Р Е Ш Е Н И Е
№
29.10.2020 год. , град
Тетевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд ,
първи състав,в открито заседание
на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година:
Председател: АНИ ГЕОРГИЕВА
СЕКРЕТАР :ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 328 по описа на Тетевенският
районен съд за 2020 год., за
да се произнесе – съобрази:
Пред съда е представена искова
молба от Ц.И.Ц. *** против Прокуратурата на Република България.
В
исковата молба се твърди ,че на 03.04.2019г. около 02,30часа,със заповед на
органите на МВР ищеца бил задържан в РУ-Я
за срок от 24ч.,на осн.чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР,вр.чл.325,ал.1 от НК.Не му
била осигурена възможност за достъп до
адвокат при задържането .Това било отразено в бюлетин №65/03.04.2019г. на ОД на
МВР-Ловеч.Още на същия ден-03.04.2019г.,му бил
беше извършен „обиск на лице“,а така също и „претърсване и изземване“,като
за това били съставени и съответните протоколи от органите на МВР.По този повод
срещу него било образувано и ДП №50/19г. на РУ-Я,пр.пр.№520/19г. на РП-Тетевен
по чл.325,ал.1 и по чл.339,ал.1 от НК, като на 14.05.2019г. бил разпитан по
това дело в качеството на „свидетел“,а вече на 01.08.2019г. бил привлечен и
разпитан вече в качеството му на „обвиняем“ по това дело.Веднага след като бил
привлечен и разпитан,била съставена и
пълна криминалистическа регистрация по чл.68 от ЗМВР,с което действие изпитал
много силно унижение,срам,гняв и притеснение.
На 20.08.2019г. с постановление на
РП-Тетевен,частично било прекратено наказателното производство по посоченото
дело срещу ищеца за престъпление по
чл.325,ал.1 от НК,като след влизането му в сила се постановява да бъде изготвен
срещу него обвинителен акт за престъпление по чл.339,ал,1 от НК,вр.чл.50,ал.З
от ЗОБВВПИ.На 30.09.2019г. с второ постановление на РП-Тетевен,било прекратено
наказателното производство по делото и за повдигнатото му обвинение по
чл.339,ал.1 от НК.
С
оглед на посоченото срещу ищеца била извършена наказателна репресия и
преследване в продължение на около 4/четири/ месеца,която по никакъв начин не
била оправдана и мотивирана,защото могло
още в началото да се извърши предварителна проверка по случая,за да се
види,че няма данни за образуването на наказателно производство срещу него и с
акт на прокуратурата да се откаже образуването на такова производство,а не
веднага още същия ден да се образува ДП. Ищеца
имал предишни осъждания,но това не означавало, че можело само по подозрение
и съмнение да се извършва наказателно преследване .За цялото това време изпитал
неудобство,стрес,срам и унижение,както в личен,така и в обществен план сред
близки и познати.Било извършено
посегателство върху чест,достойнство и добро име на ищеца .Бил претърпял
отрицателни емоции,включително злепоставяне пред близките му и обкръжаващата го
социална среда.Особено негативно това се отразило и в семейството му.В резултат
на това претърпял много силни морални,нравствени и психически страдания.Получил
и високо кръвно налягане.Претендира
2800/две хиляди и осем- стотин/лв. претърпени вреди,от които:800лв.
имуществени вреди по адв.договор с пълномощно №24/01.08.2019г. приложен към
делото и 2000лв. неимуществени вреди от
ответника.
В законоустановеният срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
в ,който се твърди ,че претенцията на ищеца е за обезщетение на претърпени имуществени и
неимуществени вреди от образувано и воденото срещу ищеца ДП № 50/2019 г. на РУ Я,
пр. пр. № 520/2019г. на РП-Тетевен за деяния по чл. 325, ал.1 НК и по чл. 339,
ал.1 от НК, наказателното производство по което за първото деяние било частично
прекратено с постановление па РП-Тетевен от 20.08.2019 г., а за второто деяние
- прекратено с постановление от 30.09.2019 г. Видно от приложените към исковата
молба постановления на РП-Тетевен е, че същите са подлежали на обжалване.
Поради неангажиране на доказателства за придобили стабилност прокурорски
актове, оспорва изцяло исковите претенции - както по основание, така и по
размер. Твърди се че Прокуратурата на РБ не е пасивно материалноправно
легитимирана да отговоря за претърпени вреди от полицейското задържане за 24
часа, тъй като то е предприето като принудителна административна мярка по реда
на ЗМВР от полицейски орган, действащ в условията на оперативна
самостоятелност, а не по реда на НПК. Не следва да се ангажира нейната
отговорност и за вреди от криминалистическата регистрация, извършена по реда на
ЗМВР.
Видно
било от съдържанието на постановлението от 20.08.2019 г. на РП- Тетевен е, че
ищецът не е бил привличан като обвиняем за деяние по чл. 325 НК, с оглед
твърденията му - е бил разпитван само в качеството му на свидетел. За вреди от
образуваното и водено наказателно производство за това деяние, не следва да се
ангажирала отговорността на Прокуратура на РБ. Основателността на претенциите
за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ се обуславя от
неоснователно /незаконно/ поддържано обвинение. ЗОДОВ определя специален ред и
условия за обезщетяване на пострадалите лица, поради което и не следва да се
тълкува разширително. Изразът „обвинение в извършване на престъпление,
използван в посочената разпоредба, следва да се тълкува в тесния му
наказателно- процесуален смисъл, а не да се тълкува по- широко за нуждите на
специалния деликт.Наказателното производство за обвинението по чл. 339, ал.1 НК, по отношение на 2 бр. патрони 12 кал., е прекратено на основание чл. 9,
ал.2 НК, а за останалите патрони - поради това, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Приетото за доказано от фактическа страна в постановлението на
РП- Тетевен за притежаване на 2 бр. патрони, 12 калибър от ищеца, сочел на
негово неправомерно поведение, предизвикало наказателната репресия срещу него -
Поради което е основание за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ.Липсвали твърдения и
ангажирани доказателства за прилагана мярка за процесуална принуда по отношение
на ищеца в хода на наказателното производство.С оглед твърденията за
привличането на ищеца като обвиняем на 01.08.2019г. и доказателствата за
прекратяване на досъдебното производство на 30.09.2019г. по обвинението за
престъпление по чл. 339 НК, се опровергават твърденията му за извършена
наказателна репресия и преследване срещу него за около 4 месеца. Началният
момент на търпене на вредите, било
привличането му като обвиняем за престъпление от общ
характер.Наказателното производство е било образувано и водено и срещу друго
лице — В.В., чието процесуално поведение също е било от значение за неговата продължителност.Ищецът
не бил ангажирал доказателства за търпени негативни последици - засегнати чест,
достойнство и добро име, злепоставяне пред близки, здравословни проблеми, както
и те да са пряк резултат от воденото наказателно производство.Оспорват като неоснователна
претенцията за имуществени вреди, предявената под формата на претърпяна загуба
- направени разноски за адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното
производство в размер на 800 лв. Липсвали
доказателства за уговорена и реално изплатена сума за адвокатско
възнаграждение в претендирания размер, както и доказателства за обема на
извършвани процесуални действия с участието на упълномощен
адвокат.Неоснователно законната лихва върху обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди се претендирала от 30.09.2019 г., датата, на която е
прекратено досъдебното производство за обвинението по чл. 339, ал.1 НК. При
доказана основателност на претенциите, лихвата ще била дължима от датата, на която посоченото
постановление на РП-Тетевен е придобило стабилност, за която дата не се
съдържат твърдения в исковата молба и не са ангажирани доказателства.Заявяват,
че ще се ползват от поисканото от ищеца за приобщаване към доказателствения
материал на приключилото срещу него наказателно производство по ДП № 50/2019 г.
на РУ Я, пр. пр. № 520/2019г. на РП- Тетевен.
Съдът
като взе предвид доводите и становищата на страните, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и като се съобрази със
закона, прие за установена следната фактическа обстановка :
От материалите по ДП 50/2019 г. по описа на РУ на МВР Я се установява, че на 03.04.2019г. е
образувано досъдебно производство на осн. чл.212 ал.2 от НПК за това ,че на 02.04.2019г . ,около 23,50ч в
с. Д. ,обл. Ловеч , В.Л.е извършил непристойни
действия грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи се в явно неуважение към
обществото, престъпление по чл.325 ал.1 от НК .
Със заповед за задържане на лице рег. №
451зз-34/03.04.2019г. на осн. чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР във вр. с чл.325 ал.1 от НК е задържан за срок от 24 часа Ц.И.Ц. .
На дата 14.05.2019г. Ц.И.Ц. е разпитан в качеството му на свидетел.С
постановление от 12.07.2019г/л.5/от ДП
делото е изпратено на РУ Я за продължаване на разследването , видно от
мотивите на същото от събраните доказателства по делото Валентин Д. Върбанов
и Ц.И.Ц.
не осъществят състава на престъплението по чл.325 от НК поради
което не следва да им бъде повдигнато
обвинение. С оглед намерените боеприпаси следва да се премине към повдигане на
обвинение на Ц.И.Ц. , като следва на 03.04.2019г в себе си в с. Орешене обл.
Ловеч в л.а „Мс рег. .........негова собственост паркиран на ул. В.Л.е държал
боеприпаси за огнестрелно оръжие з бр
патрони кал.12 с надпис „В”,,,1 бр. патрон с надпис „М.М.К”, 1 бр.
патрон калибър 12 с надпис „С” 2 бр. кал. 12 с надпис „М”, без да има за това надлежно разрешение
каквото се изисква съобразно разпоредбата на чл.50 ал.3 ЗОБВВПИ чл.339 ал.1 от НК във вр. с чл.50 ал.3 от 3 ЗОБВВПИ.
На 01.08.2019г. ищецът Ц.И.Ц. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление за това ,че на
03.04.2019г в себе си в с. Орешене обл. Ловеч в л.а „Мс рег. .........негова
собственост паркиран на ул. В.Л.е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие 3бр патрони кал.12 с надпис „В”,,,1 бр. патрон с надпис „М.М.К”, 1 бр.
патрон калибър 12 с надпис „С” 2 бр. кал. 12 с надпис „М”, без да има за това надлежно разрешение
каквото се изисква съобразно разпоредбата на чл.50 ал.3 ЗОБВВПИ , според която
български граждани могат да придобиват огнестрелни оръжия чрез закупуване
,дарение,замяна или по наследство след
получаване на разрешение за придобиване издадено от директора на ГДНП на МВР или
оправомощено от него длъжностно лице или
от началника на МВР по местонахождение на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице –престъпление по чл.339 ал.1 от НК във вр. с чл.50 ал.3 от 3 ЗОБВВПИ за което се предвижда лишаване от свобода от 2 до 8 години .
С постановление на Р.П.Тетевен от
20.08.2019г., което е получено на 26.08.2020г от Здравка Л видно от обратната
разписка е прекратено частично ДП
№50/2019г. на РУ МВР Я в частта в която е образувано за деяние по чл.325 ал.1
от НК против Валентин Д. Върбанов от с. Д.
и Ц.И.Ц. *** .
С постановление на Р.П.Тетевен от 30.09.2019г. , което е връчено видно
от обратната разписка на 03.10.2019г.е прекратено ДП №50/2019Г. НА РУ МВР Я в частта в която е повдигнато обвинение на Ц.
за престъпление по чл.339 ал.1 от НК , като веществените доказателства 21бл.
Кал.12 и 10 бл. Патрони от кал.12 се отнемат в полза на държавата . Видно от
мотивите на постановлението ,че 2 бр. кал. 12 с надпис „М” са на Ц.
,като по отношение на тях е приложена нормата на чл.9 ал.2 от НК
–маловажен случай , а по отношение 3 бр.
патрони кал.12 с надпис „В”,,,1 бр. патрон с надпис „М.М.К”, 1 бр.
патрон калибър 12 с надпис „С”
обвинението не е доказано по несъмнен начин. По досъдебното производство
ищецът е бил представляван от адв. Г.У. , като видно от пълномощното 800 лв. в
брой.
Видно от справка относно снемане на
полицейска регистрация в РУ-Тетевен на лицето Ц.И.Ц. е извършена полицейска
регистрация на 01.08.2019г по ДП №50/2019г. по описа на РУ –Я и към дата
28.09.2020 г няма данни същата да е снета .
В съдебно заседне е разпитани
свидетелите З.Н.Л.–майка на ищеца и И.С.Д.. От показанията на първата
свидетелка Л се установява ,че и се обадил съпругът и ,че в дома им има полиция
и искали да правят обиск и като отишла разбрала от полицаите ,че синът и бил
задържан през нощта , тъй като в съседното Д.
село имало някакъв инцидент-спречкване .потвърждава ,че синът и е имал
ловна пушка и патрони ,но вече няма . При обиска намерили патрони в джип ,
който се намирал в съседен двор , като джипът не техен.Твърди ,че след
случилото се синът и не е такъв какъвто е бил преди жизнерадостен , тъй като
хората говорели и той се затворил в себе си.Лятото на 2019г като си дошъл бил
разтреперан тъй като му взели пръстови отпечатъци и бил сниман и тогава разстроило синът и.
Потвърждава ,че ищеца е бил осъждан.
Свидетелят И.С.твърди ,че
ищецът станал затворен и депресиран, ищецът споделил със свидетеля ,че го
набедили в съседното село Д. за разни неща ,но това не било вярно .хората
говорели , той не се чувствал добре , не му се общувало ,вдигал кръвно ,
свидетелят знаел ,че са вземани някакви отпечатъци , обобщава ,че ищецът бил
унил.Свидетелят заявява ,че знае ищецът да е имал проблеми с полицията преди
време.
С
оглед установената фактическа обстановка по делото, предявеният
иск с правно основание чл.
2, ал.1 т.1 и т.З, във вр. е чл.4 и чл.8
ал.1 от ЗОДОВе частично основателен. Съображенията за
това са следните.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер.
Тази отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи на
незаконно обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички
случаи, при които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано
или наказателното производство бъде прекратено.Тази отговорност се носи
независимо от обстоятелството, че всички процесуално-следствени действия са
били извършени от представителите на следствените органи и прокуратурата в
съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че
първоначално при започване на разследването фактическата обстановка е сочела на
необходимост от провеждане на разследване срещу това лице. Действията по
повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или не представлява
престъпление.Предпоставките за ангажиране отговорността на прокуратурата в настоящия случай по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са: срещу лицето да е образувано
досъдебно производство и същото да е прекратено. В случая тези предпоставки са
налице. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено от него
престъпление чл.339 ал.1 от НК във вр. с чл.50 ал.3 от 3 ЗОБВВПИ, което е
прекратено тъй като 2 бр. кал. 12 с надпис „М” са на Ц.
,като по отношение на тях е приложена нормата на чл.9 ал.2 от НК
–маловажен случай , а по отношение 3 бр.
патрони кал.12 с надпис „В”,,,1 бр. патрон с надпис „М.М.К”, 1 бр.
патрон калибър 12 с надпис „С”
обвинението не е доказано по несъмнен начин. За деянието по чл.325 от НК
не е повдигнато обвинение ,а производството по ДП №50/2019г. на РУ МВР Я е
прекратено с постановление на Р.П.Тетевен от 20.08.2019г., в частта в която е
образувано за деяние по чл.325 ал.1 от НК против Валентин Д. Върбанов от с. Д. и Ц.И.Ц. *** .Това
означава, че е липсвало основание за осъществяване на наказателно преследване
срещу него. След като наказателно производство е завършило с
прекратяване на наказателното производство на фаза досъдебно производство ,
законът приема, че те са били незаконосъобразни, поради което е налице и
незаконност на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на
ищеца. Това поражда задължение за ответника Прокуратурата на Република България
да обезщети увредения за причинените му неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени
виновно от длъжностно лице предвид чл. 4 от ЗОДОВ, тъй
като отговорността е обективна.
По
отношение претенцията по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ за които ищеца счита ,че следва
да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди от Прокуратурата на
Република България за полицейската регистрация , която е извършена
на Ц. , то съобразно Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация, чл.13 полицейска регистрация се извършва за всяко привличане
на лице като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Видно
е,че Ц. е привлечен по ДП като обвиняем за престъпление по чл.339 ал.1
от НК. Предвид нормата на чл. 18 от наредбата Полицейската регистрация се снема служебно или
след писмено мотивирано искане на регистрирания или наследниците му. В случая
съдът констатира от писмените
доказателства по делото –справка относно извършена полицейска регистрация , че
същата не е снета , но съобразно чл. 20
ал.1 от наредбата във вр. с чл.68 ал.6 т.2 от ЗМВР ищецът също има възможност да направи
постъпки за снемането и съобразно чл.19 от наредбата . Също така със
заповед за задържане на лице рег. №
451зз-34/03.04.2019г. на осн. чл.72 ал.1
т.1 от ЗМВР във вр. с чл.325 ал.1 от НК е задържан за срок от 24 часа Ц.И.Ц.,
която заповед е подлежала на обжалване в 14 дневен срок по реда на АПК, като по
делото няма доказателства в тази насока
.
