№ 3458
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100509142 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. И. П., с която се обжалва изцяло решението,
постановено по гр.д. № 58744/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 149 състав. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивницата моли да се
отмени решението на районния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се
уважат изцяло предявените искови претенции.
Въззиваемият И. В. П., оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния
съд да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Не претендира разноски за въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
А. И. П. е предявила срещу И. В. П. искова претенция за издръжка на пълнолетно
учащо редовна форма на обучение във висше учебно заведение лице от родител в размер на
500 лв. месечно, считано от 11.10.2021 г., на основание чл. 144, пр. второ от СК, във вр. с
1
чл. 149 от СК. Ищцата претендира и законната лихва, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК.
С решението, постановено по гр.д. № 58744/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е
отхвърлил изцяло предявените искови претенции, като неоснователни.
По делото спорен е единствено въпросът дали възможностите на въззиваемия му
позволяват да дава на въззивницата (негова дъщеря, учаща редовна форма на обучение във
висше учебно заведение) претендираната месечна издръжка. Възможността за доставяне на
издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална възможност, при
която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от родителя.
Родителят трябва да притежава средства над тези за собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете.
В настоящия случай е установено, че средно месечния брутен трудов доход на
въззиваемия е в размер на около 813 лева, последният живее в жилище под наем, заедно със
съпругата си и малолетния си син Е.И. П., роден на ******* г., към когото има безусловно
задължение за издръжка. Наред с установените по делото ниски доходи на въззиваемия, по
делото се установява, че малолетното дете на последния е със специални образователни
потребности и здравословни проблеми, а съпругата му реализира средно месечен брутен
трудов доход в размер на около 700 лева. Или, противно на изложеното във въззивната
жалба, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове извод
за наличие на материална възможност, която да позволява на въззвиаемия да предоставя
издръжка на навършилото пълнолетие, учащо във висше учебно заведение, свое дете.
Предвид този факт настоящата инстанция счита, че въззиваемият няма възможност да
отделя никакви средства за издръжката на пълнолетната си дъщеря. Получаваните доходи от
бащата не са достатъчни да покрият и неговата необходима издръжка. Възможността за
доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват, без особено затруднение, да отделя средства и за
издръжка на пълнолетното си дете. Въззивният съд напълно споделя установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на
доказателствата по делото, приети в първата инстанция, и не намира за необходимо да
преповтаря тези доказателства и изводи.
Първоинстанционното решение е правилно. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни. Първоинстанционният съд е мотивирал невъзможността на ответника да
заплаща претендирания размер издръжка. Районният съд е изложил мотиви в тази насока,
които се споделят от въззивния съд. Пред въззивната инстанция не са събрани доказателства,
които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е постановено при спазване
на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
2
С оглед изхода на делото, въззивницата няма право на разноски.
Разноски, съобразно изхода на делото се следват единствено на въззиваемиата
страна, но последната не претендира такива.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 149 състав,
постановено по гр.д. № 9142/2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. И. П. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3