като нямало друг трудов договор с
ищцата под същия номер. Твърдението, че длъжностната характеристика не отговаря
на изискванията на ЗПУО не представлявало нарушение на процедурата за провеждане
на конкурса, а бланкетно твърдение. Сочи се, че членовете на обществения съвет
към ДГ „Б...“, за които се твърди, че са нелегитимни, били избрани на редовно
проведено събрание на родителите от детската градина, за което е приложен
протокол. Нещо повече, г-жа П. в качеството си на директор била ползвала
решения на обществения съвет, в който участвали Т.С. и Ц. М..., а била
уведомена и с писмо 20/27.04.2017 г. на кмета на община Антон за актуалния
състав на съвета. За директора на ЦДГ в гр.К... е посочено, че същата е била
член на комисията, а всички членове на конкурсната комисия са били специалисти,
имащи образованието и компетентността да са нейни членове. Заявено е, че не
отговаря на истината твърдението в исковата молба за нарушение в процедурата по
конкурса поради присъствието на външни лица при провеждането му. Провеждането
на конкурса било записано на диктофон и не били водени протоколи в тетрадки.
Спазен бил начинът за провеждане на конкурса и участниците били информирани за
всеки етап от него с писмени уведомления, в които били посочени точните начални
часове на отделните етапи, както и условието за преминаване на писмения изпит
/тест/, а именно- минимален брой точки 30. След провеждане на теста, двамата
кандидати заедно били поканени и уведомени от комисията, че са издържали теста
и са допуснати до третия етап- интервю. С оглед на изложените факти ответникът
счита, че конкурсът е проведен при спазване на правилата за провеждането му и
не са налице основания за отмяната му. По отношение на иска за транспорти
разходи е заявено, че същият е неоснователен и недоказан. Сочи се, че от
01.02.2017 г. бил сключен договор за обществен транспорт и осигурен ежедневен
такъв между гр.Пирдоп и с. Антон с цена на билета 1.00 лв. При условие, че
имало осигурен обществен транспорт, ответникът счита, че на г-жа П. не могат да
се признаят разходи за закупуване на гориво за личния и автомобил. Със заповед
103/29.06.2017 г. кметът на община Антон определил средствата, които следва да
се изплатят на П.П. в размери: м. февруари 2017 г.- 25.07 лв.; м.март 2017 г.-
43.44 лв.; м. май 2017 г.- 41.78 лв.; м.юни 2017 г.- 28.11 г. С писмо с обратна
разписка, получено на 18.07.2017 г. ищцата била поканена да получи
компенсацията за транспортни разходи, но тя не се явила, поради което на
26.09.2017 г. сумата от 138.40 лв. и била преведена по банков път.
В съдебно
заседание ищцата П.П. се явява и представлява сама. В хода на устните
състезания заявява, че счита за доказано наличието на нарушения в процедурата
по провеждане на конкурса, станал основание за прекратяване на нейното трудово
правоотношение с ответника. Сочи, че е доказана липсата на легитимност на
Обществения съвет. Акцентира на обстоятелството, че според протокола от
проведеното интервю, последният кандидат е приключил интервюто в 12.40 часа, а
конкурсната процедура е завършила в 14.00 часа, за който период от време според
ищцата е било невъзможно да се обработят резултатите чрез попълване на
оценъчните карти, обобщавне на оценките, напечатване на протоколите и
подписването им и предаване на кмета, за да обяви резултатите. Това според
ищцата доказва, че или протоколите са напечатани предварително или са подписани
в друг ден и на друго място, като и в двата случая процедурата по провеждане на
конкурса е опорочена, а самият конкурс- незаконосъобразен. Съображенията на
ищцата са доразвити в писмени бележки. В писмените бележки, освен че се
поддържа изложеното до този момент, се анализират и свидетелските показания, от
които ставало ясно, че членовете на комисията не са били запознати с
изискванията и правилата за провеждане на конкурса; че е било налице
несъответствие между броя на членовете на конкурсната комисия, вписани в
протоколите и реално присъствалите; че конкурсът е бил предрешен предвид
изказванията, че ищцата не трябва да бъде класирана на първо място. Претендират
се разноски.
Ответникът ДГ
„Б...“- с.Антон в хода на делото се представлява от адв. Р.Д., която моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба, тъй като е
установено, че процедурата по провеждане на конкурса е спазена. Адв.Д. счита,
че конкурсът е проведен принципно, обективно, с участието на необходимите
специалисти и на представители на родителите. В допълнително представени
писмени бележки пълномощникът на страната заявява още, че във всички етапи на
конкурса участниците са били поставени при равни условия, а при обобщаване на
резултатите са присъствали всички членове на комисията и са съблюдавали точното
отразяване и изчисление на дадените точки и оценки, като външна намеса не е
доказана. Счита се, че не са налице основания за отмяна на конкурса, а оттам и
за обявяване незаконност на уволнението на ищцата.
Районен съд - Пирдоп, като прецени събраните по делото доказателства,
въз основа на закона и във връзка с наведените в исковата молба съображения,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата П.И.П. е била назначена на длъжност „директор“ на ЦДГ „Б...“-
с.Антон с трудов договор №73/07.10.2014 г., сключен между нея и кмета на община
Антон. Видно от самия трудов договор същият е бил срочен, сключен на основание
чл.68, ал.1, т.4 КТ- за времето докато длъжността бъде заета въз основа на
конкурс.
Установява се от приложените към личното трудово досие на ищцата
документи, че с решение на РС-Пирдоп от 05.05.2016 г. по гр.д. №578/2015 г. е
признато за незаконно и отменено нейно уволнение, като тя е възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „директор“ при ответника. Решението на
РС-Пирдоп е потвърдено с решение на Софийски окръжен съд от 09.11.2016 г. по
гр.д. №507/2016 г. В изпълнение на съдебните решения, на 10.02.2017 г. П.П. е
уведомена от работодателя, че в двуседмичен срок може да се яви и да заеме
длъжността, на която е възстановена. Същата се е яила в указания и срок за
заемане на длъжността и посредстом заповед за възстановяване на работа
№23/13.02.2017 г. на кмета на община Антон е възстановено действието на
трудовия договор на ищцата с №73/07.10.2014 г. На 12.05.2017 г. между ищцата и
работодателя- кмет на община Антон, е подписано допълнително споразумение №85
към трудов договор №73/07.10.2014 г., с което основното месечно трудово
възнаграждение на служителя е променено от 750 лв. на 850 лв.
Със заповед №106/03.07.2017 г. на кмета на община Антон е прекратено
трудовото првоотношение на П.И.П. като „директор“ на Детска градина /ДГ/ „Б...“-
с.Антон, считано от 03.07.2017 г., на основание чл.325, ал.1, т.8 от Кодекса на
труда /КТ/ - поради постъпване на работа на служителя Г... С...Л..., спечелила
конкурс за заемане на длъжността „директор“ на ДГ „Б...“- с.Антон, обявен със
заповед №56/23.03.2017 г. на кмета на община Антон. В заповедта за прекратявне
на трудовото правоотношение /ТПО/ е посочено, че се прекратява трудов договор
№73/17.10.2014 г. без писмено предизвестие на която и да е от двете страни.
Видно от приложената към конкурсната документация заповед №56/23.03.2017
г. на кмета на община Антон, с нея, на основание чл.44, ал.2 вр. чл.44, ал.1,
т.1 ЗМСМА, чл.90 и 91 КТ вр. чл. 217, ал.3 и ал.5 ЗПУО, е обявен конкурс за
заемане на длъжността „директор“ на ДГ „Б...“- с.Антон.
Към исковата молба е приложена обявата за конкурса, станал основание за
прекратяване на ТПО на ищцата с ответника. В нея е посочено, че община Антон
обявява конкурс за заемане на длъжността „директор“ на ДГ „Б...“- с.Антон.
Същата съдържа кратко описние на длъжността и изискванията, на които следва да
отговарят кандидатите, а именно: изискванията по смисъла на чл.213 и чл.215 от
Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/. В обявата, както и в
самата заповед за обявяване на конкурса, са посочени подробно и документите,
които кандидатите за участие в конкурса следва да представят и начина на
провеждане на конкурса. Документи, според обявата, се приемат от 24.03.2017 г.
до 24.04.2017 г. в сградата на община Антон.
Обява за откриване
на конкурса е публикувана на интернет страницата на община Антон на 23.03.2017
г., видно от извадка от същата, фигурираща в конкурсната документация. Обява е
публикувана и във вестник „Камбана“- бр.12 от 24-30 март 2017 г.
В конкурсната
документация се съдържат документи за кандидатстване в конкурса на две лица, а
именно Г... С...Л... и П.И.П., като техните документи са входирани в общинската
администраця в срока, посочен в обявата. П.П. е подала документи за участие в
конкурса на 18.04.2017 г., а Г... Л...- на 24.04.2017 г.
Към
исковата молба фигурира длъжностна характеристика за длъжността „директор“ в
ЦДГ „Б...“- с.Антон, която ищцата твърди да и е била предадена в общинската
администрация при подаване на документи за участие в конкурса. В нея са
посочени задълженията, отговорностите и правата на директора. Според изискванията,
отбелязани в длъжностната характеристика, директорът трябва да има висше
образование по специалност „предучилищна педагогика“ и педагогически стаж- 3
години, от които не по-малко от 1 година управленски опит.
Със
заповед №92/02.06.2017 г. на кмета на община Антон е
назначена комисия за допускане на кандидатите до конкурс и за провеждане на
конкурс в състав: председател- адв. Ц...П..., членове: Т.С. (представител на
обществения съвет към ДГ „Б...“), Н... С...(представител на обществения съвет
на ДГ „Б...“), М... Ф... (експерт педагогика, детски учител) и Пенка И.
(експерт педагогика, детски учител) и технически секретар: Т. Дончева (секретар
при общински съвет Антон). Със заповед №101/23.06.2017
г. на кмета на община Антон е заменен член на комисията за провеждане на
конкурса, а именно: Н... С...е заменен с Ц. М...- друг член на обществения
съвет към ДГ „Б...“, поради подадено от С...уведомление с вх.
№В4-267/22.06.2017 г., че е възпрепятстван да вземе участие в конкурса. Между
община Антон и председателя на обществения съвет- Юлиана Кънчева, видно от
приложено писмо изх. №И4-86-1/11.05.2017 г. и извадки от електронната поща на
община Антон, е водена кореспонденция, в която кметът на общината е изискал
общественият съвет да излъчи свои членове, които да участват в комисията за
допускане и провеждане на конкурс за длъжността „директор“ на ДГ „Б...“. Всички
членове на комисията са попълнили декларации за липса на личен интерес от
провеждането на конкурса за заемане на длъжността „директор“. Представен е и
протокол от 22.05.2017 г. за определяне на представители на обществения съвет
към ДГ „Б...“- с.Антон при провеждане на конкурс за избор на директор, според
който протокол участниците в заседанието са обсъдили и одобрили кои членове на
обществения съвет да бъдат представители при провеждане на конкурса, а това са Т.С.
и Н... Стефанов, а резервен член е Ц. М.... Според протокола, по уважителни
причини отсъствала Юлиана Кънчева- председател на обществения съвет.
Участвалите четирима членове на обществения съвет са положили подписи.
От протокол на обща родителска среща
в ДГ „Б...“- с.Антон от 08.09.2016 г., приложен към отговора на исковата молба,
се установява кои лица от родителския състав са избрани за членове на
обществения съвет при детската градина и изпълняват такава функция, а това са:
Юлиана Кънчева, Ц. М..., Н... С...и Т.С.. Техните имена и качеството им на
членове на обществения съвет, фигурират и в писмо изх. №20/27.04.2017 г.,
подписано от ищцата, действала към онзи момент като директор на ДГ „Б...“,
адресирано до кмета на община Антон и входирано в общината под №188/27.04.2017
г. Петият член на обществения съвет е М. Вътева- представител на финансиращия
орган в него.
Приобщен е протокол от проведено
заседание на конкурсната комисия в първоначално определения членствен състав от
07.06.2017 г., в който комисята е решила да допусне до участие в конкурс за длъжността
„директор“ на ДГ „Б...“ и двамата кандидати, подали документи- П.П. и Г...
Лозанва. В протокола е записано къде, кога и при какви етапи ще се проведе
конкурсът. С писма изх. №№ И2-221 и И2-222/07.06.2017 г. на П. и Л... е съобщено,
че са допуснати до участие в обявения конкурс, както и е възпроизведена
информацията от протокола за мястото, времето и начина на провеждане на етапите
от конкурса. И двете обратни разписки към писмата са подписани от адресатите в
удостоверение на това, че са ги получили. Видно от извадка от сайта на община
Антон, на същия е бил качен списък на допуснатите кандидати до конкурса за
заемане на длъжността „директор“ на ДГ „Б...“.
Към отговора на исковата молба и в
конкурсната документация се съдържа обобщен протокол от конкурса от дата
23.06.2017 г., в който е отразено началото и края на всеки етап от конкурса,
както и резултатите от двата етапа и окончателното класиране, според което на
първо място е класирана Г... Л... с 66.6 точки, а на второ място е клсирана
ищцата П.П. с 65.8 точки, като конкурсната комисия е приключила конкурсната
процедура в 14.00 часа. На теста П.П. е получила 40 точки, а Г... Л...- 32
точки при минимално изискуем за преминаване в следващия етап на конкурса брой
точки 30. Като неразделна част от обобщения протокол са описани протоколи от
02.06.2017 г и 07.06.2017 г. за допуснатите кандидати, протокол от проведено
интервю и карти за оценка на резултатите /приложения от 1 до 4/. Протоколът е
подписан от конкурсната комисия в състав: Ц...П..., Т.С., Ц. М..., М... Ф...,
Пенка И. и Т. Дончева. Протоколът, според крайния му текст, е предаден на кмета
на община Антон на 23.06.2017 г., за което кметът се е подписал. Протоколът е
аналогичен с приложения към исковата молба протокол, който ищцата твърди да е
свален от електронната страница на община Антон. Протоколът от проведеното
интервю с начален час 12:00 на 23.06.2017 г. и краен час 12:40 часа на същата
дата, съдържа 12 въпроса и дадените от кандидатите съответни отговори, като
отново протоколът съдържа подписите на членовете на конкурсната комисия.
Единственото разминаване между подписания протокол от интервю и неподписания
такъв, приложен към исковата молба, е в 5-ти въпрос от зададените на кандидата
Г... Л... въпроси, като в неподписания вариант смислово отговорът е запазен, но
е спестен част от въпроса, зададен от адв.П.... В останалата част протоколите
се припокриват. Видно от извадка от електронния сайт на община Антон, на
26.06.2017 г., там е качена информация за резултата от конкурса за заемане на
длъжността „директор“ на ДГ „Б...“- с.Антон. На същата дата, видно от писма
изх. №№И2-242 и И2-241/26.06.2017 г., до кандидатите в конкурса- П.П. и Г... Л...,
е адресирана информация за резултатите от конкурса и крайното класиране. Според
обратната разписка към писмото, адресирано до П.П., на 26.06.2017 г. в 16:15
часа същата не е открита на посочения от нея адрес, но на същата дата, в 16.32
часа до П. е изпратена информация за резултата от конкурса чрез куриерска фирма
„Еконт“, а пратката е получена лично от П.П. на 27.06.2017 г. (видно от копие
от товарителница и обратна разписка от „Еконт“). Другият кандидат в конкурса –
Г... Л..., се е подписала на обратната разписка на 26.06.2017 г., а на
27.06.2017 г. е получила писмото и по пощата (видно от известие за доставяне).
Разпитани са като свидетели Ц. М...
и Т.С., които лица са участвали в конкурсната комисия по провеждане на конкурса
за длъжността „директор“ на ДГ „Б...“- с.Антон. Свидетелката М... си спомня да
е участвала в родителска среща на 08.09.2016 г., когато са се избрали членове
на обществения съвет към детската градина. Свидетелката е била информирана, че
това е нововъведение в закона. Свидетелката С. пък сочи, че не е присъствала на
въпросната родителска среща, а са и се обадили да я попитат съгласна ли е да
бъде член на обществения съвет. И двете свидетелки потвърждават, че са били
членове на конкурсната комисия за избор на „директор“ на ДГ „Б...“, но и двете
не са в състояние подробно да кажат нито колко и кои са били другите членове на
комисията, нито какви са били изискванията за конкурсната длъжност. Свидетелката
М... заявява, че юристът им е дал насоки по процедурата, но нищо повече.
Свидетелката е категорична, че събрание на обществения съвет за определяне
членове на конкурсната комисия не е имало, а е било устна уговорка между
членовете, поради което не е воден и протокол. За втората част на конкурса-
писмения тест, свидетелката твърди, че не всички членове на конкурсната комисия
са били в залата докато се е провеждал теста, но всички са присъствали като
свидетели докато юристът е отчитал резултатите от теста. За адв. Р.Д.-
пълномощник на ДГ „Б...“, свидетелката М... заявява, че е била в залата по
време на провеждане на конкурса, но не знае в какво качество и че нито тя, нито
други служители на община Антон, са вземали отношение за класирането на
участниците. За третия етап от конкурса- интервюто, не си спомня точно в колко
часа е приключил, но след третия етап веднага са оценени участниците.
Резултатите, според свидетелката М..., са четени от адвоката, а членовета на
комисията заедно са ги обобщили. Свидетелката си споменя, че е имало
протоколчик и съставен протокол, но не е сигурна дали в същия ден или на
следващия ден се е подписала на протокола. Свидетелката познава и двамата
кандидати в конкурса, поради това, че са били членове на персонала на детската
градина и заявява, че с П.П. са провеждали и други заседания. Свидетелката Т.С.
твърди, че е определена от обществения съвет за участие в конкурсната комисия,
но не знае да има писмен документ, а в заседание не е участвала, но е била
уведомена по телефона. Тази свидетелка също сочи, че не е присъствала в залата
по време на теста, но както тя, така и останалите членове от комисията, са били
там при приемането на тестовете и заедно са ги оценявали. За адв.Р.Д.
свидетелката си спомня, че е била в залата по време на теста, но не е вземала
отношение, като по същия начин само са присъствали и други служители на
общината. Запитана изрично дали е имало изказване от някого по време на
конкурса, че П.П. не трябва да бъде класирана на първо място, защото е осъдила
община Антон, свидетелката заявява, че такова изказване в действителност е
имало, но не си спомня от кого е произхождало. Свидетелката си спомня, че
интервюто е било в същия ден, в който и теста, а обобщеният протокол е съставен
веднага след приравняване на точките на кандидатите. Твърди, че всеки член на
комисията е поставял оценки. Заявява, че не е чела протокола, само се е
подписла, но е проверила, че в протокола вярно са отразени обобщените
резултати.
Към исковата молба е приложено копие
от трудовата книжка на ищцата П.П., от която е видно, че на 03.07.2017 г.
трудовото и правоотношение с ответника е прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.8 КТ, след която дата няма нови вписвания. В съдебно заседание от 26.10.2017
г. от оригинала на трудовата книжка е констатирано, че няма нови отбелязвания в
книжката за възникване на нови ТПО на ищцата.
Изслушани са и приети по делото заключение по съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ) и заключение по допълнителна ССчЕ, изготвени от вещо лице М.Л..
Според експертизата, размерът на брутното трудово възнаграждение на П.И.П. за
последния пълен отработен месец в ДГ „Б...“ (май 2017 г.) е 874.50 лв., а
размерът на претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 КТ от 03.07.2017 г. до
03.01.2017 г. е 5247.00 лв. Според вещото лице остойностеният разход на гориво
за 76 работни дни за разстоянието между гр.Пирдоп и с.Антон, изминавано два
пъти на ден е 226.22 лв. Този разход вещото лице поддържа като актуален след
като е преизчислило първоначално заявената стойност от 138.39 лв.
Преизчислението се е наложило поради разлика в дължината на маршрута между
гр.Пирдоп и с.Антон в сравнение с тази, отразена в интернет и поради
първоначален пропуск да се отчете фактът, че автомобилът на ищцата П.П. е с
автоматична, а не с ръчна скоростна кутия.
С исковата молба ищцата е приложила три броя фактури за бензин A95, издадени от „Газтрейд-Пирдоп“ ООД, с получател: П.И.П.. Фактура
№**********/21.03.2017 г. е на стойност 103.93 лв., но към нея няма приложени
фискални бонове. Фактура № **********/24.05.2017 г. е на стойност 123.80 лв., с
приложени 3 броя фискални бона. Фактура № **********/23.06.2017 г. е на
стойност 166.82 лв., с приложени 4 броя фискални бона.
Според копие от личната карта на П.И.П., нейният постоянен адрес ***.
Видно от преводно нареждане от 26.09.2017 г. община Антон е превела на П.И.П.
сумата от 138.40 лв. на основание Заповед №103/29.06.2017 г. за възстановяване
на пътни разходи. С цитираната в плтежното нареждане заповед, кметът на община
Антон е определил, на осн. чл.5 от Наредба 1/16.01.2017 г. за условията и реда
за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на
педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и
училищното образование, на П.П. да бъдат възстановени транспортни разходи с
лично превозно средство общо от 138.40 лв. за периода февруари-юни 2017 г. С
писмо изх. № И4-118/14.07.2017 г. на кмета на община Антон, адресирано до П.П.
и получено от нея на 18.07.2017 г., същата е била поканена в общинската
администрация, за да получи изчислените суми за компенсация на траспортни
разходи.
Към отговора на исковата молба е приложен договор
за обществена поръчка между община Антон и „Ангкор Травел“ ЕООД за извършване
на обществен превоз на пътници. Приложено е и маршрутно разписание, от което не
е видно дали е приложение към същия договор, нито на коя транспортна фирма е,
нито за кой период се отнася. Ищцата пък е представила извадка от разписание на
автобусните линии София-Антон, изпълнявано от изпълнителя „Ангкор Травел“ ЕООД
и свалено от сайта на община Антон, според което разписание най-ранният
автобус, преминаващ през гр.Пирдоп, пристига в с.Антон в 10:07 часа.
С оглед на обсъдените по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран от П.И.П. с четири обективно
кумулативно съединени иска. Първите три иска са с правна квалификация чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ- за признаване уволнението за
незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Четвъртият иск за
възстановяване на транспортни разходи е с правно основание чл.219, ал.5 от
Закона за училищното и предучилищното образование /ЗУПО/ вр. Наредба
1/16.01.2017 г. за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи
или на разходи за наем на педагогическите специалисти в институциите в
системата на предучилищното и училищното образование. Производството не е бързо
такова, тъй като исковете, попадащи в категорията на чл.310, ал.1, т.1 ГПК, са
съединени с иск, непопадащ в тази категория, а именно: иск за възстановяване
разходи за транспорт.
Относно
иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
От
ангажираните доказателства по безспорен начин се установява, че между ищцата П.И.П.
и ответника ДГ „Б...“- с.Антон (представлявано при сключване на трудовия
договор от кмета на община Антон) е съществувало валидно трудово
правоотношение. Това е така, поради факта, че ищцата е била веднъж възстановена
с влязло в сила съдебно решение на заемана преди уволнението длъжност- „директор“
на ответниковото учебно заведение, с което е възродено възникналото от трудов
договор №73/07.10.2014 г. трудово правоотношение. Продължението на прекратеното трудово правоотношение чрез
възстановяването му, се изразява в идентичност на субектите и идентичност в
съдържанието на прекратеното и възстановено трудово правоотношение. Трудовото
правоотношение на П.П. като директор на ДГ „Б...“ е продължило да съществува
след възстановяването му със същото правно основание, а именно чл.68, ал.1, т.4 КТ- за времето докато длъжността бъде заета въз основа
на конкурс. Именно провеждането на конкурс и заемане на длъжността от
спечелилото конкурса лице (чл.325, ал.1, т.8 КТ) е основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата. Същата е възразила срещу
обстоятелството, че именно нейното трудово правоотношение е прекратено с
процесната заповед №106/03.07.2017 г. на кмета на община Антон, тъй като в
заповедта е посочено, че се прекратява трудов договор №73/17.10.2014 г., а
нейният трудов договор е от дата 07.10.2014 г. Това възражение срещу
законосъобразността на заповедта за прекратяване на ТПО е от формално естество.
Следва да се прецени дали от цитираната заповед може да се установи по
категоричен начин кое трудово правоотношение се прекратява. Съдът намира, че в
случая, е ясно и недвусмислено посочено в заповедта, че се прекратява трудово
правоотношение с лицето П.И.П., с ЕГН: **********, заемаща длъжността
„директор“ на ДГ „Б...“- с.Антон. Тази индивидуализация на трудовото
правоотношение е достатъчна, дори и без да се посочва правното основание, от
което правоотношението е възникнало. Към датата на заповедта- 03.07.2017 г. в
детското заведение е имало само една длъжност „директор“ и тя е била заемана
именно от ищцата, поради което волята на изпълняващия функцията на работодател-
кмет на община Антон, е неоспорима. Очевидно е, че се касае за техническа
грешка при посочване датата на трудовия договор, който се счита прекратен с
постъпване на работа на служителя, спечелил конкурса. Трудовите договори при
един работодател следват поредни номера, а доколкото договор с номер 73 от 2014
г. не може да бъде дублиран и доколкото лицето, с което е сключен действителния
трудов договор №73/07.10.2014 г. е именно П.П., то за съда е безспорно ясно, че
този е трудовият договор, който се е целяло да бъде прекратен. Освен това
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение в случая има единствено
констативна функция, тъй като трудовото правоотношение се счита автоматично
прекратено с постъпване на работа на служителя, спечелил конкурса и заповедта
не представлява самото правно основание, от което се пораждат правните
последици, поради което сбъркана дата в обстоятелствената и част, не може да
рефлектира върху законосъобразността на прекратяването.
В
производството по иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ при уволнение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 8
КТ, което е
безвиновно, съдът извършва проверка доколко проведеният конкурс е отговарял на
съответните законови изисквания за провеждането му, тъй като законосъобразното
провеждане на конкурса е предпоставка и за законосъобразното прекратяване на
трудовото правоотношение с лицето, заемало временно длъжността. Това е така,
тъй като успешното, законосъобразно провеждане на конкурс е условие за сбъдване
на прекратителното основание. Ако обявяването на конкурса не
отговаря на императивни законови изисквания и въпреки това конкурсът е обявен,
проведен и има лице, което го е спечелило, това не е основание за законно
прекратяване на трудовото правоотношение с лицето, което до този момент заема
конкурсната длъжност. Поради това, в случаи като настоящия,
съдът е овластен да провери дали длъжността в действителност е конкурсна, както
повелява чл.90 КТ, дали комисията се е ръководила от утвърдените в чл.91-95 КТ
правила за провеждане на конкурс, дали е осигурила равна възможност за участие
на кандидатите и дали конкурсът е успешно проведен и завършил с постъпване на
работа на спечелилия го кандидат.
Длъжността
„директор“ на общинска детска градина е конкурсна, съгласно чл.217, ал.5 от
Закона за училищното и предучилищното образование /ЗУПО/. Според същата
разпоредба конкурсът се провежда при условията и по реда на Кодекса на труда от
органите по ал.1-3 на чл.217 ЗУПО, с участието на представители на обществения
съвет към учебното заведение, в случая- детска градина. В настоящия случай
органът, дължащ провеждането на конкурса е кметът на общината, който сключва и
прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини.
Именно с негова заповед е обявен конкурсът и е назначена конкурсната комисия;
на него е предаден конкурсният протокол, доколкото именно той е съблюдавал за
законосъобразността на конкурса. В конкурса освен това са взели участие и
представители на обществения съвет към детската градина- свидетелките Ц. М... и
Т.С.. Върху твърдението за изначална незаконосъобразност на сформирането на
обществения съвет и върху твърдението за процедурна опороченост на избора на
конкретните членове на обществения съвет, които да бъдат и членове на
конкурсната комисия, се базират съображенията на ищцата за липса на легитимност
на членовете на обществения съвет, а оттам и на състава на конкурсната комисия.
Съдът намира обаче, че доводът за ненадлежен избор на обществен съвет към
детската градина, не може да бъде изследван в настоящия процес. Създаването и
устройството на обществените съвети е процедура, разписана в чл.3-чл.15 от
правилника за създаването, устройството и дейността на обществените съвети към
детските градини и училищата, обн. в ДВ бр. 75/27.09.2016 г. и създаден на
основание чл.270 ЗПУО. Изпълнението на процедурата води до обособяване на
административен орган, подпомагащ дейността на учебното заведение и имащ
функции по граждански контрол. Обособяването на такъв обществен съвет към ДГ „Б...“
е юридически факт, а функционирането на обществения съвет – факт от обективната
действителност. Евентуално допуснатите отклонения в процедурата по създаване на
съвета следва да подлежат на административен контрол, какъвто ред не е
предвиден в правилника. Въпреки това обаче не съществува и законова възможност
да се осъществява косвен контрол от съд, разглеждащ трудов спор. Това е така,
тъй като би се разширил необосновано кръгът от доказателства, който да бъде
изследван, а съдът би поел неприсъща нему функция по проверка на легитимност на
органи, чието създаване е предвидено в закон. Дори в случаите, в които съдът в
гражданското производство, на осн. чл.17, ал.2 ГПК, може да проверява
законосъобразността на административни актове, той се ограничава до проверка
материалната компетентност на съответния орган, без да изследва процедурата по
обособяване на органа, чиято компетентност се преценява. Ищцата, като лице,
изпълнявало длъжността „директор“ на ДГ „Б...“, видно и от подписвани от самата
нея документи, е присъствла на събрания на обществения съвет, чиято
нелегитимност претендира в настоящия процес и е била наясно с членствения
състав на този съвет, а в нито един предходен момент няма данни да е отнасяла
въпроса за легитимността му пред съд или горестоящ орган или да е инициирала
запитване кой орган е компетентен да контролира процедурата по формиране на
обществен съвет. В този смисъл и доколкото съдът не е събирал доказателства за
начина на формиране на обществения съвет към ДГ „Б...“ намира, че не следва да
обсъжда този въпрос. На изследване подлежи единствено обстоятелството дали
лицата, участващи като членове на конкурсната комисия от обществения съвет са в
действителност членове на този обществен съвет, а видно от протокол от
08.09.2016 г. на обща родителска среща в ДГ „Б...“, Ц. М... и Т.С. са сред
избраните членове на съвета. Техните имена, като представители на съвета, са
отразени и в писмо на П.П. ***/27.04.2017 г. Макар да
съществува действително съмнение в обстоятелството дали двете свидетелки са
определени за представители на обществения съвет, които да участват в конкурсната
комисия, чрез провеждане на заседание на съвета по правилата на чл.20 и сл. от
правилника или членовете на съвета са постигнали устна уговорка по между си, че
именно тези две лица ще представляват съвета в комисията, непроменен остава
фактът, че двете са членове на обществения съвет. С участието им в конкурсната
комисия бива спазено изискването на чл.217, ал.5 ЗПУО в комисията да участват
представители на обществения съвет. Кметът на община Антон, който определя
състава на конкурсната комисия, е изпълнил задължението си да включи членове на
обществения съвет в нея, като е изискал самият обществен съвет да му предостави
имена на свои представители. Той не е причастен към определянето на лицата,
които общественият съвет му е предложил, поради което не може да му се вмени
неизпълнение на процедурата по провеждане на конкурса поради външен спрямо
неговите действия факт, какъвто е провеждането или непровеждането на събрание
на обществения съвет. Достатъчно за обезпечаване законосъобразността на
конкурсната процедура от страна на кмета на община Антон е включването на
членове на обществения съвет в конкурсната комисия, щом същите са му предложени
от самия обществен съвет, а не са избрани от него произволно.
При гореизложените мотиви, съдът счита, че комисията, провела конкурса, е
била надлежно назначена от органа, осигуряващ провеждането му- кмета на община
Антон, с негова заповед. Освен това в комисията са били включени, каквото е и
изискването на чл.94, изр.2 КТ, съответни специалисти. В настоящия случай под
съответни специалисти се има предвид педагогически специалисти, в която група
чл.211 ЗПУО включва учителите, директорите и заместник-директорите, изпълняващи
преподавателска работа. Безспорно в тази категория попадат двама от членовете
на комисията- М... Ф... (детски учител) и Пенка И. (детски учител). Последната
се установява, че е и директор на детската градина в гр.К.... В тази връзка,
неоснователно е възражението на ищцата, че по време на конкурса е присъствало
непознато за нея, външно за комисията лице, което впоследствие е узнала, че е
директор на детската градина в гр.К.... Пенка И. е присъствала по време на
конкурса именно в качеството си на член на конкурсната комисия. Тук следва да
се отбележи още, че от доказателствата и по-конкретно от събраните свидетелски
показания, се установи, че адв. Р.Д. ***, са присъствали в залата по време на
провеждане на теста (втория етап от конкурса) и са следили отблизо процедурата
по провеждане на конкурса, като категорично бе отречено обаче от свидетелите,
някое от тези лица да е взимало отношение при оценяване на кандидатите или да
се е опитало да оказва влияние върху конкурсната комисия. Установи се, че
единствено членовете на комисията са проверявали тестовете, са поставяли оценки
на кандидатите за длъжността „директор“ и са обобщавали крайните резултати.
Физическото присъствие на други лица, извън членовете на комисията, не
опорочава процедурата, щом такива лица не са влияли върху оценяването. Самите
членове на комисията пък не се установи да са били заинтересовани пряко или
косвено от крайния резултат от конкурса. Нещо повече- под страх от наказателна
отговорност, те са декларирали своята незаинтересованост от изхода на
провеждания конкурс. Участието на юрист, какъвто е председателят на конкурсната
комисия- адв. Ц...П..., от своя страна е гарантирало цялостното спазване на
реда по провеждане на конкурса, а дори и правилното оценяване на кандидатите
относно въпроси, свързани с нормативната база, като последното обаче не е
предмет на обсъждане по делото. Не следва да бъдат предмет на обсъждане и
възраженията на ищцата, че оценките в конкурса са манипулирани с единствената
цел тя да не спечели конкурса, както и че интервюто по същността си е преповтаряло
теста. Това е така, тъй като съобразно трайната съдебна практика, съдът не
следва да засяга въпроси, свързани с преценката за качествата на
кандидатите и класирането им (в този смисъл са определение № 236/25.03.2014 г. по ч. гр. д. № 434/2014 г., IV ГО на
ВКС, определение № 612/13.05.2013 г. по гр. д. № 1155/2012 г., IV ГО на ВКС, и
определение № 404/31.05.2012 г. по ч. гр. д. № 343/2012 г., IV ГО на ВКС).
Решението на комисията по провеждане на конкурса не е предмет на съдебна
проверка, тъй като нейната преценка за професионалната подготовка и другите
качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на
целесъобразност (в този смисъл Определение №593/04.05.2015
по дело №6728/2014 на ВКС, ГК, IV г.о.). Поради това
и въведените доводи в тази връзка от ищцата не следва да бъдат обсъждани.
Съдът
намира за спазени изискванията и на чл.91 КТ, а именно изискванията за
обявяване на конкурса по общодостъпен начин. От доказателствата се установява,
че конкурсът е обявен чрез местния печат (вестник „Камбана“) и по друг подходящ
начин, а именно- на интернет страницата на община Антон. Видно от самото
обявление, то съдържа информация за институцията, към която се числи
конкурсната длъжност, мястото на работа и изискванията за длъжността. Подробно
е описан начинът на провеждане на конкурса, както и необходимите документи,
мястото и срокът за подаването им, който в настоящия случай е един месец при
поставено от закона изискване този срок да не е по-малко от месец. Самата ищца
признава, че при подаване на документите за участие в конкурса и е предоставена
длъжностна характеристика, от което е видно, че е изпълнено изискването на
чл.91, ал.2 КТ, на кандидатите да се предостави предварително характеристика на
конкурсната длъжност, за да могат да се запознаят с нея. По отношение на
представената характеристика, копие от която ищцата е приложила по делото, е
направено възражение от страна на П.П., че характеристиката противоречи на
чл.213, ал.3 ЗПУО, доколкото в нея е отразено изискване за 3 години
педагогически стаж в противовес на изискването на закона за 5 години учителски
стаж или професионален опит. Такова противоречие в действителност съществува,
но то не е съществено, тъй като изискването за 5 години стаж е изрично
упоменато в обявлението за конкурса, където са отразени изискванията за заемане
на длъжността, от които се е ръководила комисията. Задължението за предоставяне
на характерстика е вменено на работодателя/органа, провеждащ конкурса,
единствено с цел да се осигури предварителното запознаване на кандидатите със
задълженията и отговорностите, характерни за длъжността, за която се явяват на
конкурс (така че да могат да извършат преценка дали работата отговаря на
очакванията им), а не за да ги запознае с изискванията за длъжността, каквато е
ролята на обявлението за конкурса.
Спазена
е и разпоредбата на чл.93 КТ, като допускането на кандидатите до конкурса е
извършено от комисия, назначена от работодателя, видно от заповед №92/02.06.2017 г. на кмета на община Антон, с която са определени
членовете на комисията по допускане на кандидатите и протокол от 07.06.2017 г.
от заседание на конкурсната комисия, с който са допуснати до участие в конкурса
и двамата подали документи кандидати. На допуснатите кандидати, съобразно
правилото на чл.93, ал.3 КТ, са съобщени писмено датата, часа и мястото на
провеждане на конкурса, което се установи от получените на 07.06.2017 г. от Г...
Л... и П.П. писма.
Чл.95, ал.1 КТ повелява, че конкурсната комисия провежда конкурса по
обявения начин; проврява професионалната подготовка и другите качества на
кандидатите, необходими за заемане на длъжността и класира само успешно
издържалите конкурса лица, като за проведения конкурс съставя протокол. В
настоящия случай, съдът намери, че конкурсът е бил проведен по обявения начин.
Според обаявлението за конкурса, същият е следвало да се проведе на три етапа-
допускане по документи, писмен тест и интервю, като тестът и интервюто се
провеждат в един и същи ден в сградата на общинска администрация Антон и до
интервюто се допускат само кандидати с определен минималнен брой точки на
теста. Установи се от протокол от заседанието на комисията от 07.06.2017 г., че
на тази дата е проведен първият етап на конкурса и след проверка на подадените
документи, са допуснати двамата кандидати за „директор“ до следващите етапи. В
същия протокол са конкретизирани датата и часовете, в които да се проведат
тестът и интервюто и информацията, както се установи, е съобщена на кандидатите
чрез получени от тях писма, с което им е осигурена реална възможност да вземат
участие. Именно на съобщената им дата и часове са се състояли втори и трети
етап на конкурса, като протичането им е отразено в два протокола на конкурсната
комисия- един самостоятелен протокол от проведеното интервю, инкорпориращ
задаваните на кандидатите въпроси и отговори и един обобщен протокол за втори и
трети етап на конкурса, в който е отразено и крайното класиране на двамата
кандидати, успешно издържали конкурса, на първо и втори място. И двамата
кандидати са преминали успешно втория етап на конкурса, представляващ тест, с
повече от минимално изискуемия брой точки (30) и са взели участие в третия етап
на конкурса- интервю. От изложеното става ясно, че конкурсът е проведен по
обявения начин, а именно: спазени са етапите му и тяхната последователност,
спазени са датите и часовете за същинското провеждане на конкурса, спазено е
изискването до интервю да бъдат допуснати само кандидати издържали успешно
теста и постигнали резултат на него над 30 точки. Поради това неоснователно се
явява възражението на ищцата П., че конкурсът не е проведен по обявения начин.
Тя основава това свое становище главно на твърдението, че интервюто е съдържало
въпроси от теста и то такива, на които тя е отговорила грешно и счита, че е
незаконосъобразно тези въпроси да и се задават втори път. Както съдът мотивира
по-горе в изложението, този довод не подлежи на преценка и съдът няма
компетентност да преценява задаваните въпроси, тяхното съдържание, евентуалното
им преповтаряне или това дали са правилно и коректно зададени. Изцяло в
дискрецията на конкурсната комисия остава начинът на проверка на
професионалните качества на кандидатите, т.е. под начин на провеждане на
конкурса, за който според чл.95 КТ съдът следи, законът има предвид спазване на
обявената процедура като последователност и етапи, а не действия на комисията
по оценяване на кандидатите, вътре в рамките на всеки етап. Ищцата е възразила
още, че конкурсната процедурата е опорочена, тъй като не и е била предоставена
дължимата информация, а именно- не е била уведомена за резултата от теста преди
интервюто. Макар да не бяха събрани доказателства в насока на това дали
постигнатия на теста резултат е съобщен на кандидатите преди провеждане на
интервюто, доколкото свидетелите нямат спомен за това обстоятелство, техните
права не са били съществено накърнени. Логична е липсата на писмено съобщаване
на междинния резултат, тъй като двата етапа- тест и интервю, са проведени
непосредствено един след друг. Комисията следва устно да е запознала кандидатите
с резултатите от теста, което обаче дори да не е сторено, тъй като
доказателства в тази връзка няма, несъобщаването на резултата не е повлякло
ограничаване възможността на някой от кандидатите за участие в третия етап на
конкурса. Самото допускане на двамата кандидати до интервюто е било достатъчно
те да са наясно, че са постигнали резултат над 30 точки, в противен случай комисията
изобщо не би пристъпила към задаване на въпроси в рамките на интервюто.
Резултатите от теста, освен това, са били представени на вниманието на
кандидатите най-късно със съобщаване на крайните резултати от конкурса, което
за ищцата П. е било на 27.06.2017 г., когато е
получила по куриер писмото, съдържащо информация за класирането. Относно
така предоставената и информация ищцата е възразила, че не е бил спазен от
страна на провеждащия конкурса орган срокът по чл.95, ал.2 КТ. Съгласно тази
разпоредба резултатите от конкурса се съобщават в 3-дневен срок от провеждането
на участвалите лица. Срокът е бил спазен, противно на твърдението на ищцата П.,
тъй като конкурсът е приключил на 23.06.2017 г., а писмото, с което тя бива
уведомявана за резултата е било предадено на куриерска фирма на 26.06.2017 г.,
независимо че е получено на следващия ден- 27.06.2017 г. Изпращането на
информацията по пощата или чрез друг способ за отдалечен достъп, какъвто е
трансферът по куриер, запазва срока и той се счита спазен. Дори да не беше
спазен обаче 3-дневния срок, а съобщаването на резултатите да е излязло извън
неговите рамки, следва да се има предвид, че този срок е инструктивен и
неспазването му не може да влече като последица незаконосъобразност на
проведения конкурс.
Другият спорен въпрос по делото е за законосъобразността на
протоколиране на конкурса. Ищцата П. счита, че в случай на запис на конкурса с
диктофон, техническият секретар е допуснал нарушение в задължението си да води
протокол, а освен това счита за невъзможно обработването на резултатите от
конкурса, съставянето на протокола от интервюто и на обобщения протокол и предаването
на последния на кмета на общината до 14:00 часа на 23.06.2017 г. Това я навежда
на извода, че протоколът е съставен по друго време. Тук следва да се отбележи,
че функцията на секретаря е именно да води протокола от заседанието, а
задължението му е да представи на вниманието на комисията за полагане на
подписи протокол, съответстващ на действителните събития и отразяващ вярно
изказванията и оценките. Секретарят обаче има право да прецени с какви помощни
средства да си служи по време на заседанието- звукозапис, писмени бележки или
друго, като няма законова пречка окончателният протокол да се състави на база
на такива помощни средства щом отразява вярно последователността на събитията.
Именно за верността на тези събития, членовете на комисията са положили своите
подписи. Свидетелката С. заяви, че не е чела протокола подорбно преди да го
подпише, но е проверила верността на оценките, след като е участвала в
обобщаването им, като именно оценяването и калсирането е същността на
протокола. Погрешно е разбирането на ищцата, че часът, в който е обявено
класирането, а именно 14:00 часа на 23.06.2017 г. е последният възможен момент
за съставяне и подписване на протокола, към който час е било физически
невъзможно да са изготвени всички протоколи. На първо място, невъзможността за
изготвяне на протоколите към този час е единствено в сферата на твърденията. На
второ място, протоколът може да бъде изготвен и подписан и по-късно в рамките
на същия ден. От свидетелските показания става ясно, че членовете на комисията
са подписали обобщения протокол в същия ден, в който се е провел конкурсът, а в
самия протокол е отбелязано, че на същата дата е предаден на кмета на община
Антон. Протоколът, както вече бе мотивирано, е писмено отражение на фактите от
обективната действителност, но не съществува задължение към нито един орган,
съставящ протокол за дадени действия, протоколът да бъде готов в окончателен
вариант с приключване на самото действие, в случая- с обявяване края на
конкурса. Необходимото техническо време за корекции, оформяне и проверка на
протокол е различно според обема на извършените действия, като в настоящия
случай напълно възможно е било протоколите от конкурса да бъдат готови на
същата дата, на която е приключил конкурсът, макар и в по-късен час. Обстоятелството,
че членовете на комисията не са се събрали на едно място, за да положат подписи
върху протокола, също е ирелевантно за законосъобразното му съставяне, тъй като
подписването на протокола е индивидуален акт и не се повлиява от момента на
подписване от останалите членове на комисията. Единствено за аналогия, съдът
намира за уместно да отбележи, че в съдебния процес също се води протокол,
чийто окончателен вариант обаче се представя на вниманието на страните не
непосредствено след съдебното заседание, а в препоръчителен 3-дневен срок,
което е следствие от необходимостта за техническа корекция на протокола и
проверката му от съдебния състав. Не се доказа от ищцата, протоколите от
конкурса и по-специално от етапа „интервю“ да са били манипулирани и недопустимо
видоизменяни. Единственото различие, което съдът констатира между подписаните
протоколи и тези, които ищцата твърди, че е свалила от интернет страницата на
община Антон, е в един от зададените на кандидата Г... Л... въпроси, като обаче
и въпросът и отговорът са смислово запазени. Ищцата твърди, че в протокола от
интервюто не се съдържат част от зададените и въпроси, за което обаче не
представи доказателства, поради което съдът не кредитира това твърдение.
Установи се от събраните доказателства, че конкурсната комисия е
осигурила равен достъп на кандидатите до проведения конкурс и равни условия по
провеждането му. Вариантът на проведения тест е бил един и същи за двамата
кандидати, изтеглен именно от ищцата П.. Зададените при интервюто въпроси също
са аналогични за П.П. и Г... Л..., видно от протокола, като недоказано остана
твърдението на ищцата, че на нея са били задавани и други въпроси. Как точно са
били оценени отговорите на кандидатите, съдът не е компетентен да проверява,
както нееднократно бе изложено в мотивите. Разпитаните като свидетели членове
на конкурсната комисия, в действителност не демонстрираха добра запознатост с
изискванията за заемане на длъжността „директор“, за която е проведен
конкурсът, за което обаче е от значение и обстоятелството, че те са
единствените неспециалисти в комисията и тяхната функция е повече в посока
граждански контрол, отколкото в посока следене за конкретни изисквания към
кандидатите.
Последната предпоставка за законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение с ищцата П.П. на основание чл.325, ал.1, т.8 КТ е възникване на
трудовото правоотношение с лицето, класирано на първо място в конкурса, а
именно: Г... Л.... Според чл.96, ал.1 КТ трудовото правоотношение възниква с
лицето, което е класирано на първо място от деня, в който е получило
съобщението за резултата. Това лице е следвало да постъпи на работа в
2-седмичен срок, в противен случай правоотношението се смята за невъзникнало. Г...
Л..., класирана на първо място в конкурса, е получила съобщението за резултата
на 26.06.2017 г. Със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата П., пък бива удостоверено, че Г... Л... е постъпила на работа, с което е
изпълнено и последното условие за възникване на новото правоотношение,
произтичащо от успешно проведен конкурс, а с това- и последното условие за
прекратяване на правоотношението с лицето, заемало до този момент временно
конкурсната длъжност.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен. В този
смисъл същият следва да бъде отхвърлен.
Относно
исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 КТ:
Законността
на извършеното уволнение обуславя неоснователност и на исковете за
възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение за оставане
без работа, в резултат на уволнението по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, предвид
техния обусловен характер от иска за отмяна на уволнение, поради което същите следва да се отхвърлят.
Относно
иска с правна квалификация чл.219, ал.5
ЗУПО вр. Наредба 1/16.01.2017 г. на МОН:
Според
чл.219, ал.5 ЗУПО педагогическите специалисти, които работят в
населено място извън местоживеенето си, имат право на възстановяване на извършените
от тях разходи за транспорт от местоживеенето им до местоработата и обратно при
условия и по ред, определени в наредба, издадена от министъра на образованието
и науката съгласувано с министъра на финансите. Ищцата П.П. попада в
категорията педагогически специалисти по смисъла на чл.211 ЗУПО, тъй като за
процесния период, за който претендира възстановяване на транспортни разходи, е
заемала длъжността „директор“ към общинска институция- детска градина, и на
основание чл.2 от Наредба №1/16.01.2017
г. за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на
разходи за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на
предучилищното и училищното образование, има право на възстановяване на
извършените от нея разходи за транспорт. Доказано бе,
че ищцата е с адресна регистрация по местожителство ***, а адресът и по
месторабота е в с.Антон- населено място, отстоящо на 9 км. от гр.Пирдоп.
с.Антон отговаря на определението за „малко населено място“, съгласно чл. 2,
ал.2 от Наредба №1/16.01.2017
г., тъй като е с население до 30 000 жители, а именно: около 1 465 жители (по
данни на Националния статистически институт към 31.12.2016 г.). Ответникът не
доказа между населените места Пирдоп и Антон да е осигурен специализиран превоз,
в който случай, съгласно чл.3, ал.4 от наредбата, педагогическите специалисти
не се ползват от правото по чл.2, ал.1 от наредбата за възстановяване на
транспортните разходи. Според чл.8, ал.2 от наредбата при ползване
на лични моторни превозни средства, когато между населените места има
организиран обществен транспорт и не е налице несъответствие на разписанията на
обществения транспорт с работното време на лицата по чл. 3, ал. 1,
разходите се възстановяват в размер, съответстващ на размера на разходите за
най-евтиния вид транспорт. В настоящия случай ответникът доказа, че има
организиран обществен транспорт, провеждан от фирма „Ангкор Травел“ ЕООД, но не
доказа съответствие на неговото разписание с работното време на ищцата. Според
представеното от ищцата П. разписание на автобусните линии на същата фирма,
най-рано пристигащият в с.Антон автобус, който тя може да използва, е в 10:07
часа. Работното време на ищцата пък е на стандартен 8-часов работен ден, видно
от трудовия и договор, поради което пристигането и на работа с осигурения
обществен транспорт, би било съпроводено със закъснение от нейна страна. В този
смисъл следва да се приеме, че за процесния период не е имало съответен на
работното време на ищцата обществен транспорт и приложим се явява чл.8, ал.1 от
наредбата, според който на пътуващия педагогически специалист се възстановяват
разходите за гориво за ползваното моторно превозно средство. Ищцата е пътувала
с лек автомобил, който е зареждала с гориво. Представените фактури за гориво
обаче не представляват доказателство, че именно зареденото количество бензин е
и действително изразходваното за придвижване на ищцата до работното и място и
обратно. Именно поради това е допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, която е изчислила, че за претендирания от ищцата период: февруари-
юни 2017 г., при отчитане на отработените от нея дни и вида на нейния
автомобил, разходът, който тя е реализирала за гориво е на стойност 226.22 лв.
Ответникът ДГ „Б...“ от своя страна доказа чрез платежни документи, че е
заплатил по банков път част от претендираната от ищцата сума за гориво, а
имено: 138.40 лв. Тази сума е постъпила във патримониума на ищцата, независимо
от момента, в който това е станало, поради което следва да бъде приспадната от
дължимата сума. След извършеното приспадане, дължима от страна на ответника към
ищцата П. остава сума в размер на 87.82 лв. Следователно искът по чл.219, ал.5
ЗУПО е основателен до този размер (87.82 лв.) и неоснователен за останалата
част до пълния претендиран размер от 310.08 лв.
По разноските:
Предвид
обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски за
производството на основание чл.83, ал.1, т.1 ГПК и чл.359 КТ, същата не дължи заплащането
им на РС- Пирдоп, независимо от изхода на делото.
Ищцата
обаче не е освободена от заплащане на останалите разноски на ответника,
свързани със заплатен от същия адвокатски хонорар. При отхвърляне на исковете
ищецът дължи на ответника тези разноски. Ответникът е претендирал разноски за
настоящата инстанция, за което е представил списък на разноските. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, на упълномощения
адвокат Р.Д. е заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. Същият
не е прекомерен, каквото възражение е навела ищцата П., тъй като съответства на
Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е
така, тъй като исковете, разглеждани в процеса, за защита срещу които е оказала
процесуално представителство адв. Д. са 4 на брой. Според чл.7, ал.1, т.1 по
исковете за отмяна на уволнение или възстановяване на работа минималният размер
на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие е в
размер на минималната работна заплата за страната към момента за сключване на
договора за правна защита, който в настоящия случай е сключен на 28.09.2017 г.,
т.е. минимумът на възнаграждението за тези искове е бил 460 лв. (такъв е
размерът на минималната работна заплата през 2017 г. съобразно ПМС №
141/13.07.2017 г.). По третия иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ,
който е оценяем и е за сумата от 5247 лв. минималното адвокатско възаграждение
се изчислява по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1/2004 г. и е в размер на 580 лв+5%
за горницата над 5000 лв. или 592.35 лв. Четвъртият иск с правно основание
чл.219, ал.5 ЗУПО също е оценяем и е за сумата от 310.08 лв., поради което
минималното адвокатско възнаграждение по него е 300 лв., съобразно чл.7,
ал.2,т.1 от Наредба 1/2004 г. Следователно, при сборуване на минималните
адвокатски възнаграждения по всички искове, се получава сума по-висока от
заплатената от страна на ответника, поради което възражението за прекомерност е
неоснователно. С оглед изхода на делото, ответникът, на осн. чл.78, ал.3 ГПК,
има право да му бъдат заплатени разноските, сторени за адвокатска защита.
С
оглед гореизложеното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно кумулативно предявените от ищцата П.И.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** против
Детска градина „Б...” - с.Антон, представлявано от директора Г... Л..., искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ:
-
за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, осъществено със
Заповед № 106/03.07.2017г. на
кмета на община Антон, с която на основание чл.328, ал.1, т.8 от Кодекса
на труда е констатирано прекратяване на трудовото правоотношение между
страните;
-
за възстановяване на предишната длъжност, заемана от ищцата - „Директор“ на ДГ „Б...“ - с.Антон;
- за присъждане на обезщетение за
оставане без работа в следствие на уволнението в размер на 5247 лева за времето
от 03.07.2017 год. до 03.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от
5247 лева до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.219, ал.5 ЗУПО във вр. Наредба №1/16.01.2017
г. на МОН, Детска
градина „Б...” - с.Антон, представлявано от директора Г... Л..., ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 87.82
лв. /осемдесет и седем лева и
осемдесет и две стотинки/, представляваща невъзстановени разходи за
транспорт на педагогически специалист за периода от месец февруари 2017 г. до месец
юни 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ като ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.219, ал.5 от ЗУПО във вр. Наредба №1/16.01.2017
г. на МОН, предявен от
П.И.П., с ЕГН **********, с адрес: *** против
Детска градина „Б...” - с.Антон, представлявано от директора Г... Л..., за
заплащане на сумата от 222.26 лв. /двеста двадесет и два лева и двадесет и шест
лева/, представляваща горницата над уважения размер на иска от 87.82 лв. до
пълния предявен размер от 310.08 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П.И.П.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Детска градина „Б...” - с.Антон,
представлявано от директора Г... Л..., сумата 1000.00 лв. /хиляда лева/, представляваща направени от ответника разноски за
адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните пред Софийски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: