Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева частно гражданско дело № 4345 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е
ПО РЕДА НА ЧЛ. 463, АЛ. 1 ОТ ГПК.
Делото е
образувано по жалба на Р.Е.Р., длъжник по изпълнително дело № 20158410404205 на
ЧСИ Н.М., рег. № 841при КЧСИ, срещу разпределение, извършено от ЧСИ по реда на
чл. 460 ГПК, обективирано в протокол за разпределение от 31.01.2019 г. В
жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
акт. Твърди, че неправилно съдебният изпълнител не е взел предвид представените
от длъжника доказателства за извършени две плащания към взискателя, съответно
за 30 000 лева и 1940.72 лева. Поддържа, че публичната продан е извършена
в нарушение на закона, тъй като продаденият имот е собственост на дружество,
което е регистрирано по ДДС и цената на публичната продан е следвало да бъде с
включен ДДС. Оспорва, както той като физическо лице, така и
дружеството-собственик на продадения имот, да имат публични задължения, съответно
неправилно НАП е включен като кредитор в разпределението. Моли съда да отмени
извършеното от съдебния изпълнител разпределение.
Преписи от жалбата
са връчени на ипотекарния длъжник „Е.“ ЕООД,
взискателите „У.Б.“ АД, ***, Национална агенция за приходите, както и на
присъединения взискател и купувач на имота „Бодкомерконсулт“ ЕООД, като в
законоустановения срок няма постъпили отговори.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20158410404205 е изложил мотиви по обжалваното
разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за
неоснователна. Поддържа, че предявеното разпределение по изпълнителното дело за
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и се запозна с представеното копие на
изпълнителното дело, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя „У.Б.“ АД, въз основа на
изпълнителен лист от 09.02.2015 г.,
издаден от Софийски районен съд, 87 състав, по гр. дело № 5144/2015 г. срещу Р.Е.Р.
за сумата 22755.83 евро - главница, дължима по договор за банков ипотечен
кредит № 148/201 от 22.04.2010 г., ведно със законната лихва от 30.01.2015 г.
до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 543.43 евро; лихва върху
просрочена главница в размер на 3143.19 евро; наказателна лихва в размер на
1396.95 евро, както и съдебни разноски от 2705.07 лева.
За обезпечаване на
задълженията на длъжника по договора за банков ипотечен кредит № 148/201 от
22.04.2010 г., с нот. акт № 143, т.І, рег. № 1817, дело № 112/2010 г. е учредена договорна ипотека в полза на
банката върху апартамент № 20, находящ се в гр. *****, със застроена площ от
65.27 кв. м. Видно от дружествен договор на „Е.“ ООД от 09.10.2012 г.,
съдружникът Р.Р. е направил апортна вноска в капитала на дружество, част от
която е и апартамента, върху който е учредена договорната ипотека в полза на
банката. По изпълнителното дело е пристъпено към изпълнение върху този имот, собственост на ипотекарния длъжник „Е.“
ЕООД /на 15.11.2012 г. в ТР-АВ е вписана промяна в правната форма на
дружеството от ООД в ЕООД/., като е вписана възбрана, извършен е опис на имота
и е пристъпено към публична продан на същия.
С постановление от
30.10.20154 г., на основание чл. 459 от ГПК, като взискател по отношение на
недвижимия имот, собственост на „Е.“ ЕООД, е конституиран „Б.“ ЕООД. На
публична продан, проведена от 13.11.2018 г. до 13.12.2018 г., за купувач на
имота е обявен присъденинения взискател „Б.“ ЕООД
От изисканите от
съдебния изпълнител справки се установява, че има данни за дължими в полза на Столична община, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „Подуяне“ данъци за този недвижим имот в размер на 253.89 лева,
а от удостоверение от НАП от 24.01.2019 г. се установява, че ипотекарният длъжник
има публични задължения в размер общо на 138745.32 лева.
С молби от
16.01.2010 г. и 22.01.2019 г. длъжникът е представил пред съдебния изпълнител
две преводни нареждания, съответно за сумата от 30 000 лева от 05.03.2010
г. и за сумата от 1940.74 лева от 13.07.2010 г.
Взискателят „У.Б.“
АД е взел становище по представените пред съдебния изпълнител от длъжника
платежни нареждания за сумите от
30 000 лева и 1940.72 лева, като е заявил, че тези плащания нямат
отношение към вземането му, което е предмет на изпълнителния лист.
С обжалвания в
настоящето производство протокол за разпределение от 31.01.2019 г., ЧСИ Н.М.,
рег. № 841, на основание чл. 460 ГПК, постановява разпределение на сумата от 89900
лева, постъпила от продажбата на гореописания
имот, собственост на „Е.“ ЕООД и ипотекиран в полза на
взискателя „У.Б.“ АД за обезпечаване на задълженията на Р.Р. към банката
по договора за кредит от 22.04.2010 г. Тази сума е разпределена в поредността по
чл.136 от Закона за задълженията и договорите, както следва: І. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за
разноски по принудителното изпълнение, от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползуват от тези разноски, а именно: за
първоначалния взискател по изпълнителното дело „У.Б.“ АД авансови такси по ТТР на ЗЧСИ 1354.63 лева и
за ЧСИ авансови такси по ТТР на ЗЧСИ в размер на 65 лева; в полза на „У.Б.“
АД възнаграждение за вещо лице в размер
на 280 лева и в полза на ЧСИ М.4079.93 лева пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и такса по т.
13 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 36 лева; ІІ. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД на Столична община за дължими местни данъци и такси за имота в размер на 253.89
лева; ІІІ. Вземания по чл. 136, ал.1,
т.3 от ЗЗД, обезпечени с договорна ипотека в полза на взискателя „У.Б.“ АД в
размер на 76865.22 лева; ІV. Вземания по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД в полза на
Национална агенция за приходите в размер на 6965.33 лева.
Посочено е, че с
това разпределение не се погасяват хирографарни вземания на кредиторите по чл.
137 от ЗЗД.
При така
установеното, Съдът намира жалбата срещу протокол за разпределение от 31.01.2019
г. за неоснователна, със следните мотиви:
Разпределението е
акт на съдебния изпълнител, с който се определя редът за удовлетворяване на
вземанията на взискателите и какви суми се полагат за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели /чл. 460 ГПК/. В
разпределението се включват предявените до изготвянето му вземания- на
първоначалния взискател и на присъединените по тяхна молба или по силата на
закона взискатели, както и разноските по изпълнението, които в случай че не са
заплатени авансово от взискателя /когато имат характер на авансово дължими по
смисъла на ТТР към ЗЧСИ/ се дължат в полза на съдебния изпълнител- арг. от
правилото на чл. 79, ал. 2 ГПК. Редът за погасяване на съответните вземания, от
своя страна, е уреден в разпоредбите на чл. 136, ал. 1 ГПК, уреждащи специални
и общи привилегии, а степента на удовлетворяването им, когато съществуват
повече вземания от еднакъв ред - в нормата на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, по
съразмерност.
В случая ЧСИ М.правилно
е определил кръга от взискатели, чиито вземания следва да бъдат включени при
изготвяне на конкретното разпределение, а именно: първоначалния взискател, по
чиято молба е образувано изпълнителното производство и ипотекарен кредитор - „У.Б.“
АД; *** общитна за дължимите данъци за имота, получената цена от продажбата на
който е предмет на разпределението; присъединеният по силата на разпоредбата на
чл. 458 ГПК взискател- Държавата, както и самият съдебен изпълнител за
дължимите му такси и разноски по изпълнението.
В жалбата си
длъжникът възразява, че при извършване на разпределението не са взети предвид
извършените от него в полза на взискателя „У.Б.“ АД
плащания в общ размер от 31940.72 лева, доказателства за извършването на
които длъжникът е представил пред съдебния изпълнител. Настоящият съдебен
състав, след като съобрази, че тези плащания са извършени през 2010 г., а
вземанията на банката по договора за кредит от 22.04.2010 г., които се
изпълняват принудително по изпълнителното дело са обективирани в изпълнителен
лист от 09.02.2015 г., намира че извършените от длъжника плащания не погасят
присъдените с изпълнителния лист вземания на банката, съответно не следва да
бъдат вземани предвид при определяне размера на задължението на взискателя,
което е предмет на процесното разпределение. Затова правилно съдебният
изпълнител не е съобразил тези плащания при извършване на разпределението.
Предвид неотносимостта на тези доказателства към предмета на изпълнителното
дело, Съдът намира, че не следва да се уважава направеното с жалбата
доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да
съобрази тези плащания.
Необосновано се явява и възражението на жалбоподателя, че неправилно в
цената, на която е изнесен имота на публичната продан не е включен ДДС. Според уредбата на ГПК, обстоятелството
дали длъжникът е регистриран по ЗДДС не се отразява на цената, която ЧСИ
обявява, както и на цената, която купувачът посочва и по която възлагането
на имот се постановява по реда на публичната продан. Касае се за стойност,
която за целите на публичната продажба няма друго определение, освен цена. Специалният
данъчен закон се намесва в тази регламентация при определени предпоставки
-когато длъжникът има възможност за избор дали продажбата да е облагаема сделка
и го упражни, или когато, ако последният е регистриран по ЗДДС и след
внасянето на цената, ЧСИ се явява платец на данъка. В случая съдебният
изпълнител е осигурил на длъжника възможност да упражни право си на избор дали
доставката да е облагаема по смисъла на ЗДДС, като в съобщението за предявяване на
цената изрично му е указал, че следва да посочи дали желае в началната
цена, от която ще започне наддаването на публичната продан да бъде включен ДДС.
Длъжникът
не се е възползвал от възможността по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС и не е упражнил
правото си на избор, поради което за съдебния изпълнител не е съществувало
задължение при разгласяване и провеждане на публичната продан да
обявява други обстоятелства, свързани с този данък и да посочи в
обявлението цена с "включен"ДДС, съответно какъв е размерът му. За пълнота следва
да се отбележи, че дори ипотекарният длъжник са беше заявил желанието си за
включване на ДДС в цената и платената от купувача продажна цена на
публичната продан да е била с включен ДДС,
включеният в цената данък добавена стойност не принадлежи на длъжника и
ЧСИ няма право да го използва за погасяване задължения на длъжника.
Неоснователни са
оплакванията относно допуснато нарушение от съдебния изпълнител при
установяване вземанията на държавата във връзка с тяхно включване в
разпределението. Съгласно чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3 от ДОПК, Държавата се
смята винаги за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител. За тази цел
съдебният изпълнител изпраща съобщение на Националната агенция за приходите за
всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Съдебният
изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на
удостоверението по ал. 4. Съдът намира за установено, че съдебният изпълнител е
изпълнил надлежно задължението си по чл. 458 ГПК да съобщи за започнатото от
него изпълнение срещу длъжника. До датата на изготвяне на разпределението, от
страна на НАП е получено удостоверение, в която са вписани публични задължения
на ипотекарния длъжник, които съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази и
включи в разпределението – арг. от чл. 458 от ГПК вр. чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.
Гореизложеното
обосновава извод, че обжалваното разпределение на ЧСИ Н.М. е правилно изготвено
и е спазен реда за удовлетворение по чл. 136 ЗЗД, поради което подадената срещу
него жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.Е.Р., длъжник по изпълнително дело №
20158410404205 на ЧСИ Н.М., рег. № 841при КЧСИ, срещу разпределение, извършено
от ЧСИ по реда на чл. 460 ГПК, обективирано в протокол за разпределение от
31.01.2019 г.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.