НОХД № 2324/2016 г.
по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия В.М.Й. ***, с ЕГН: **********,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно
образование, неработещ за това, че от началото на месец април 2015 г. до
28.04.2016 г. в гр. П., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак,
е заживял съпружески с лице от женски пол, не навършило 14-годишна възраст –
малолетната Л.С.Б. ***– престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие е допуснато от съда изменение на обвинението,
като за началната дата за съвместното съжителство е приета 17.02.2015 г. и
обвинението е изменено в следния смисъл: Районна прокуратура П. обвинява В.М.Й.
за това, че от 17.02.2015 г. до 28.04.2016 г. в гр. П., като пълнолетно лице,
без да е сключил граждански брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, не
навършило 14-годишна възраст – малолетната Л.С.Б. ***– престъпление по чл. 191,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане
граждански иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен
обвинител.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, дава подробни обяснения. Заявява, че съжалява.
В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да
му наложи условно наказание, за да може да пътува и работи в чужбина.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
В началото на 2015 г. подсъдимият В.Й. и
свидетелката Л.Б. *** по време на сватба
в махалата. Подсъдимият говорил с майка си – свидетелката М.Й., която отишла
при свидетеля С.Б. – баща на Л. и се разбрали децата им да заживеят на
съпружески начала. Подсъдимият В.Й. бил вече пълнолетен. Той знаел, че
свидетелката Б. нямала навършени 14
години. В изпълнение на взетото решение, от 17.02.2015 г. двамата заживели на
съпружески начала в дома на родителите на подсъдимият Й. ***. В резултат на
съвместното им съжителство свидетелката Л.Б. забременяла. На 24.07.2015 г.
свидетелката Б. навършила 14 години, но двамата продължили да съжителстват като
семейство, а на 01.03.2016 г. им се родил син. По време на съжителството им
подсъдимият Й. често пътувал и пребивавал в чужбина, където работел. В негово
отсъствие свидетелката Б. се чувствала притеснена от семейството на Й., тъй
като не успявала да се грижи добре за детето. На 28.04.2016 г. свидетелката Л.Б.
пила киселина и постъпила в болница. На другия ден баща и С.Б. събрал багажа и
от дома на подсъдимия. След като била изписана от болницата Л.Б. не се върнала
повече в дома на подсъдимия и преустановила съвместното им живеене. Към момента
двамата с подсъдимия не живеят заедно. За детето им се грижи подсъдимият и
неговата майка – свидетелката М.Й.. Свидетелката Л.Б. вече живее при друг мъж в
село И..
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа
на събраните в наказателното производство доказателства, съдържащи се в обясненията
на самия подсъдим, в дадените показания от свидетелите М.Й., С.Б. и Л.Б. и
приложените писмени доказателства – социален доклад от Агенция социално
подпомагане, свидетелство за съдимост, характеристична справка, ДСМПИС. Съдът
кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите, които
са ясни, категорични и взаимнодопълващи се. От свидетелството за съдимост на подсъдимия
е видно, че същият не е осъждан. Характеристичната справка, приложена по
делото, сочи, че няма криминална регистрация и регистрирани противообществени
прояви и се ползва с добро име сред съседите си.
При така установената и възприета
фактическа обстановка е видно, че подсъдимият В.М.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.191, ал.3, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият В.М.Й. от 17.02.2015 г. до 28.04.2016
г. в гр. П., като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, не навършило 14-годишна възраст – малолетната Л.С.Б.
***. Съдът намира за категорично установени и
доказани всички елементи на престъпния състав.
От субективна страна Й. е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че Л.С.Б. не е навършила 14 г. и не е достигнала
физическа и социална зрялост за създаване на семейство, но е предвиждал
установяване на интимни отношения и ги е желаел. Той е
искал настъпването на вредните последици, които се приемат като нормални и в
унисон с традициите на ромския етнос.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, насочено към създаването на интимни отношения с цел раждане
на дете, без лицето от женски пол да е изцяло физически и психически съзряло и
организмът и да е готов напълно за износване и раждане на дете.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан и има
добри характеристични данни.
За да определи наказанието
на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно
извършеното от подсъдимия деяние, данните за личността му, като отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направеното самопризнание и пълното съдействие на органите
на разследване за изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно
минало, добрите характеристични данни, показаното разкаяние от страна на
подсъдимия и обстоятелството, че към момента се грижи за роденото дете. Не са
налице отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед многобройните смекчаващи
вината обстоятелства, съдът счита, че в случая разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК следва да намери приложение.
Наказанието, което се
предвижда за извършеното престъпление по чл.191, ал.3 от НК, е лишаване от свобода за
срок от две до пет години. Размерът на наказанието
лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки сравнително високата степен на обществената
опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на
подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това и при
приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът прие, че
най-подходящото е минимално наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване
от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три години. Така
определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото
престъпно деяние и отговаря на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При тези данни съдът
намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане
целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще има възможност
да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението
си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения период на изпитателния
срок – три години е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел,
преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши
престъпления. Така наложеното наказание ще даде и възможност на подсъдимия да
пътува в чужбина, за да работи и да осигури нормални условия за растеж и
развитие на детето му.
Възпитателната
работа с условно осъдения ще следва да се възложи на наблюдателна комисия при
община П..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: