О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен 25.03.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 381
по описа за 2019г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с § 2 от ДР на Данъчноосигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Съдебното производство е
образувано въз основа на жалба от "Е.е.Б.г." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище ***, представлявано от
управителя =====, чрез пълномощник адв.С.С.от ШАК, срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03002718005927-091-001/27.03.2019г., поправен
с РА за
поправка на ревизионен акт (РАПРА) № П-03002719059017-003-001/03.04.2019г.,
издадени от началник сектор
„Ревизии“ в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите в
Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, с които на «Е.е.Б.г. ЕООД, ЕИК *********
са установени задължения за плащане на Данък върху добавената стойност (ДДС) по
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) за периода 01.01.2016г.-31.12.2017г.,
в размер 57641,97 лева главница и 9481,67 лева лихви; както и задължения за
корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за
2017г. в размер на 23937,98 лева главница и 2387,34 лева лихви.
Шуменският административен съд се е произнесъл по оспорването с Решение
№ 22/04.02.2021г., като е отменил РА № Р-03002718005927-091-001/27.03.2019г., поправен с РАПРА № П-03002719059017-003-001/03.04.2019г., издадени
от началник сектор „Ревизии“
в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите в
Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, в частта, с която на «Е.е.Б.г.
ЕООД, ЕИК *********, са установени задължения за ДДС по ЗДДС по ЗДДС и за
корпоративен данък по ЗКПО, както следва:
I. За ДДС по ЗДДС:
- за данъчен период м.03.2017г.
- за сумата над 43,61 лева главница и
над 8,62 лева лихви;
-
за данъчен период м.06.2017г.
- за сумата над 38,95 лева главница и
над 6,72 лева лихви;
- за данъчен период м.09.2017г. - за сумата над
132,55 лева главница и над 19,47 лева лихви;
- за данъчен период м.12.2017г. - за сумата над
74,72 лева главница и над 9,07 лева лихви.
II. За КД по ЗКПО:
- за данъчен период 01.01.2017г. – 31.12.2017г. – за сумата в размер на 23937,34
лева и в размер на 2387,34 лева
лихви.
Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на «Е.е.Б.г. ЕООД, ЕИК *********,
срещу РА № Р-03002718005927-091-001/27.03.2019г., поправен с РАПРА № П-03002719059017-003-001/03.04.2019г., издадени
от началник сектор „Ревизии“
в Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите в
Дирекция“Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна,
в останалата ѝ част.
С решението съдът е отхвърлил и искането на „Е.е.Б.г. ЕООД, ЕИК *********
за присъждане на сторените деловодни разноски съобразно уважената част от
жалбата; както и е осъдил «Е.е.Б.г.
ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при ЦУ на НАП, сумата от 28,20 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата.
Решението е
съобщено чрез изпращане на препис на оспорващата страна на 17.02.2021г., а на
ответната страна – на 08.02.2021г.
С молба
рег.№ ДА-01-689/01.03.2021г. по описа на ШАдмС, подадена от „Е.е.Б.г.“ЕООД,
чрез процесуалния му представител адв.С.С.от ШАК, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК е отправено искане за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, дължими на оспорващото дружество. В молбата се
аргументира тезата за липса на предпоставките на чл.161, ал.3 от ДОПК в тежест
на дружеството да се присъдят всички разноски по делото, тъй като отмяната на
част от РА и РАПРА не произтича от пасивност на същото в хода на ревизионното
производство.
Съдържащото
се в цитираната молба искане е съобщено на Директора на Дирекция „ОДОП“,
гр.Варна при ЦУ на НАП по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на
ДОПК, на 12.03.2021г., като в рамките на 7-дневния срок за отговор, изтекъл на
19.03.2021г., такъв не е постъпил по делото.
С молба Рег.№ ДА-01-652/24.02.2021г. по описа
на ШАдмС, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, във вр.с § 2 от ДР на ДОПК, ответникът
по делото – Директор на Дирекция „ОДОП“, гр.Варна при ЦУ на НАП, е депозирал
искане за изменение на решението в частта за разноските. В тази връзка е
посочил, че с решението, чието изменение се иска, съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл.161, ал.3 от ДОПК оспорващият „Е.е.Б.г.“ЕООД да заплати
изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, а в същото време е
присъдил в полза на ответната страна разноски в размер на 28,20 лева,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Счита, че приложението на цитираната
разпоредба обуславя необходимостта в полза на Дирекция“ОДОП“, гр.Варна да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в пълния претендиран размер от 3337,97
лева, поради което отправя искане за изменение на решението в частта за
разноските в този смисъл.
Съдържащото
се в цитираната молба искане е съобщено по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, във вр.
с § 2 от ДР на ДОПК на 12.03.2021г. на „Е.е.Б.г.“ЕООД на 25.02.2021г., като от негова страна е депозиран писмен
отговор рег.№ ДА-01-688/01.03.2021г. по описа на ШАдмС, чрез процесуалния му
представител адв.С.С.от ШАК, в който се излагат аргументи за неоснователност на
заявеното от насрещната страна искане, тъй като установената частична незаконосъобразност
на РА и РАПРА не е била основана единствено на представените едва пред съда
писмени доказателства, което изключва приложимостта на чл.161, ал.3 от ДОПК.
Като прецени доводите на молителите,
както и събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд
установи следното:
I. Искането за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, направено от „Е.е.Б.г.“ЕООД, *** е
подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК (т.е. в 14- дневния срок за
обжалване на съдебния акт), доколкото съдебното решение е съобщено на
посочената страна на 17.02.2021г., а искането за изменението му е подадено на
01.03.2021г., поради което се явява процесуално
допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно, поради следните съображения:
С решението, чието изменение
се иска, съдът е отменил частично атакуваните пред него РА и РАПРА, като е
приел, че ревизиращите органи не са взели предвид регистрираните от дружеството
в програмния продукт Microinvest Склад Prо Light продажБ.от дейност
„Ресторантьорство“, поради това, че същите не са били предоставени на данъчните
органи, с оглед на което и на основание чл.161, ал.3 от ДОПК е отхвърлил
искането на дружеството за присъждане на сторените деловодни разноски съобразно
уважената част от жалбата.
Съдът намира, че в случая не
е налице основание за присъждане на сторените от оспорващото дружество
разноски, независимо от частичното уважаване на жалбата, тъй като от събраните
по делото доказателства и в частност от заключението по ССчЕ, приобщено към
доказателствения материал без оспорване, се установи, че установената в хода на
съдебното производство съпоставимост между реализираните и отчетените приходи,
довела до частичната отмяна на РА и РАПРА, е направен въз основа на регистрираните от
дружеството продажБ.в използвания от него програмен продукт, като данните от
този продукт не са били взети предвид от ревизиращите органи, тъй като не са им
били предоставени от ревизираното лице. Нещо повече, при изслушването на вещото
лице в проведеното на 01.12.2020г. открито съдебно заседание, същото изрично
сочи(л.1064), че действително ревизиращите органи не са взели предвид регистрираните
продажБ.в използвания от дружеството програмен продукт, но това е така, защото
при първоначалната среща на вещото лице с управителя на „Е.е.Би г.“ЕООД,
последният е заявил изрично следното: „Ние нищо не пазим, нищо няма при нас“,
което е наложило вещото лице да го помоли да прегледат архивите. Именно след
извършения въз основа на неговото настояване преглед на архивите били извадени
данните, релевантни за установяване размера на задълженията на дружеството.
Изложеното обосновава извода, че едва въз основа на представените в хода на
съдебното производство и приобщени към доказателствения материал по искане на
оспорващия писмени доказателства, е установена съпоставимост между
реализираните и отчетените приходи, довело до частичната отмяна на РА и РАПРА с
оспорваното решение. В същото време чл.161, ал.3 от ДОПК по ясен и
непротиворечив начин сочи, че в случаите, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство,
представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от
неговия изход.
Доколкото изводите на съда
за частична незаконосъобразност на РА и РАПРА са направени въз основа на
констатациите по ССчЕ и представени едва в хода на съдебното производство от
оспорващата страна и то по инициатива на вещото лице, писмени доказателства,
съдът намира, че правилно е приложил разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК, като
е отхвърлил искането на оспорващото дружество за присъждане на сторените разноски
съобразно уважената част от жалбата. Ето защо искането на същото за изменение
на съдебното решение в частта за сторените от него разноски, следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
II. Искането за изменение на
съдебното решение в частта за разноските, направено от Директора на
Дирекция“ОДОП“, гр.Варна при ЦУ на НАП-гр.Варна е подадено в срока по чл. 248,
ал. 1, предл.1 от ГПК (т.е. в 14- дневния срок за обжалване на съдебния акт),
доколкото съдебното решение е съобщено на посочената страна на 08.02.2021г., а
искането за изменението му е подадено на 22.02.2021г., видно от пощенското
клеймо върху плика, с който е изпратено, поради което се явява процесуално допустимо, а разгледано по
същество, е основателно, поради
следните съображения:
С решението, чието изменение
се иска, съдът е присъдил в полза на Дирекция „ОДОП“ , гр.Варна при ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 28,20 лева, съобразно отхвърлената
част от жалбата. В същото време е приел, че в случая по отношение на
претендираните от оспорващото дружество разноски е приложима разпоредбата на
чл.161, ал.3 от ДОПК. По силата на същата, когато пред съда се представят
доказателства, които е могло да бъдат представени в административното
производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото
независимо от неговия изход. Въз основа на цитираната разпоредба действително
следва да се направи извода, че съответната страна понася независимо от изхода
на делото както направените от нея разноски, така и разноските, направени от насрещната
страна. С оглед на това и доколкото в съдебното производство ответната страна –
Директор на Дирекция „ОДОП“, гр.Варна, е бил представляван от юрисконсулт,
който своевременно е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че в полза на Дирекция „ОДОП“, гр.Варна при ЦУ на
НАП, вместо присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 28,20 лева
съобразно отхвърлената част от жалбата, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, изчислен въз основа на целия материален интерес по делото
(93598,89 лева) , независимо от неговия изход, а именно – юрисконсултско възнаграждение в
размер на 3337, 97 лева, изчислено съобразно чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (830 лева
+ 3% от 83598,89 лева).
Водим от горното и на основание
чл.248 от ГПК, във вр.с § 2 от ДР на
ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно искането на "Е.е.Би
г." ЕООД, ЕИК *********, със седалище ***,
представлявано от управителя =====, за изменение на решение № 22/04.02.2021г. по АД № 381/2019г.
по описа на ШАдмС в частта му, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на оспорващото дружество за присъждане на сторените от него
деловодни разноски съобразно уважената част от жалбата.
ИЗМЕНЯ решение № 22/04.02.2021г. по АД № 381/2019г. по описа
на ШАдмС в частта относно присъдените в полза
на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при Централно
управление на Националната агенция за приходите деловодни разноски, КАТО:
ОСЪЖДА
«Е.е.Би г.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя =====, ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, сумата от 3337,97 (три хиляди триста тридесет и седем
лева и 97 стотинки) лева (двадесет и осем лева и 20 стотинки),
представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по
делото.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Административен съдия: