Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 23.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15479 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение
от 14.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 1097/ 2017 г. на Софийски районен съд,
ГО, 119 състав, С.Д.НА В.Р./СДВР/- със седалище и адрес на управление в гр.
София, е осъдена да заплати
на С.Д.Ц. /ЕГН **********/ сумата
800 лева, представляваща паричната равностойност на неусвоен лимит за
униформено облекло за 2012 г. и 2016 г., ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска на 9.01.2017 г. до окончателното й изплащане; и сумата
550 лева, представляваща паричната равностойност на неусвоен лимит за
ободряващи напитки, дължими при полагане на нощен труд за времето от м. януари
2012 г. до м. декември 2016 г. включително, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска на 9.01.2017 г. до окончателното й изплащане; а също и сумата
400 лв.- разноски по
делото. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът СДВР е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата 100 лв.- държавна
такса.
Постъпила е въззивна жалба от С.Д.НА В.Р./СДВР,
ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна С.Д.Ц. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.204, ал.2 и ал.3 ЗМВР /отм./ и чл.181, ал.2 и ал.3 ЗМВР /обн. ДВ- бр. 53/ 27.06.2014 г./.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Реш. по гр.д.№ 15479/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
По
същество обжалваното решение е частично неправилно- относно присъдената на
ищеца парична равностойност на неусвоен лимит за ободряващи напитки в размер на
550 лв., и в тази част следва да бъде отменено. В останалата част решението на
СРС следва да бъде потвърдено.
Не
е спорно по делото, а се установява и от приложена от ответника кадрова
справка, издадена на 6.10.2017 г., че през процесния период от 2012 г. до 2016
г. /вкл./ ищецът С.Ц. е работил по служебно правоотношение в С.Д.на В.Р./СДВР/-
МВР, където последователно е изпълнявал длъжностите „полицейски инспектор“ в
сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при СДВР, „началник на група“ в
сектор СПООР на „Специализирани полицейски сили“ /СПС/ към отдел „Охранителна
полиция“ при СДВР и „старши инспектор- началник на група“ в сектор „С4“ към
отдел „Специализирани полицейски сили за опазване и възстановяване на
обществения ред“ при СДВР.
Безспорно е между страните и че за изпълнение
на горепосочените длъжности ищецът е бил длъжен да носи униформено облекло по
време на работа.
Според
издадена от ответника на 12.10.2017 г. справка /л.26 от делото на СРС/ на ищеца
Ц. са били изплатени следните суми за вещево доволствие: за 2013 г.- 106.51
лв., за 2014 г.- 400 лв., и за 2015 г.- 400 лв., или общо 906.51 лв.
Относно вещевото
доволствие за процесната 2012 г. приложима за спорното материално
правоотношение е била нормата на чл.204, ал.2 ЗМВР /отм. с § 4 от ЗМВР, обн. ДВ-
бр.53 от 27.06.2014 г./, а за 2016 г.- нормата на чл.181, ал.2 ЗМВР /обн. ДВ- бр.53
от 27.06.2014 г./. При съобразяване на цитираните законови норми и на
разпоредбата на & 83а, ал.1 от ЗИД
ЗМВР /нов- ДВ, бр.58 от 18.07.2017 г., в сила от 22.07.2017 г./, според която „на
държавните служители на Министерството на В.Р.към деня на влизането в сила на
този закон, които са имали право на униформено облекло за 2011 г., 2012 г.,
2013 г., 2014 г. или 2015 г. и за които такова не е осигурено, се изплаща
левовата му равностойност в размер на лимита за съответната година,
пропорционално на отработените месеци на длъжност за държавен служител, носещ
униформа през календарната година, като се приспадат усвоените лимити за всяка
една от изброените години“, на ищеца Ц.- видно от цитираната по- горе служебна справка, е била заплатена
левовата равностойност на непредоставеното му за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. униформено
облекло, съответно с обжалваното решение му е присъдена паричната равностойност на неусвоен
лимит за униформено облекло за 2012 г. и 2016 г.