Следва
да се отбележи ,че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при: задържане под стража,
включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени,
прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване
от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана
със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137
от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък
"Конвенцията". Искът е
предявен само срещу прокуратурата на Република България , не е предявен срещу
органите на МВР поради което в тази му
част съдът няма как да се произнася по
отношение на МВР, тъй като няма искане за това за това в петитума ,съдът не може да се
произнася свръх петитум , допълнително ако имаше такова искане то следваше
съдът да раздели производството и изпрати жалбата в тази и част за разглеждане
от административен съд. Полицейската регистрация и заповедта за задържане са
издадени от административен орган в случая на МВР.Нормата на чл. 1 ЗОДОВ
очертава от обективна и субективна страна отговорността на държавата и общините
за вредите от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техните
органи и длъжностни лица. Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия
на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. .Според задължителното тълкуване на Тълкувателно постановление №
2/2014 г. на Общото събрание (ОС) на съдиите от Гражданска колегия на Върховния
касационен съд (ГК на ВКС) и Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд (І-ва и ІІ-ра кол. на ВАС) по тълк. дело № 2/2014 г. по описа на ВКС, видът
на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян
по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението
на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е
посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ,
така и в нейното заглавие: "Отговорност за дейност на
администрацията". За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ
определяща е не правната природа на акта,
а основният характер на дейността на органа, негов издател.За квалифициране на
иска по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ не е необходимо органът да е административен по см.
на §1, т.1 от ДР на АПК, а е релевантна извършваната, респ. възложената му от
закон административна дейност, т.е. същият да действа като административен
орган.Такава е и съдебната практика по сходни казуси намерила израз в
постановеното в производството по реда на чл. 135, ал. 4 АПК Определение № 60
от 13.06.2018 г. на смесен състав на съдии от ВКС и ВАС по адм. д. № 12/2018
г., както и в Определение № 11538 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. №
10962/2018 г., IV о., и в Решение № 13830 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. №
4291/2010 г., III о. В случая ищецът
следва да заведе дело в административен съд , тъй като Прокуратурата не
отговаря за вреди от административен орган какъвто е ОД на МВР
и съответните негови служители , които са ги издали .В практиката на ВКС се приема, че
обезщетението за вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага
или правно защитими интереси, както и ,че ако са доказани увреждащите действия и бездействия, то искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от
2.07.2012 г. на ВКС погр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК). Приема се също така, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за
да могат да станат част от предмета на иска. В случаите когато се търсят и
съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при
успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В
този смисъл са Решение № 55 от 11.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1107/2012 г.,
IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г.
о., ГК, Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1568/2011 г., IV
г.Предвид това в настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на
ответника, в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение,а не
такива действия извършени от административен орган.
Обезщетението
за претърпените вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда
на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като конкретният
размер се определя според тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността
на наказателното преследване, включващо и разследването в
досъдебната фаза., взети ли са били и какви мерки за процесуална принуда, респ.
тяхната продължителност, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет
действия по разследването с участието на обвиняемия са извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за
които е постановена оправдателна присъда., респ. наказателното производство е
прекратено /т. 11 от ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за
личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатите обвинения за
деяния, които не е извършил, са се отразили негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в
обществото, работата. В конкретния случай при определяне на размера
на обезщетението съдът взема предвид, че престъплението почл.339, ал.1 от НК,
за което е привлечен като обвиняем ищеца
е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем
години, а престъплението по 325 ал.1 от НК , за което не е привлечен като
обвиняем по ДП и производството е прекратено не е тежко, тъй като се предвижда
наказание лишаване от свобода
до две години или с пробация, както и обществено порицание. Съдът отчита също така, че спрямо ищеца
не е взета мярка за неотклонение . От друга страна от материалите по
делото се установява, че от образуването на наказателното производство до прекратяването
му са изминали шест месеца Съдът приема също така, че с воденото наказателно
производство е засегнала честта и достойнството и самооценката на
ищеца, предвид обстоятелството, че всяко обвинение в извършване на престъпление
засяга тези ценности. Ищецът е изпитал чувство на срам, притеснение и
неудобство, имайки предвид и обстоятелството, че живее в малко населено място.
Съдът
намира че са недоказани твърденията на ищеца, че поради наказателния
процес воден срещу него е вдигнал кръвно , тъй като доказателства в тази насока
няма по делото , не са представени медицински документи.През време на наказателното
производство ищецът не е бил мярка за неотклонение ,което
обстоятелство не го е възпрепятствало да упражнява правото си на труд. Не се
установява и че поради наличието на водено срещу ищеца наказателното
производство същият е бил уволняван , както и същия да е бил в лечебно
заведение . Отчитайки всички тези обстоятелства съдът счита,
че справедливото обезщетение, което ще обезщети негативните
преживявания на ищеца е 500 лв. и в този размер ще се уважи искът. За разликата
над уважения размер от 500лева до предявения размер от 2000 лева ,а
именно за 1500лв същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Определяне
на обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило принципа за
справедливост.
Върху
така присъдената сума се дължи и законната лихва, считано от 10.10.2019г дата
на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на ДП по отношение на
обвинението по чл.339 ал.1 от НК. Именно от тази дата възниква задължението на
ответника да възмезди пострадалия за претърпените от него вреди, поради което и
лихва се дължи именно оттогава, предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът
отговоря и за претърпените имуществени вреди в досъдебното производство , видно
от представеният договор за правна помощ по ДП №50/2019г на РУ Я , на адвокат У.
ищеца е заплатил сумата от 800 лв. , платими в брой , които следва да му се
възстановят. Видно е,че договорът за правна защита и съдействие е сключен в утвърдения от Висшия адвокатски
съвет образец , същия има характер на
първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6 от ЗСч. Той се ползва с
доказателствена сила на частен документ , който удостоверява извършено плащане
между страните и съгласно чл.180 ГПК неговата доказателствена сила се преценява
с оглед на всички обстоятелства по делото-чл.178 ал.1 от ГПК . При липса на други обстоятелства и
доказателства , които да разколебават частния документ съдът приема ,че плащането на адвокатското
възнаграждение е реално извършено и удостоверено с първичен счетоводен документ
, следователно причинените имуществени вреди са доказани.
Предвид
горното настоящия съдебен състав счита ,че следва да бъде осъдена Прокуратурата
на Република България да заплати на Ц.И.Ц. сумата от 500 лв. неимуществени
вреди ведно със законната лихва от
10.10.2019г, както и 800 лв. имуществени вреди представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в досъдебното производство от ищеца по настоящото дело.
На
основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати: на
ищеца - претендираните и направени от последния разноски за
заплащане на държавна такса в размер на 10 лв., по отношение на адвокатския
хонорар който се претендира в настоящото производство от 500 лв. същия следва
да бъде заплатен от ищцовата страна съобразно уважената част от иска ,а именно в размер на 232,14лв .
Мотивиран
от гореизложеното, Тетевенският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес гр. С,бул. В“№.., С.П.да заплати на Ц.И.Ц. ЕГН ********** *** на основание чл. 2, ал. 1 т.З, във
вр. е чл.4 и чл.8 ал.1 от ЗОДОВ сумата 500 /петстотин / лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от частично
прекратено производство в частта в която
е образувано за престъпление по чл.325 ал.1 от НК и незаконно привличане като обвиняем за извършено от него престъпления по чл.339
ал.1 от НК във вр. с чл.50 ал.3 от 3 ЗОБВВПИ по което ДП №50/2019г- на РУ МВР Я
е прекратено , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над уважения
до предявения размер от 2 000 лева ,а именно за 1500 лв.ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен .
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на Ц.И.Ц. ЕГН **********
*** на основание чл. 2, ал 1 т.3, във вр. е чл.4 и чл.8 ал.1 от ЗОДОВ сумата 800 /осемстотин /
лева, представляваща имуществени вреди , за заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат за защита по ДП
№50/2019г- на РУ МВР Я.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на Ц.И.Ц. ЕГН ********** *** сумата от 10 лв., представляваща държавна такса,
както и 232,14лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред О.С.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: