Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 12.02.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 57 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
юриск.Б.Р., срещу И.Г. Ш., ЕГН**********
***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр.чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено
в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 1452,00лв., представляващи главница; 365,82лв., представляващи
договорна лихва за периода от 20.05.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна
вноска/ до 20.10.2018г. /падеж на последна погасителна вноска/; 308,84лв.,
представляващи обезщетение за забава: считано от 21.05.2017г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва: от датата на
подаване на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
Ищеца твърди, че на 17.11.2017г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № СКЕХ-14744298 от дата 19.04.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и И.Г.Ш. е прехвърлено в полза на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Приложение № 1 от 17.11.2017 г.,
представлявало неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, като е
представено такова само с данните на длъжника И.Г.Ш., тъй като данните на
останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни
/Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал.
2 от 33/1Д/ и книжата по делото не се представят само на съда.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017г.,
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се
задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците, за което „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД имала изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника
било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената
цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. №
УПЦ-П-БНП/СКЕХ-14744298 от 24.11.2017 г., с известие за доставяне чрез
Български пощи. Писмото се върнало в цялост. До ответника било изпратено второ
уведомление за извършената цесия, от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А." клон България с изх. № УПЦ-С-БНП/СРЕХ- 14744298 от 02.01.2020 г., с
обратна разписка чрез куриер. Видно от обратна разписка към товарителница №
68713145 - уведомлението било получено лично от ответника.
И към настоящата искова молба представят и молят
да се връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената
цесия от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
с изх. № УПЦ-С-БНП/СРЕХ-14744298 от 02.01.2020 г. В тази връзка ищеца се
позовава на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/
16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК
и в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, се
иска съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично
от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с
цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може
да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011 г. на ВНС по гр.дело 867/20112., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004 г. на ВНС по гр.дело 788/2013 г., ТК. В случай че ответникът не
бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено
по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника особен представител и последният възрази относно редовността на
уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба,
моля да имате предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК
е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този
случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване
на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез
пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на
ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не
договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се
стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.
е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на
особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към
нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника.
В подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. №
1708/2017 на РС Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 на РС Варна. С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената
цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5
от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на
настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на
адреса и изтичането на срока по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен
представител на ответника, съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и
получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността
на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл е
Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна.
Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при
изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите
на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на
осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по
който е обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Горното становище било
залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198
от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТИ на ВИС.
На 19.04.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и И.Г.Ш. като Кредитополучател бил сключен
договор за потребителски кредит с СКЕХ-14744298, при спазване на разпоредбите
на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 1452,00 лв.
Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване
на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвения процент бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него. При което
общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1817,82
лв. Така размера на договорната лихва по кредита бил 365,82лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.10.2018 г., на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
100,99 лв., при първа погасителна вноска 20.05.2017 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 20.10.2018 г. с последната
погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно условия
към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължал и обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника
била начислена лихва за забава за периода от 21.05.2017г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата
на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 308,84
лева, която сума е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не е извършил плащане по
дължимия паричен заем към Дружеството.
Предвид изложеното за «Агенция за събиране на
вземания» ЕАД, ЕИК ********* възникнал правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред с оглед на което претендирал от длъжника И.Г.Ш.,
като Кредитополучател по Договор за потребителски кредит № СКЕХ-14744298,
сключен на 19.04.2017 г. да заплати сума в общ размер на 2126,66 лв., от които
главница 1452,00 лв., договорна лихва 365,82 лв. и законна лихва за забава в
размер на 308,84 лв. Поради това и било входирано Заявление за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу И.Г.Ш.,
в деловодството на Районен съд - Велинград. Съдът е уважил претенцията и по
образуваното ч.гр.д. № 455/2019 г. била издадена заповед за изпълнение.
Длъжникът не бил намерен на заявения от него адрес, което от своя страна обусловило
правния интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на така очертаната
обстановка се иска да от съда да постановите съдебен акт, по силата на
който да признаете за установено, че И.Г.Ш., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните
суми, а именно: 1452,00 лв., представляващи главница; 365,82 лв.,
представляващи договорна лихва за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.10.2018 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; 308,84 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от
21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и
законна лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението. Искат се и да
бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство
на основание чл. 78 ал. 8 ГПК и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му
от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител –адв. Г.П.. В него оспорва иска, като
неоснователен, по следните съображения: Ответникът не бил уведомено за извършеното прехвърляне на вземания и само
на това основа на основание, исковете следвало да бъдат отхвърлени. Доколкото
прехвърленото вземане било възникнало от правоотношение между длъжника и
стария кредитор (цедента), то било
въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само това уведомяване щяло да създаде достатъчна
сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му
кредитор с нов и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му. В исковата
молба се твърдяло, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за
извършеното продажба на вземане на 29.01.2018г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД посредством
писмо с обратна разписка чрез куриер. По
делото били представени документи ЛЕО
експрес от който е видно, че длъжника не е получил пратката, както се твърди
в исковата молба. Поради това и счита, че ответника не е уведомен за
извършената цесия и след като не знае за цесията за него не съществува
задължение да престира на цесионера.
Настоява
се на това, че съгласно константната съдебна практика на ВКС
уведомление изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със
същата съставлява надлежно съобщаване на цесия
съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което е прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника.
На
следващо място счита, че кредита не е станал предсрочно изискуем. Видно от
условията на договора по потребителския кредит от 19.04.2017г. в
него било предвидено, че просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целият му размер – автоматично. Тъй като предсрочната
изискуемост представлявала изменение на договора, което настъпвало с
волеизявление само от едната страна и при наличието на две предпоставки
обективният факт на неплащането, то в настоящия случай нямало такова
волеизявление което да е направено и да е достигнало до ответника. По тези съображения се иска
отхвърляне на иска.
В
о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си юриск.Станчева, в писмена молба подържа иска
и иска уважаване на същия, по съображения в защита. Претендира разноски за
заповедното и настоящото производство.
В
о.с.з. ответника, чрез особения си представител адв.П., оспорва иска, поддържа
възраженията си с подробни съображения в защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 455/2019г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 237/08.05.2019г.
се установява да е разпоредено И.Г. Ш.,
ЕГН********** ***, да заплати на ищцовото по настоящето дело дружество „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* – София следните суми: сумата от 1452.00лв.
- изискуема главница по договор за потребителски кредит № CREX 14744298
от 19.04.2017г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна
лихва върху нея, считано от 07.05.2019г.
до окончателно изплащане на вземането, сумата от 365.82 лв. - договорна лихва за
периода от 20.05.2017г. до 20.10.2018г., сумата от 308.84лв. - лихва за забава за периода
от 21.05.2017г. до 03.05.2019г., както и разноски от 42,53лв. за държавна такса
и 50лв. за юриск. възнаграждение.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 455/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника И.Ш. от
ЧСИ Станчева чрез залепване на 30.07.2019г. по реда на чл.47 ГПК.
Във
връзка с това ищеца е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си
по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 455/2019г. на ВлРС в
едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 02.01.2020г., а настоящия установителен
иск е предявен на 28.01.2020г., изпратен по пощата с клеймо от 27.01.2020г. в
указания едномесечен срок.
Изложеното
сочи, че установителния иск е допустим.
Освен
това от събраните писмени доказателства,
представени от ищеца се установява следното: С Договор за потребителски кредит
№ CREX 14744298 от 19.04.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД /заемодател/ и И.Г. Ш., ЕГН********** /заемател/, се установява ответника
да получил в заем сумата от 1452лв. за закупуване на преносим компютър ASUS, като
общото му задължение по договора е 1817лв., платима на 18бр. месечни вноски от
по 100,99лв. по погасителен план в срок от 18 месеца с падеж на последната
вноска – 20.10.2018г. В чл.3 е уговорено при забава на плащания на една или повече
месечни вноски кредитополучателя дължи лехва за забава в размер на законната
лихва за периода на забавата. А при просрочие на две или повече вноски, считана
от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер.
Заедно
с този договор са представени Приложение №2 –стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит.
Видно
от представената фактура № 642/19.04.2018г.
издадена на името на ответника И.Ш., последния е закупил преносим компютър ASUS
за сумата от 1452лв. с ДДС- точно
колкото е размера на предоставения му за тази цел заем.
Всъщност
ответника и не оспорва да е сключил този договор за заем с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и да е получил заемната сума
от 1452лв.
Ето
защо и съдът намира да е налице валидно възникнало облигационно отношение по Договор
за потребителски кредит № CREX 14744298 от 19.04.2017г., сключен между ответника
и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Срокът
на този договор е изтекъл на 20.10.2018г.,
когато е падежа на последната погасителна вноска.
Напълно
неоснователни съдът намира възраженията на ответника, че не настъпил падеж на
задължението, тъй като договора не бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като
обявяването на предсрочна изискуемост е само една възможност за кредитора. А с
изтичане срока на договора, какъвто е настоящия случай, се дължи изпълнение на
всички поети задължения.
По
делото е представен и рамков договора за цесия от 27.07.2017г. сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД „, като
продавач и ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” /АСВ/ ООД
-София, като купувач, по силата на който последния придобива вземанията на
цедента, като за всяко конкретно вземане се съставя ново Приложение №1, придружен
от Протокол за предаване на документи, потвърждение по чл.99, ал.3 ЗЗД,
Пълномощно и Приложение №5 – списък на вземанията.
По
делото е представено извлечение от Приложение №1/27.07.2017г.,
представляващо списък на вземанията
които са прехвърлени въз основа на рамковия договор /л.19-20/. На ред 319 от
него е записано задължение на И.Г.Ш. по кредит № CREX 14744298 от 19.04.2017г. в
размер на общо 1877,75лв., в това число 1452лв.-главница и 365,82лв. –договорна
лихва.
Представено
е известие за доставяне на уведомление за цесия от 24.11.2017г., изпратено на
ответника И.Г.Ш. *** /посочен в договора за кредит/, което не получено от
ответника, а е върнато в цялост на изпращача АСВ-София – цесионер, упълномощен
от цедента да уведомява длъжниците-кредитополучатели от негово име по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия . Представено е и второ уведомление за
цесия от 02.01.2020г., изпратено на ответника, което също не е получено
от ответника, а е върнато в цялост на изпращача АСВ-София.
В заявлението си по чл.410 ГПК ищеца не е и твърдял, че
за извършената цесия длъжника е бил надлежно уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД с
писмо. Доказателства за наличие на уведомяване за цесията в насока на писмо,
което да е и връчено на ответника не са представени. Вместо това в исковата си
молба ищецът иска писменото уведомление да се връчи с искова молба. В тази
насока сочи съдебна практика на ВКС.
От горните доказателства безспорно се установява наличие
на валидно сключен договор за цесия, като в резултата на прехвърляне на
вземания ищеца „АСВ“ ЕАД е притежател на вземана към ответника по същия договор
за кредит № CREX 14744298 от 19.04.2017г. в размер на 1452лв.-главница и
365,82лв. –договорна лихва за период от
30.10.2012г. до 29.03.2013г. и 231.04
лева – лихва за забава за периода от 31.10.2012г.. Следва да бъде посочено в
случая, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на препис
от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и
уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този
смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК,
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК и
мн.др./, поради което следва, че ищеца е материално легитимиран да претендира
изпълнение на задълженията на длъжника. А възражението на ответника, че не
надлежно уведомен за цесия, е неоснователно, тъй като такова би могъл да
направи само ако е плащал на
първоначалния си кредитор, данни за което няма.
При което и следва да се приеме, че действително неговото
задължение към ищеца не е изпълнено.
От приета по делото и неоспорена от страните ССЕ
изготвена от в.л. Т., от която се установява следното: Размерът на задължението
на ответника по процесния договор № CREX 14744298 от 19.04.2017г. към момента на подаване на Заявлението по
чл.410 ГПК – 07.05.2019г. е в размер на общо 2048,86лв., в това число:1452,0лв.
– главница от непогасени вноски; 365,82лв. – договорна лихва за периода
20.05.2017г.-20.10.2018г. и 231,04лв. – обезщетение за забава за периода
21.05.2017г.-03.05.2019г.
Ето защо и се установява наличие на задължение на ответника
към ищцовото дружество за сумата от общо 2048,86лв., в това число:1452,0лв. –
главница от непогасени вноски; 365,82лв. – договорна лихва за периода
20.05.2017г.-20.10.2018г. и 231,04лв. – обезщетение за забава за периода
21.05.2017г.-03.05.2019г., произтичащи от Договор за потребителски кредит №
CREX 14744298 от 19.04.2017г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. А
за разликата над 231,04лв. – обезщетение за забава до претендираните 308,84лв.
лихви за забава за същия период, като не се установи задължение в този размер,
то искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
До колкото не се установи задължението за главница да е
изпълнено от датата на поканата, каквато е заявлението за издаване на ЗИ, то
безспорно същата се дължи, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 07.05.2019г.– дата на постъпване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане.
В издадената ЗИ на ищеца са присъдени разноски в размер
на общо 92,53лв., в това число 42,53лв. лв. за ДТ и 50лв. за
юриск.възнаграждение. Предвид частичното уважаване на установителния иск, то на
ищеца се дължат направени в заповедното производство по съразмерност. Ето защо
и на ищецът ще се присъдят разноски за заповедното производство от общо 89,14лв.
по съразмерност, като се осъди ответника да ги заплати.
По отношение на разноските в настоящото производство,
съдът намира, че за ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК е
възникнало задължение за заплащане на направените разноски от ищеца, който е
юридическо лице и е представляван от юрисконсулт. Ищеца е представил и списък
за разноски по чл.80 ГПК, като е претендирал разноски от общо 1106,34лв., в
това число: 107,47лв. –държ.такса; 350лв. –юриск.възнаграждение; 378,87лв. –
депозит за особен представител и 270лв. за ССЕ. 300лв. В случая ищеца като
представляван от юрисконсулт има право на разноски съгласно чл.78,ал.8 ГПК
определени по реда на чл.37 от ЗПП, препращащ към НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ. При заведен иск единствено приложим е чл.23, т.2 от НЗПП,
предвиждаща възнаграждение от 100лв. до 300лв. До колкото цената на иска е само
общо 2126,66 лв., то няма никакво основание съдът да приеме, при тази цена на
иска да се определи максималния размер.
Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски за настоящото производство от 100лв.
за юрисконсултско възнаграждение. Или на ищеца ще се присъдят разноски в размер
на общо 824,65лв. по съразмерност с уважената част от иска изчислени на база
разноски от 856,34лв, включваща 107,47лв. –държ.такса; 100лв.
–юриск.възнаграждение; 378,87лв. – депозит за особен представител и 270лв. за
ССЕ, която и сума за разноски ще се осъди ответника да заплати на ищеца.
Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, ЧЕ И.Г. Ш., ЕГН********** ***, МУ ДЪЛЖИ следните
суми: СУМАТА от 1452.0лв. /хиляда
четиристотин петдесет и два лева/- изискуема главница по Договор за
потребителски кредит № CREX 14744298 от 19.04.2017г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, СУМАТА от 365,82лв.
/триста шестдесет и пет лева и 82ст./ – договорна лихва за периода
20.05.2017г.-20.10.2018г., СУМАТА от 231,04лв. /двеста тридесет и един лева и
04ст./ – обезщетение за забава за периода 21.05.2017г.-03.05.2019г.,
ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 07.05.2019г. до окончателно изплащане на
вземането, КОИТО СУМИ е разпоредено да заплати със Заповед № 237/08.05.2019г.
по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 455/2019г. на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
231,04лв. – обезщетение за забава до претендираните 308,84лв. лихви за забава
за същия период, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Г. Ш.,
ЕГН********** ***, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р
Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА от 89,14лв. /осемдесет и девет лева и 14ст./,
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и СУМАТА от
824,65лв. /осемстотин двадесет и
четири лева и 65ст./, разноски направени в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)