Доводи за липсата на материално- правно основание
/правоизключващи/ за заплащане на горепосочената сума- за непредоставено вещево
доволствие, от категорията на визираните в чл.269 ГПК във въззивната жалба на
ответника СДВР не се съдържат.
Единственият релевиран в жалбата на ответника довод за недължимост
на сумата 800 лв.-
парична равностойност на непредоставено вещево доволствие, се основава на твърдения
за изтекла относно това вземане погасителна давност.
Този довод, обаче, по преценка на настоящия въззивен съд не
подлежи на разглеждане по същество, тъй като е преклудиран. Това е така, тъй
като по делото не е своевременно заявено от ответника
възражение за изтекла
Реш. по гр.д.№ 15479/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
погасителна давност относно
това спорно
вземане, поради
което и
разглеждането му от въззивния съд е недопустимо. Такова правопогасяващо възражение
не е въведено в процеса в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, в
който липсва позоваване от ответника на последиците на изтекъл давностен срок.
Поради това и заявеното за първи път във въззивната жалба погасяващо спорното
материално право възражение, което не е свързано със служебното приложение на
закона, е преклудирано /чл.133 ГПК/, в какъвто смисъл е и даденото от ВКС в
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 4/ 2012 г. на ВКС- ОСГТК-
т.4, тълкувателно разрешение. Според приетото в цитираното ТР на ВКС по силата
на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред
въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е
допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би
означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и
възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
При
това положение, с оглед липсата на релевирани във въззивната жалба на ответника
СДВР доводи, подлежащи на разглеждане по същество, със същата не може да се
постигне като резултат отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част за
сумата 800 лв., поради което и същото- като валидно и допустимо в тази част следва
да бъде потвърдено.
Спорен по делото е
въпросът дали ответникът СДВР дължи на ищеца Ц. заплащане паричната
равностойност на дължими и непредоставени през процесния период от 2012 г. до
2016 г. при полагането на нощен труд ободряващи напитки.
Неправилни
са изводите на СРС за дължимост на сумата 550 лв., определена като парична
равностойност на неусвоен лимит за ободряващи напитки, дължими при полагането
на нощен труд за времето от м. януари 2012 г. до м. декември 2016 г. вкл.
Според нормата на чл.204, ал.3 ЗМВР /отм./- в приложимата от 2006 г. до
1.07.2012 г. редакция, за извършване на дейности, свързани с вредни за здравето
последици, на служителите на МВР се осигуряват безплатна предпазна храна и
противоотрови. Нормата на чл.204, ал.3 ЗМВР /отм./- в приложимата от 1.07.2012
г. редакция, предвижда на служителите, които работят при специфични условия и
рискове за живота и здравето, да се осигурява безплатна храна; на служителите,
работещи на смени, да се осигуряват ободряващи напитки. Съгласно чл.181, ал.3 ЗМВР- в приложимата до края на 2016 г. редакция, за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите, се осигурява
безплатна храна; на служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч.,
се осигуряват ободряващи напитки.
Условията
и редът за предоставянето на ободряващи напитки се определят с наредби на
министъра на вътрешните работи, като през процесния период 2012 г.- 2016 г. са
действали три наредби, уреждащи материята за осигуряване на ободряващи напитки,
а именно: Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012 г. за определяне на условията и реда
за осигуряване на безплатна храна за служителите на МВР, работещи при
специфични условия и рискове за живота и здравето, и на ободряващи напитки за
служителите на МВР, които работят на смени /отм.
ДВ- бр.90 от 31.10.2014 г., в сила от 1.11.2014
г./,
Реш.
по гр.д.№ 15479/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Наредба
№ 8121з-792 от 29.10.2014 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавните служители
на МВР,
извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи
напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч. /отм., ДВ-
бр.62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г./ и Наредба № 8121з-904 от
30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите,
полагащи труд през нощта от 22.00 до 06.00 ч., действаща до края на процесния
период.
И трите цитирани
по- горе наредби съдържат разпоредби, забраняващи компенсирането на ободряващите
напитки с пари- чл.11 от Наредба № Iз-1681 от 21.08.2012 г., чл.12 от Наредба №
8121з-792 от 29.10.2014 г. и чл.10 от Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. Тези
забранителни норми се отнасят до извършването на замяна на ободряващите напитки
с пари, т.е. до реалното и доброволно изпълнение на задължението на
работодателя, като забраняват на същия да изпълнява задължението си по друг
начин, освен в натура, предвид целевото предназначение на ободряващите напитки.
Не може същевременно и служителят да откаже да получи своевременно предоставени
ободряващи напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната
равностойност. Тази забрана, обаче, няма отношение към последиците от
евентуалното неизпълнение на посоченото задължение, в който случай съобразно
общите правила на чл.79 ЗЗД кредиторът /работникът или служителят/ може да иска
от длъжника /работодателя/ обезщетение вместо изпълнение, т.е. паричната
равностойност на дължимата престация. Невъзможността на кредитора да иска
обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално задължение и при
неизпълнение на същото би означавало, че посоченото задължение е лишено от
юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на това задължение след
изтичане на периода, за който се дължи, също е невъзможно, доколкото ободряващите
напитки се дължат само по време на реално полагания нощен труд, но не и след
това. Липсата на възможност за реално изпълнение, както и за компенсаторно
парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора, би довело и до
лишения от правна и житейска логика резултат работодателят /длъжникът/ да се
освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение, каквато не
е целта на закона.
Независимо
от изложените по- горе съображения за възможна парична компенсация на посочената
натурална престация, от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 ГПК/, не е проведено дължимото за обосноваване на това спорно материално
право пълно главно доказване. В негова тежест е да установи, че е давал нощни
дежурства през процесния 5- годишен период и броя на тези дежурства, както и да
представи съответните заповеди на министъра на вътрешните работи, определящи
размер на сумите за ободряващи напитки за присъствено дежурство на служителите
на МВР за времето от 22.00 часа до 6.00 часа, каквито според цитираните
законови и подзаконови норми е следвало да бъдат издадени. Действително по
делото не е спорно, че ищецът Ц. е изпълнявал длъжностите „полицейски
инспектор“ и „началник на група“ със задължение да носи униформено облекло, но не
са ангажирани и представени от същия каквито и да било доказателства да е
полагал труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч. по смисъла на чл.204, ал.3 ЗМВР
Реш.
по гр.д.№ 15479/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
/отм./
и чл.181, ал.3 ЗМВР, на кои дати са давани нощни дежурства от него и каква е стойността
на непредоставените му за тези нощни дежурства ободряващи напитки. Липсата на
доказателства, установяващи материално- правната
легитимация на ищеца- като служител на МВР, полагал нощни дежурства през
процесния период, да претендира посочената сума, води до отнасяне неблагоприятните
последици от дължимото и непроведено пълно главно доказване на производящите
спорното право факти в негова вреда и като краен резултат- до отхвърляне на
иска за присъждане на сумата 550 лв., претендирана като парична равностойност
на непредоставени ободряващи напитки, като недоказан и неоснователен.
Неправилен, предвид
изложеното, е изводът на първоинстанционния съд, че за ответника съществува
задължение да заплати на ищеца паричната равностойност на непредоставени му за
процесния период от 2012 г. до 2016 г. ободряващи напитки.
При тези съображения, поради частично несъвпадане
на приетите от двете съдебни инстанции изводи по съществото на спора
обжалваното първо-инстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено
в частта, в която на ищеца Ц. е присъдена сумата 550 лв.- парична равностойност
на непредоставени му за процесния период от 2012 г.
до 2016 г. ободряващи напитки, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането й, и вместо това да бъде постановено решение за
отхвърляне на този иск като неоснователен. В останалата част, поради липсата на
наведени от ответника доводи, обосноваващи отмяна на решението, същото следва
да бъде потвърдено. Решението подлежи на отмяна и в частта относно съразмерно
присъдените на ищеца разноски- до размер на сумата 162.96 лв., съответно
на потвърждаване- в частта относно съразмерно
присъдените му разноски от 237.04 лв. Отмяна на решението следва да бъде
постановена и за сумата 50 лв.- държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК, дължима от
ответника СДВР, а за останалата част от таксата по чл.78, ал.6 ГПК, т.е. за
сумата 50 лв. решението следва да бъде потвърдено.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият дължи да
заплати на въззивника сумата 50.93 лв.- разноски за въззивното производство /за
д.т. и юриск. възнаграждение от 100 лв./, съразмерно на уважената част от
жалбата. Доказателства за сторени от въззиваемия Ц. разноски за въззивното
производство не са представени, поради което и такива с настоящото решение не
следва да му бъдат присъдени. На основание чл.77 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 25 лв.- за обективно
съединените искове по чл.204, ал.2 ЗМВР /отм./ и чл.181, ал.2 ЗМВР.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 14.03.2018 г., постановено
по гр. дело № 1097/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, в частта, в която С.Д.на В.Р./СДВР/ е
осъдена да заплати на С.Д. Ц. /ЕГН **********/ на основание
чл.204, ал.3 ЗМВР /отм./ и
Реш. по гр.д.№ 15479/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б
с-в
чл.181,
ал.3 ЗМВР /обн. ДВ- бр. 53/ 27.06.2014 г./ сумата
550 лева, представляваща парична
равностойност на неусвоен лимит за ободряващи напитки, дължими при полагане на
нощен труд за времето от м. януари 2012 г. до м. декември 2016 г. вкл., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 9.01.2017 г., до
окончателното й изплащане, а също и в
частта относно съразмерно присъдените на ищеца С.Ц. разноски от 162.96 лв.
и относно присъдената по сметка на СРС държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК от 50
лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Ц. /ЕГН **********/*** ДИРЕКЦИЯ НА В.Р./СДВР/- със седалище
и адрес на управление в гр. София, иск с
правно основание чл.204, ал.3 ЗМВР
/отм./ и чл.181, ал.3 ЗМВР /обн. ДВ- бр.53/ 27.06.2014 г./ за присъждане на
сумата 550 лева, претендирана като
парична равностойност на неусвоен лимит за ободряващи напитки, дължими при
полагането на нощен труд за времето от м. януари 2012 г. до м. декември 2016 г.
вкл., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
9.01.2017 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.03.2018 г., постановено
по гр. дело № 1097/ 2017 г. на Софийски районен съд, ГО, 119 състав, в останалата част, в която С.Д.на В.Р./СДВР/
е осъдена да заплати на С.Д.Ц. /ЕГН **********/ на основание чл.204, ал.2 ЗМВР
/отм./ и чл.181, ал.2 ЗМВР /обн. ДВ- бр.53/27.06.2014 г./ сумата 800 лева, представляваща парична
равностойност на неусвоен лимит за униформено облекло за 2012 г. и 2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 9.01.2017
г., до окончателното й изплащане, а също и
в частта относно съразмерно присъдените на ищеца С.Ц. разноски от 237.04 лв. и относно присъдената по сметка на
СРС държавна такса от 50 лв.
ОСЪЖДА С.Д.Ц. /ЕГН **********/*** дирекция
на В.Р./СДВР/ сумата 50.93 лв. /петдесет лева и 93 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Д.на В.Р./СДВР/ да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 25 лв.
/двадесет и пет лева/- държавна такса
по въззивната жалба, на основание чл.77 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.